Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

7. Александър Дякович

ДОБРУДЖА ПОД ГНЕТА НА РУМЪНИТЕ

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

1. Добруджа, откъсната безмилостно от снагата на българската Родина и безсрамно продадена от Европа, за да се изкупят егоистичните цели, никога не е давала своето съгласие да остане под владичеството на една чужда за нея нация и нейните права - сама да определи своето бъдеще, да реши своите съдбини, и сега са всецяло запазени.

 

2. Макар и подложена на най-жесток режим цели 39 години и притискана от чужда раса чрез насилствена колонизация, Добруджа неизменно е запазила националния свой български характер. Българският елемент не само нищо не е изгубил от чистотата на своите нрави и обичаи, но успял е да наложи повсеместно и своя език на другите народности в страната и дори е погълнал на много места колонистите румъни, преселени тука да го завладеят.

 

422

 

 

3. От самото начало чужда за Румъния, Добруджа никога не е била обикната от нея. И бидейки винаги подозрителна спрямо нейните обитатели чужди за румънската нация и по раса, и по чувства, и по цялото битие - Румъния и до разгрома на нейното владичество тука гледаше на Добруджа като на област насилствено завладяна и като такава държеше я под особен режим, без права и свободи за населението, за да я използува за свои само изгоди, без да допринесе нищо за нуждите и напредъка на страната.

 

4. От начало и докрай считана за българска от тях, румъните никога не преставаха да виждат в Добруджа „българска опасност” и във вечна борба с този призрак цяла Румъния устреми взора си на юг, за да търси стратегически граници под предлог да осигури своите владения, а в действителност чрез това и нови завладявания да постигне. Румъния тъй стана опасен съсед и голям препон за спокойното развитие и напредък на България. Нейното поведение през времето на нашата Освободителна война и безчинното нахлуване в страната ни без никакво от нас предизвикателство не се нуждаят от пояснения.

 

5. Поприще на българското национално-политическо устройство, страна на първото българско царство, Добруджа е незаменима ценност за България и е при това и географически неразделна част от нея, за да не може тя да бъде чуждо владение, без да се чувствуват несгодите от това във всяко отношение и за българи, и за румъни.

 

6. Всецяло свои и по кръв, и по минало, българският воин и обитател на Добруджа с отрада се прегърнаха като освободител и освободен след многогодишна и непосилна раздяла, за да не могат никога вече да бъдат разлъчени без опасност за съдбините на България и за нови сътресения на Балканите.

 

Добруджа е българска и цяла, неделима трябва да остане само на България - за двама владетели няма място в нейните простори, каквито и да са те и по размер, и по значение за вънкашния свят.

 

Уверенията на Румъния, че тя има нужда от море за нейното икономическо развитие, колкото сериозни и да са - а те са сериозни, това не може се откаже - те имат и своите още по-сериозни възражения:

 

а) Добруджа, изпитала на себе си румънското иго, не допуща и мисъл за ново румънско или друго чуждо владичество над нея. Жадна за свобода и за мирно развитие в пътя на прогреса, тя настоява за присъединение към нейната освободителка - Мати България, от която насилствено бе откъсната.

 

б) България има нужда от спокойствие и безопасност; а Румъния даде безбройни доказателства, че по въжделения нейното непосредствено съседство е колкото обезпокоително, толкоз и опасно за Бълга-

 

423

 

 

рия: цели десетилетия България бе държана нащрек, за да се брани и не без затруднения срещу безспирните и от всякакъа вид агресии на Румъния. За охрана от тях нужно е да се огради това съседство с по-сигурна граница, естествено каквато е от памтивека и за двете страни Дунав.

 

в) Събитията показаха, че Румъния в Добруджа в дни на излитания за България е преграда на пътя и за нейните сношения с вънкашния свят: през 1912 и 1913 години тя пречеше на България да се защити чрез преса, поща и телеграф пред другите народи срещу хулите и клеветите, що сипеха върху нея враговете, подпомагани от Румъния, и не ѝ допущаше да се снабди с потребните за борба материали; а това не би се случило, ако Добруджа беше свободна.

 

Бъдещето е пълно с неизвестности, а близкото минало ни убеди, че Румъния е непримирим враг на България и няма да изпусне случай наново да ни се изпречи на пътя. Поради това вратите ни за демократическа Русия трябва да бъдат свободни.

 

Русия не е само държава, тя е свят откъдето можем всичко да си доставим и през където можем навсякъде да отидем. Да си затваряме вратите пред такъв шир, значило би да се лишаваме от свободен простор за дишане.

 

г) За икономическото си развитие Румъния може да има на разположение български морски пристанища и чрез конвенции. А специално за петрола, за бензина и солта и дори за дървения материал, що изнася, България може да ѝ гарантира за вечни времена и целия откуп за свои собствени потреби.

 

Ако пък чрез Румъния Добруджа служи и на Германия за нейните връзки с Ориента, това може да следва еднакво и чрез България -вратите за споразумение по това са най-широко разкрити.

 

д) Това, което е особено важно за България, то е - бъдещето на населението и специално на българите в Добруджа. След свирепия гнет, завършен с нечувани в света изстъпления, едно ново въдворяваме на румънското владичество в страната е немислимо без сътресения: нито един обитател не би останал без страх да бъде смазан, унищожен всецяло и всички безусловно би избягали оттам, както и сега населението ѝ заявява. А това са стотици хиляди народ и само за някакви икономически интереси на една свирепа държава да се подлага той на неизмерими беди и неволи - България, а заедно с нея и целият справедлив свят това не могат и сигурно няма да допуснат.

 

За да има мир и напредък у народите, трябва да се даде всекиму своето. И Румъния - този appendice на „Съглашението”, трябва да се

 

424

 

 

открене от Балканския полуостров я да се вкара в собствените и единствено естествени граници - отвъд Дунава.

 

Добруджа е страна българска и на България трябва да се даде. Оросена от кръвта на българския воин, Добруджа възкръсна! И окрилена от духа на Испериха, тя принадлежи и трябва да остане само на неговите потомци!

 

 

Варна, 30 август 1917

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]