Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

Димитър Минчев

 

I. СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ

 

1. Политическата обстановка в навечерието на възникването на Акционните комитети

 

 

За да се разберат ролята и мястото на акционните комитети, защо именно в такава форма и същност се появяват те наисторическата сцена, от какви обстоятелства и причини са повикани на живот, налага се да се припомнят някои моменти от положението на Балканите в началото на 1941 г.

 

Сред населението в Македония цари небивала разпокъсаност на групи и групички. За това разноезичие добре са се погрижили сръбските поробители. Но не само в тях е вината. Протогеровисти и михайловисти още враждуват помежду си. До навечерието на войната са съществували и сръбски националистически организации, като организацията „Четник", организацията на запасните офицери, организацията на пенсионерите и соколската организация. Всички те са потискали и разпокъсвали българското население с цел да го посърбят. В Македония са действували и пропагандисти на Великите сили, които са целели да привлекат населението на своя страна, обещавайки му решаване на македонския въпрос. Така английската пропаганда е била ръководена от сръбските чиновници и военните, подпомогната от еврейството. Френската пропаганда се е ръководила от учителя при френското училище д-р Луиз Д. Воос. Италианската пропаганда за присъединяване към Италия също е била добре организирана със съдействието на местни жители. Добре развита е била гръцката пропаганда. Гърците и гъркоманите са били толерирани от сръбските (югославските) власти. Сърби, гърци и българи гъркомани съвместно са работили в този край за общата кауза — английската. Турската пропаганда начело с Акиф Алиов е вярна на сръбската власт и заедно са насаждали англофилска и франкофилска политика. Дори една от най-незначителните групи в Македония начело с почетния консул д-р Симон Бербери работи за унищожаването на българщината. Еврейската народностна група, наброяваща няколко хиляди души, също приобщена към

 

9

 

 

властвуващите сърби, провежда „пропаганда в полза на демократическите държави". [1]

 

Всичко това показва колко сложна е била обстановката в онези времена в Македония. Политическите симпатии са се преплитали с националното чувство. Като правило небългарските елементи са за англо-френския блок, а българите — за силите от оста. При това някои от бившите революционни дейци не са далеч от мисълта за решаване на македонския въпрос чрез присъединяване на Македония или части от нея към Италия. Привържениците на Иван Михайлов се борят да извоюват независима Македония. В тази обстановка българското население е разцепено на различни лагери и групировки. То е обезсилено и обезверено. Всеки „тегли чергата към себе си". А времената са критични. Обстановката се изменя динамично.

 

На 4 януари 1941 г. Богдан Филов е на аудиенция при Хитлер и Рибентроп. Германците настояват България час по-скоро да влезе в пакта. Те обещават гаранции срещу всякакви международни усложнения. Ако България влезе в оста, ще ѝ се окаже съдействие за получаване на Беломорието. Б. Филов поставя въпроса и за Македония. Германците обаче категорично отказват. Те го убеждават, че не можело всичко наведнъж да се реши, че трябвало да се остави и за идните поколения. Разбира се, това се дължи на обстоятелството, че се подготвя влизането на Югославия в оста. Ето защо българското правителство повече не отваря дума за Македония и се примирява с мисълта, че ще трябва да влезе в пакта, без да е осигурено освобождаването на Македония. [2]

 

На 1 март 1941 г. в двореца „Белведере" във Виена е подписан протокол за присъединяване на България към оста Берлин—Рим—Токио. В протокола и дума не става за Македония. На 25 март с. г. правителството на Цветкович—Мачек присъединява Югославия към пакта. На другия ден по сръбските градове се появяват демонстранти с лозунги против пакта. В Скопие също се провеждат подобни демонстрации, но те са анемични. Българското население тук вижда в евентуалния разгром на Югославия единствения път към своето освобождение. Англофилски ориентираната сръбска буржоазия предпочита да остане вярна на благодетелите си от Версай и начело с генерал Душан Симович извършва държавен преврат. [3]

 

 

1. ЦДИА, ф. 370, оп. 1, а. е. 964, л. 14—15.

