Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

1. Антон П. Стоилов

РАПОРТ ЗА КОМАНДИРОВКАТА МИ В РУМЪНИЯ

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 935, л. 2 - 7)

 

 

По нареждане от Щаба на действуващата армия с телеграма № 22386 от 22 миналия месец и съгласно издадения мн открит лист от военно-полицейската секция да споходя Букурещ - Браила, предприех и привърших научната си командировка през тоя месец, като посетих гр. Букурещ, с. Кяжна, гр. Плоещ и гр. Браила. Резултатите си от тая командировка излагам в следните пет точки:

 

1. Понеже в Букурещ са командировани други лица да приберат старини и ръкописи от библиотеките и музеите, аз не предприех нищо по тях. Обърнах внимание на друго нещо в Букурещ, а именно на голямата българска колония със заседнал живот, на която по-видните лица румънските власти са закарали със себе си при бягството си от града. От останалите българи можах да разбера, че българският елемент в града, както и в околията му, е бил доста значителен, но през последните години българите се гледали зле от румъните, поради което мнозина почнали да се порумънчват. Знае се, че Букурещ е играл важна роля по нашето възраждане, особено през революционната епоха: оттук са действували Раковски, Каравелов, Ботйов и др. Навярно командированите лица ще се постараят да съберат сведения за тая епоха и негли да намерят документи. В свръзка с това, допускам, да изучат черковно-училищното дело в Букурещ, което датира твърде отколе.

 

2. Около Букурещ има няколко български села. По-главни от тях са: Кяжна с 600 къщи, Драгоморещи с 300 къщи, Сатуноу с 300 къщи и Дуда с 200 къщи. За да си съставя понятие за живота на тия наши братя, посетих с. Княжна, което отстои 15 километра южно от Букурещ. При посещението на това село моето очудване бе голямо: не намерих в него бордеи (землянки) - жилища на населението, с каквито понятия отивах, а хубави едноетажни и двуетажни къщички с повече от три стаи, от които една специално за спалня с железни кревати, хубаво наредени кухни, които не се различават от градските не само по обстановката, но и по готвенето. Улиците са планирани, някои постлани с камъни; пред всякоя къща има и градинка зеленчукова; оборите и плевните им са вън от селото. Като минавах през чисто

 

287

 

 

румънски села, забелязах също добра наредба на селата им, нещо повече от Кяжна. Интересуваше ме да разбера нещо от миналото на тия български села, в които е запазен чист българският език, особено у жените, ала до исторически документи не можах да се добера, нито пък има разкази между населението - откъде са се преселили и кога. Ако се съди по наречието им, те трябва да са преселенци от Сливенско през време на турско-руските войни от началото на XIX век. От събраните ми фолклорни материали се вижда, че те пазят много стари обреди и обичаи. Съжалявам, че материалните средства не ми позволяваха да разширя своите фолклорни и езикови проучвания за длъжко време не само в Кяжна, но и в другите български села около Букурещ

 

3. До освобождението на България в гр. Плоещ имало многобройна българска колония, но сега те са почти напълно претопени в румъни - изгубили са матерния си език и говорят си в къщи по румънски. Видни български семейства в миналото сега са претопени и еднички спомени за български произход са роднинските им връзки, макар много отдалечени, с отсамдунавски семейства.

 

4. Един от важните градове в Румъния за нас е Браила, който в миналото е играел голяма роля за нашето възраждане. В самия град българската колония е броила до освобождението на България повече от 15 - 20 000 души българи, между които имало видни търговски къщи като тия на Хаджи Симо Хаджи Иванов, Ник. Ценов, Хаджиенов и др., които съществуват и до днес, и много други. Браила, с тясно прикосновение с българите от Тулча, Кюстенджа, Силистра и други български центрове в Добруджа, става център на видни наши емигранти, чиито културен и революционен подем дава тон и насока на всички начинания, които се проявиха за издигането и освобождението на българския народ. Тук се основава в 1869 г. първият наш научен институт - Българското книжовно дружество, със задължение един ден да се превърне в Българска академия на науките, което и стана в свободна България през 1911 г. Дружеството се е помещавало в къщата на Н. Ценов, която е оцеляла до днес.

 

В Браила българската колония заемала видно място пред румънските власти, както и пред другите народности; нейният глас е бил едни от меродавните по всички местни въпроси - това до 1913 г., а след това румъните почнали да се носят с българите съвсем другояче; мнозина почнали да се сливат с румъните и да се именуват „румъни”; други, да запазят своята народност, прибягвали към чуждо поданство. Обаче след румънската мобилизация през месец август миналата година не помогнало на българите нито едното, нито другото - повече от 1700 души начело със свещеника и директора на българското училище били

 

288

 

 

затворени и измъчвани от румънските власти, а след това закарани в Молдова, на които сега съдбата е неизвестна.

 

При отстъплението на руските войски от Браила румънските цивилни и военни власти се предали на изстъпления над българските къщи, като ограбили имотите и парите им. Българското училище и черква също ограбили. От архивата и покъщнината на първото ни следа е останала, а черковните книги намерих разпокъсани в самата черква, от остатъците на които намерих някои ценни бележки за миналото на българите.

 

Българската търговска къща Хаджи Иванов, чийто глава е Хаджи Симо, починал преди три години, бил черковен епитроп и председател на българската колония в Браила цели 30 години. Благодарение на неговото родолюбив в къщата му намерих запазен един ценен паметник за нашето възраждане. Това е кондика за построяване на българската черква „Възнесение Христово”, която почнали да строят в 1870 г. Тая кондика освен че съдържа сметките за приходо-разходите за строежа на черквата, които възлизат на сума 110 965.32 fra, има и собственоръчните подписи на пожертвователите. Тая кондика с други някои бележки от старопечатни книги взех и предадох в архива на възраждането при Етнографическия музей в София.

 

След смъртта на Хаджи Симо Хаджи Иванов за председател на българската колония е избран старият труженик Апостол Христофоров. Той е едничък останал сега в Браила от старите труженици; от него можах да науча много нови неща за Раковски, Каравелов, Ботйов, Войников и др. Сега той е и председател на българската комисия с членове: Стеф. Атанасов, Кон. Андреев, Дам. Николов и Хр. Башев, която се грижи за бедните български семейства, чиито домакинства са закарани от румъните. Комисията развива голяма дейност и облекчава тежкото положение на нуждаещите се семейства.

 

5. Интересни са следните бележки по черковните книги в Браила: а. На руски служебник, печатан в 1819 г., има тая бележка: „Древный сей Псалтиръ принадлѣжитъ Господину Николаю Кановитчу - родомъ Болгаринъ изъ града Свищова 1848 года”.

 

6. На „Догматическое богословие” има бележка от 1869 г.: „Даръ отъ Силистренската Българскѫ Митрополіѫ. Епископъ Арсений”.

 

в. На евангелие, преведено от Неофнт Рилец в 1859 г., забелязано е на първия празен лист: „Тази книга е подарена на черквата отъ Атанасъ Грозевъ Македонецъ”.

 

София, 24 февруари 1917.

 

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 935, л. 2 - 7)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]