Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

7. Александър Дякович

ДОБРУДЖА ПОД ГНЕТА НА РУМЪНИТЕ

 

 

VIII. „ПРОЦВЕТ”

 

 

В непрекъсната борба с призраци, румъните през цялото свое владичество в Добруджа изчерпваха всичката си енергия и внимание в

 

416

 

 

работа и в начинания, съвършено чужди за нуждите на страната. Частната инициатива не можа да проблесне поради жестокия режим, който гнетеше над всичко и не даваше на един свободен дух да се прояви, а самата власт, представлявана от лица без скрупули, развиваше грижите си най-вече и дори изключително върху това - как без труд и без разходи да се създават приходи, които да задоволяват румънската грандомания и на първо място ненаситната алчност на всевластните чиновници.

 

Властта се налагаше и само искаше, а населението само даваше без да получи нищо - всички сокове на страната се изцеждаха интензивно, изсмукваха се изчерпателно до кърви без спир и без отдих.

 

От страната се черпеше безогледно, от населението се смучеше прекомерно. Целта бе - да се приобрети за властта колкото е възможно повече.

 

Източниците бяха различни, но на първо място - преки и косвени данъци. През 1907 г. събрано ! [*] :

 

 

В тази сума не влизат всички косвени данъци или други приходи. Изоставени са например постъпленията от телеграф и телефон, от акциз, от разни глоби и пр. Не влизат тук и приходите от риболовството, от мините, от кариерите, домените, от продажба на земите, от изкупуване на „дижмата” и пр. А те са толкова крупни, че повече от двойно надвишават горната обща сума.

 

Пресметнато повърхно и най-умерено, Добруджа е давала не по-малко от 40 - 50 000 000 лева годишно; през цялото време на румънското управление давала е, значи, до два милиарда на държавата.

 

Независимо от това, от населението се вземаха даром всички превозни средства за поща и други държавни потреби, вън от разните и многобройни ангарии, що му се налагаха за всеки отделен случай по съображения на властта и на нейните органи.

 

Правилото спрямо Добруджа бе: това ще си взема, онова ще ми дадеш. И от нея всичко се взе, тя всичко даде на Румъния. А какво получи тя от нея?

 

 

*. С по-нови данни по това не разполагаме.

 

417

 

 

„Твърде малко”, казва Roman [*].

 

„За Добруджа не се прави нищо”, потвърдя ва Когълничану [**].

 

„Че какво може да се очаква в една страна, казва Pariano, гдето чиновникът, платен с няколко стотин лева, натрупва си още и богатство, прекарвайки в същото време един живот с 40 000 - 50 000 лева годишен разход” [***].

 

В Добруджа, която бях споходил преди 39 години, новото що видях, това са прочутите веч влашки паметници с громки имена и някои други нови сгради из градовете, притежание на чиновници с малки заплати и големи приходи... Всичко друго в Добруджа е само от предишната си хубост лишено - обезобразено.

 

Една само промяна се забелязва из вътрешността на страната: шосета, мостове, телеграфни и телефонни линии свързват по-големите центрове.

 

Според обясненията на населението, грижите на властта по това започнуват от 1883 г. и се засилват особено подир усмъртяването на Михаиляно в Букурещ, що, както помним, бе изострило отношенията на двата съседа до конфлаграция.

 

Вгледани внимателно в мрежата шосейна и телеграфна тук, ще се натъкнем пак на стратегиката румънска и все по отношение на България, разумява се, - „българската опасност” не даваше покой на алчния съсед: главните насоки на всички пътища и съобщителни линии са устремени на юг, за да завладеят стратегическите центрове и да съсредоточават всички сили против едно евентуално българско нахлуване или по-добре - за едно хищничество против България, защото, знае се, България никога до 1913 г. не е замишлявала да нахлува.

 

От М. D. Ionescu, капитан от Генералния щаб и член на Румънското географическо дружество, се учим, че в случай на война българската армия, според пресмятането на румъните, би имала за обектив Черна вода и за да го завладее, тя би насочила към Остров - Кузгун няколко само отделения, а с главните си сили отправени от Добрич тя би навалила към Байрам деде - Кубадин - Меджидие, за да завие с дясното си крило напред та да изтласка румънските сили из Добруджа и да завземе тъй страната - ако не цялата, то поне до долината на Карасу.

 

За да се предотврати тая опасност, предприема се укрепяването на две отбранителни линии:

 

 

*. „Dobrogea şi Dobrogeni”, с. 88.

