Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял първи. ОРГАНИЗИРАНЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

 

       1. Доклади на зап. поручик Стефан Димитров Недев  ( Нередовности по движението на железниците;  Налични храни в Добруджа;  Действия на настъпващите войски;  Действия на германските войски в окупираните области )

       2. Ролята на организация „Добруджа” за организиране на мисията

       3. Открит лист

       4. Участието на поручик Милан Г. Марков

       5. Участието на проф. д-р Михаил Арнаудов

       6. Участието на проф. д-р Стоян Романски

       7. Участието на Стилиян Чилингиров

       8. Участието на Карел Шкорпил

       9. Участието на Богдан Филов  ( Рапорт върху резултатите от командировката ми в Букурещ )

     10. Отчет за резултатите от експедицията

 

 

1. ДОКЛАДИ НА ЗАП. ПОРУЧИК СТЕФАН ДИМИТРОВ НЕДЕВ

 

 

1.

До Началник щаба на действуващата армия

 

Дoклад от запасния поручик Недев Стефан Димитров, член на научно-разузнавателната мисия, делегирана от Главната квартира

 

Съгласно дадените ми инструкции чрез подпоручика от Главната квартира Орешков, считам за длъжност да Ви представя, господин полковник, на първо място настоящия си доклад, в който са изложени бележки и впечатления от някои факти и събития от по-актуален характер и значение, които обърнаха по-специално вниманието ми през време на пътуването ми из старите и новозаети земи на Добруджа с научно-разузнавателна цел.

 

Специалния си доклад върху стопанските и икономическите условия в Добруджа ще приготвя и представя по-късно.

 

 

I. НЕРЕДОВНОСТИ ПО ДВИЖЕНИЕТО НА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ

 

1. От София отпътувах на 25 ноември н.г. с първия новоучреден бърз пътнишки влак София-Варна [следва описание на пътуването].

 

3. Движението на влаковете по жп линия Варна-Добрич-Меджидие-Кюстенджа, възложено върху германски технически части, не е по-редовно...

 

Влаковете се пущат от изходните и междинните станции и се движат изобщо без спазване на определените по разписанието часове. Трябва да се прибави още и обстоятелството, че германският персонал по гарите и влаковете обикновено не съобщава точно часа на тръгването на влаковете; от друга страна, влаковете тръгват без всякакво предизвестие, само по сигнал на началник влака. Така се случи във Варна с влака, който трябваше да отпътува оттам на 26 ноември заранта за София. Пътниците спокойно си стояха на перона, разговаряйки със своите близки и изпращачи, когато в един миг тренът изпищя и тръгна без всякакъв сигнал, като остави и пътници и самия български комен-

 

17

 

 

дант на гарата да се чудят и маят на тази постъпка на железничарския персонал. Трябва да се протестира, да се застъпи и нашият комендант, за да се подадат тревожни сигнали, които да заставят машиниста да повърне обратно трена и вземе пътниците.

 

Често пъти треновете заминават от станциите не в посочените от самите жп чиновници и служащи часове, а по-рано, вследствие на което наши офицери и войници остават излъгани и непревозени. Такива случаи наброяваха много. Изобщо като че ли се забелязва едно нежелание от страна на германския жп персонал по тия линии да услужва на българските войнски чинове. Като че ли по тая железница трябва да се превозват само германци. Ще приведа само един-два от многото примери.

 

а/ Поручик П., пратен от Софийския арсенал да прегледа в Кюстенджа и Черна вода какво и колко машинно масло може да се намери там за нуждите на арсенала, трябвало да отпътува от Меджидие за Кюстенджа; запитал на чист немски език служащите на гара Меджидие на колко часа ще тръгне тренът за Кюстенджа и получил отговор, че трен ще има на 5 часа сутринта. Понеже часът бил около 12 полунощ, той се прибрал на подслон да прекара 4-5 часа до тръгването на влака и към 4 часа сутринта отишъл наново на гарата за да отпътува с трена. След като очаквал повече от 1/2 час влак за Кюстенджа, запитал по едно време служащите, които му отговорили, че тренът отпътувал на 3 часа сутринта и че друг влак ще има чак на другия ден в същия час. С този същия влак трябвало да заминат и няколко български войници, които тоже останали излъгани.

 

б/ На 10 декември аз исках да отида от Меджидие в Кюстенджа. През тия дни тренът заминаваше от Меджидие обикновено към 5 часа сутринта. Аз останах през нощта на гарата при българския комендант. Тренът пристигна от Добрич към 3 часа сутринта. Пратих едного от служащите при нашето комендантства, владеещ добре немски език и служащ като преводчик, да разбере кога ще отпътува тренът за Кюстенджа; той се завърна и ми доложи, какво началникът на гарата му казал, че него ден влак няма да се пуска за Кюстенджа. След малко обаче друг служащ при нашето комендантство притича и ми доложи, че един влак от 2 третокласни купета с една машина веднага ще бъде пуснат за Кюстенджа. Набързо се приготвих и догоних влака, който след минута отпътува. Вагоните бяха пълни само с германски войници.

 

По тия линии български щаб и оберофицери се поставят да пътуват в мръсни товарни вагони, рядко в нечисти III-класни купета. В българските влакове от Варна за София и обратно млади германски оберофицерчета заемат I-класните купета, пълнят ги с всевъзможни бага-

 

18

 

 

жи, там поставят и кафези с патки, гъски и разни други животни, и никак не се безпокоят, когато някой стар български полковник или подполковник не може да намери за себе си подходящо място в трена.

 

Германската система да се пущат влаковете без всякакви предварителни сигнали е много непрактична по тези линии, където болшинството от пътниците не са германци, не разбират немски език и не са привикнали на тази система. След дълъг престой тренът внезапно тръгва от станцията без предварителен сигнал и мнозина от пътниците, слезли от каруците през време на дългото застояване на трена, остават на гарите или пък тичат да догонват отпътувалия влак, за да се качат когато последният е в движение, изложени на всевъзможни нещастия. Трябвало би да се възприемат и по тия линии нашите предварителни сигнали с биене звънци.

 

4. Отпускането вагони от германската жп администрация за нуждите на българските войскови части и учреждения става нередовно и с губене на много време. По гарите в Меджидие и Кюстенджа срещнах мнозина български офицери и войници, приемчици или изпращачи, които очакваха с дни пристигането на товарни вагони или отпущането на празни такива за своите части. Те обясняваха, че исканото в такива случаи разрешение за отпущане празни вагони се давало веднага от София; за да се получат обаче вагоните, трябвало да последва заповед от германското жп управление във Варна, отдето разрешението се получавало обикновено след 10-тина дена; но и след като се получи подобно разрешение, в Меджидие и Кюстенджа вагони не се дават или ще се получат след дълги разправии и молби.

 

Пристигнали вече на известна гара вагони с войскови вещи, които трябва да се разтоварят, стоят с дни на линиите (ако по погрешка или невнимание не се закачат на някой влак и откарат напред или назад до друга станция), без да се изкарат на рампата, за да бъдат разтоварени. И тук трябва много разправии и молби, докато се постигне целта. Впрочем кражбите по тия линии са доста чести. Един германски войник, пътуващ от Меджидие за Берлин в отпуск, открадна 2-те ръчни чанти на придружаващия ме войник и после при претърсването след 4-6 часа някои от вещите и дрехите на българския войник се намериха в раницата на първия. Доложено бе за този случай на българския комендант на гара Добрич, който разпита неколцина от пътниците с влака, но повече нищо не стори: германският войник бе оставен свободно да продължи пътя си.

 

Изобщо българските коменданти по гарите по жп линия Варна-Добрич-Меджидие-Кюстенджа правили много донесения на своето непосредствено началство за всевъзможни нередовности по движението

 

19

 

 

на влаковете и за неглижиране нуждите на българските войскови части от страна на германската жп администрация, и са ходатайствували да се направят постъпки за изземване службата по тия линии от ръцете на германците и предаването ѝ на български персонал. Сам началникът на военните железници г. полковник Лудогоров инспектирал службата на място и се убедил в това.

 

 

II. НАЛИЧНИ ХРАНИ В ДОБРУДЖА

 

1. В Балчишката околия има до 30 милиона кг. жита у местните земеделци от тазгодишната реколта, които жита рискуват да се повредят, ако не се вземат час по-скоро мерки да се пренесат и складират другаде. Обикновено местният земеделец продава излишъка от храните си веднага след вършитба, или пък ги отнася и депозира в складовете на Балчик, откъдето се товарят на параходи и изнасят; у дома си на село той няма добри складове и хамбари, в които да държи житните си храни запазени от повреди. Тази година обаче в околията не са останали никакви коли и други превозни средства: всички са отнесени от румънските войски. Вследствие на това храните няма с що да се пренесат до Добрич или до някоя по-близка гара. Пристанището в Балчик е пък затворено. Явяват се купувачи от стара България, представители на местните комитети, милитаризирани мелници и др., които намират тук големи количества храни на сравнително низки цени, ала не могат да закупят нищо, понеже нямат възможност да го пренесат.

 

Такова е донякъде положението и в Добришка околия, дето също има 30-35 милиона кг. храни от ланската и тазгодишната реколта. Труден е превозът и по железницата.

 

Трябва да се доставят превозни средства, за да се спасят големи количества храни от разваляне.

 

2. По селата из старите и новозаетите земи на Добруджа нашите войски констатирали, че забегналите земеделци скрили храните си в дупки, изкопани в земята из дворовете на къщите си. Почти във всеки двор са намерени такива складове. Могло би да се възложи на отделни специални команди да обиколят навсякъде по селата, да разтърсват из дворовете и да прибират каквото намерят.

 

3. В Балчик, Каварна и Добрич били намерени храни (жита, брашна, боб), вълна, трици, закупувани за турската армия и за сметка на английското правителство преди войната с Румъния; тия храни трябва да се броят за безстопанствени, за каквито и били обявени в последствие от нашите военни и финансови власти. Говори се, обаче, че с част от

 

20

 

 

въпросните произведения били вършени спекули от известни местни хора. По тоя въпрос има правено на мястото разследване от военните и финансови власти и има заведена преписка.

 

По въпроса за вълната узнах следното. Преди Румъния да вземе участие във войната, румънското правителство наредило всичката вълна в страната да се закупи и депозира за сметка на държавата; последната оперирала в случая чрез банка „Мармараш”; никой частен търговец нямал право да депозира вълна за своя сметка. В разните области имало пълномощници на държавата, един вид агенти-доставчици, на които било възложено да закупуват вълната от частните производители; тия упълномощени лица работили с контракти сключени с държавата. В българска Добруджа такъв главен пълномощник на държавата била фирмата Братя Димитрови С-ие Цонко Ханджиев от Добрич. От своя страна тая главна фирма имала свои агенти в отделните местности: за Добришка околия такива били Ченко Йорданов и Йосиф Меламед, а за Балчишка околия - Пенаков и Хр. Попов. Пенаков (българин от Кюстенджа, румънски запасен офицер, пленен от нашите войски и задържан в щаба на III-та армия като преводчик) закупил големи количества вълна из Балчишко по 2,50 лева килограма, като сключвал сделките с продавачите от името на държавата, броил им парите и в някои случаи оставял у тях на хранение закупената вълна до поискване. Нашите войски намерили списъци на производителите, от които Пенаков закупил вълна, с означение количеството на закупената вълна. Закупената по тоя начин за сметка на румънската държава вълна не могла да бъде прибрана всичката до войната с Румъния; останали големи количества, депозирани в няколко складове на балчишки граждани. След окупирането на тия места от българската армия, известни лица наново започнали да търгуват с тая вълна, която по право принадлежи на държавата като безстопанствена.

