Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.
Димитър Минчев
Епилог
Ликвидирането на акционните комитети не съкрушава енергията на Стефанов и Хаджикимов. Те се заемат с организирането на т. нар. популярни банки. Задачата им е да подпомагат дребните производители. В тежката икономическа и финансова обстановка във Вардарска Македония по това време тяхното дело в това отношение е твърде полезно. Но този път ролите са сменени: Хаджикимов е директор, а Стефанов — председател. В скоро време във всички по-важни градове на Вардарска Македония се изгражда по една банка. Независимо от възникналия между двамата конфликт тази тяхна дейност се увенчава с успех. И тя е най-важното доказателство, че става дума не за двама случайни авантюристи, на които чисто и просто случаят и обстановката са помогнали, а за български патриоти, дали много сили в името на едно общонародно дело.
И ето отново — за кой ли пореден път — градоносни облаци и несигурност са надвиснали над Македония. Към август-септември 1944 г. България отново е изправена пред нова катастрофа. В Македония цари безвластие. Отново идва редът на Стефанов и Хаджикимов. В този нов интеррегнум албанските балисти [1] се опитват да ловят риба в мътна вода. Вероятно със съгласието, а може би и по заповед на министъра на външните работи на Албания по това време Джафер Дева, няколко хиляди балисти с развети албански знамена се насочват и приближават към Скопие с цел да го задържат до решаването на въпроса с новите граници. В. Хаджикимов си спомня: „Този ден привечер 30 август, както всеки ден, излязох на разходка по корзото [2] и точно на площада, пред днешната „Нама", ме дръпна за ръката шапкарят занаятчия Панче Кръстев. Така и така, каза. Ако не сторим нещо, балистите утре са в Скопие.
1. Балисти — албански националисти.
2. Корзо гезме. По всички градове в България и в Македония съществува обичай вечерно време младите хора да се разхождат само по една улица в центъра на града. Тук стават запознанства, тук се срещат и разговарят приятели. Този обичай съществува само сред българите.
77
Мозъкът ми пламна и контраударът се роди там, на улицата. Когато човек живее с единствената цел в живота си да. бъде полезен на своя народ и на своята страна, той винаги ще знае как да се оправи, как да помогне и в най-тежките моменти от нейната история. Бързо, отговорих, съобщи на всички, които познаваш, а те от своя страна на своите познати, на всички онези, които се разхождат по корозото, на цялото гражданство, в 08,00 ч. (20,00 ч.) да дойдат в залата на Индустриалната камара. Там ще решим какво да правим." [1] Както и в случая с основаването на акционните комитети, Хаджикимов е верен на себе си — да се чуе гласът на гражданите — и тогава да се вземе решение, какво да се прави.
Залата на Индустриалната камара се оказва тясна, за да събере гражданството. Хаджикимов е добре познат с всеотдайността си. Но и хората са наясно какво ги чака, ако не вземат мерки срещу албанската опасност. Хаджикимов разяснява положението и поема пред гражданството ангажимента, че сега, както и в междувластието през 1941 г., той няма да напуска Скопие и да бяга в България, а ще остане, за да помогне с каквото може. Предлага да се формира организация за защита на населението. Създава се Централен комитет на народната милиция на Македония. За секретар на ЦК е избран В. Хаджикимов; за връзка с германската комендатура — д-р Никола Андонов и Стефан Стефанов, за връзка с българската военна и гражданска власт — Михаил Домазетов.
И така, с лозунг за самостоятелна Македония Хаджикимов раздава на гражданите на Скопие оръжие от склада на Областната дирекция на полицията. На това обаче се противопоставя германската комендатура. Тя забранява съществуването на комитета. На 10 септември се създава, вече под контрола на германците, нов комитет, назован Местен комитет за Скопие и околията. Т. е. германците се стремят да намалят прерогативите на комитета, да не се превръща той в евентуално правителство на самостоятелна Македония и да бъде по-лесно контролирана дейността му. За членове на комитета са избрани: д-р Коста Чохаджич, Емин Яшар, Кумбараджи, Никола Павлов, Стефан Стефанов, Георги Киселинов, Решид Джавид, д-р Александър Георгиев, Фета Рауф и Васил Хаджикимов. Те разпределят задачите помежду си, както следва: председател Коста Чохаджич — отговаря и за прехраната; секретар Васил Хаджикимов — за общите работи, администрацията и ръководител
1. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 56.
