Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

Димитър Минчев

 

 

Заключение

 

 

Българските акционни комитети са високопатриотична проява на българите от Македония през 1941 г., обусловена от навлизането на германските войски в Югославия и от разрушаването или поне разхлабването на потисническата власт в областта. Тя е обусловена също и от приятелските отношения между Германия и България — от надеждата, че след германските войски ще се появят и български.

 

Времето, в което се развиват събитията, е време на междувластие. Югославската власт се заменя с германска, след това с българска. Сърбите в повечето населени пунктове са се разбягали не толкова от страха пред немците, отколкото от отмъщението на местното българско население. Не са избягали само сръбските властници в Скопие и Битоля. Напълно логично е тогава, че пред българите се поставя задачата да установят своя власт, за да се избегне анархията. Установяването на тази власт продължава дълго време след идването на българските войски, тъй като устройването на административни власти в областта и превръщането ѝ в едно неразривно цяло с България е продължителен процес. Всъщност едва на 18 май 1941 г. германското военно командуване в Скопие официално предава административната власт на българската държава. Но когато след няколко месеца властта е вече организирана, логично е, че акционните комитети стават в известен смисъл излишни. По-точно би било да се каже: те са исторически обречени да се саморазпуснат.

 

Централният комитет, схващайки важността на акционните комитети във Вардарска Македония, се опитва да направи възможното, за да ги запази. Нека си останат комитетите, пишат Стефанов и Хаджикимов, да вършат своята работа. Нека те да бъдат контролирани от държавата, да получават директиви и указания от нея, но да не бъдат разпускани, тъй като един такъв акт би бил обиден спрямо хората, които са доказали с дела своята привързаност „към Цар, народ и държава". Тези

 

81

 

 

именно хора са създавали българската власт във Вардарска Македония по времето, когато министерствата в София са си нямали и представа от онова, което става в първите дни на освобождението на Македония при навлизането на германските войски. [1] Авторите на писмото имат известно право. Привържениците на ВМРО, протогеровистите, привържениците на ВМРО (обединена) и всички други организации и групирозки са се оказали изпреварени от двама недотам известни дейци — Стефанов и Хаджикимов. Акционните комитети по същество са проява на цялата общественост, а не на отделна групировка, което не се харесва на политическите дейци, които евентуално биха имали възможността и властта да отделят необходимото внимание но това явление. Никой не обича да да бъде изпреварван, особено в политиката.

 

Ето защо неправдоподобно ни се струва обяснението, което дават някои историци за закриването на комитетите: „недооценка на акционните комитети от централната българска власт”. [2] Що за власт е тази, която не може за повече от сто дни да оцени същността на акционните комитети? Толкова по-зле за нея. Не, властта много добре е оценила същността им. Акционните комитети са проява на свободомислие, на демократичност, на народовластие. А да се иска от царска България през 1941 г. да търпи свободомислие и народовластие, би било твърде много.

 

Централният комитет дори прави предложение пред правителството да се саморазтури, но комитетите по места да продължат да функционират. Това говори за разбирането, което тези хора имат относно необходимостта от такива комитети не като органи на някаква власт, а като много важен инструмент за възкресяване на българщината.

 

Една от най-важните причини за прекратяване дейността на акционните комитети е подозрителността на властите към ВМРО. Тази силна в миналото организация и нейните привърженици са зорко следени от органите на сигурността. Това подозрение особено се засилва към края на юни и началото на юли 1941 г. Голям брой привърженици на ВМРО участвуват в българските акционни комитети и това подсилва още повече подозрителността на властите. Всъщност, и михайловистите не стоят със скръстени ръце, а пристъпват към възстановяване на своите структури. На 5 юли в дома на Иван Пиперков

 

 

1. ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 28, л. 1.

 

2. Даскалов, Г. Българските акционни. . ., с. 66.

 

82

 

 

в Скопие е проведена конференция на привърженици на Ив. Михайлов. Присъствуват Кирил Дрангов, Владо Куртев, Димитър Цилев, Иван Пиперков, Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров и Атанас Албански. Обсъждан е въпросът за назначаване на пунктови началници на ВМРО в по-големите градове на Македония — Скопие, Битоля, Прилеп, Велес и др. Взето е решение само за пунктови началници в първите два града: в Скопие като най-подходящ е посочен и назначен д-р Асен Албански, а за Битоля — Петър Гребенаров. Задачата на тези пунктови началници е да работят за изглаждане на недоразуменията между различните течения и подготвяне посрещането на Ив. Михайлов, намиращ се по това време в Загреб. [1]

 

Само два дни след това съвещание — на 7 юли 1941 г., скопският областен директор А. Козаров отдава разпореждане № 248, с което дейността на БЦАК и на местните акционни комитети е прекратена. Разбира се, когато се говори за разтуряне на акционните комитети, трябва да се каже, че властта не прави това брутално.

 

Липсата на каквато и да било намеса от страна на организирани политически сили към момента на формирането на комитетите очертава едно широко бяло поле, на което българите от Македония изписват с големи букви своето желание да бъдат приобщени към България. За тях това е мечтата, държавата, за която от 1878 г. нататък се проливат реки от кръв. Акционните комитети са организация, в която може да членува всеки независимо от своите убеждения. Най-важният извод, който следва да се направи за акционните комитети, е, че в единединствен случай след катастрофите от началото на века историята даде възможност на македонските българи да направят своето самоопределение без каквото и да било давление, без наличието на каквото и да било насилие. Българите от Македония, представители на всякакви класи и прослойки — селяни, работници, интелигенти, занаятчии, търговци — както и на всякакви партии и течения, използуват своя исторически шанс. На този своеобразен референдум те дават своя глас за България.

 

Изграждането на българските акционни комитети в Македония — своеобразна форма на самоопределение на македонските българи, е една съществена брънка от цялата верига иа националноосвободителните борби след Берлинския конгрес.

 

 

1. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 19—21.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]