I. Солунскиятъ атентатъ
I.
Биографични данни. — Копаене каналъ подъ цариградската отоманска банка за да се хвърли въ въздуха. — Шатевъ взема деятелно участие въ тая работа. — По една случайность всичко се разкрива и участницитѣ попадатъ въ затворъ.
6 ноемврий 1908 г.
Пълното ми име е Павелъ Поцевъ Шатевъ; роденъ съмъ въ Кратово на 1882 г. 2 юний. Свършихъ първоначално училище въ Кратово, сетне въ Скопье свършихъ III-класното училище, следъ което следвахъ въ реалната гимназия въ Солунъ отъ IV до VII класъ, който завършихъ съ матура въ 1899/1900 учебна година. Презъ ваканцията отидохъ въ Цариградъ и работихъ въ групата на Мерджановъ и Соколовъ.
Още като ученикъ отъ VI класъ ме заинтересуваха за дѣлото Пере Тошевъ, тогава околийски инспекторъ, и Хр. Матовъ, учитель въ гимназията. И преди това, още въ IV класъ, презъ ваканцията вече участвувахъ въ революционния комитетъ въ Кратово. Като следвахъ въ гимназията, знаехъ заедно съ другаритѣ си горе-долу какво върши комитетътъ, но не съчувствувахме твърде на комитетскитѣ работи, бѣхме нѣкакъ недоволни отъ вървежа на работитѣ на комитета.
Славчо Мерджановъ дойде на 1898—9 уч. година въ Солунъ отъ София. По-напредъ е билъ въ Женева, гдето е издавалъ вестникъ „Отмъщение.” Агитацията му бѣше да ни предразположи къмъ терористическа борба безъ да бѫдемъ противъ комитета. Идеята му бѣше
20
да се създадатъ работници по професия, съ това само да се занимаватъ, а не да си гледатъ друга работа та покрай това и освободителното дѣло. Мерджановъ остана 3—4 месеца въ Солунъ. Съ мене заедно се сближиха съ него и другаритѣ ми Орданъ попъ Ордановъ, Константинъ Кирковъ и Тодоръ Богдановъ, всички родомъ отъ Велесъ.
Цельта на Мерджановъ бѣше да намѣри срѣдства; Богдановъ и Кирковъ се съгласиха да се представятъ задигнати отъ български комити, — това стана и съ съгласието на Гоце Дѣлчевъ. Бащата на Кирковъ бѣше търговецъ въ Велесъ. Той е ималъ нѣкакви имоти въ София, въ Курубагларъ, продалъ ги и даде откупъ 250 лири. Въ София ги броилъ паритѣ на Гоце Дѣлчевъ. Цельта на Мерджановъ е била още, като вземе крупна сума, да предприеме нѣкоя сериозна акция, въ която да взематъ участие и реченитѣ ми другари. Орданъ попъ Ордановъ напустна гимназията въ VI класъ и всички се бѣха събрали — Кирковъ, Богдановъ и Ордановъ — въ София. Азъ не бѣхъ толкова замѣсенъ въ тия тѣхни планове и работи. Останахъ да довърша гимназията, но бѣше уговорено, ако се отвори работа, и азъ да взема участие. Мерджановъ ни бѣ изпратилъ революционна литература — отъ Степнякъ „Подземна Русия” и др. Ние искахме да подражаваме на рускитѣ нихилисти. Мерджановъ бѣше обзетъ отъ идея да се действува терористически по примѣра на рускитѣ революционери. Той бѣше либераленъ човѣкъ, съ крайни либерални убеждения, но не бѣше социялистъ, по-скоро бѣше националистъ. Въ Женева заедно съ Герджиковъ и Манджуковъ надъхали се съ революционни идеи въ тамкашнитѣ крѫгове, Мерджановъ и другаритѣ му дойдоха презъ 1898—9 учебна година. Презъ 1899/900 год. тѣ бѣха въ София. Сарафовъ бѣше поелъ Върховния комитетъ и
21
тѣ намислятъ да предприематъ самостоятелна акция и отиватъ въ Цариградъ. Първомъ отива Славчо Мерджановъ подъ име Василъ Стояновъ, сетне и Петъръ Манджуковъ подъ име Илия Дуровъ. Тѣ и двамата презъ 1897/8 година сѫ били въ Пирина съ четата на Гоце Дѣлчевъ, бѣха се скитали съ четницитѣ и се бѣха върнали та затова бѣха нелегални и затова имаха псевдоними. Тѣ отидоха въ Цариградъ въ време на рамазана въ 1899 г.
