I. Солунскиятъ атентатъ
VI.
Залавянето н на заговорницитѣ Георги Богдановъ, Миланъ Арсовъ и Митко Бошняковъ. — Сѫдътъ всички осѫжда на смърть. — Пресѫдата се замѣнява съ вѣчно заточение. — Осѫденитѣ следъ като престояватъ въ затвора Еди-куле три години, отиватъ на заточение въ Фезанъ. — Бошняковъ и Арсовъ умиратъ въ Фезанъ. — Шатевъ и Богдановъ се освобождаватъ по амнистия въ 1908 г. и се завърщатъ въ Македония.
На 16. априлий сутриньта бѣха заловили и Георги Богдановъ, който бѣше хвърлилъ бомба предъ „Нойя”. Той презъ нощьта, следъ като хвърлилъ бомбата, прекаралъ у дома си. Кѫщата му бѣше близу до кафенето Алхамбра, гдето Мил. Арсовъ хвърли бомба, та полицията, като правѣла обискъ на българитѣ, внезапно
50
влиза въ стаята му и въ куфера му намира два мелинитови патрона, нестегнати съ телъ, а само мелинитъ. Заедно съ куфера занасятъ патронитѣ въ полицията и арестуватъ Богданова. Изваждатъ го предъ военния сѫдъ. Преди да го извадятъ предъ сѫда, бидейки ограниченъ въ отдѣлна стая, измѫчванъ отъ мисъль, какво ще последва, бѣше се малко побъркалъ. Когато го извадиха на лична ставка съ мене, говорѣше съвсемъ противоречиво. Питаха го „Защо хвърли бомба въ Алхамбра?”. Мислѣха, че той е хвърлилъ бомбата. Той отговаря: „Миланъ хвърли въ Алхамбра”. — „Ами ти кѫде?” — „Азъ въ Нойя”. Полицията веднага разбра, че има и единъ „Миланъ”. Понеже Богдановъ имъ каза, че Миланъ е отъ Велесъ, поради това всички „Милановци”, които се намиратъ въ Велесъ и въ Солунъ ги доведоха предъ сѫда. Комисарьтъ Панайотъ, велешанецъ, турски службашъ, казалъ, че „Миланъ Арсовъ” другарувалъ съ Орцето, съ мене, та всички други ги пускатъ. Милана Арсовъ намиратъ на 26 априлий въ Солунъ и го арестуватъ. За да се увѣрятъ, да ли сме въ сношение съ Ц. К. (понеже полицията знаеше, че Гарвановъ е замѣсенъ, но нѣмаше факти), попитаха Богданова: „Познавашъ ли Гарванова?” — „Не познавамъ Гарвановъ, но познавамъ единъ Гарвановъ, когото ние искахме да убиваме”. Единъ пѫть заради ония 1000 килограма динаминтъ ние — Кирковъ, Орцето, Мечевъ и азъ се препирахме; тѣ искаха да се отмъсти на Гарванова. Азъ бѣхъ противъ та най-сетне се отказаха отъ тая мисъль. Богдановъ това слушалъ и го избъбри. Богдановъ още казалъ, че отъ сѫщия Гарвановъ сме получили 36 лири. Вѣрно е, че 20 дена преди атентата за насъ, за подръжка, получихме отъ Гарванова тия пари и съ тѣхъ преди атентата се накупиха и по-хубави дрехи. Миланъ Арсовъ, като му задаватъ тия въпроси и му казали, че Богдановъ казалъ че 36
51
лири сме получили отъ Гарванова, и го питали, вѣрно ли е, отговорилъ „вѣрно е”. Гарвановъ бѣше между туй заедно съ всички българи арестуванъ. Споменатата улика бѣше много силна противъ него. По настояването на консулитѣ военниятъ сѫдъ сѫди само замѣсенитѣ по атентата, а Гарванова и другаритѣ му другъ сѫдъ ги сѫди. Гарванова осѫдиха на 101 година затворъ. Че Богдановъ е билъ вече тогава, когато даваше тѣзи показания, малко побърканъ, се вижда отъ туй, че сетне, следъ Св. Кирилъ и Методий, той искалъ да излѣзе презъ дупката на келията (тя е малка дупка) и часовоятъ го мушналъ съ щика и го ранилъ, та съвсемъ се побъркалъ, полудѣлъ. Туриха му желѣза, а той все говорѣше несвързано, че заради него баща му и майка му ще загинатъ и пр. Тази мисъль го е мѫчила най-много, види се.