 

**. „Dobrugea 1879 - 1909”, с. 86.

 

***. „Dobrogea şi Dobrogeni”, c. 68.

 

418

 

 

а) Първата по долината на Урлуя, южно от с. Алиман, и пò на юг по долината на Борунджа, отвесна на първата, с център в с. Енидже, по низините на което да се движат румънските части на юг към с. Кьоселер и да се противопоставят на ядрото на българските войски, що би се насочили към Байрам деде - Кубадин.

 

б) Втората по долината на Пещера и допирната с нея Икинджи дере с отбранителен център в Меджидие.

 

Малкият землен Аспарухов окоп, „Кючух герме” от населението наречен (а от власите - „Траянов”), удължава тези отбранителни линии до Ендек - Каракьой и до Мурфатлар.

 

А за центрове на пограничната охрана били определени Кузгун и Енгаз с по една дружина всеки и с цяла система проектирани шосета по цялата граница на разстояние от 131 километра! [*]

 

„Pericol bulgar” караше съседа да бърза с укрепяването на горните охрани и укрепителни линии и той тури в движение всички възможни насилия и произволи, за да не закъснее.

 

Заправиха се шосета, мостове, телеграфи, телефони в голям мащаб. За тия работи обаче нужни бяха колосален труд и грамадни материали, що трябваше не само да се намерят, но и на място да се доставят, па и да се приготвят за използуване.

 

Тук се тури в ход ангарията в най-широки размери: населението биде запрегнато да носи и да влачи от гори и канари на грамадни разстояния камъни, дървета, пясък, вар и пр. с хиляди и милиони кубатури; стегнато бе мало и голямо да копае, да нарива, да троши, да дяла, да настила, да строи... Денем и нощем с години и без отдих и без никакво възнаграждение населението стене и пъшка под тая тежка и непосилна работа за охрана на властелина и без никаква полза за себе си и за страната!

 

Да, без никаква полза, защото всички тези пътища и телеграфи, предназначени само за стратегия, не допринасяха нищо на населението: то беше ограбено и нищо не му оставаше по тях да пренася.

 

Пътища, що бяха нужни за добри и задоволителни съобщения, не се направиха и в това отношение, макар и много заплатила на държавата, Добруджа е останала назад.

 

Държавата за тия съобщителни средства не е допринесла почти нищо - през цялото време тя едва е построила (в окръга на Кюстенджа) само 41 километра шосе, макар че е събирала редовно всички пътни налози, достатъчни за да премрежи цялата страна с хубави шосета и

 

 

*. М. D. Ionescu, Dobrogea in pragul..., c. 914, 923 сл.

 

**. C. D. Pariano, Dobrogea şi Dobrogeni, c. 55 сл.

 

419

 

 

мостове. „Но и тук, казва Когълничану, както и във всички отдели на управлението се вършеха безбройни злоупотребления и произволи” [*].

 

Има и друго още в страната, що прави впечатление и дава изглед на процвет и на култура: това са хубавите училища и черковни сгради - негде вече завършени, а на много места и недрстроени или едва започнати.

 

И те наистина са въздигнати по наложителност от властта. А правено е това, за да се привлече населението, съблазнено от вънкашното великолепие на сградите - да влезе там не толкоз за поука и за молитва, колкото матерния свой език, своите народни светци и просветители да забравят.

 

Да се не мисли обаче, че държавата е харчила за тези сгради от редовно предвидени държавни приходи - пази боже! Всичко легна върху плещите на населението [**].

 

И не само това! Всичко бе предвидено и тук, както и всъде, пак за да се организуват грабежи и произволи: повикани бидоха архитекти, които споразумени с кметове, свещеници, бирници и учители във всички села и общини строеха по планове, дадени от властта, без търг и без конкуренция, и с материали, доставяни ангария от населението, а стойността се размяташе пак върху същото население, за да я изплаща чрез десятък от храните всяко лято.

 

И това изплащане продължаваше с години, под предлог за улеснение на населението, а в действителност да се изсмуче от него повече във вид на тежки лихви - комисионни. Самата пък стойност се пресмяташе многократно по-високо от действителната: сгради, които можеха да се построят само с 15 000 до 20 000 лева, се плащаха по 130 000 лева и повече. За пример С. D. Pariano ни сочи черковните сгради в Пещера и в Хърсово [***].

