Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ
По спомени на Павелъ П. Шатевъ
I. Солунскиятъ атентатъ
IV.
Заговорницитѣ продължаватъ своето дѣло — минирать желѣзнопѫтенъ мостъ, повреждатъ газовото освѣтленне на града, запалвать бомба въ градината на лѣтния театъръ „Алкамбра”, хвърлятъ бомби по улицитѣ, бомби противъ войската и пр., а на 16. IV. хвърлятъ банката на въздуха.
Вечерьта на 15. IV. споредъ плана трѣбваше да се срути желѣзницата на малкия мостъ между старата и новата гара, на линията Jonction—Salonique—Constantinople. Димитъръ Мечевъ, най-изкусенъ въ дигане на въздуха релси, бѣше се наелъ съ тая работа. Миланъ Арсовъ (ученикъ отъ IV. кл., родомъ отъ Велешко) и Илия Тръчковъ (пакъ велешанецъ, свършилъ бѣше VI. кл.) бѣха отредени да му помагатъ. Тѣ бѣха взели 3 килограма мелинитъ съ петарди (не съ фитили), и понеже тамъ извиваше линията, бѣхме увѣрени, че желѣзницата ще падне. Пуква, релситѣ се счупватъ, а желѣзницата не пада, — динамитътъ е билъ малко за тежината на локомотивата. Тѣ въ тъмнината се отдалечаватъ отъ тамъ. Прозорцитѣ на вагонитѣ се бѣха изпочупили.
Полицията се раздвижи, разбра се, че има вече комити. Мечевъ съ другаритѣ си се прибиратъ всѣки у дома си.
Утриньта на 16. IV. съмна, — опредѣлениятъ день за атентата на банката.
Още на 15 Орце бѣше влѣзналъ въ избата да стои тамъ до 16 вечерьта, когато вече ще запали фитилитѣ, следъ като угаснатъ лампитѣ. Преди два месеца и повече Дѣлчевъ бѣше срутилъ моста на чинията при Ангиста та публиката се бѣше наплашила и се
41
прибираше рано; следъ 8 1/2 веч. по европейско време вече улицитѣ опустяваха. Затова решихме покушението да стане между 7—8 ч., докато има още свѣтъ. За угасването на лампитѣ крояхме, ако имахме повече динамитъ, да влѣземъ при резервоара на газа, да запалимъ резервоара та да изгорятъ и околнитѣ фабрики. Трѣбваше да се жертвуватъ и повечко хора отъ насъ, още три лица. За тамъ трѣбваше най-малко 20 килограма мелинитъ. Затова се реши друго: подъ моста при сѣрската гара да се счупятъ съ 2 килогр. мелинитъ желѣзнитѣ трѫби за вода и за газъ. Мостътъ е низъкъ. Кирковъ се нае съ тая работа. Оставилъ фитила по-дълъгъ (2 дец.), слиза подъ моста и се отдалечава. Веднага изгасватъ лампитѣ. Ние мислѣхме, като се запали въздушниятъ газъ при трѫбата, ще отиде то до резервоара и ще запали резервоарите. Казватъ, че единъ белгиецъ при резервоара затворилъ съ ключове контакта съ резервоара та не стана туй, а само лампитѣ моментално въ цѣлия Солунъ изгаснаха.