Азъ на сѫда признахъ, че запалихь парахода съ динамитъ, а подробности не имъ разправихъ. На въпроса: „Защо?” казахъ, че на тоя въпросъ е излишно да отговоря. Питаха ме, като е имало тоя день италянски параходъ, по-хубавъ и пр., защо него не съмъ запалилъ. Азъ отговорихъ, че на тоя въпросъ не искамъ да отговоря. Въ затвора никакъ не ме мѫчиха. Марко Бошняковъ, който държеше бакалницата, на другия день (вече на 16) бѣше се скрилъ въ кѫщата на единъ охридчанинъ до 6 май. На тоя день по показанията на единъ шпионинъ, охридчанецъ, намѣриха и него въ кѫщи. Той излѣзе на сѫдъ. Призна се, че е държалъ бакалницата и всичко друго. Марко Бошняковъ е единъ отъ групата, която уби Михайляну; той е билъ часовой тогава въ улицата, когато стана убийството на Михайляну. И него го осѫдиха на смърть. И Богданова осѫдиха на смърть. На 24 май се чете пресѫдата въ военния сѫдъ. Бѣха тамъ консулитѣ, видни търговци отъ Солунъ, кореспонденти, военни чиновници, висши офицери. Ние —азъ, Ми-
52
ланъ Арсовъ и Бошняковъ бѣхме извадени предъ сѫда, а за Георги Богдановъ имаше медицинско удостовѣрение, че е побърканъ. Прочете се пресѫдата. Споменуваха се убититѣ и всички други. Осѫдени бѣха на смърть възъ основа на 54, 56 и 58 чл. отъ турския наказателенъ законъ чрезъ обесване. Хладнокръвенъ се показахъ. Следъ това 24 часа като не дойде потвърждение на пресѫдата отъ Цариградъ, ни пренесоха въ централния затворъ въ Еди-куле. Това бѣше на 25 май 1903 г. Помислихме си, че пресѫдата е отмѣнена. Въ централия затворъ стояхме три години. Богдановъ следъ два месеца умствено се поправи, дойде на себе си. Презъ 1904 година мес. априлий се даде обща амнистия та до 600 души българи се пустнаха. Останахме само ние четиримата и други петима, обвинени като съучастници на Дѣлчева по атентата при моста на Ангиста. Тѣ бѣха свещеникъ Атанасъ Ивановъ, Кочовъ, Митовъ, Арабовъ, Коце Шатровъ, Паскалъ Ризовъ и Аврамъ Николовъ,— всички селяни отъ село Скрижево (Сѣрско). Ние само останахме, изпраздни се затворътъ, глухо стана. Струваше ни се ужасно, скука ни обзе и тежко ни бѣше, че останахме съ престѫпницитѣ, катилитѣ турци и българи, а нѣмаше надежда, че скоро ще се случи пакъ поводъ за амнистия.
Стояхме още до 23 априлий 1906 г. въ центр. затворъ. Тежко почувствувахме тоя затворъ. Тогава съ султанско ираде тѣзи, които бѣха осѫдени за голѣми престѫпления, отъ 10 години на горе, се изпращаха на заточение въ разни мѣста: до 10 години въ Подрумъ, до 15 г. въ Сирия и въ Триполи; Скрижевчанитѣ ги изпратиха въ Паясъ-кале (въ Адански вилаетъ), а осѫденитѣ на вѣченъ затворъ и на смърть — въ Фезанъ (въ Африка), 950 километра на вѫтре, въ града Мурзукъ, който е на 600 метра височина надъ морското равнище. Две групи, осѫдени на 10 години, пратиха въ Родосъ и Подрумъ.