Цельта имъ е била въ Цариградъ да подкопаятъ отоманската банка съ зданието на режията на тютюнитѣ. Не почнали докато не дошелъ Соколовъ. И той е билъ въ Гоцевата чета. Соколовъ и Манджуковъ бѣха трима приятели. Соколовъ е билъ човѣкъ на изпълнение, а Славчо — да прави планове. Соколовъ пристига, наематъ една кѫща близу до банката — на южната часть на банката, наематъ една малка кѫща на три етажа и захващатъ работата. Кѫщата е билъ наета ужъ за депозитъ на книги на печатницата на Нончо Стояновъ, гдето се печатаха „Вѣсти.” Магазинътъ ще бѫде ужъ складъ за хартия. Захванали да копаятъ тримата — Манджуковъ, Мерджановъ и Соколовъ. Внесли вѫтре голѣми сандъци съ книги, два сандъка съ брошурки: една брошура бѣше на руски и турски за изучаване турския езикъ, а друга съдържаше молитви. Другитѣ сандъци сѫ били празни, за да се туря вѫтре пърстьта. Отгоре се туряха книги.
Тѣ бѣха въ връзка съ едного отъ арменския комитетъ по име Козаковъ.
Въ това време Орданъ попъ Ордановъ отива въ Солунъ да търси и тамъ сгодно мѣсто, за да се подкопае и солунската отоманска банка. Солунската група състоеше отъ 8—9 души. Въ нея влизахме азъ, Костантинъ Кирковъ, Орданъ попъ Ордановъ и Димитъръ Кощановъ (послед-
22
ниятъ бѣше терорисгь на Централния комитетъ, отдѣли се отъ него и влѣзе въ нашата група), Илия Тръчковъ, Владимиръ Пинговъ, Тодоръ Богдановъ и Тодоръ Органджиевъ.
За да може да се подържа групата нѣкое време, Кирковъ открадна нанизитѣ и пърстенъ на тетка си, та мѫжътъ ѝ ги откупи отъ насъ за 36 лири. Нае се една берберница; берберинъ стана Владимиръ Пинговъ. Съ тѣзи пари се минаваше презъ априлий, май, юний, 1900 год. Надѣвахме се, че ще получаваме пари отъ Мерджановъ, но Мерджановъ бавно я караше. Мерджановъ поиска отъ нашата група едного да отиде на помощь, да помага на работата въ Цариградъ. Ние това приехме, защото ни бѣше сгодно да имаме тамъ единъ човѣкъ, за да влияе на Мерджанова и по-бързо да ги известява и да ни праща, каквото ни трѣба. Реши се азъ да отида въ Цариградъ.
Сарафовъ пращаше на Мерджанова, колкото му искаше, — по 1000 до 2000 лева. Ние поискахме въ замѣна на мое мѣсто единъ чуздъ човѣкъ, за да бѫде на берберницата. Чрезъ Козакова Мерджановъ получава едно ерменче по име Кристи (псевдонимътъ му бѣше Кьосе Аристиди). Така се размѣнихме. Почвата въ Солунъ бѣше ровка и тукъ можеше работата да се свърши за два месеца, а въ Цариградъ се указа скала та изискваше тежка работа до 5—6 месеца. Азъ писахъ въ Солунъ да спратъ тамъ работата, докато се привърши работа въ Цариградъ. Попъ Ордановъ, Кристи и Тодоръ Органджиевъ и Пинговъ останали въ Солунъ, а другитѣ ги пратили въ Велесъ да седятъ у дома, за да не се харчатъ пари. Кощанова го интернираха по една афера, като бившъ терористъ на Ц. К., въ Горна Джумая.