 

Подобни сделки били вършени и с някакви брашна, закупени от турската армия франко мелницата Балчик, част от които останали във фабриката. Оттогава брашно взема балчишката реквизиционна комисия срещу разписка, голямо количество (около милион кг.) получила една войскова част от III-та армия, и останало още в няколко магазина в Балчик.

 

Жита и фасул, закупени от една английска компания, също останали в Балчик. От тия жита взел един офицерски кандидат от III-та армия, млял и отнесъл значително количество брашно за армията. В Добрич е намерено в частни магазини до 200 вагона фасул и до 200-300 вагона зимница (червенка).

 

21

 

 

В складовете на забегнали гърци и руси от Добрич (между другите Андон Майлов, грък от Турция, руски поданик, главно производител на кашкавал) останали големи количества (4-5 вагона) кашкавал, който бил разграбен без сметка.

 

Същото станало с рапица, трици и др. произведения, останали след отстъплението на румънската армия.

 

 

III. ДЕЙСТВИЯ НА НАСТЪПВАЩИТЕ ВОЙСКИ

 

Преминавайки през градовете и селата на Добруджа, някои наши и съюзнишки войскови части рушили и разхищавали имущества на българската държава. Така архивата на нашето финансово управление в Балчик до 1913 г. била запазена от румъните, подредена в едно здание, заключено ѝ запечатано; при дохождането на нашите войски комендантът разбил вратите на зданието и разхвърлил цялата архива. Новоназначеният наш финансов чиновник трябвало да я събира лист по лист из улицата и по двора измокрена, изкаляна и изпокъсана.

 

Същото станало и с архивата на българското мирово съдилище в Балчик. Изобщо навред се забелязва най-безбожно разхвърляне, разбъркване и изпокъсване на архивни и библиотечни книжа. А тези архиви и библиотеки биха могли да ползуват българската държава и народа ни.

 

Като се докоснах до този въпрос, нека спомена, че в Кюстенджа, Черна вода и др. намерих някои частни и обществени (на разни банки и др. официални учреждения) румънски библиотеки, макар разхвърляни и разнебитени, но с много ценни съчинения. Така в Кюстенджа ми се удаде да разгледам, ведно с окръжния управител и градоначалника, частната библиотека на бившия кюстенджански кмет Андронеску, добре запазена в 5-6 големи шкафа в жилището му; между многото френски, немски и румънски ценни съчинения намерих 4-5 тома стари румънски ръкописа с кирилица, от голямо значение за нас, които предадох на окръжния управител за изпращане в Софийската библиотека. Помолих го даже да се погрижи за прибирането на цялата тази библиотека и за изпращането ѝ в София. Вярвам, че много ценни за нас библиотеки и архиви ще се намерят и в други частни къщи и официални учреждения както там, така и в Тулча, Бабадаг и др. Добре ще бъде да се вземат мерки, за да могат да се приберат поне тия ценности за България, тъй като от другите материални богатства, които остават като военна плячка, ние едва можем да успеем да турим ръка на една съвсем незначителна част.

 

22

 

 

 

IV. ДЕЙСТВИЯ НА ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ В ОКУПИРАНИТЕ ОБЛАСТИ

 

В старите земи на Добруджа, заети по Берлинския договор през 1913 г. от румъните и току-що освободени наново от нашата армия, германските войници се отнасят много зле с българското население, държат се като в завоювана неприятелска страна. Нападат къщи, рушат, разграбват частното имущество пред очите на стопаните. Всяка запечатана от нашите военни власти като безстопанствена къща на забегнали с румънските войски румъни, гърци, руси и др. трябва да бъде разпечатана от германските войници, разтворена, разтарашувана и разграбена. В българските къщи, където им е дадено гостоприемство, същите безчинствуват. Нощно време, в нетрезво състояние правят скандали по улиците и из къщите, чупят, събарят. При срещи с български войници, изпращани от комендантството да въдворяват нарушаван и от тях ред и да залавят и арестуват провинените, германските войници пълнят пушките си, вадят револверите си и са готови да стрелят. Офицерите и началниците им, предупреждавани в подобни случаи, не взимат никакви мерки и с това още повече поощряват подчинените си. Градският комендант в Добрич г. подполковник Симеонов ми разказа маса подобни случаи, за които той донасял писмено и своевременно на началника на тиловото управление на III-та армия. Често ставали нежелателни разправии между него и местния германски комендант по повод на такива случки. Донесенията трябва да са достигали и до по-горното германско военно началство и да са имали за резултат сменяването на германските коменданти, тъй като в продължение само на 20-25 дни трима такива били сменени, без обаче поведението на германските войници да се е изменило.

 

От многото подобни случки, имали място в Добрич, ще спомена тук само една-две,

 

а/ 3-4 германски войници от телеграфна команда нападат къщата на Коста Недялков (I участък, ул. Преславска 133) и в отсъствието на стопанина се настанили в нея на своя глава, без да се отнасят по реда към квартирната комисия при комендантството. Докато стоели в къщата, задигнали и отнесли оттам 7 стола, огледала, 1 ламаринена печка, 2 чувала боб по 75 кг., 1 омивалник, кюмюр 100 кг., изкъртили оградата в двора, прозорци, врати и пр. да ги горят, изобщо нанесли щета на стопанина за около 300-350 лв. и си излезли.

 

б/ В къщата на бедно българско семейство бил настанен на квартира един германски оберофицер. Една вечер му дошли на гости двама негови другари и след като гуляли и пял и, късно през вечерта напад-

 

23

 

 

нали стаята, в която спели домакинята и дъщеря ѝ с цел да блудствуват. Уплашените жени могли да избягат навън, на улицата, развикали се за помощ, дошли съседи, които успели да заключат неканените гости в спалната стая на домакинята, където ги намерили. След малко българският и германският комендант били известени веднага за случката. По тоя случай българският комендант поискал от германския си колега най-строгото наказание на провинените германски офицери, които, възползува ни от оказаното им гостоприемство, си позволяват подобни безчинства, във висша степен противни и осъдителни от гледище на морала на „простия” българин. В отговор на това германският комендант помолил нашия да не обръща внимание на такива „дребни работи” и да не прави от тях никакъв въпрос, като съжалявал даже задето бил извикан за разследване на „една нищо и никаква обикновена история”.

 

Случки от подобен род ставали всекидневно из българските градове и села в Добруджа.

 

2. В Кюстенджанско, Меджидийско, Черноводско германците турят ръка на всичко. Макар българските войски да са освободили тия места и да са влезли първи в градовете, военна плячка обрали и продължават да обират германски тилови части, навлезли в градовете и селата след нашита армия, която е продължавала да гони противника.

 

Разказаха ми, че германски войскови команди ходели из кюстен-джанските улици с камиони и големи товарни коли, обирали от магазин на магазин стоките на забегналите кюстенджански търговци, товарили камионите и колите и пренасяли плячката в специални складове. Оттам пък вещите били сортировани, опаковани в сандъци, товарени в специални вагони, последните пломбирани и изпращани по железницата в Германия. На първо време германците използували местните евреи, бивши комисионери и агенти, с помощта на които разкривали и изземвали останалите в Кюстенджа безстопанствени стоки и вещи. Най-напред били обрани по тоя начин златарските, часовникарските и бижутерийни магазини. Към 10-15 декември, когато аз бях в Кюстенджа, по улиците почти не бе останал неизпразнен магазин; стоките от няколко магазина тъкмо по това време се изземваха и пренасяха с коли в германските складове. А пред няколко други дюкяни се разхождаха германски часови - види се, плячката от тях още не бе изнесена, та часовите пазеха докато се изнесе.

 

Едновременно с магазините германците обирали оставената покъщнина (дрехи, мебели, посуда и всичко друго) из къщите на избягалите. А почти всичкото население от Кюстенджа, Черна вода и околните села е избягало. В Кюстенджа са останали само около 5000 жители

 

24

 

 

българи, мохамедани, румъни, гърци и др. и то по-бедните; от Черна вода пък са избягали всички жители. Големите и богати къщи, хотели, обществени заведения, бани и пр. са били оставени пълни с богата мебелировка. Всичката покъщнина и мебели в салоните, спалните, кабинетите, бюрата, канцелариите - личи и днес, е била оставена по местата си. Германците пренасят и тая плячка. На всяка още неограбена къща е поставен часовой и надпис на вратата на немски и български „заета от германското комендантство”. В най-хубавия квартал на Кюстенджа и в най-големите и разкошни къщи са разквартирувани германски офицери и войници, по един в цяла къща, за да могат да ангажират така за себе си повече къщи. В големия хотел „Палас” покрай морето, с около 300 стаи, пълни със скъпа мебелировка (гардероби, шкафове, легла, маси, огледала, нощни долапчета, омивалници и пр. и пр.), на вратата на всяка стая е залепен надпис „заета от германското комендантство” или „заета от (едикой си германски офицер)”; скъпата мебел обаче се изнася от стаите и се отнася в германските складове.

 

Някои магазини и къщи били запазени от нашите войски, но германските насила изгонвали българските часовои, неслужили войници и оставяли свои.

 

За да бъдат напълно спокойни и невъзпрепятствувани от никого в изземване всичката плячка за себе си, германците положили всички усилия и успели да издействуват преместването от Кюстенджа на единствената оставена там войскова част, една етапна дружина, която била изпратена на фронта. Останали само една или две погранични български роти, но те са разставени за охрана на морския бряг и не могат да пречат на германците; все пак германското комендантство зорко бди и за тяхната служба.

 

Най-големият магазин за манифактурни и галантерийски стоки в Кюстенджа, на някой си грък Ласкаридис, пълен със стоки за около 200-300 хиляди лева, след като бил в началото малко разграбен и разнебитен от влезлите първи в града настъпващи войски, по ходатайство на българската 3-членна общинска комисия бил запазен и отстъпен на общината. Членовете на общинската комисия молили германският комендант да бъде запазен поне този магазин, та да има откъде да си набавя градското население на първо време, след като настанат по-нормални дни, най-необходимото. Комендантът повидимому уважил молбата на комисията, разпоредил да се назначат от последната работници, които да приведат в ред разхвърлената в магазина стока, и след това магазинът бил затворен и пазен от германски часовой. Един ден, обаче, аз констатирах ведно с общинския съветник Мих. Ничев следното: едната рулетка на магазина бе дигната, вътре германският

 

25

 

 

часовой с пушка на ремък и 5-6 други германски войници продаваха разни стоки на 4 германки от близките села, а по-навътре в друго отделение други две германки от града купуваха платове и заплащаха покупките на троица германски войници. Там бе и един български войник от авиаторската школа, който купуваше бели домашни копринени ръкавици. Кой е разрешил да се продават по тоя начин стоки от магазина, за сметка на кого се вършат тия продажби, упражнява лн се някакъв надзор и контрол, и пр. и пр. - нищо не се знае. За случката бе донесено на българския комендант, който нареди разследване и резултата изложи писмено на германския генерал.

 

Трябва да се предполага, че отделни германски войници използуват лично подобни случаи и вършат частна търговия с изземваните стоки и вещи. В добришките села са констатирани от нашите власти подобни продажби. Германски войници с пълни коли са обикаляли по селата и са продавали разни мебели, стоки, покъщнина. В едно арменско семейство е намерено пиано, продадено от германски войници за 23 лева.