53
Ние прекарахме тежъкъ животъ въ Фезанъ. Освободихме се сега, на 2 августъ тази година (1908). Тамъ умрѣха Марко Бошняковъ на 15.II.1908 отъ блатиста треска (flèvre paludique) и Миланъ Арсовъ отъ туберкулозна ангина (anguine tubercouleuse), на 8 юний 1908 г.
Бѣхме въ Фезанъ до 50 души българи — отъ Битолско, Скопско и Солунско — все политически заточеници.
Преди атентата ние разсѫждавахме тъй:
Ние нѣмахме органъ, за да пропагандираме своята терористическа акция, та смѣтахъ, че е полезно за дѣлото, ако можемъ и следъ атентата да уцѣлѣемъ, за да можемъ да продължимъ дѣлото. На това мнение бѣхме азъ, Миланъ Арсовъ и Бошняковъ. Напротивъ Мечевъ, Кирковъ и Орце бѣха на мнение, непремѣнно да се свърши съ това и нашиятъ животъ. Ние предлагахме да не извършимъ изведнажъ всичко, а постепенно, едно по едно, а банката най-сетне, защото цельта бѣше да направимъ несигурни европейскитѣ капитали. Мечевъ и другаритѣ му отговаряха, че ние не сме гарантирани, че следъ първия опитъ не ще бѫдемъ хванати, че нѣмаме динамитъ и пр. Затова тѣ бѣха на мнение, да не взимаме никакви мѣрки за да избѣгаме, защото трѣбва заедно съ атентата и ние да свършимъ. Така и направиха. Азъ не бѣхъ съгласенъ съ това — да свършимъ. Тѣ искаха да се постигне по възможность по-голѣмъ ефектъ. Не можахъ да ги склоня. Орце се осигури на дружеството new York шесть месеца преди атентата за 10,000 лева. Бояхме се, че отъ страна на Организацията ще ни се натяква, ако не успѣемъ, та въ такъвъ случай трѣбваше да се върнатъ на Сарафова даденитѣ отъ него 10,000 лева. Полицата бѣше на името на Ляпова и на едно друго лице — за Сарафова. Писа се и на него за това. И тия пари Сарафовъ ги получи. Той отъ тѣхъ даде 150 наполеона на бащата на Орце — по милость.
54
Следъ като ни осѫди солунскиятъ сѫдъ, отъ военния сѫдъ Джамилъ бей замина за Велесъ, за да направи анкета, понеже се подозираше, че и въ Велесъ има група. Роднинитѣ на падналитѣ ми другари всички ги арестувалъ и ужасно ги изтезавалъ. Тодоръ Органджиевъ по каналъ избѣга въ България. Въ резултать около 23 души близки и далечни роднини и самиятъ баща на Орце, чичо му и др. ги доведоха въ Солунъ. Сѫди ги военниятъ сѫдъ и ги осѫди на 3 до 5 и до 15 години затворъ. Бащата на Орце, Гъошо, — на 3 години, чича му Петъръ — на 3 години, братовчедитѣ му Иванъ попъ Ордановъ — на 3 години, а брата на Иванъ — Илия попъ Ордановъ, който бѣше наистина отъ групата, — него на 10 години. На 1904 ги пуснаха, само Илия го задържаха; той бѣ изпратенъ въ Подрумъ и едвамъ сега се освободи.
Миланъ Арсовъ въ Фезанъ боледува повече отъ два месеца; болки имаше въ гърлото, много ослабна и взе вече да истива. Казахъ му, че скоро ще свърши, питахъ го, да ли му е жаль. Отговори ми, че му е жаль.