Въ туй време ние работѣхме въ Цариградъ. Смѣ-
23
няхме се двама и двама — Славе и Соколовъ 15 до 20 дена, сетне Манджуковъ и азъ.
Каналътъ първомъ вървѣше перпендикулярно 4 1/2 метра, широкъ бѣше до 1/2 метъръ, а сетне се насочваше право къмъ кьошето на банката, хоризонтално. До банката имаше 14 1/2 метра. Каналътъ вѫтре бѣше високъ, колкото да седне човѣкъ кърстато като свие малко главата. Работѣхме съ стоманени длета. Бѣше чиста скала, но мека. На день можеше да се напредне най-много 1 дециметъръ. Освѣтлявахме съ спермацетова свещь. Горе единъ седи на дупката съ обикновено духало, като у налбантитѣ, и презъ гумена трѫба праща въздухъ. Три минути да не духа духалото,. свещьта угасва и работникътъ не може да дише.
Само денемъ се работѣше, а нощемъ се качваме горе на 2-ия етажъ да спимъ. Нощемъ не можеше да се чука, защото часовиятъ при банката ще чуе въ тишината. Когато единиятъ спи, другиятъ трѣба да бѫде буденъ, за да не би въ съна нѣщо гласно да говори или да кашле, защото се знаеше, че магазинътъ е затворенъ, че е складъ и че нѣма вѫтре хора. Денемъ единъ вѫтре работи най-много два часа (повече не може да издържи), а другиятъ стои на духалото, сетне обратно. Другитѣ двама бѣха въ града, — приематъ кореспонденция и пр.
Вода се внасяше въ шишета, голѣми, валчести (галуни), — ужъ мастило. Внасяше се вода за пиене и стигаше за 1 месецъ и 1 1/2 месецъ. Отъ тая вода само пиехме, а не се миехме, освенъ когато ще излѣземъ вънъ. Нанчо, синътъ на печатара, дохождаше на четири дена въ опредѣлено време ужъ да взима нѣщо отъ склада. Ние знаехме, точно кога ще дойде, и единъ часъ по-рано излизахме, маскирахме входа въ канала съ дъски и се качвахме въ горния етажъ та Нанчо си влизаше
24
свободно, оставяше горе сирене, консерви, и пр. за четири дена.
Съ торба на вѫже камънитѣ ги вадѣхме изъ дупката и пълнѣхме съ тѣхъ сандъцитѣ. Азъ дойдохъ въ юлий 1900 г. и работихъ три месеца до началото на септемврий (9—10-ти септ.), а преди мене тѣ бѣха работили три месеца та всичко шесть месеца. Достигнахме до самото кьоше на банката. Последниятъ метъръ на канала ние го изкопахме въ 3 дена. Почвата бѣше вече по-мека, скалата отъ водата на стрехитѣ бѣше омекнала. Ние вече чувахме електрическата машина, що освѣтлява банката. Направихме по 1 1/2 метъръ разклонение на две страни отъ кьошето на банката.
Тая идея ни даде Саракиновъ, офицеръ, който мислѣше, че е така по-добре, и каза да туримъ по 50 килограма динамитъ. Саракиновъ бѣше дошелъ съ списъкъ за учители, да се натрапятъ на екзархията. Динамитъ ни се обеща още презъ месецъ юлий отъ Козаковъ, който бѣше любезенъ та ни го достави въ Цариградъ. Динамитътъ пристига и Козаковъ пратилъ единъ турчинъ и единъ ерменецъ да го извадятъ отъ парахода съ два куфера. Като го носили, понеже билъ много тежъкъ въ сравнение съ обема, турската полиция ги спира, залавя динамита, и отъ хамалитѣ посоченъ, Козаковъ биде арестуванъ, но сетне като руски поданикъ биде изпратенъ въ Сибиръ.