 

В петролните резервоари на Кюстенджанското пристанище са намерени големи количества петрол, бензин и др. петролни деривати. Една смесена комисия от представители на съюзните армии описала намереното и го разпределила между българите, германците и турците. Един ден обаче един от местните евреи отворил магазин и почнал да продава газ на дребно по 30 ст. килограма. Българското комендантство не знае произхода на газта, с която се търгува, и естествено допуша да е контрабандирана. Оказва се, че германците, които държат порта и резервоарите, отпущали на този евреин дневно по 10 000 литра газ, да върши търговия. За чия сметка се продава, кой събира сумите от продажбата, как е сключена сделката - българското комендантство не знае.

 

Германците нападали и разграбва и български къщи. В Кюстенджа има доста български семейства, между тях и доста състоятелни търговци и занаятчии (манифактуристи, обущари и пр.). Мъжете почти на всички тия български семейства са отвлечени от румъните. При всичко че останалите членове на тия семейства са там, по домовете си, германски войници навлизали и в техните къщи и ограбвали имотите и стоките им. Ограбени са няколко такива къщи; между другите, къщата на Никола Минчев (обущар, отвлечен), отдето задигнали с кола обущарски стоки, които госпожата на отвлечения могла да спаси и да пренесе в дюкяна си; къщата и дюкяна на Колю Димитров, манифактурист, и др. Най-скандалното, е че когато и от дома на комендантския адютант поручик Ничев, добре известен на всички в Кюстенджа, гер-

 

26

 

 

мански войници са изкарали един празничен ден, когато всички са отсъствували от къщи, файтона на брат му Мих. Ничев (почетен гражданин, член на 3-членната общинска комисия) и няколко каси газ, които са отнесени в германските складове. Там поручик Ничев, съпроводен от един германски войник, е успял да намери файтона и да изобличи германците.

 

Тия некрасиви действия на германските войски са изострили в голяма степен отношенията между нашите там комендантства и германските местни военни управления. Особено в Кюстенджа, между българското комендантство и върховното представителство от една страна, и германския генерал (който доскоро се е титулувал губернатор на Добруджа, а напоследък със заповед на фелдмаршал Макензен е преименован инспектор на етапните германски управления), от друга страна, всекидневно се водят преписки, предизвикани от нелоялни и несъюзнишки отношения на германските войски към останали там български войскови части и към местното българско население. Нашите военно комендантство и представителство донасят своевременно за всяка подобна случка в щаба на III-та армия. Г. генерал Петров Р. е бил 4-5 дни в Кюстенджа, осведомил се е за всичко от българското комендантство, сам е бил свидетел на няколко такива случки, снабдил се е с документи и навярно е докладвал в Главната квартира.

 

И в Меджидие германците събират и обират всички храни и др. богатства на забегналите тамошни жители. Между другото тук техни команди обикалят селата из околията и събират всякакви машини, главно земеделски (вършачки, жетварки, сенокосачки и др.), разни уреди, сечива и др. подобни, пренасят ги в града, складират ги там и поставят свои часови. Пренесени са маса земеделски машини, мотори, локомобили и пр. и пр. Тук са намерени и складове от такива машини, на които германците също турили ръка. Поне тези земеделски машини и уреди можеха да се отстъпят на България, страна земеделска, която е изхранила и храни още голяма част от съюзните войски, и чието земеделско стопанство се нуждае от всякакви машини, сечива и уреди.

 

Също такова е положението и в Черна вода. По време на пребиваването ми в това малко, но богато градче, не забелязах да има да квартируват там някакви германски войскови части. Но всекидневно прииждаха отделни германски войници и групи от такива, които обикаляха по къщите, магазините и фабриките, изкарваха мебели, машинарии и др. неща, товареха коли и си отиваха. По-често, германски войници съпровождаха селянки германски колонистки (по тия места има няколко села с такива), които дохождат със своите коли от близките села, пълнят ги с разни вещи и ги отнасят в селата си. Направи

 

27

 

 

ми впечатление, че повече в Черна вода е можело да се запази всичко от нашите военни власти. Всичкото население на градчето е избягало заедно с отстъпилите неприятелски войски. Тук е имало много богати гърци, евреи и арменци, търговци, фабриканти и индустриалци, забегнали и изоставили всичкото си богатство. В града има няколко големи фабрики (циментова, железарска, рафинерия за петрол, мелница, електрическа юзина и др.), с богата машинария и с големи складове сурови материали и фабрикати. При настъплението си войските са разтършу-вали къщите, дюкяните, фабриките, ала почти всичко е останало по местата си. Даже през първата половина на текущия месец, когато аз посетих Черна вода, по къщите и заведенията имаше още маса вещи (мебели, машинарии, материали и пр.). Нямаше обаче власт, която да приведе в ред тази плячка, да я прибере и запази от по-нататъшно разграбване и разпиляване. Българският военен комендант, стар и тежък човек, не излизаше от канцеларията си. Назначеният околийски началник, подплашен от бомбардировката, избягал и се установил в една малка сграда на гара Мирча вода. Председателят на общинската 3-членна комисия стоеше в Меджидие. Нямаше изобщо кой да се погрижи, да събере, складира и запази останалото, все още доста голямо богатство. Възползувани от това положение, отделни войници, български и германски, и граждански лица обикалят от къща в къща и вършеха каквото им е угодно.

 

Между другото, в тукашните фабрики и складове е могло да се запази машинно масло, бензин, газ, цимент, сурово желязо, разни железни изделия, машинарии, трансмисии и пр. и пр. В складовете на железарската фабрика все още се намираше голямо количество сурово желязо на пръти, макар германски войници да бяха изнесли вече голяма част от него и продължаваха да изнасят още. По думите на коменданта, те изнесли и част от машинарията на същата фабрика. Машинното масло, бензинът, газта, циментът били разграбени и разхищени най-безчеловечно. Пиана, къщна мебелировка, посуда, разни канцеларски мебели (маси, бюра, столове, огледала, каси, етажерки и пр. и пр.) могат да се съберат за много наши училища, пансиони и приюти, канцеларии и подобни заведения. На връщане от Черна вода срещнах околийския началник в Мирча вода и го увещавах да се прибере в околийския си център и вземе мерки за запазване останалото имущество.

 

3. Германското военно началство в Кюстенджа не зачита никакви български военни и граждански власти в тая област. Германският генерал заявил официално това в едно писмо до българският комендант в града, препис от което писмо, предполагам е представено в Главната квартира от г. генерал Петров Р. Назначената в Кюстенджа 3-членна

  

28

 

 

общинска комисия не е толерирана от страна на германското военно управление. След като по официален ред се е водила дълга преписка по нейното назначение и по функциите, които има да изпълнява, правени били опити, тайно, за оскандаляване тримата почтени български граждани, членове на тази комисия, домогвали се даже да ги арестуват, да разтурят тоя състав и да поставят свои хора - евреи и румъни, за членове на общинската комисия. Началникът на тайната военна германска ПОЛИЦИЯ в същия град разпоредил за арестуването на 3-4 добри българи, председатели и секретар бирници на няколко съседни селски общини, обвинявайки ги в шпионство. Говори се, че имало опит за оскандаляване и арестуване даже и на българският комендант г. полковник Данев. Назначените окръжен управител и градоначалник в Кюстенджа не могат да влязат в изпълнение длъжностите си, понеже германският генерал не ги признава; те стоят там и чакат надлежни постъпки от своя министър.

 

4. Всички постъпки и действия на германските военни власти в Добруджа са насочени като че ли да вкоренят в съзнанието на тамошното население, какво в тази област днес и за в бъдеще ще има само германско управление. И това убеждение полека-лека обладава населението, без разлика на народност. И последното се старее с всички средства да спечели още отсега покровителството на германците. Забелязва се, че даже и българи в Кюстенджа избягват сношенията си с българската община и изобщо с българските граждански и военни власти; при нужда те се обръщат за помощ и съдействие към германското комендантство.

 

София, 26 декември 1916 г.

 

Зап. поручик Недев

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 987, л. 178-197)

 


 

2. До Началник щаба на действуващата армия

 

В допълнение на доклада ми от ... ноември м. год. предоставям Ви, господин полковник, приложените бележки върху стопанско-икономическите условия в някои части от новозаетите земи в Добруджа, които успях да обиколя през първата половина на миналия м. декември.

 

Състоянието на времето и на пътищата в този сезон, както и обстоятелствата, свързани с водените по това време военни действия в областта не ми позволиха да разширя анкетата си, като обходя по възможност и Северна Добруджа и посетя повече населени пунктове, села и градове. От друга страна, всичкото население от местностите, заети от нашите войски, бе напуснало домовете си, и в селата не бяха

 

29

 

 

останали почти никакви жители. В тия места нямаше още установени власти. Най-после, по време на обиколката ми военните действия още се водеха само на няколко километра северно от линията Черна вода - Меджидие - Кюстенджа, и мен не бе възможно да проникна по-нагоре от последната линия.

 

При тия обстоятелства аз се ограничих да посетя само градовете Балчик, Каварна, Добрич, Меджидие, Черна вода и Кюстенджа, и там чрез беседи и разпит да събера някои сведения в изпълнение на възложената ми мисия.

 

Бележките си допълних с данни и сведения из официалните отчети, рапорти и статистики за Румъния и Добруджа.

 

София, 15 януари 1917 г.

 

Зап. поручик Недев

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 939, л. 151)

 


 

 

2. РОЛЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯ „ДОБРУДЖА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА МИСИЯТА

 

 

1. 

„Добруджа”

Организация за национална култура

Върховен управителен съвет

№ 340

София, 17 март 1917 г.

 

До господина

началник щаба на

действующата армия

в Кюстендил

 

Господин полковник,

 

Съгласно устния ни разговор от 14 т.м., почтително молим разпореждането Ви да се издадат засега на поручик Милан Г. Марков, прокурор при Софийския военно-полеви съд, нужните книжа, удостоверяващи че му е възложено да прави разни изучавания в Добруджа (бивша румънска), че му е разрешено свободно да пътува из тоя край и че се канят тамошните власти, учреждения и войскови началници да му дават най-всестранно съдействие за изпълнение на възложената му мисия.

 

Последователно ще Ви отправим същата молба и за другите лица, които се натоварват с подобни изучавания в Добруджа.

 

Приемете, господин полковник, уверение в отличното ни към Вас уважение.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 1)

 


 

2. 

„Добруджа”

Организация за национална култура

Върховен управителен съвет

№ 350

София, 24 март 1917 г.

 

До господина

началник щаба на

действующата армия

в Кюстендил

 

Съгласно устния ни разговор от 14 того, почтително молим разпореждането Ви, да се дадат всекиму поотделно нужните назначения и книжа на:

 

31

 

 

г. Ал. Дякович

г. Ст. Чилингиров

г. Ст. П. Романски (сега Цензурна секция - София)

г. И. Пенаков и

г. д-р П. Вичев (сега в Соф. етапно комендантство), удостоверяващи че им е възложено да правят изучавания и изследвания в Добруджа (бивша румънска), че им е разрешено свободно да пътуват из този край и че се канят тамошните военни и граждански власти, учреждения и войскови началници да им дават най-широко съдействие в изпълнение на възложената им мисия.

 

Молим същевременно да се предоставят на разположение на гореспоменатите господа и необходимите парични средства.

 

Предварително Ви благодарим и молим, господин полковник, да приемете уверение в отличната ни почит.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 2)

 


 

 

3. ОТКРИТ ЛИСТ

 

Дава се настоящия открит лист на Драгомир Пачев в удостоверение на това, че той е член на научната мисия, назначена от Щаба на действующата армия за проучване Добруджа.

 

Драгомир Пачев е натоварен да събере данни и да направи изследвания в историческо, археологическо, етнографско, икономическо и просветно отношение.

