VIII.
Герджиковъ въ София. — Събрание на македоноодрински дейци по въпроса за отговорноститѣ за подигнатото въстание. — Б. Сарафовъ заминава въ странство. Герджиковъ отива съ него. — На гарата въ Бѣлградь. — Срещи съ хора на сръбското правителство. — Поведението на Сарафовъ въ Виена и Лондонъ. — Г. негодува противъ Сарафова.
Преди да се върнемъ въ Пловдивъ ние тримата съ Силяновъ и още нѣколко други четници прекарахме около 20 дена въ с. Св. Никола при Созополъ. И Даевъ бѣше съ насъ. Правителството ни преследваше. Ние искахме да запазимъ поне една часть отъ орѫжието, което бѣхме прибрали отъ бѣжанцитѣ. Пръснахме орѫжието по складове и по границата, промѣнихме складоветѣ, ала правителството намѣри и новитѣ складове и по-голѣмата часть орѫжие конфискува. Намѣриха и 100-тина бомби, които предадоха на военнитѣ въ Бургасъ, а тѣ, отъ страхъ да не стане нѣкоя експлозия въ складоветѣ имъ, ги фърлиха въ морето. Въ туй време получихме известие отъ София да идемъ на нѣкакво съвещание, понеже бѣха достигнали въ София много войводи отъ Македония, а и Сарафовъ бѣше се върналъ.
Всички ние — за Даевъ не помня, да ли дойде и той, — дойдохме въ София и взехме участие въ съвещанията, които се бѣха почнали вече. Бѣха тукъ и Сандански, Чернопѣевъ, Чакаларовъ и др.
83
Два въпроса бѣха на дневенъ редъ: Сандански и Чернопѣевъ бѣха повдигнали въпроса, защо се е дигнало въстание, въ което тѣ не взеха активно участие. Сандански бѣше озлобенъ, че други се прославиха, особено Сарафовъ, а той не бѣше нищо направилъ. Главната цель имъ бѣше да се манифестира тенденцията на Сандански и С-iе за отцепване; тѣ образуваха крайна лѣвица. И азъ говорихъ, че по принципъ съмъ билъ противъ въстанието, та и азъ бѣхъ по принципъ съгласенъ съ Сандански, а именно, че организацията трѣбва да тръгне по другъ пѫть, да се децентрализира, да се реформира, да се направи всичко възможно за да се закрепи тя изново и да се избѣгнатъ втори пѫть такива лудории, както до сега и пр. Сандански и др. бѣха подържани отъ Стефанова, който бѣше тѣхниятъ идеологъ.
Вториятъ въпросъ бѣше: Сарафовъ заяви въ събранието, а сѫщо и Чакаларовъ, че тѣ, когато напустнали населението въ Битолско, то ги било опълномощило, щото отъ гдето и да е да намѣрятъ пари, да му помогнатъ. Сарафовъ заяви, че той ще замине за Европа отъ свое име да набави тия пари по начинъ, какъвто той ще намѣри за удобенъ. Противъ това азъ най-много се опълчихъ, защото постѫпката на Сарафова излизаше актъ на незачитане организацията, актъ на своеволие толкова повече, че неговото име бѣше въ странство свързано съ името на организацията. Поискахъ да покаже пълномощното, съ което ужъ го опълномощило населението въ Битолско. Цѣлата лѣвица ме подържаше, събранието бѣше бурно до тамъ, че едва ли не дойде до вадене ками и револвери. Този въпросъ занима събранието два-три вечера. Стефановъ видѣ у мене свой противникъ, който бѣ успѣлъ да увлѣче голѣма часть отъ другаритѣ. Затова една вечерь, когато къмъ 10 1/2 бѣхъ излѣзълъ отъ събранието, причаканъ
84
отъ стражари, ме грабнаха и заведоха право на гарата и ме интернираха въ Пловдивъ. Увѣренъ съмъ въ туй, че всичко туй бѣше работа на Сарафова. Азъ бѣхъ му казалъ явно, че ако той ми се падне вѫтре въ Турция, ще му одера кожата, а и той ми каза сѫщото. Отношенията ни бѣха много изострени.