Другитѣ другари по тоя знакъ трѣбваше веднага да действуватъ. Орце въ мазето, щомъ презъ прозорцитѣ на избата видѣлъ, че изгаснали лампитѣ, вече започналъ. Миланъ Арсовъ отива въ лѣтния театъръ Алхамбра, покрай морето, и щомъ угасватъ лампитѣ, цѣлата публика взела да рѫкоплещи, като мислѣли, че е случайно угасване. Тогава Арсовъ съ цигара запалва на масата си бомбата, която ималъ съ себе си (бомба съ 1. килогр. мелинитъ, обвитъ съ стоманени прѫчки-телъ, съ фитилъ, дълъгъ 2 дец., съ нобеловъ динамитъ на края). Щомъ въ тъмнината взелъ фитилътъ да гори и да пръщи, публиката почнала да бѣга, па и самъ Арсовъ успѣлъ да се отдалечи. Ималъ е черенъ фитилъ, който не гори тъй бързо като червениятъ, — има време до 20 крачки да направи човѣкъ. Нарочно
42
се оставяше дълъгъ фитилъ за да нѣма човѣшки жертви. Само единъ келнеръ падна убитъ. Детонацията въ открито (то е въ градина — вънка има само сцена), не е опасна. Илия Тръчковъ следъ това отива на австрийската поща, ужъ писмо ще дава, но то било следъ 7 часа и била вече пощата затворена. Искалъ е да влѣзе и да изгърми вѫтре съ бомба. Затова отива на главната улица, гдето минава трамвайната линия, и застава между публиката, и следъ като лампитѣ изгаснали, хвърля две желѣзни бомби. Тѣ бѣха отъ кюстендилската фабрика; 25 бѣхме взели съ капсули, и тѣ бѣха минали презъ Цариградъ по сѫщия каналъ — презъ Мария, дойдоха празни, напълнихме ги съ бертолетова соль, сѣра и захарь. Съ фитилъ е по-сигурно, а може и съ капсулъ, но по се предпочита фитилъ.
По сѫщата улица предъ хотелъ „Egypte” Д. Мечевъ хвърля въ публиката пакъ две бомби. И на дветѣ мѣста бѣха паднали убити и ранени.
Кирковъ Константинъ, следъ като извършилъ това на моста, дохожда по линията до „Grand hotel” и предъ него хвърля една бомба между хората, които въ паника бѣгатъ, тичатъ. Дим. Мечевъ и Илия Тръчковъ имаха си повече отъ 40 бомби, но отъ другъ видъ, отъ мелинитъ съ стоманени прѫчки. Следъ като бѣха хвърлили тия бомби, тѣ се прибиратъ въ кѫщата си, гдето сѫ имали и бомбитѣ. Кѫщата бѣше на кьошето между главната улица съ трамвайната линия и улицата, която води къмъ входната врата на Топхането на кьоше. Георги Богдановъ, братъ на Тодоръ Богдановъ (той остана въ Велесъ), хвърли една бомба предъ прозорцитѣ на гръцкото кафене -„Ноия”, мелинитна бомба, следъ което и той си отива въ кѫщи.
Около петь минути следъ изгасването на лампитѣ Орцето хвърли банката на въздуха. Понеже фитилитѣ
43
сѫ били доста дълги (14—15 метра), имало е време да излѣзе отъ дукяна и да спусне желѣзнитѣ сторове, следъ което бърже се изкачва въ горния етажъ на банката и съобщава на семейството на директора веднага да се спасява, защото следъ петь минути банковото здание ще бѫде хвърлено на въздуха. Орце успѣва подиръ всичко това да си отиде въ кѫщи.
Димитъръ Мечевъ и Тръчковъ тогава захващатъ отъ прозорцитѣ си да хвърлятъ бомби на улицата. Дохожда веднага войска отъ 17 полкъ, командувана отъ Хасанъ Ефенди, арабъ-бинбаши. Следъ като хвърлили първата бомба, бинбашията съ войската разгонилъ публиката да бѫде далечъ отъ кѫщата. Самата войска почва да стреля въ прозорцитѣ; нашитѣ отъ вѫтре не се показватъ на прозорцитѣ, ами хвърлятъ изъ вѫтре, снишени, отъ цѣлия горенъ катъ, отъ салона и пр. Отначало паднали 12—13 войника, а сетне бинбашията се досетилъ, та когато бомбата паднѣла и фитилътъ още шурти, извиквалъ на войницитѣ да лѣгатъ, и така експлозията не ги досѣгала вече. Сражението се продължило до зори, а отъ улицата и отъ срещнитѣ кѫщи, войници постояно стреляли. Следъ като и последната бомба похарчили, тѣ сѫ били убити, като нарочно се изложили, види се, на изстрелитѣ. Кѫщата следъ това е била затворена, а ни една бомба после на сѫда не показаха.
Владимиръ Пинговъ сѫщата вечерь предъ самата врата на Топхането хвърлилъ една бомба и тамъ е билъ застрелянъ отъ войницитѣ. Кирковъ и Орцето стояли у дома си.