 

Със свои средства държавата не е направила нищо за процвета на страната. От румънския режим Добруджа е само опустошена: наместо безбройните стада, що пъплеха тук в стари времена, за да огласят черковните простори с мелодията на техните макар и диви, но мили гласове, сега стенанията народни заглушаваха страната; и въздухът, що някога тук бе прозрачен, чист и ароматен, сега от оголелите и разровени равнища той често се изпълня с прахоляци, носители на смрад и на зараза. Едно дръвче от румъните не е засадено тук в полза на страната. Тук-таме из градищата ще видиш само някоя казарма или

 

 

*. V. M. Kogălniceanu, Dobrogea, c. 66 и сл.

 

**. Ibidem, с. 109.

 

***. „Dobrogea şi Dobrogeni”, с. 47.

 

420

 

 

монумент издигнат, с помпозни надписи прошарени, за да славословят все величие някакво румънско, никога и от никого незапомнено и нигде в историята незаписано.

 

Това е то, всичко, що румънският режим е направил за Добруджа. А онова, от което страната най-вече се нуждаеше - една железница например Тулча - Кюстенджа, умишлено и старателно се изоставяше въпреки всички молби и ходатайства, въпреки всички обещания [*], защото... би ползувала най-много компактното българско население - „българската опасност”, тъй страшна за всички румънски държавници, и тука се яви, за да ги смущава...

 

И страната остана лишена от необходимите подобрения за нейните културни и икономически нужди, за да търпи непосилен гнет от едно алчно, свирепо и проникнато от най-гнъснави инстинкти управление.

 

- Но там се въздигнаха, ще кажете може би, колосални съоражения: направи се мост за Черва вода, построи се в Кюстенджа пристанище от многомилионна стойност..., малко ли е това?

 

Да, не е малко. Но каква полза от това за Добруджа?

 

„Пристанището в Кюстенджа, казва Benderly, не се строи за Добруджа. Ние нямаме нужда от едно подобно пристанище. За нас поправката на старото пристанище било би достатъчно. Кюстенджа е и ще остане едно пристанище за транзит, що ползува повече държавата” [**].

 

„Досега, твърди Pariano, вие нищо в действителност не направихте за добруджанци. Мостът и пристанището бидоха направени в интерес главно на държавата, но не за тях, защото те не изнасят техните храни в страната” [***].

 

„Разходите, що се извършиха, потвърждава и Когълничану, имаха пред вид само да свържат държавата чрез моста през Дунава и чрез пристанището в Кюстенджа с чужбина. За Добруджа не се направи нищо.” [#]

 

И това единствено значи - мостът и пристанището, направено със средства изсмукани пак из Добруджа, направено бе, признато и от тях, не в полза на страната.

 

От Добруджа се само изцеждаше, изсмукваше се всичко, каквото можеше да се изсмуче - на нея се гледаше като на нещо чуждо, случайно паднало в ръцете на новодошлия, за нажива жаден властелин.

 

 

*. С. D. Benderly, Un Dobrogean di Baştină, c. 17.

 

**. C. D. Benderly, Un Dobrogean di Baştină, c. 16.

 

***. „Dobrogea şi Dobrogeni”, c. 74.

 

#. „Dobrogea 1879 - 1909”, c. 66.

 

421

 

 

И цялата страна по оголеност и опустошение, оставена без никакви подобрения, прави впечатление, че този властелин и сам никога не се е считал сигурен да остане тук завинаги, та бърза да използува каквото може, без да се грижи за бъдещето на страната. Съзнанието му че той е тук временен само пришълец не го напускаше отначало и докрай: Димитър А. Струдза, бивш министър председател, още на 28 септември 1878 г. в сената, като въстава против анексирането на Добруджа, открито заявява, че това е „страна, за която никой не знае колко време ще можем да я удържим [*].

 

А С. D. Pariano, възмутен от работите там, и през 1905 г. бележи: „Фактът, че не дадохте досега права на Добруджа и я държите в едно изключително положение не е ли доказателство най-мощно, че румънското владичество в Добруджа е преходно[**] ?

 

И само тъй единствено може да се обясни безмилостното онова скубачество и грабеж, що съставляваха цялата система на румънското тук управление.

 

Добруджа, според изявленията на министър Когълничану, бе предназначена да служи за дихателни органи на държавата, за крила на Румъния... Крила обаче на шовинизъм, олицетворение на който е съща Румъния; естествено слаби за да издържат, те се сломиха, за да се разбие от собствено падение грешното тяло на алчника, измъчван от нечиста съвест пред призрака на „българската опасност”...

 

 

*. V. М. Kogălniceanu, Dobrogea, с. 27.

 

**. „Dobrogea şi Dobrogeni”, с. 74.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]