 

Умоляват се всички граждански и военни власти да дават на същия най-широко съдействие и всяко улеснение, което му се окаже необходимо при изпълнение на тая мисия.

 

На същия се разрешава да пътува безплатно с всички държавни превозни средства, I класа.

 

Гр. Кюстендил

25 март 1917 г.

 

Началник щаба на действующата армия

Полковник Луков

 

Подобен е даден на:

2. Милан Г. Марков

[ 3. Д-р Пенаков

4. Александър Дякович ] — негови помощници

5. Проф. М. Арнаудов - фолклора

6. Проф. Ст. Романски - етнография и история

7. Ст. Чилингиров - културно-просветно дело

8. К. Шкорпил - археологически ценности

9. Д. Т. Страшимиров

10. П. Габе

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 21)

 

 

33

 

 

 

4. УЧАСТИЕТО НА ПОРУЧИК МИЛАН Г. МАРКОВ

 

1.

Щаб на действующата армия

Отдел оперативен

Секция оперативна

№ 3282

26 март 1917 г. Кюстендил

 

До поручик

Милан Г. Марков

София

 

Като Ви съобщавам, че се командировате в Добруджа за да съберете данни и направите проучвания в историческо, археологическо, икономическо и просветно отношение, предлагам Ви най-късно на 30-и того да заминете за там и почнете изпълнението на възложената Ви мисия.

 

За Ваши помощници се дават редник Драгомир Пачев и военнопленникът д-р Пенаков, които ще Ви се явят за получаване нужните указания.

 

За заминаването си донесете.

 

Началник щаба на действующата армия

полковник Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 4)

 


 

2.

Поручик Марков Милан

Софийски военен полеви прокурор,

командирован в Добруджа при щаба

на 3-а Отделна армия

№ 3

10 април 1917 г.

Бабадаг

 

Бързо. Поверително

До началник щаба на

действующата армия

Кюстендил

 

Рапорт

 

В изпълнение възложената ми в Добруджа работа, донасям Ви, господин полковник, за следното:

 

1. На 30. III. т.г. тръгнах за Добруджа с маршрут Варна - Добрич - Кюстенджа. След еднодневно престояване във Варна, където имах

 

34

 

 

свиждане с г.г. Шкорпил и Каросеров по въпроса за тяхната евентуална командировка в Добруджа със същата цел, на 2 април стигнах в Кюстенджа, където престоях 4 дни - до 6 т.м. Тук оставих помощника си д-р Пенаков, който има за главна задача да проучва и изложи Добруджанския въпрос от гледна точка икономическа - с оглед на всичко онова, което може да се противопостави на претенциите, че Румъния без морето и без Кюстенджа не можела да съществува, и че България нямала особени икономически интереси и нужди от присъединяването на Добруджа. Все по тоя въпрос и наедно с д-р Пенаков ще има да работи и г. Каросеров, лице което добре познава икономическите нужди и връзки на Добруджа с България.

 

Независимо от това, на д-р Пенаков е възложено: да дава съдействия и упътвания на всички други членове от научната мисия, които има да минават през Кюстенджа и да пътуват в Кюстенджанския окръг, а също да образува там от обществените и частни библиотеки една справочна библиотека от всички румънски и други издания относително Добруджа.

 

2. За съставянето там на тая справочна библиотека трябваше да се вземе разрешението на германската комендантска власт, която е завзела и здраво държи всичко в свои ръце. Такова разрешение биде дадено не без известно колебание, под предлог, че Хагската конвенция не разрешавала реквизиция на книги преди всичко, че въпросът се касаеше не за реквизиция, а за изземване на книги от обществени и безстопанствени библиотеки, повечето от които са вече разграбени, разпръснати и почти опустошени. Заявих на г. генерал Назлъмов, че поставям тая библиотека под негова закрила, с която цел ще му донеса с рапорт, но понеже той изказа известни опасения да не би това да му създаде някаква неприятност, изоставих подаването на такъв рапорт. Библиотеката ще се помести в една от стаите на тамошното градона-чалство, защото там намерих по-пригодна за целта стая.

 

Външно, органите на тамошната германска власт са крайно учтиви и любезни и в последния ден на пребиваването ми в Кюстенджа в нашето представителство се получи препис от окръжното 6659 от 2. IV. на генерал фон Унгер до всички германски комендантства в областта да се дава пълно съдействие и. закрила на всички членове на мисията. В действителност обаче един суров сепаратизъм и егоизъм, дори една враждебност е ръководното начало в техните отношения с всички българи и органите на нашата власт. Вследствие на това аз срещнах сериозна спънка и неприятност при отпътуването си за в Бабадаг, поради липса на превозни средства. С такива нашата тамошна власт не разполага, понеже германското управление е турило всецяло

 

35

 

 

на тях ръка и въпреки това то ги пази изключително за себе си и за своите хора. По ходатайството на адютанта на нашия представител, бе ми обещано да ми се дават два впрегнати коня, понеже в нашето комендантство имаше запазен един безстопанствен файтон; всъщност обаче изпратиха се две съвсем негодни и едва стоящи на краката си дръгливи кончета, които аз трябваше да изоставя и да загубя цял ден да диря из махалите частни коне, за да мога да отпътувам. Отказано ми бе да се отпусне поне някой от файтоните от пияцата, които германската власт е реквизирала и не отпуска на българите за никакво ползуване; преходящите през Кюстенджа офицери са длъжни да се лутат като загубени по гарата и често пъти да носят сами багажите си. Въпреки, че в града има прокарана вода и електричество, с тях не се ползуват освен германските управления и помещенията служащи за жилища на германците.

 

Както у г. генерал Назлъмов, тъй е у коменданта, тъй е у техните адютанти, страхът от конфликти или от прости откази от страна на германската власт сковава у тях всяка инициатива и всеки импулс за действия или съдействия.

 

За да не би и другите членове на комисията да се срещнат със същите спънки, в тия дни ще изпратя в Кюстенджа оттук коне и файтон на тяхно разположение. Линията Кюстенджа - Касапкьой е неудобна за целта първо защото в интерес на работата е да се минава през някои села, находящи се на шосето Кюстенджа - Касапкьой, и второ, защото в Меджидие трябва да се чака тренът за Касапкьой цели 3-4 часа посред нощ.

 

3. В Бабадаг пристигнах с помощника си Драгомир Пачев на 7 т.м. вечерта. Господата от щаба на 3-а армия оказват пълно съдействие и съчувствие за делото. Тук, като център на областта, аз ще остана да работя при щаба на 3-а армия, а помощника си Драгомир Пачев, след една обиколка в Тулча, ще оставя там. Господата от мисията, които идват от Кюстенджа, ще има да се справят за всички свои нужди с мен и оттук ще им се дават всички възможни упътвания, улеснения и съдействие. Същото ще става от помощника ми Пачев за всички по-нататъшни пътувания до Тулча закъм крайните западни или източни села и местности в Добруджа.

 

Тук уреждам засега една канцеларска работна стая, която да служи както на мен, така и за другите господа, които ще има да дохождат. Същото ще стане и в Тулча, както това е направено и в Кюстенджа в хотела назначен за преходните български офицери, който до моето отиване там носеше фирмата „Хотел полковник Данев”, обстоятелство, което будеше насмешка, подигравки и разни злоезичия. Успях да

 

36

 

 

склоня коменданта да се махне тая фирма и да се постави надпис „Българска военна гостоприемница”, като се тури тоя хотел под негов надзор и закрила, а персоналът му да бъде заменен всецяло с български такъв. Съмнявам се обаче дали всичко обещано ще бъде направено и не би било излишно, ако по Ваше разпореждане се даде нужната заповед тоя хотел да се устрои изключително като дом за преходящи български военнослужещи по типа на тия, които немците имат за своите хора, като същевременно се нареди, щото при всяко пристигане на влака да има на гарата кола и по двама ординарци, поставени в услуга на преходящи офицери и други български служебни лица.

 

4. Към щаба на 3-а армия намерих учителя-етнограф Попов, който досега се е занимавал със събиране на документи, книги и други вещи и старини, които имат историческо, етнографско и народностно-културно значение. Действувал е обаче без насока, без дадена цел и без ясно определен кръг на действия; вследствие на това нищо завършено няма, а много от книгите и вещите е изпратил едни във Военното училище, други в Етнографическия музей, трети задържал за бъдеще свое книжовно използуване, а четвърти е опаковал в сандъци за изпращане тоже в музея. Узнавам също, че и други лица са вършили същото. Някои от събираните вещи и книжа са изземвани от българското читалище в Тулча и от някои български черкви, дадени там като дарове.

 

Това не би трябвало да става така безсистемно, така разхвърлено и така разпокъсано, а всичко изходяще от Добруджа и предназначено за нейното изучаване и опознаване би трябвало да се централизира в едно общо историческо-етнографско и народо-културно учреждение, където всеки да може да се справи. Независимо от това не би трябвало да се разстройват тукашните български местни културни учреждения, които са спомагали за духовната устойчивост на българина и неговото национално съзнание.

 

Разбрахме се донякъде с г. Попов по тоя въпрос и приготвените за изпращане книги и вещи ще се задържат засега тук и само в случай на нужда ще се изпращат. Всички изпратени обаче решихме да се предадат в Етнографическия музей, отдел исторически, където да се образува общ Добруджански отдел. Вследствие на това, моля нареждането Ви всички такива изпратени във Военното училище да се предадат там, като за горното се пише и в Министерството на просветата да образува тоя Добруджански отдел.

 

Научавам тоже, че от някои наши части са изпращани разни черковни одежди, свещени книги, потири, патерици и пр. Между това, тукашните черкви са лишени от такива и от сведения узнавам, че мит-

 

37

 

 

рополитите от Русе и Варна търсят такива за свещениците, които готвят да изпращат тук.

 

Моля, следователно, да се нареди всички лица и части да се справят по подобни находки, изучавания и пратки с мен, тук в щаба на 3-а армия, като книги, документи и пр. вещи с музейно назначение да се изпращат тук, в Бабадаг, а всички черковни принадлежности да се изпращат до енорията на българската в Тулча черква „Св. Георги”.

 

5. Понеже един от най-важните отделни въпроси от общия Добруджански въпрос е Дунавският въпрос и тоя за владението и управлението плаването в неговите устия, писах капитану II ранг Недев, началник на подвижната отбрана във Варна, лице което дълго и обстойно е изучавало Дунавския въпрос, да се позанимае специално с тезиса: нуждата от българското владение над Добруджа с цел да се гарантира и обезпечи от всяка военна опасност най-правилното уреждане на тоя въпрос с оглед на общоевропейските интереси и специално нуждата на това владение с оглед на необходимостта на една пълна и ефикасна наша черноморска брегова отбрана, която без Добруджа остава застрашена откъм добруджанската граница и добруджанския черноморски бряг. Не ще бъде излишно, ако моята молба до г. Недев бъде подкрепена и с нужното разпореждане от Ваша страна.

 

6. Донасям най-после до Ваше знание, че едно, вследствие на отрицателния дух у българина, друго, вследствие на неприятните и агресивни отношения и действия на германците спрямо нас, тук и навсякъде в Добруджа духът е понижен до оскърбителен за българското национално съзнание уровен.

 

На запитванията от населението дали Добруджа ще остане наша, офицери от нашата армия са отговаряли отрицателно, или най-много „не се знае”. Това според моето разбиране, е крайно опасно за общото дело и то независимо от факта дали Добруджа действително ще бъде или не окончателно анексирана към България. Ето защо аз моля да се обясни с тайна заповед до всички тукашни части, че подобни обезкуражителни отговори и приказки всяват смут и разстройство в духовете и на армия, и на население, и че техните автори и разпространители подлежат на съд и углавна отговорност за тия тревожни слухове, за каквито началниците би трябвало да ги отдават под съд.

