II. Писмата
  2. Пейо Яворов до Данаил Крапчев

ДИА, ф. № 10 К, Оп. 3, а. е. 382

    Господин Данаил Крапчев
      журналист - Солун
7. ян. 1913 г.

Драги Данаиле,

  Спотаил си се – и нищо не се чуе нито от тебе, нито за тебе.

За бога, обади се. Какво правите там? Кои от приятелите и другарите са в Солун?

Македония отива. Сърби и гърци завряха нечистите си ногти в търдите на Македония и разкъсват дробовете й.

Писах и на Тодора Александров. Не е ли краен час да се предпириеме нещо? Где е Матов, где е Доктора, где са другите?

Трябва да бъдеш тук в София, за да почувствуваш всичкото безнадеждие за бъдещето на нашето национално дело. Всичките македонски планини с гробовете на толкова паднали борци, сякаш лежат на гърдите ми – и аз не мога да дишам.

     Пейо.

[Previous] [Next]
[Back to Index]