 

2. Сирков, Д. Българският национално-териториален проблем. . ., с. 116— 117.

 

3. Палешутски, К. Югославската. . с. 279.

 

10

 

 

Декларациите на новото правителство и денонсирането от негова страна на Тристранния пакт стават причина Югославия да бъде третирана като противник на Германия. Хитлер взема решение успоредно с нападението срещу Гърция да извърши нападение и срещу Югославия. Това създава условия от българска страна да се постави въпросът за присъединяване на Вардарска Македония. На 8 април се получава телеграма от Берлин, че се предлага на България три дивизии да окупират сръбска Македония и да поемат администрацията, за да могат да се освободят германските войски. [1]

 

Военните действия срещу Югославия започват на 6 април 1941 г. На 10 април пада Загреб, на 13 — Белград. На 15 април седем надесетгодишният крал Петър II и правителството емигрират в Гърция, а оттам — в Египет. На 17 април — само за 11 дни — изкуственото версайско творение претърпява сериозно поражение. [2] Кралска Югославия, тази тъмница за народнте, се разпада за броени дни както вследствие на военните неуспехи, така и поради нежеланието на народите и националните малцинства да живеят „под един покрив" във „Версайската” държавна общност, символизираща социална експлоатация, денационализация и асимилация, великосръбски шовинизъм и хегемонизъм. [3]

 

Българското население в Македония посреща с нескривана радост разгрома на кралска Югославия. В разпадането ѝ съзира края на продължилото 23 години робство. Ето защо няма нищо чудно в това, че мобилизираните в югославската армия българи от Вардарска Македония отказват да се бият и хвърлят оръжието си. [4] Подобно е положението и през Първата световна война, когато македонските българи, мобилизирани насилствено в сръбската армия, се предават масово в плен па австроунгарската армия. [5]

 

На 18 април 1941 г. българското правителство получава телеграма от Рибентроп, в която се определят областите, оставени да бъдат заети от българските войскови части. Според тази телеграма българските части могат да заемат:

 

 

1. Филов, Б. Дневник. С., 1990, с. 303.

 

2. Палешутски, К., Югославската. . ., с. 279.

 

3. Андонов, А. ЮКП (СКЖ) и националният проблем в СФРЮ до средата на 60-те години. — В: Проблеми на политиката на балканските комунистичегин партии по националния въпрос. Сборник студии. С., 1987, с. 202.

 

4. Рачев, С. Хитлеристката агресия на Балканите и България (1941 г.). — Военноисторически сборник, 1989, № 2, с. 45.

 

5. Минчев, Д. Българите от Македония и армиите на Сърбия, Гърция, България (1915—1918 г.). — Исторически преглед, 1989, № 5, с. 15—26.

 

11

 

 

1. Западна Тракия, ограничена на изток от демаркационната линия Мустафа паша (дн. Свиленград) — Кюпрюлю—Дедеагач, както и Източна Македония — между Струма и Места.

2. Вардарска Македония — до р. Вардар и Западните покрайнини — до линията Пирот—Враня—Скопие.

 

В телеграмата на Рибентроп се казва, че тази линия е само временна, т. е. че може би тя ще бъде придвижена и западно от река Вардар. От Берлин обещават в най-скоро време да започнат преговори относно временното разрешаване на териториалните въпроси, възникнали след разпадането на югославската държава, което и става на практика. Навлизането на българските войски започва във Вардарска Македония на 19 април, а в Беломорието — на 20. [1]

 

На територията на версайска Югославия е създадена независима държава Хърватско. Част от хърватското приморие, Черна гора и Далмация са придадени към Италия. Северна Словения с град Марибор е присъединена към Райха. Южна Словения е окупирана от Италия. Сърбия е поставена под непосредственото управление на Германия. Унгария получава Бачка, Бараня, Междумурието и Прекомурието. България си възвръща Царибродско, Босилеградско, Пиротско, Враня и 4/5 от територията на Вардарска Македония. Останалата 1/5 — западната част с градовете Тетово, Гостивар, Дебър, Кичево, Струга и няколко села на юг от Охрид — е окупирана от Италия. [2]

 

Бързото настъпление на германските войски в Македония създава възможности за отхвърляне на ненавистния сръбски и гръцки режим в областта. Липсата обаче на българска войска и официални български власти довежда до създаване на известен политически вакуум, в който именно възникват българските акционни комитети.