 

Това се налага още повече, че германците в противовес на това наше държане разпространяват слуха, че Добруджа щяла да стане немска или румънска и експлоатират с наивността и страха у българското население до крайни размери. А всичко това създава условия неблагоприятни и за работите на нашата научна мисия.

 

38

 

 

7. За възстановяването духа и националното стремление у тукашното население необходимо е да се възстановят в българска служба всички тукашни черкви и да се отворят навсякъде български първоначални училища, а румънското население, което вследствие на гореописаните обстоятелства почва да се зъби и заплашва, а забегналото почва да се възвръща, да бъде изселено и интернирано, като реторзия за отвлечените оттук българи, числото на което надминава няколко хиляди - списъците на които може лесно да се съставят.

 

Това би могло да се осъществи, както следва: на всички полкови свещеници да им се повери службата в тукашните черкви поне в градовете и селата от областта, завзета от нашите войски. Свещениците при двете дивизии и при болниците са достатъчни за службите в частите. Навсякъде из щабовете и нестроевите части има войници учители, с които ще могат да се открият училищата.

 

Отстранението на румънското население би могло да се осъществи по следния начин: нашето правителство да влезе в споразумение с турското, което да определи място в Анадола и там да им се устрои пленнически режим, където да се изпращат по групи. Тази мярка ще бъде спасителна и за нашето военно дело тука, което сега често бива излагано на предателски изненади без да може да се открият авторите им, и за нашето национално дело, което и сега се намира под гнета на един морален терор и в същото време това ще се окаже единствената ефикасна мярка да се освободят отвлечените оттук български първенци с жени и деца, както из градовете, тъй и из селата, броят на които достига докъде 4000 души.

 

На тая мярка турците имат всичкия интерес да се съгласят, защото между отвлечените има и турци.

 

По тоя въпрос рапортирам и министру председателю.

 

На него ще трябва да се съгласят и немците за румънското население в Кюстенджанския окръг.

 

Подробности по уредбата на въпросите от тоя пункт мога да изложа допълнително, ако бъда уведомен, че той се възприема по начало. Тук ги излагам в общи черти с известие, че те ми са познати доста добре във всичките им евентуални мъчнотии, спънки и сложности.

 

Като завършвам тоя си пръв рапорт по възложената ми мисия, моля да бъда известен дали и занапред аз бих могъл да бъда тъй обширен в своите донесения и осветления до всичко, което интересува българското национално дело в Добруджа.

 

Поручик М. Марков

 

39

 

 

[Резолюция на началник щаба]. Да не си губи времето в обширни рапорти, а по всички въпроси да се отнася до командующия 3-а армия, който ще му оказва пълно съдействие и който е независим в своите разпореждания в окупационната зона. 20. IV.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 43-49)

 


 

 

5. УЧАСТИЕТО НА ПРОФ. Д-Р МИХАИЛ АРНАУДОВ

 

 

1.

Щаб на действующата армия

Отдел оперативен

Отделение оперативно

№ 3285

26 март 1917 г.

гр. Кюстендил

 

До господин професор

д-р М. Арнаудов

София

 

За да може народното дело да бъде изкарано до желания край, потребно е да бъде утвърдена пред всички неоспоримостта на нашите исторически и национални права. С всички средства ние трябва да вкореним и у нашите съюзници и у нашите врагове убеждението, че извоюваните на север и на юг с толкова много кръв земи са неотделима част от общото българско отечество, за чието политическо единство еднакво и свободни и новоосвободени българи през вековете са се борили.

 

В това отношение за нашите претенции за Добруджа е твърде малко направено. Потребно е да бъдат допълнени и разширени сведенията за нея, които показват историческата ѝ принадлежност към българската държава, културно-националната ѝ общност с българския народ, вътрешните връзки, които никога не са преставали да я свързват с нас, следователно и политическата ѝ неотделимост от България.

 

Ценейки Вашите научни трудове и вярвайки в голямото Ви родолюбив, Щабът на действующата армия се обръща с молба към Вас да предприемете една научна обиколка из Добруджа с цел да изследвате нейния фолклор, който несъмнено ще послужи за един твърде ценен аргумент в полза на нашата кауза. Вярвайки че с готовност ще се отзовете на тая покана, Щабът очаква в най-непродължително време да съобщите за деня на тръгването си, както и за всички улеснения, от които бихте имали нужда.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 8)

 

41

 

 

2.

До Началник щаба

на действующата армия

в Кюстендил

 

Като благодаря на почитаемия щаб на действующата армия за честта, която ми направи, и като изказвам от своя страна най-живо съчувствие за добрата инициатива да се проучи Добруджа с оглед към защитата на нашите национални и политически права, съобщавам Ви, господин полковник, че приемам да изпълня възложената ми задача.

 

Мисля да отпътувам щом привърша някои неотложни работи, към Великден. За точната дата на заминаването си ще Ви съобщя допълнително в деня на тръгването. Всякак, за да бъда готов, моля почитаемия щаб да разпореди, за да се сдобия дотогава:

 

а/ с една карта от австрийския генерален щаб на земите североизточно от Търново;

 

б/ с едно отворено писмо за свободно пътуване, като се впише в маршрута ми и минаване през Румъния /Букурещ/, гдето ще искам да взема бележки от румънската научна литература върху Добруджа; и

 

в/ с един ординарец, както бе и при македонското ми пътуване лани, по поръка на щаба.

 

Оставам с най-отлично почитание

 

София, 3 април 1917

ул. Чепино 16

 

проф. М. Арнаудов

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 13)

 


 

3.

Бабадаг

13 май 1917

 

До господина началник щаба

на действующата армия

в Кюстендил

 

Известявам Ви за сведение, че от 27 миналия месец се намирам по обиколка из най-северна Добруджа и събирам материали за бита и миналото на българските селища. Остава ми да обходя още някои села североизточно от Бабадаг, за да се спусна след това южно от последния град и да проуча, все тъй системно както и досега, страната до бившата румънска граница, разбира се с оглед към българския характер на населението.

 

Без да влизам в каквито и да е подробности, мога да заявя, че материалите събирани на мястото идат да потвърдят отново правата на нашите национални и политически домогвания.

 

Смятам да продължа обиколката си още 3-4 седмици.

 

42

 

 

С най-голямо уважение

 

проф. М. Арнаудов

 

(ЦВА. ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 51)

 


 

4.

До началник щаба

на действующата армия

в Кюстендил

 

На 1 юни т.г. аз привърших научната си обиколка из Добруджа и в най-непродължително време ще Ви предоставя своя рапорт върху фолклора на тая страна.

 

София

5 VI 1917

 

С най-отлични почитания

проф. М. Арнаудов

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 52)

 


 

5.

София, 21 септември 1917

 

Многоуваежаеми г-н генерале,

 

Пращам Ви четири от печатаните си през тази война трудове като вярвам, че все можете да отделите по малко време и за неща, които не спадат в кръга на Вашите преки интереси и грижи в тоя момент.

 

Засега съм зает с редактиране на сборника Добруджа, гдето влизат статии от професорите Златарски, Моллов, Иширков, Данаилов и др. и гдето ще се даде един пълен свод на знанията ни за тази страна. Той ще бъде същевременно издаден на немски и на французки (тук, в София), за да се защити нашата кауза и в чужбина. Печатането на трите издания на Съюза върви трудно, понеже печатниците не могат да насмогнат с хора и с хартия, но не се отчайваме и караме; успели сме доста.

 

Г-н Шкорпил, от когото се печати в Сборника статия за старобългарските лагери в Добруджа, ми съобщи, че сте желаели да имате няколко отпечатъци от нея. Моля съобщете ми колко Ви са нужни, за да ги поръчам още сега (статията е вече наредена).

 

Понеже не можах да привърша изучаванията си в Добруджа (остана ми да споходя някои места в Силистренско), имам намерение да ида там към началото на идущия месец, та да попълня материалите си.

 

43

 

 

Моля Ви за това да разпоредите да ми се издаде един открит лист, подобен на първия, що ми биде поискан от полицейската секция.

 

Отчета си за първото ходене аз вече дадох на времето. Той е доста пълен сам по себе си и сега ще Ви го пратя отпечатан от сборник Добруджа, понеже е излязъл.

 

Като Ви пожелавам твърдост и постоянство, и като Ви пращам най-искрени поздрави, оставам Ваш предан

 

проф. М. Арнаудов

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 110-111)

 


 

 

6. УЧАСТИЕТО НА ПРОФ. Д-Р СТОЯН РОМАНСКИ

 

 

1.

Щаб на действующата армия

Отдел оперативен

Отделение оперативно

№ 3285

26 март 1917 г.

гр. Кюстендил

 

До господина професор

д-р Ст. Романски

София

 

За да може народното дело да бъде изкарано до желания край, потребно е да бъде утвърдена пред всички неоспоримостта на нашите исторически и национални права. С всички средства ние трябва да вкореним и у нашите съюзници и у нашите врагове убеждението, че извоюваните на север и на юг с толкова много кръв земи са неотделима част от общото българско отечество, за чието политическо единство еднакво и свободни и новоосвободени българи през вековете са се борили.

 

В това отношение за нашите претенции за Добруджа е твърде малко направено. Потребно е да бъдат допълнени и разширени сведенията за нея, които показват историческата ѝ принадлежност към българската държава, културно-националната ѝ общност с българския народ, вътрешните връзки, които никога не са преставали да я свързват с нас, следователно и политическата ѝ неотделимост от България.

 

Ценейки Вашите научни трудове и вярвайки в голямото Ви родолюбив, Щабът на действующата армия се обръща с молба към Вас да предприемете една научна обиколка из Добруджа с цел да изследвате всички исторически и етнографски данни, които могат да ни послужат за горната цел. Вярвайки че с готовност ще се отзовете на тая покана, Щабът очаква в най-непродължително време да съобщите за деня на тръгването си, както и за всички улеснения, от които бихте имали нужда.

 

Началник щаба на действующата армия

полковник Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 9)

 

45

  

 

2.

До г. началник щаба на действующата

армия - Кюстендил

 

Господин полковник!

 

Поканата Ви да предприема една научна обиколка в Добруджа за да изследвам етнографията на тоя кът българска земя приемам с голяма благодарност, тъй като искрено желая и аз да спомогна за постигане на целта, изтъкната в писмото Ви под 3285 от 26 т.м. Тръгването би могло да стане още през първите дни на м. април.

 

Желал бих обаче в свръзка с това пътуване да споходя също и някои български села оттатък Дунава във Влашко, за да попълня материалите си, събрани за тях при по-раншните ми пътувания в Румъния. За това ще ми бъде потребно почти толкова време, колкото и за пътуването в Добруджа.

 

За по-добро използуване на това пътуване необходимо ми е да взема със себе си един фотограф, именно майстор-фотограф при Народния археологически музей г. Георги Трайчев, който е съгласен да ме придружи. Необходимо ми е още да имам и един войник ординарец, а също и едно пособие - карта на австрийския или румънския генерален щаб за Румъния.

 

София, 28 март 1917 г.

 

С отличен почит

проф. д-р Ст. Романски

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 12)

 


 

3.

Телеграма

№ 3358, 8 IV 1917

Кюстендил

 

София - Директора на

Народния археологически музеи

 

Даденият във Ваше разпореждане данъчен войник Трайчев Георги, фотограф, се командирова временно в Добруджа. Да се яви на професор Романски, от когото ще получи указания.

 

Началник щаба на действующата армия

полковник Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 17)

 

 

46

 

 

4.