Презъ туй време, когато ние заседавахме, два-три пѫти презъ два-три дена ме повикаха представителитѣ Татарчевъ и Матовъ въ дома на Стефанова и тамъ тѣ ме увѣряваха, че Сарафовъ непремѣнно ще успѣе да отиде въ Европа, макаръ и самъ, и че е по-добре единъ отъ насъ да отиде съ него. Азъ предложихъ да отиде Татарчевъ, като най-подходящъ, най-свѣтски човѣкъ. Татарчевъ не се съгласяваше, но Стефановъ настоя азъ да отида. Азъ не се съгласявахъ, въпросътъ остана тъй, а презъ другата вечерь мене интернираха въ Пловдивъ. Десетина дена следъ това въ Пловдивъ дойде Туше Делиивановъ и ми каза, че е натоваренъ отъ Стефанова, Матова и Татарчева да ми каже, па и отъ свое име ме съвѣтваше, да замина заедно съ Сарафова. Азъ казахъ, че бихъ желалъ да имамъ поне съгласието на всички другари отъ събранието, а той ми каза, че тѣ всички сѫ съгласни. Сетне се разбра, че Стефановъ му е предалъ тъй, — той го излъгалъ. Стефановъ трѣбва да е виждалъ нѣкакъвъ съперникъ у мене, понеже бѣше почналъ той да има известно влияние върху лѣвицата та искалъ да ме отстрани. Азъ поставихъ условие, щото организацията да издаде само едно пълномощно, въ което да бѫдатъ поменати моето име и името на Сарафова, така щото той да не може безъ мене да представлява организацията нигде, нито азъ безъ него. Представителитѣ се съгласили на това, защото интимната имъ мисъль е била да отстранятъ насъ двамата отъ тукъ, понеже Сарафовъ държеше въ рѫцетѣ си единия лагеръ, а азъ
85
противния, та да могатъ въ наше отсѫтствие по-лесно да се разправятъ съ негодуващитѣ.
Азъ тръгнахъ отъ Пловдивъ направо за Бѣлградъ, като не смѣехъ да се спра въ София, понеже бѣхъ интерниранъ и мислѣхъ, че правителството може да ми направи нѣкоя спънка. Чакахъ четири петь дена Сарафова въ Бѣлградъ. Сварихъ въ Бѣлградъ Матей Герова и Ляпова като авангвардия. Сарафовъ бѣше взелъ мѣрки да се рекламира на всѣкѫде. Матей Геровъ бѣше ангажиралъ стотина студенти, Ляповъ други граждани ангажиралъ, та на гарата се намѣри множество свѣтъ, който направи овация на Сарафова. Азъ не знаехъ нищо, че Сарафовъ пристига, отъ мене Ляповъ и Геровъ това сѫ криели. Азъ нѣмахъ ни пари, чакахъ да ми изпратятъ пари да си купя дрехи. Тълпата вървѣше подиръ файтона съ „живио” на Сарафовъ. Мнозина студенти се качиха горе въ хотела „Код Париза”. Сарафовъ излѣзе на балкона, държа речь. Изобщо много тържествена среща бѣше. На другия день и азъ се пренесохъ въ сѫщия хотелъ. Първъ дойде да ни посети Светославъ Симичъ, а вечерьта ни покани на вечеря, на която присѫтствуваха и нѣкои отъ офицеритѣ съзаклятници, превратаджии, между тѣхъ и Машинъ. Геровъ остана да се върти около насъ, а Ляповъ изчезна. Геровъ искаше да му издействувамъ едно пълномощно отъ представителството въ София да остане като представитель на В. организация въ България. Азъ му отказахъ, понеже ми направи лошо впечатление и писахъ противъ него на Татарчева и Матова. На втория день дойде при насъ Балугчичъ, който се указа старъ приятель на Сарафова, и той ни покани на обѣдъ, като каза, че ще присѫтствува едно лице, за което не трѣбва да се знае, че ни е виждало. На обѣда дойде единъ госпо-
86
динъ, който извести, че очакваното лице не ще може да дойде. Тогава узнахъ, че очакваното лице билъ нѣкакъвъ роднина (вуйчо ?) на сегашния краль Петъръ. Тамъ стана една малка маневра. Госпожа Балугчичъ ме заприказа, бѣше на кафето, а въ този моментъ онзи господинъ, който каза, че лицето не ще дойде, се оттегли съ Сарафова въ друга стая около 20 минути и следъ това пакъ се върнаха. Въ туй време дамата особено се стараеше да ме занимава, и азъ не можехъ по никой начинъ да се избавя отъ това. На прощаване дамата предложи да се фотографираме вкупомъ отъ единъ случаенъ(?) фогографъ тамъ, и се фотографирахме. И Матей Геровъ позираше съ насъ. На другия день заминахме за Виена. Ляповъ бѣше подготвилъ работата, — като стигнахме на гарата въ Виена, посрещна ни г. Минцесъ. Минцесъ се обърна къмъ Сарафова между другото и съ думитѣ: „Борисе, да не ходишъ тамъ, защото нѣма да излѣзе нищо*. Сарафовъ го потупа по рамото и отговори: „Не бой се, Борисъ знае, какво прави”. Азъ настоявахъ да заминемъ още сѫщата вечеръ нататъкъ. Сарафовъ казваше, че било хубаво да останемъ поне единъ день да си починемъ въ Виена. Сутриньта Сарафовъ ми каза, че ималъ една своя приятелка, съ която щѣлъ да прекара до обѣдъ. Азъ до обѣдъ стояхъ въ хотела съ единъ студентъ, Киселковъ, когото повикахъ, и къмъ 11 часа излизаме отъ хотела. Тъкмо на вратата, спира единъ файтонъ и слиза Минцесъ, който, запъхтѣнъ, попита: „Тукъ ли е Сарафовъ ?” Азъ отговорихъ, че не е. „Азъ нали му казвахъ да не ходи тамъ?!” .