 

Идеята за създаване на подобни комитети не възниква изведнъж. Тя се заражда в разговори между някои представители на бившата ВМРО (обединена). Това са обвеяният с историческа и бойна слава Павел Шатев, Алексо Мартулков, Христо Ампов, Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов. Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. възбужда духовете и кара цялото българско общество, на първо място прогонените от поробените краища бежанци, да се замислят за поактивно търсене на пътищата, по които би могло да се постигне освобождението на Македония. Времето е динамично и всеки изминал ден носи по нещо ново. На 1 март става ясно, че и

 

 

1. Тошкова, В. България и Третият райх (1941 —1944). С., 1975, с. 54; Сирков, Д., Българският национално-териториален проблем..., с. 120—121.

 

2. Палешутски, К. Югославската. . ., с. 280.

 

12

 

 

този път официална България ще се стреми да решава националния си въпрос с помощта на Германия. На 27 март в резултат от преврата на генерал Симович, Югославия излиза от Тристранния пакт. Посочените по-горе членове на бившата ВМРО (обединена) започват все по-често да се срещат и да обменят мисли за бъдещето на поробените земи. Сборното им място е кафене „Цар Освободител" и сладкарница „Охрид". Главната тема, около която се водят разговорите, е какво да се направи за българската кауза в Македония. Според тях михайловистите биха се стремили към независима Македония, а протогеровистите — към Македония в рамките на Югославия. Последното би довело до излишни усложнения, ако не и до братоубийствени борби. [1]

 

В хода на провежданите беседи става ясно, че задачата по организирането на българското население в Македония е целесъобразно да бъде поверено на двама енергични дейци — Стефан Янакиев Стефанов и Васил Димитров Хаджикимов. И двамата са понесли непоносимия терор във Вардарска Македония. И двамата са страдали и ще страдат и впоследствие за свободата на своите родни земи.

 

Васил Димитров Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 г. в една от най-големите твърдини на българщината в Македония — щипската махала Ново село. Тук всяка къща е дала най-малко по един изтъкнат революционер, всяка къща е дала жертви за свободата на Македония — най-напред от турско, а по-късно и от сръбско робство. Неговата майка е била ученичка на Гоце Делчев по време на учителствуването му в Щип. Нещо повече — родната къща на Хаджикимов е в съседство с къщата, в която е живял великият революционер. В щипската махала Ново село в революционните времена рядко някой мъж е умирал от старост. Ето защо няма нищо чудно в това, че Васил Хаджикимов израства като неуморим борец за свободата на Македония. Съзнателният му живот — юношеството — започва във Югославия. В нея той завършва сръбска гимназия. Като ученик в осми клас става член на ЮКП. Полицията го арестува за разпространяване на книгата „Земята на селяните — Македония за македонците" от Коста Новакович. След време не одобрява позицията на ЮКП по националния въпрос и става член на ММТРО (Македонска младежка тайна революционна организация). В нея работи до 1925 г., когато се прехвърля в България и постъпва във ВМРО (обединена).

 

 

1. ЦДИА. ф. 1932, оп. 4, а. е. 32. Спомени на Васил Хаджикимов, с. 1—12.

 

13

 

 

В София следва четири години право. [1] Освен това се записва и завършва в Свободния университет специалност „Консулство".

