Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

7. Александър Дякович

ДОБРУДЖА ПОД ГНЕТА НА РУМЪНИТЕ

 

 

VII. КОЛОНИЗАЦИЯ  [**]

 

 

Мрачна бе картината на румънските преобразувания в Добруджа. Но това никого в Румъния не тревожеше по отношение на Добруджа всички там се солидаризирваха с правителството, колкото свирепи и да бяха неговите наредби и похвати в управлението на страната. Нямаше място и за протести, може би защото всичко, що ставаше, беше „законно”, ако и жестоко - такива бяха и самите закони, специално за Добруджа създадени.

 

Всичко прочее се развиваше, както се и желаеше и предвиждаше: местните жители и предимно българите, ограбени, бягаха от страната и грамадни пространства земи ставаха достояние на държавата, за да бъдат населени с румъни.

 

Блянът на Когълничану се осъществи! Той сам влиза в сношение с румъните в Бесарабия и Ардел [19] и чрез обещани привилегии и улесне-

 

 

**. Статистическите данни no том ca черпени из цитираните по-рано описания на В. М. Когълничану, Владеску-Олт, Париано и д-р Роман.

 

413

 

 

ния, каквито им се направиха в широки размери, привлича оттам цели маси преселенци в страната.

 

Бързаха най-първо да населят с румъни „опасната” област край българската граница - „стратегическите пунктове”, както казва румънецът.

 

Колонизирането следва усилено, особено през 1893/94 г. и към края на 1903 г. Добруджа е веч значително нахлута от румъни: от 50 915 (при 106 172 други народности) през 1880 г., според тяхно изчисление, достигат до 123 044 души (при 152 028 други народности).

 

За да се организуват румънските преселници край българската граница за погранична охрана, изработва се особен закон „за въдворяване на подофицери в Добруджа” от 9 януари 1888 г. и се настаняват там подофицери, на които се дава по 20 хектара земя (а на онези, настанени във вътрешността на Добруджа само по 15 хектара), безплатен материал за постройка на къща и пр., плуг, волове, кола и по 40 лева месечна плата за сметка на общината.

 

По същия закон се настаняват там и „капорали”, на които се дават по 15 хектара (във вътрешността - по 12) земя, с предназначение предимно да пазят пределите и горите.

 

Планомерно колонизуване обаче започва от 8 февруари 1904 г., след като биде предварително изработен специален „закон за отстъпване земи в Добруджа на ратниците от войната 1877 - 1878 г.” от 2 април 1903 г., наречен още закон за „ветераните”.

 

Българският елемент в размер на около 50 000 души през 1903 г. се простира надлъж по цяла Добруджа от българската граница и по делтата с едно малко прекъсване в областта южно от Кюстенджа. Това задава страх на румъните и за да се успокоят, колонизират цялата междина от Дунава и до морето край българската граница на дълбочина до 15 километра и по брега на Дунава от Силистра до Исакча. Целта е да се откъсне от съседство със свободна България цялата компактна маса и да се притисне към вътрешността.

 

През първата още година бидоха тук окончателно настанени 3171 ветерански семейства, независимо от другите румъни преселници не по-малочислени.

 

От тези ветерани 1615 семейства се въдворяват по селата край българската граница, 51 на брой, като се основават там и нови седем села: Корона де Oцел, Драгош, Винтила водъ, Василе Лупу, Фурника, Матей Басараб и Бируинца. Останалите 1556 семейства се разместят из вътрешността по няколко семейства във всяко българско село и в новоосновани още пет села: Генерал Чернат, Смърданул ноу, Принчипеле Николае, Стефан чел Mape, Неатърнареа.

 

414

 

 

Всичко румънски семейства през 1905 г. на брой 23 111 били са настанени върху земя 429 933 хектара срещу 18 000 нерумънски семейства, настанени върху 236 680 хектара.

 

Според рапорта на комисията по въпроса за политическите права на Добруджа от 1906 г. румъните в поземелната собственост надделявали веч над всички други народности с две части към една.

 

По народности работната земя през 1905 г. е била разпределена както следва:

 

 

 

415

 

 

Колонизирането следва безспирно под надзора на държавата и към 1907 г. то достига числото:

 

5700 семейства ветерани и

4904 семейства други румъни, независимо от разни други отделни преселенци.

 

Към края на 1912 г. румънската статистика наброява веч:

 

В Тулчанското окръжие румъни 86 675 срещу 87 073 общо число други народности;

 

В Кюстенджанското окръжие румъни 116 470 срещу 93 101 общо число други народности, или в цяла Добруджа румъни 203 145 срещу 180 174 други народности, а цялото население - 383 319 души.

 

Силният този нараст от румъни се развива, разумява се, и в свръзка с прииждането на разни войскови части (предимно в Кюстенджанското окръжие), що ясно е видно от разликата между числата на мъжете (113 213) и жените (96 358) за същата 1912 г. в Кюстенджанското окръжие.

 

Колонизуването на страната е следвало в най-широки размери и до последно време и целият устрем на тези усилия е бил да се задуши славянският елемент и специално българския, като се размеси с румъни, на които се дават всички улеснения, за да ги направят земеделци, силни да оспорват попрището на упорития и богат местен обитател - българин.

 

„Ветераните”, настанени тук, според закона (чл. 2 - 3) се освобождават от всякакви даждия в продължение на пет години и всеки „ветеран” получаваше място за къща, осем хектара земя за обработване, безвъзмездно материал за постройки, два вола, два коня, един плуг, други земеделски принадлежности и една каруца, независимо от всякакви и всевъзможни улеснения и покровителства, що му се даваха от властта за сметка на обитателя добруджанец, като на негов „избавител” и „освободител” от турско иго и робия...

 

И при все това тези „ветерани” не прокопсаха. Обхванати от вроден мързел и възпитани да мърсуват, мнозина от тях изпаднаха в положение да бъдат публично злословени от самите румънски дори префекти като „вагабонти или ратаи в Добруджа” пратени там, на юг, да представляват румънската нация [*].

 

 

*. „Noua Revista Româna” от 8 ноември 1909 r. D-r Sinionescu, Veteranii Dobrogeni.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

19. Унгарско название на Трансилвания.