Солунските атентати са извършени през април 1903 г. в Солун от групата на „гемиджиите" с цел да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване на положението на поробеното българско население в Македония и Одринско.

На 15 април сутринта членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници; заловен е от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун-Цариград, при което са повредени отчасти локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците.

Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Йордан Попйорданов (Орце) вдига във въздуха сградата на солунския клон на „Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра". Същата вечер Костадин Кирков, Ил. Богданов и Владимир Пингов хвърлят бомби на различни места в града. Димитър Мечев и Илия Тръчков не успяват да вдигнат във въздуха резервоара на фабриката за светилен газ; убити са в квартирата си след продължително сражение с войска и жандармерия, срещу които хвърлят над 60 бомби. На 17 април загива и Йордан Попйорданов. На 18 април е убит Костадин Кирков при опит да взриви телеграфопощенската станция. При опасност да бъде заловен, Цветко Трайков, на когото е възложено да убие валията, се самоубива, като възпламенява бомба и сяда върху нея.

В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени
кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Павел Шатев, Марко Бошняков, Георги Богданов и Милан Арсов са заловени и осъдени от военен съд на заточение в гр. Мурзук, област Фезан (дн. Либия). На различни срокове затвор са осъдени и заточени много българи от Солун и други градове, между тях и членовете на ЦК на ВМОРО Ив. Гарванов, Д. Мирчев, Й. Кондов и др.

 
АтентаторитеГалерия - Документи - Връзки



 The Dynamiters - Gallery - Documents - Links




The bomb attacks in Thessaloniki were conducted in April 1903 by the Gemidzhii Circle in an attempt to force the European countries to interfere for the improvement of the situation of the enslaved Bulgarian population in Macedonia and the district of Odrin.

 On April 15, 1903, a member of the group, Pavel Shatev, uses dynamite to blow up the French ship “Guadalquivir” which was leaving the Thessaloniki harbour. The bomber leaves the ship together with the other passengers; he is later caught by the Turkish police at the Skopie train station. The same night, other group members, Dimitar Mechev, Iliya Trachkov, and Milan Arsov, strike the railway between Thessaloniki and Istanbul, causing damage to the locomotive and some of the cars of a passing train, without wounding passengers.

The commencing signal for the large raid in Thessaloniki is given by Kostadin Kirkov who uses explosives to shut off the electricity and water-supplying systems of the city. Jordan Popjordanov (Ortse) blows up the building of an Ottoman Bank office, under which the gemidzhii had previously dug up a tunnel. Milan Arsov throws bombs in the Alhabra Café. The same night Kostadin Kirkov, Il. Bogdanov, and Vladimir Pingov detonate bombs in different parts of the city. Dimitar Mechev and Ilija Truchkov fail to blast the reservoir of a gas-producing plant; they are later on killed in their quarters during a shoot-out with army and gendarmerie forces, against which Mechev and Trachkov use more than 60 bombs. Jordan Popjordanov is killed too on April 17. On April 18, Kostadin Kirkov is also killed, while trying to blow up a postal office. Right before being caught, Cvetko Traikov, whose mission is to kill the local governor, kills himself by setting off a bomb and then sitting on it.

As a response to the attacks, the Turkish Army and bashibozouks (irregulars) massacre many innocent Bulgarians in Thessaloniki, and later on in Bitolya. Pavel Shatev, Marko Boshniakov, Georgi Bogdanov and Milan Arsov are arrested and sentenced by a court martial to a penal colony in Murzuk, in the Fezan District (today’s Libya). Members of the Central Committee of IMORO, including Ivan Garvanov, D. Mirchev, and J. Kondov, along with many other Bulgarians from Thessaloniki and other cities are incarcerated.


[Back]