 

Стефан Янакиев Стефанов е роден в Кратово. Завършва право и работи като адвокат в Скопие. На Скопския студентски процес през 1927 г. срещу ръководителите на ММТРО участвува в защитата на подсъдимите. След процеса е нападнат от сръбски четници в Скопие и пребит. Отива в Загреб, но югославската полиция и там намира претекст, за да го арестува. Изпратен е в Белград, но успява да избяга в Австрия, откъдето след известен престой се установява в България. Близък е с дейци на ВМРО. Владее немски и френски. След закриването на БЦАК работи като чиновник в Скопие. [2]

 

Планът, който В. Хаджикимов и Ст. Стефанов разработват съвместно, се състои в следното: те считат, че условията може да наложат България да не се ангажира във войната за освобождението на Македония. В такъв случай тяхната задача ще се състои в повеждането на борба за постигане на автономия за Македония. Германците не са чужди на създаването на една автономна Македония под тяхна егида. Тя им е необходима преди всичко за откриване на комуникацията Ниш—Скопие—Солун и заради рудните богатства. Втора задача, която двамата си поставят, е да подготвят народа, в случай че се постави въпросът, към коя държава да бъде присъединена Македония — към България, Сърбия (Югославия), Гърция, Албания (Италия) или към Германия, т. е., в случай че се стигне до плебисцит, народът да бъде подготвен за акции, демонстрации, петиции, манифестации в полза на присъединяването към България.

 

Тези политически цели според тях може да се постигнат само с изпълнението на две основни задачи: разрушаване на сръбския и гръцкия полицейски апарат във Вардарска и Егейска Македония; обединяване на народа в една общогражданска организация. Втората задача двамата дейци виждат напълно основателно като най-важна и дори основна. Защото практиката впоследствие показва, че старият апарат сравнително бързо бива разрушен, дори още с влизането на германците, създадените акционни комитети поемат административната власт, но обединяването на народа, приобщаването на хората, които по една или друга причина са били принудени да служат

 

 

1. ЦДИА, ф 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 3.

 

2. Разказано от Васил Хаджикимов. Документални данни за Стефан Стефанов липсват.

 

14

 

 

на сръбската (югославската) администрация, се оказва трудна, макар и съвсем не неизпълнима задача.

 

Югославия е разгромена за кратки срокове и се разпада. На правителствено равнище се водят преговори за присъединяване на Македония към България. При така променената политическа обстановка Стефанов и Хаджикимов решават, че тяхната задача ще трябва да се сведе до създаването на централен комитет с мрежа от комитети — градски и селски, които да завземат властта и да обявят присъединяване към България.

 

Едно такова организиране на народа би се явило в помощ на българската власт, която може би ще се установи там и която би била слабо запозната с местните условия. Изпълнението на тази задача, както ще се види по-късно, среща разбиране сред българската общественост в Македония. Стефанов и Хаджикимов обаче заминават за Македония без благословията на правителството. [1]

 

На 6 април 1941 г. започва войната срещу Югославия, донасяща освобождение на по-голямата част от Македония от сръбска власт. Стефанов и Хаджикимов се снабдяват с аусвайси — открити листове. Заради тези именно открити листове, а не защото са основали акционните комитети двамата по-късно ще бъдат осъдени от формална гледна точка. През нощта на 8 срещу 9 април те пропътуват разстоянието София—Скопие през Деве баир с немски камион. Още с пристигането си в Скопие научават, че не само те, но и стотици други граждани, ангажирани в търговската и административната мрежа за нормализиране на живота и реда, разполагат с аусвайси. По-късно, в съда през 1946 г., общественият обвинител се основава в най-голяма степен на техните аусвайси като на някакъв особено важен „корпус деликти", на което обвиняемият Хаджикимов отговаря, че през 1917 г. Ленин също си служи с подобен лист, за да се прехвърли от Европа в Русия. Значи ли това, попитал Хаджикимов в съда, че Ленин е германски шпионин. „Политиката и конспирацията — казал Хаджикимов — много често не подбират средствата, за да постигнат поставените цели." [2]

 

 

1. За някаква официална намеса на ръководни правителствени органи по изпращането на Стефанов и Хаджикимов във Вардарска Македония досега не са открити данни. Самият Хаджикимов отрича да е имал картбланш от правителствените среди или от двореца. Като се има предвид обаче значимостта на предприетото от тях мероприятие, може да се допусне, че подобно внушение или предложение е могло да им бъде направено от официалните правителствени фактори като елемент от пропагандаторската работа за Македония, която се е извършвала в този момент в България. Преки сведения обаче за ангажираността на правителството със Стефанов и Хаджикимов липсват.

 

2. ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, л. 15.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]