78
на радиото; Никола Павлов и Решид Джавид — за финансите; Георги Киселинов, Фета Рауф, а впоследствие и кооптираният член Георги Поптраянов — по културно-просветните въпроси; Стефан Стефанов и Емин Яшар — за народната милиция; д-р Александър Георгиев — за здравеопазването.
На заседанието се приема и прокламация, изготвена от Хаджикимов, до населението от Скопие и околията. Тя е публикувана във вестник „Македония", орган на комитета, който започва да излиза като своеобразно продължение на традициите на вестник „Македония" на акционните комитети от 1941 г. В прокламацията са застъпени принципите, обявени в Прокламацията на Централния комитет на народната милиция на Македония, но с известно конкретизиране на предстоящата дейност предвид задачите в новите условия. В нея се казва, че комитетът се формира с цел опазване реда и сигурността в Скопие и околията. По същата причина се формира и народната милиция — да се съберат и въоръжат хората за опазване на реда и сигурността. Посочва се, че тя „не е политическа, а народнозащитна организация" (документ № 44). [1]
Във връзка с формирането на народната милиция генерал-лейтенант Шойерлен, военен комендант на Македония, издава заповед, в която се казва, че службата в милицията е неплатена, почетна, като само бедните получават известно възнаграждение (документ № 45). [2] Издаването на тази заповед показва, че германците са продължавали да гледат на македонските българи като на съюзници. Тя позволява пълното въоръжаване на милицията, която осигурява реда, както и издръжката на някои семейства, останали без материална подкрепа.
Както се вижда, комитетът, разбира се, с много условности би следвало да бъде схващан като своеобразно продължение на дейността на БЦАК от 1941 г. Названието на вестника е „Македония" — както и три години преди това. Повтаря се и названието на уводната статия. Навремето Ст. Стефанов я е озаглавил „Нашата дума" (документ № 46). [3] През септември 1944 г. отново Ст. Стефанов написва уводната статия на вестника и отново я озаглавява „Нашата дума" (документ № 47). [4] В нея съобразно новите условия се издига лозунгът за „самостоятелна или автономна" Македония.
Стефанов и Хаджикимов като че ли са орисани да действуват
1. Македония, № 1, 19 септември 1944.
2. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 62.
3. Македония, № 2, 3 май 1941.
4. Македония, № 1, 19 септември 1944.
79
в моменти на междувластие в Македония. Как могат да бъдат обяснени те като явление? Как се получава така, че партии и личности, известни до този момент с дейността си по цяла Македония, отстъпват на заден план, а мястото им заемат тези скромни организатори? Въпросът е и елементарен, и същевременно нелек. Всички дейци са в една или друга степен ангажирани с някоя партия или с някакъв принцип на действие. Само няколко примера: Иван Михайлов, както и всички дейци на ВМРО, са възпитани да водят нелегална борба срещу чуждия поробител; комунистите са обвързани с македонизма, който е откровено сърбоманство. И най-важното, обстановката и в двата случая е бързопроменяща се, а само отделни хора са надарени със способността да се ориентират правилно в такйва случаи. Всъщност, какво значи „правилно"? Вероятно за правилна трябва да се счита онази идея, онази тръпка, която като електрически ток пронизва обществото в критични ситуации. Тогава, когато никой не знае какво трябва да се прави, а всъщност всички чувствуват подсъзнателно едно и също нещо, тогава се намират оратори и организатори — изразители на тази подсъзнателна воля на обществото. И напълно логично е, че всички ги следват.
Съдилищата в Титова Югославия не прощават свободомислието и патриотизма. През февруари 1946 г. се провежда процес. Председател на скопския окръжен съд е Панта Марина, а членове са Димитар Топличанец и Филимена Михайлова. Този „съд" осъжда В. Хаджикимов на съд чрез разстрел, а Ст. Стефанов — на 16 години принудителен труд за създаването на акционните комитети. Впоследствие Върховният военен съд заменя смъртното наказание на Хаджикимов с 20 години строг затвор. След 11 години и 3 месеца Хаджикимов е освободен. Той доживя до дълбока старост в София и почина на 20 декември 1992 г. в родния си град Щип. Съдбата на Ст. Стефанов не е известна.