София, 26 април 1917

 

Господин полковник,

 

След като получих открития лист за научното пътуване в Добруджа и Румъния, отправих се заедно с колегата г. Арнаудов във военно-полицейската секция за уреждане формалностите по пътуването. Оттам ни казаха, че трябва да чакаме разрешение от съответните германски военни власти в Добруджа и Букурещ.

 

Разрешение от германското етапно комендантство получихме на 21 т.м., а от Букурещ е получен отговор едва вчера и то, както можете да се уверите от приложения препис, в отрицателен смисъл.

 

Понеже и без това закъсняхме доста, за което вярвам ще ни извините, ние решихме да заминем за Добруджа, надявайки се, че почитаемият щаб на действующата армия въпреки всичко станало ще съумее да ни издействува разрешение за пътуване и в Румъния. Това е особено важно и за мене, тъй като сега, при по-благоприятни условия, искам да попълня материалите си за българските колонии във Влашко, събирани при по-раншните ми пътувания. В същото време сега по-добре би могло да се схване настроението на тези колонисти, пръснати в южните влашки окръзи, в свръзка с въпроса за евентуалното им преселване в България.

 

Като Ви известявам, че утре сутринта тръгваме заедно с чиновника фотограф при Българския археологически музей г. Трайчев в изпълнение на мисията си в Добруджа, оставам с отлична почит

 

проф. д-р Ст. Романски

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 37)

 


 

5.

До началник щаба на действующата армия

Кюстендил

 

Високоуважаеми господин генерал!

Считам за свой дълг да Ви известя, че на 23 т.м. се върнах от научното си пътуване в Добруджа, което предприех на 28 април. Това ми пътуване, в което бях придружаван от майстора фотограф при Научния археологически музей г. Георги Трайчев, трая точно осем седмици. През това време успях да кръстосам в разни точки областта на присъединената в 1878 г. към Румъния част от Добруджа и да посетя повечето от нейните поселища.

 

47

 

 

Ползувайки се на отиване от параходното съобщение по Дунава, пътуването си в Добруджа започнах от града Черна вода, гдето престоях един ден, посветен на изучаване, каквото сетне правех във всеки добруджански град - историята на града и етническото му състояние. Сетне отидох в Меджидие, гдето също престоях ден и половина и успях между другото да добия предварителна ориентировка за разпространението на татарския елемент в околността. Оттам снабден, благодарение на любезността на началника на тиловото управление на III армия г. генерал Перниклийски, с превозни средства, със завиване на югоизток през селата Ендекаракьой, Тюркмурфат, Мурфатлар, Омурча и Хасанча, пристигнах на 3 май в Кюстенджа. Тук на първо място чрез разпит на стари котленци изучавах разпространението и значението на котленските къшли в турско време в Добруджа, прегледах също някои документи и статистики на Кюстендженската префектура от първите години на румънското владичество, а също направих два етнографски излета в околността. От 9 до 20 май пропътувах в кривулици областта между Кюстенджа и Бабадаг, като спирах в българските села и в ония небългарски, които представяха интерес. От Бабадаг нататък посетих всички села в „Буджака” източно по шосето от Бабадаг за Тулча, гдето пристигнах на 28 май. След тридневно престояване в тоя град заминах през с. Къшла и Фрикацей да споходя българските села западно от шосето от Тулча за Бабадаг, гдето пристигнах наново на 5 юни. От Бабадаг при липованското с. Руска Слава, през Башбунар и немските села Чукурово и Атманджа, пътувах в посока за Исакча, гдето пристигнах през с. Николицел на 10 юни. Оттук посетих манастира Кокош и продължих пътуването си през селата, разположени на шосето за Мачин, гдето стигнах на другия ден. Сетне през с. Греч отидох в българските села Черна и Ново село (Сатул ноу, Еникьой) и оттам в с. Печенега на Дунава, гдето направих дълбок завой на изток към с. Шахман и пак на югозапад към Хърсово, гдето пристигнах на 14 юни и престоях целия следен ден. От Хърсово продължих в югоизточна посока към Меджидие, и оттам между 17 и 21 юни споходих набързо българските села в югозападния кът на Добруджа накъм Силистра, отгдето се върнах през Русе в София.

 

По такъв начин при това пътуване, при което остана непропътувана от мен Мангалска околия, успях да си съставя добро понятие за наслоението на разноплеменното население и силата на българския елемент в тоя дял от българското население.

 

Резултатите от това мое научно пътуване ще Ви представя, господин генерал, след като проуча събраните си материали, в специален доклад.

 

48

 

 

Ако между това пожелаете да чуете моите впечатления от пътуването ми в Добруджа, с готовност бих се отзовал да Ви ги изложа устно.

 

София, 26 юни 1917

 

С отлична почит

проф. д-р Ст. Романски

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 61)

 


 

 

7. УЧАСТИЕТО НА СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ

 

1.

Щаб на действующата армия

Отдел оперативен

Отделение оперативно

№ 3285

26 март 1917 г.

гр. Кюстендил

 

До господина

Ст. Чилингиров

София

 

За да може народното дело да бъде изкарано до желания край, потребно е да бъде утвърдена пред всички неоспоримостта на нашите исторически и национални права. С всички средства ние трябва да вкореним и у нашите съюзници и у нашите врагове убеждението, че извоюваните на север и на юг с толкова много кръв земи са неотделима част от общото българско отечество, за чието политическо единство еднакво и свободни и новоосвободени българи през вековете са се борили.

 

В това отношение за нашите претенции за Добруджа е твърде малко направено. Потребно е да бъдат допълнени и разширени сведенията за нея, които показват историческата ѝ принадлежност към българската държава, културно-националната ѝ общност с българския народ, вътрешните връзки, които никога не са преставали да я свързват с нас, следователно и политическата ѝ неотделимост от България.

 

Ценейки Вашите научни трудове и вярвайки в голямото Ви родолюбив, Щабът на действующата армия се обръща с молба към Вас да предприемете една научна обиколка из Добруджа за да се съберат и изследват всички данни за нейната роля в духовното възраждане на българския народ и неотделимост. Вярвайки че с готовност ще се отзовете на тая покана, Щабът очаква в най-непродължително време да съобщите за деня на тръгването си, както и за всички улеснения, от които бихте имали нужда.

 

Началник щаба на действующата армия

полковник Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 11)

 

50

 

 

2.

 

Много уважаем и господин полковник,

С удоволствие приемам мисията, с която Щабът на действующата армия е благоволил да ме натовари. Трябва обаче да упомена, че аз като подчинен на Министерството на народното просвещение мога да напусна задълженията си само с негово съизволение. Ето защо ще моля Щаба на действующата армия да направи съответните постъпки пред него, каквито направих и аз.

 

Сърдечно благодаря за голямото внимание, което бих желал да оправдая.

 

С почит и поздрав: С. Чилингиров

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 14)

 


 

3.

Телеграма

3291, 26 III 1917

Кюстендил

 

София - Министъра на

народното просвещение

 

Щабът на действующата армия покани г. Ст. Чилингиров, поддиректор на Народната библиотека, да предприеме една научна обиколка из Добруджа с цел да се съберат и изследват всички данни от културно-просветен характер, които могат да послужат на нашата национална кауза. Моли се Министерството да разреши на г. Чилингиров отпуск за времето, което ще му бъде необходимо за изпълнение на тая мисия.

 

Началник на щаба на действующата армия

полковник Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 18)

 


 

4.

София, 3 април 1917

 

Многоуважаеми господин полковник Луков,

Макар още да не съм получил пътен лист от щаба на действующата армия, бързам да Ви съобщя, че аз се вече готвя за път и може би към края на тази седмица ще отпътувам. Като Ви съобщавам това, моля покрай другите улеснения за по-успешното изпълнение на възложената ми мисия, правени от щаба на действующата армия и на други лица

 

51

 

 

натоварени с научни изследвания, да се пише на светите старци в Русе и Варна, за да ми дадат достъп в архивите преди освобождението, съхранявани в техните митрополии. От такова високо ходатайство, каквото е Вашето, има особена нужда, защото, доколкото ми е известно, светите старци не на едного са отказвали да проникне в тези архиви по съображения неизвестни на никого от нашите учени.

 

А без проучване на митрополитските архиви в Русе и Варна моята мисия, при всичките ми желания и при най-голяма ревност, може да не даде очакваните от Вас и от мене резултати. Не ще е зле, мисля, ако пред светите старци се разкрие същината и значението на моята работа за доказване пред враговете и съюзниците правото ни да владеем Добруджа като исконна българска земя.

 

Накрай считам за нужно да Ви съобщя, че за моите проучвания в Добруджа Министерството на народното просвещение благоволи да ми даде двумесечен отпуск.

 

Моля Ви, приемете моите най-дълбоки към Вас почитания.

С. Чилингиров

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 39-40)

 


 

5.

Многоуважаеми г. полковник Луков,

Тукашната митрополитска архива ми отвори доста работа, макар и доста материали да събрах от нея. При все това аз можех още преди пет дена да продължа обиколката си по Добруджа и Североизточна България, ако русенският митрополит не ме забави. А забави ме той, защото не ме допусна да работя - не се работело през великденската седмица. Надявам се, че срещата си и разправиите с тоя своеобразен старец ще имам възможност да Ви изложа подробно отпосле.

 

Освен туй, тук можах да се срещна с някои българи от Тулча и Бабадаг. Сведенията, които добих от тях, макар и не дотам ценни, правят известен принос към близкото минало на Добруджанския край. Почти всички тия лица ме отправят към Слави Н. Дреновски, доскорошен председател на читалището, у когото предполагат да се съхранява и част от архивата на тулчанската българска община. Той сега се намирал като пленник в Шумен, ул. „Левски” 593. Тулчанци смятат, че той би могъл да бъде пратен на служба при комендантството напр. в родния си град, дето ще бъде от голяма полза както за българщината, така и за изследването на нейното доскорошно минало.

 

Трябва да Ви се оплача накрай, че през пътуването ми до Русе железопътните власти, въпреки открития ми лист, не само не ми оказваха съдействие,

 

52

 

 

но дори ми пречеха. Особено се отличи началникът в Мездра, който даже разпореди да ми се обискира куфара: бил много тежък и аз - силният човек!, едва съм го носел. Ако продължават все така да ми услужват, боя се да не се завърна с един куфар бележки и една торба кокали.

 

Съобщавам Ви това, защото мисля, че не е без интерес за Вас да знаете на какви неприятности, в състояние да провалят мисията ни, се натъкваме.

 

Утре заминавам за Варна. Дано Симеон, варнено-преславския владика, като грък излезе повече българин от българина Василий. Поздравява Ви преданият

 

Русе, 21.4.1917

 

С. Чилингиров

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 42 - 42 а)

 


 

6.

Бабадаг

15.5.1917

 

Многоуважаеми господин полковник,

Въпреки моите очаквания, варненският митрополит Симеон ме посрещна повече от добре. Той ми остави веднага на разположение цялата митрополитска архива, от която, за жалост, събрах твърде малко материал.

 

От Варна заминах за Мангалия, дето намерих доста ценни данни. Такива данни намерих и в Кюстенджа. Обаче най-доволен съм от обиколката си из кюстенджанските села. В някои от тях съм склонен да открия огнища със значение за възраждането на Добруджа. Намереното в Бабадаг обаче не ме задоволи твърде много, макар да прекарах в този град близо седмица, като се притурят и дните, употребени за обиколка из селата.