Нищо не се откри за насъ. Козаковъ не откри нищо. — Ние трѣбваше да търсимъ новъ динамитъ. Убиха краля Хумбертъ въ Италия и по поводъ на това полицията се раздвижи. Ние се скрихме. Имаше единъ шпионинъ, българинъ, по име Ганчевъ, родомъ отъ Русчукъ. Той ни знаеше само така, съмнявалъ се е за насъ, и ни предалъ та ни арестуваха. Само у Мерджанова се намѣри едно шифровано писмо отъ Матова. Това писмо
25
оставилъ Мерджановъ въ французко-бълг. речникъ задъ кожата на гърба. Полицията го намѣри. Мерджановъ не можеше даже да го прочете; азъ го познахъ по почерка, че е отъ Матова. Мерджановъ не знаеше съдържанието даже. Бѣха изтезавали Мерджанова, но нищо. Арестуваха ни на 14 септемврий, а въ края на октомврий ни освободиха. Сарафовъ чрезъ Радославова действувалъ предъ княза, а князътъ чрезъ Мелхаме поискалъ да ни освободятъ. Никой не е мислилъ, че ние вършимъ друго освенъ обикновена комитаджийска работа. Писмото на Матовъ се отнасяше до ония учители, които трѣбваше да се натрапятъ на екзархията. Когато ни освободиха, бѣше дошелъ Ст. Гешевъ за бълг. дипломатически агентъ. Каза ни, че благодарение на нѣколкократното му отиване до великия везиръ сега сме свободни. Другъ пѫтъ — каза ни той — недейте се впуска въ такава работа, защото ще развалите добритѣ отношения между Турция и България. За тримата ми другари, български поданици (Соколовъ бѣше съ собственото си име), каза да дойдатъ въ агентството на другия день, а за мене ми се каза, че ще бѫда заточенъ въ родния си градъ Кратово. Така и стана. Другаритѣ ми се върнаха въ София и сѫ докладвали на Сарафовъ, какъ стои работата. Ние вече не можехме да се върнемъ. Сарафовъ съ съгласието на Мерджанова и Соколова, наредилъ Кипровъ да отиде въ Цариградъ и да почака още Димитъръ Кошчановъ, който бѣше интерниранъ въ Горня Джумая. Планътъ бѣше, този съ майка си да мине въ България, а отъ тукъ да дойде въ Солунъ.та да продължи той нашето дѣло. Кипровъ заминава въ Цариградъ и отъ любопитство отива съ Нанчо да види канала. Кипровъ взелъ че шифровано описалъ канала въ рапортъ до Ц. К. въ Солунъ. До тогава Ц. К. нищо не е знаялъ за нашата работа. Тъкмо когато Матовъ взелъ писмото отъ ав-
26
стрийската поща и си го турналъ въ архивата, става Солунската афера, арествуватъ Матова, залавя се архивата, открива се шифърътъ, прочита се писмото и веднага изпращатъ писмото въ Илдъза. Султанътъ, безъ да обажда на полицията, направо заповѣдалъ да запечататъ магазина. Последватъ многобройни арести. Нончо и баща му Калчо Стояновъ (тѣ сѫ отъ Ресенско) ги затварятъ, осѫдили ги на 101 година и ги пратили на заточение въ Синапъ. Пуснаха Нончо сега следъ 11 юлий, а баща му умрѣ тамъ. Азъ съ телеграма отъ София се научихъ, че е открита работата. Телеграмата бѣше отъ Орданъ попъ Ордановъ и гласѣше: „Васковата невѣста умрѣла” (Василъ Стояновъ). Азъ разбрахъ, и по организационенъ каналъ избѣгахъ въ Кюстендилъ.
За цариградската банка и за солунската може да сѫ отишли до 800 лири, — споредъ моитѣ изчисления. Соколовъ и Мерджановъ бѣха влѣзли въ Одринско съ чета съ намѣрение да хвърлятъ ориентекспреса, но сетне се отметнали отъ тоя планъ.