 

Днес се каня да замина за Черна вода, а оттам за Хърсово. Ако намеря сгода, мога да отида и към Тулча. Не отидох в този последен град досега поради особените условия, при които беше поставен и при които мъчно би могло да се мисли за спокойна работа. Па освен това оттам са извлечени и пратени в София почти всички ценни материали, необходими за моята работа.

 

Накрай дължа да Ви се похваля, че вредом военните власти ми даваха най-широко и най-любезно съдействие. За тяхната услуга и внимание благодаря Вам.

 

С почит:

С.Чилингиров

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 65-66)

 

 

53

 

 

7.

Русе

25 V 1917

 

Многоуважаеми господин полковник Луков,

Вече съм в Русе. В предприетото пътуване из хубавата Добруджа обиколих почти всички по-важни градове и села, за които нямах никакви данни по-рано, било по отношение на техния народностен състав, било по отношение на тяхното близко минало. Както вече Ви писах, аз се спрях най-първо в Русе, дето в митрополитската архива намерих доста потребни - да не кажа ценни - материали. В същото време се срещнах с неколцина тулчанци преселници, които ми помогнаха доста за ориентировка в част от сведенията, които бях вече извлякъл от нашата предосвобожденска преса. От този град заминах за Варна. Там дядо Симеон ме посрещна така ласкаво, както аз не предполагах, особено след приема, познат вече Вам, на дядо Василий. Но, за жалост, в митрополитската архива на Варна не намерих почти нищо. Затова пък някои от преселниците тулчанци, на първо място между които трябва да поставя стария деятел г. Сивков, ме снабдиха не само с добри сведения, но и с няколко доста важни документи, установяващи отношенията на Добруджа с току-що учредената българска екзархия. От Варна отпътувах с автомобил, даден на мое разположение от любезния генерал Топалов, за Балчик и Каварна. В последния град ме чакаше файтонът на г. майор Елефтеров, пратен по негово нареждане от Мангал и я за мене. В Мангалия бяха на моя пълна услуга поручик Куманов и поручик Иванов, запасен офицер. Благодарение на техните грижи аз можах да се снабдя с няколко не без значение бележки за този град, чието близко минало ми беше съвсем непознато. В Кюстенджа тоже имам да благодаря на любезния прием, оказан ми както от генерал Назлъмов, така и от всички военни органи, до които ме отнесе моята работа. В този красив град, в който българщината още се чувствува малко угнетена по причини, известни Вам, аз тоже се снабдих с нещо, макар от живота му само през последните години на турско, робство. Оттам моята работа ме заведе в Меджидие, най-новия, не по постройки, а по заселване град. Данните, които събрах там, говорят само за интензивен български живот, въпреки голямото желание на турското правителство да направи от него един голям център на отоманизма в Добруджа. По-интересно се оказа, обаче, миналото на селата между Кюстенджа и Бабадаг, като Каранасуф, Касапкьой, Бейдаут и пр., някои от които - Касапкьой и Башкьой, са били нещо

 

54

 

 

като огнища и разсадници на българската просвета из цялата тяхна околност. В Бабадаг също намерих незначителни спомени за близкото минало, впрочем, твърде слабо запазени в паметта на един неотвлечен старец. И в този град бях добре приет, както от командуващия трета отделна армия генерал Нерезов, така и от всичките офицери на неговия щаб. От Бабадаг се отправих за Черна вода, отдето се прибрах в Русе. Не продължих надолу по Дунава, едно, защото в Хърсово и Мачин, по моите сведения, бих намерил твърде малко, друго, защото ми се явяваше по-удобно да отида първен в Букурещ и оттам с трена до Браила и поменатите градове.

 

Завръщането ми в Русе се наложи до известна степен и от думите на проф. Ст. Романски, според които на мисията било отказано да посети Букурещ, защото нейните цели не спохождали с тия на войната. А аз не можех по-скоро и по-удобно да проверя тия думи чрез Вас от другаде, освен от Русе. Ето защо ще моля най-почтително разпореждането Ви да ми се съобщи: така ли е в действителност и сега или не. Бих желал това Ваше съобщение да дойде по възможност по-скоро, тъй като стоенето ми тук е свързано с големи разноски, а аз и без туй не само привърших моите пари - колкото са получили и другите членове на мисията, но и останах без дрехи. А Вие сами добре знаете с какъв гардероб разполагат хора като мен в такива скъпи години.

 

Както виждате, почти цялото си писмо изпълних с имена на подчинени Вам органи. Направих така, защото чрез Вас искам да им благодаря, както за услугите, така и за непоколебимата им вяра и силата на българското оръжие и на българското перо. Впечатленията ми, добити от Вашите храбреци, са такива, че те винаги ще носят упрек за скептицизма ми към българския офицер, когото за жалост, не съм познавал добре и комуто аз вече станах един от върлите почитатели.

 

Накрай мога с доволство да Ви съобщя, че събраните от мене материали, предадени към онези, които вече имах, ми дават правото да вярвам, че бих могъл да отстоявам твърдо нашите права на двете освободени от безподобния български войник области Поморавия и Добруджа вред, където би се появила потреба.

 

Почтително Ви поздравява

С. Чилингиров

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 63-64)

 

 


 

 

8. УЧАСТИЕТО НА КАРЕЛ ШКОРПИЛ

 

 

1.

Щаб на действующата армия

Отдел оперативен

Отделение оперативно

№ 3285

26 март 1917 г.

гр. Кюстендил

 

До господина

Карел Шкорпил

Варна

 

За да може народното дело да бъде изкарано до желания край, потребно е да бъде утвърдена пред всички неоспоримостта на нашите исторически и национални права. С всички средства ние трябва да вкореним и у нашите съюзници и у нашите врагове убеждението, че извоюваните на север и на юг с толкова много кръв земи са неотделима част от общото българско отечество, за чието политическо единство еднакво и свободни и новоосвободени българи през вековете са се борили.

 

В това отношение за нашите претенции за Добруджа е твърде малко направено. Потребно е да бъдат допълнени и разширени сведенията за нея, които показват историческата ѝ принадлежност към българската държава, културно-националната ѝ общност с българския народ, вътрешните връзки, които никога не са преставали да я свързват с нас, следователно и политическата ѝ неотделимост от България.

 

Ценейки Вашите научни трудове и вярвайки в голямото Ви родолюбив, Щабът на действующата армия се обръща с молба към Вас да предприемете една научна обиколка из Добруджа с цел да изследвате всички важни за нас археологически ценности, находящи се там. Вярвайки че с готовност ще се отзовете на тая покана, Щабът очаква в най-непродължително време да съобщите за деня на тръгването си, както и за всички улеснения, от които бихте имали нужда.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 10)

 

56

 

 

2.

До господина началника на Щаба на

действующата армия в гр. Кюстендил

 

Господине началник!

В отговор на писмото Ви под 3285 от 26 март т.г., чест ми е да Ви съобщя, че с пълна готовност приемам предложението Ви за изследване археологическите ценности из северната част на Добруджа, толкова повече, че тя се пада в черноморските страни, които са главният предмет на досегашните ми изучавания. Северната Добруджа може да се счита като люлка на българската държава, разширенията на която са означени с до днес запазени погранични окопи (Малкото герме в Добруджа, балканските окопи и Еркесията в Южна България). В Добруджа до с. Николицел предполагам е първата българска столица (вж. Известия рус. археол. института в Константинополе, т. X. Материалы для болгарских древностей. Абоба-Плиска. Приложение II, глава XX; Известия на Варненското археол. д-во, кн. III. Преслав).

 

Ще замина веднага щом ще получа от Вас нужните открити листове; в открития лист до немските военни власти няма да бъде излишно да се прибави, че съм член кореспондент на императорските археологически институти в Берлин и във Виена.

 

Ако е възможно, ще Ви моля, господине полковник, да се разреши и на моя син от 43-и набор, който е свършил сега зрелостен изпит и ми помага при моите научни екскурзии, да ме придружи при обиколката ми из Добруджа.

 

Като се надявам за уреждане и въпроса за материалните средства, свързани с възложената ми мисия, оставам господине полковник с отличните ми към Вас почитания.

 

Варна, 31 март 1917 г.

 

К. Шкорпил

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 16)

 


 

3.

Телеграма

Букурещ, 16 VI 1917 г.

№ 2529

 

До началник щаба на

действующата армия

 

Германското етапно управление в Добруджа донесло на групата Макензен, че в неговата зона били почнати от наша страна археоло-

 

57

 

 

гически разкопки с цел да се изнесат скулптурни паметници и надписи. Като ми известява това, групата Макензен запитва по чия заповед са предприети тия разкопки и за какви именно разкопки се касае в случая. Групата добавя, че при всичката си готовност да посреща благосклонно нашите искания в подобни случаи, счита се длъжна да настоява да иска предварително нейното съгласие или съгласието на германското етапно управление в Добруджа. № 3624.

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 55)

 


 

4.

Телеграма

 

Кюстенджа, 17 VI 1917 г.

№ 3230

 

До началник щаба на

действующата армия

 

Германското етапно управление с № 10216 пита с каква цел и на кои места ще се произвеждат археологическите разкопки. Моля указания. № 2478.

 

Генерал майор Назлъмов

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 56)

 


 

5.

Телеграма

Бабадаг, 19 VI 1917 г.

№ 4030

 

До Главната квартира

в Кюстендил

 

Разкопки засега не стават. По нареждане на Шкорпил са прибрани тридесет каменни надписи, зазидани в старата крепост при Каранасуф, които ще се изпратят във Варненския музей. Разпоредено сондажните разкопки при с. Руска Слава, които не са почнати. В Каранасуф по поръка на Шкорпил действувал учителят Панайотов. В Руска Слава ще действува поручик Икономов. Сам Шкорпил е в Николицел, изследва и снима стари български окопи и укрепления. Частите отказват прикомандироването на учителите войници, заемащи нестроеви длъжности и всички такива от допълняющцте дружини. № 60.

 

Поручик Марков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 57)

 

 

58

 

 

6.

Телеграма

20 VI 1917 г.

№ 3624, Кюстендил

 

До полк. Станчов

Букурещ

 

Професор Шкорпил е наредил да се направят сондажни разкопки при село Руска Слава, с цел да се открият някои археологически паметници, важни за нашето минало. Разкопките още не са почнати. Същият е наредил да се приберат около 30 каменни надписи от старата крепост при Каранасуф, от същото значение и ценност за нас. Проф. Шкорпил е член на научната мисия, назначена от Щаба на действующата армия за проучване Добруджа и за неговото изпращане там Германското етапно управление е предизвестено и е дало съгласието си. № 4044.

 

Генерал майор Луков

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 60)

 


 

7.

Телеграма

Варна, 21 VII 1917 г.

 

До Щаба на действующата армия

Кюстендил

 

Вчера се завърнах от Добруджа. Рапорт ще представя.

 

Шкорпил

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 62)

 


 

8.

Началник щаба на действующата армия

Кюстендил

 

Довършвам обработване на първата част от възложената ми от Вас, господине генерал е, работа, а именно: „Старобългарските окопови укрепления в Добруджа. I. Аспаруховите лагери до Галац и Николицел.”

 

От Щаба на III-а армия в Бабадаг командироваха един картограф при мене да направи план на Николицелския лагер и да го изработи във Варна при музея за репродукцията (заедно с разрези на окопите), към моето описание. Преди няколко дена повикаха картографа назад в Бабадаг и планът остана недовършен. Затова Ви моля, господине

 

59

 

 

генерале, да се определи един чертожник при тукашния укрепен пункт, да довърши казания план (всичко 4 или 5 дена работа) и разрезите му.

 

Съюзът на учените в София иска от мене описанието на старините в Добруджа за своите публикации за новозаетите страни. Моля, господине генерале, да ми съобщите съгласни ли сте да изпратя моите описания направо на казания съюз или чрез щаба на действующата армия.

 

С дълбоките ми към Вас почитания оставам

 

гр. Варна, 14 август 1917 г.

 

К. Шкорпил

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 67)

 


 

9. УЧАСТИЕТО НА БОГДАН ФИЛОВ

 

Изх. № 244

11.VI.1917r.

 

До началник щаба на

действуващата армия в

Кюстендил

 

Рапорт

 

върху резултатите от командировката ми в Букурещ, която извърших съгласно предписанието Ви под № 2880 от 24 януари т.г., донасям Ви, господин генерал, следното:

 

При пристигането си в Букурещ представих се веднага на генерал Тантилов и на полковник Станчев, които ми обещаха пълно съдействие и от които се научих, в какво положение се намира въпросът за вземането на българските ръкописи от румънската Академия на науките. Макар че с вземането на ръкописите бе натоварен специално подпоручик Орешков, този въпрос интересуваше и мене, тъй като от неговото разрешение в една или друга смисъл зависеше напълно и моята по-нататъшна дейност в Букурещ. Ако германските власти се съгласеха да ни предадат въпросните ръкописи, можеше да се надяваме да получим и други паметници, които биха представлявали интерес за нас. Ако ли те откажеха да ни предадат ръкописите по някакви принципни съображения, твърде малко можеше да се разчита, че ще успеем да получим и други някои материали.

 

За жалост, както Ви е известно, въпреки даденото формално от фелдмаршал Макензен съгласие да ни се предадат ръкописите, германските власти в Букурещ спряха тяхното предаване, след като те бяха вече изнесени от Академията. При пристигането ми в Букурещ аз заварих ръкописите в помещението на германската полиция, отдето на другия ден бяха върнати обратно в Академията до окончателното разрешение на въпроса. Като повод за това отмятане на германските власти от тяхното първо решение послужи протестът, подаден от румънската академия на науките, който разбира се трябваше да се очаква и следователно трябваше предварително да бъде обезсилен от наша

 

61

 

 

страна, за да не може да окаже никакво влияние върху по-нататъшния ход на работите. Излишно и безполезно ще бъде сега да се спирам тук върху мерките, които по моето мнение би трябвало да се вземат по този случай на времето си и които биха зависели от такта и разбирането на лицата, натоварени с извършването на тази работа.

 

След повръщането на ръкописите в академията, подпоручик Орешков замина за Букурещ. На 8 февруари полковник Станчев ме повика и ме натовари да напиша на немски език едно подробно изложение по въпроса за ръкописите в отговор на протеста на академията. Препис от това изложение, в което по най-енергичен начин се протестираше против назначаването на арбитър по въпроса за ръкописите, бе Ви изпратен своевременно от полковник Станчев. Въпреки това в Букурещ беше повикан професор Гьоц от университета в Бон, който беше натоварен да прегледа всички български ръкописи в академията и да се произнесе доколко нашите искания са основателни от научно гледище. Аз често се срещах с проф. Гьоц частно като негов колега и се стараех при тези срещи, доколкото ми беше възможно, да повлияя за разрешението на въпроса в благоприятна за нас смисъл и скоро можах да се убедя, че проф. Гьоц ще подкрепи напълно нашите претенции. Неприятното в случая беше само, че окончателното разрешение на въпроса се отлагаше доста много, тъй като проф. Гьоц не искаше да даде официално своето мнение преди да проучи всички ръкописи. Няма да се спирам тук по-подробно върху по-нататъшното развитие на този въпрос, тъй като то трябва достатъчно да Ви е познато от рапортите на другите господа, които бяха изпращани в Букурещ по него.

 

Независимо от въпроса за ръкописите, с който аз, както вече изтъкнах, трябваше да се заема не само поради заминаването на подпоручик Орешков от Букурещ, но също и но длъжност, първата ми работа в Букурещ беше да се ориентирам върху положението на тамошните музеи за археологически и художествени паметници. Най-голям интерес представяше за мене румънският народен музей, който се помещава в зданието на университета. Още при първото ми посещение на този музей констатирах, че най-ценните предмети като съкровището от Петроса, историческите стари църковни одежди и други подобни липсваха и, според събраните сведения, били пренесени от румъните, преди напущането на Букурещ, в Яш. От останалите в музея предмети за нас представляваха интерес главно старите надписи, писани на български език, и античните паметници от Черноморското крайбрежие и Добруджа.

 

На второ място трябва да се споменат сбирките, които се намират в големия павилион на изложението в парка „Карол”. Те съдържат преди всичко една богата колекция от картини на румънски художници

 

62

 

 

и копия от класическите произведения на някои от най-знаменитите западноевропейски художници (Кореджко, Тициан, Рубенс, Рембранд, Мурило и др.); освен това разни репродукции на антични и средновековни румънски паметници, както и всички скулптурни украшения от така наречения Tropaeum Traiani при Адамклиси в Южна Добруджа, който е бил въздигнат от император Траян по случай покоряването на Дакия в началото на II век сл. Христа.

 

По-нататък има да се споменат сбирките в Атинеума от картини и скулптури, повечето от румънски художници, между които особено добре е застъпен най-известният румънски живописец Григуреску. Тези сбирки представляват интерес само за развитието на най-новото румънско изкуство и следователно нямат никакво особено значение за нас. Същото нещо важи и за музея Аман, в който са събрани произведенията на този твърде плодовит, макар и не особено талантлив румънски живописец. Най-добре уреденият музей в Букурещ е музеят на Атанас Симу - един твърде състоятелен любител на изкуството, който, макар и да минава за румънин, произхожда от чисто българска фамилия от Сливен, която по-късно се преселила в Браила. Музеят Симу, който е частна собственост на основателя му, съдържа оригинални картини и скулптори почти от всички съвременни западноевропейски школи и по своята образцова уредба може да съперничи с който и да било западноевропейски музей от този вид.

 

Между събраните в Букурещ старини ние имахме право да търсим преди всичко тези, които румъните през 1878 и 1913 г. бяха задигнали от Видин и Гиген. За да могат тези старини да се намерят, трябваше да се прегледа инвентарът на музея. Обаче, за голямо очудване, в музея ми се каза, че нямали никакъв инвентар и по мое настояване ректорът на университета, професор Богдан, който заместваше директора, ми заяви това нещо писмено. Интересно е, че румъните категорически отказаха да имат инвентар и за българсксите ръкописи в академията. Може с пълна увереност да се каже, че и двете тези твърдения са неверни, понеже както ръкописите така и музейните предмети са всички номерирани и следователно не може да се допусне, че те не са вписани в никакъв инвентар, без какъвто въобще не може да се държи никаква сбирка. За жалост не разполагахме с никакви средства, за да заставим румъните да ни дадат инвентарите на музея в ръкописната сбирка на академията, или поне да кажат какво са ги сторили. Същото нещо важи и относително Манаси-евата летопис, за която се правеха отделно официални постъпки чрез германските власти и за която същият проф. Богдан, като подпредседател на академията, заяви пак писмено, че била изпратена в Яш. В случая според моето мнение би могло да се прибегне само до едно ефикасно

 

63

 

 

средство, а именно: да се задържат от нас като залог някои по-ценни румънски ръкописи и паметници, които се намираха в Букурещ дотогава, додето румъните ни върнеха онези паметници, правото върху които никой не би могъл да ни отрече (на първо място Манасиевата летопис и старините на Гиген, за които притежаваме разписка от румънския офицер, който ги е задигнал). Обаче германските власти, понеже на време, преди да се реши окончателно въпросът за ръкописите от академията, не се съгласиха с прилагането на тази мярка.

 

Изобщо всеки път, когато ставаше дума за вземането както на ръкописите, така и на други старински или художествени паметници, германските власти се позоваваха на постановленията на Хагската конференция от 1907 г., за да отхвърлят исканията ни относително вземането на подобни научни материали. На същата конференция германските власти се позоваха, за да отхвърлят и исканията ни относително имота на някои румънски научни институти в Букурещ, като Медицинския факултет, Висшето ветеринарно училище, Висшето земеделско училище и др. (гл. писмото на фелдмаршал Макензем под № 999 от 29.1V., отправено до българския делегат генерал Тантилов). По тази причина не можеше да се очаква да получим каквото и да било от тези материали, додето се не разрешеше по принцип въпросът, дали в случая постановленията на казаната конференция ще бъдат зачитани или не. Това нещо можеше най-добре да стане в свръзка с въпроса за ръкописите в академията и затова в споменатото по-горе наше изложение по този въпрос, препис от което Ви бе изпратен своевременно от полковник Станчев, се изтъкваха обстойно и мотивите, според които постановленията на Хагската конференция от 1907 г. не можаха в случая да бъдат приложени. Додето аз бях в Букурещ, този въпрос, по който трябваше да се произнесе и германското външно министерство в Берлин, не беше разрешен, и затова аз не можах да искам да ни отстъпят каквито и да било други археологически и художествени материали. Едва в деня на тръгването си от Букурещ аз научих, че този въпрос е бил разрешен най-после в Берлин в наша полза, но вследствие на изпратената от Вас до полковник Станчев телеграма, с която ме викахте да се върна обратно, не можах да остана по-дълго в Букурещ.

 

Остава още да спомена, че през време на пребиваването ми в Букурещ прибрах и изпратих в София библиотеката на астрономическата обсерватория, която беше останала без надзор и можеше да се дигне без значението на германските власти.

 

Директор: Д-р Б. Филов

 

(НБКМ-БИА, ф.209, а.е. 28, л. 350-352)

 

 

64

 

 

 

10. ОТЧЕТ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

Записка от адютанта

на началник щаба на

действующата армия

№ 471

 

До военно-политическото

отделение при щаба на

действующата армия

 

2 февруари 1918

гр. Кюстендил

 

Тук

 

По заповед, изпращам във Военно-политическото отделение преписката по научно-разузнавателната мисия в Добруджа, водена досега от мене.

 

С тая мисия бяха натоварени: поручик Милан Г. Марков - като за помощници му бяха дадени д-р Ив. Пенаков и Драгомир Пачев, професорите Арнаудов и Романски, директорът на Народната библиотека Ст. Чилингиров, адвокатът от Варна Ал. Дякович, Карл Шкорпил, д-р Д. Т. Страшимиров и П. Габе.

 

Резултатите от тази мисия са следните научни трудове: „Историческите права на България върху Добруджа” от М. Г. Марков, „Добруджа и нашето духовно възраждане” от Ст. Чилингиров, „Румъния в Добруджа” от П. Габе, „Кюстенджанското пристанище” от д-р Ив. Пенаков, „Етнографията на Добруджа” от проф. Ст. Романски (под печат), „Фолклорът на Добруджа” от проф. М. Арнаудов (в сборник „Добруджа”), студията на К. Шкорпил в същия сборник, статията на Д. Т. Страшимиров във „Военни известия” и писмения доклад на Ал. Дякович.

 

Изразходвани са всичко 2500 лева от сумите, с които разполага началник щаба; разписките се намират в касата на същия.

 

Понеже мисията вече е привършила работата си, откритите листове трябва да се приберат (за листовете на проф. Романски, Ст. Чилингиров и първият открит лист на проф. М. Арнаудов е писано във В. -полицейската секция да ги прибере). Остава на Отделението да реши оставането и занапред откритите листове на д-р Ив. Пенаков и Драгомир Пачев, които са членове на Върховния Добруджански съвет.

 

Приложение: Преписката

 

Капитан Василев

 

(ЦВА, ф. 40, оп. II, а.е. 943, л. 142)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]