При кого?” — попитахъ. „При графа !” Попитахъ: „Кой графъ?” Минцесъ отговори: „Голуховски. Не уже ли мислите, че Борисъ ще надлъже човѣка, който държи въ рѫцетѣ си цѣлия Балкански полуостровъ!” Азъ, макаръ да не бѣхъ въ течението на работата, за да не изпадна въ глупаво поло-
87
жение предъ Минцеса, казахъ: „Не бойте се, Сарафовъ не е дете и ще знае, какъ да постѫпи”. При тоя разговоръ присѫтствуваше и студентътъ Киселковъ. Минцесъ бѣше много разтревоженъ. Азъ поканихъ Минцеса да дойде въ гостилницата, гдето щѣхме да се срещнемъ съ Сарафова, но Минцесъ ядосанъ каза: „Не желая да го видя”. Качи се на файтона и си замина. Въ гостилницата подиръ малко дойде и Сарафовъ. Азъ бѣхъ все съ Киселкова. Азъ само го запитахъ: „Е, любовьта какъ отива ?” Той взе да ми разправя, че тя била жена, която обичалъ, която не видѣлъ отдавна и пр. Все на тая тема. Вечерьта заминахме за Лондонъ. По пѫтя запитахъ Бориса: „Какво бѣше разтревожилъ Минцеса? Защо, като ти е казалъ да не ходишъ при Голуховски, а ти си отишелъ?” Сарафовъ троснато ми отговори: „За какъвъ Голуховски ми разправяшъ? Кой ти е казвалъ това?” Азъ му казахъ. „Той сънува; при никакъвъ Голуховски не съмъ ходилъ”. Това бѣше всичко на тая тема.
Въ Лондонъ презъ Доверъ ни посрещна Божирадъ Татарчевъ и слѣзохме въ неговия пансионъ. Почти едновременно пристигнаха тамъ Цончевъ и Гологановъ. Срещнахме се съ г. Муръ, депутатъ, и съ много отъ членоветѣ на либералната партия. Въ клуба на либералитѣ ни устроиха една среща съ Цончева и Гологанова. Питаха ни преди това, нѣмаме ли нищо противъ. Искаха, види се, да видятъ и отношенията ни. Устроиха и една панахида въ тѣхната катедрала за падналитѣ. Тѣхниятъ епископъ държа речь. Присѫтсвувахме Цончевъ, Сарафовъ и азъ. Борисъ все гледаше да намѣри нѣкакъвъ заемъ — 2—3 милиона. Срещнахме се съ нѣкои хора все по тоя въпросъ. Хората му искаха „реални гаранции”, а той предлагаше експлоатацията на Охридското езеро, като се освободи Македония. Глупости бѣха то. Въ Лондонъ узнахъ, че тамъ билъ нѣкой си
88
Лазаровичъ, който билъ издалъ карта на Македония, на която били отбелязани стратегическитѣ пунктове, гдето ще ставатъ сраженията (ужъ тия пунктове били отбелязани съ рѫката на Сарафовъ). Той минавалъ за представитель на организацията, събралъ пари, които ужъ пращалъ на Сарафова и пр. Мошеникъ. Казалъ на Божирада да устрои една среща между мене, него и Сарафовъ. Това стана въ писалището на Муръ (адвокатско писалище). При първа среща веднага попитахъ Лазаровича, каква е тази карта, кой му е далъ право да събира пари и пр. Лазаровичъ призна, че е вземалъ пари, но каза, че е пратилъ пари и на организацията. Като го попитахъ, кому, отговори, че е пращалъ на Сарафова. Сарафовъ тогава се принуди да признае, че е получилъ не повече отъ десетина хиляди франка, а онзи твърдѣше, че е пращалъ много повече, че е пращалъ и чрезъ представителитѣ на организацията въ Гърция. Извиняваше се, че билъ натоварилъ единъ параходъ съ орѫжие, че орѫжието на тоя параходъ турцитѣ или гръцкото правителство конфискували. При тия разговори и Лазаровичъ и Сарафовъ се смутиха. Това го забележиха и Татарчевъ и Муръ. Веднага влѣзе жената на Лазаровичъ, една красива американка съ свободни маниери, и веднага се нахвърли на насъ съ комплименти, че била щастлива да ни стисне рѫката, да се запознае съ насъ, да ѝ разправимъ нѣщо за себе си и пр. По този начинъ тя умѣло прекѫсна разговора, взе ни подъ рѫка, отведе ни долу на улицата, покани ни на обѣдъ. Азъ искахъ да откажа, но Сарафовъ прибърза и прие обѣда. На другия день Лазаровичъ телеграфически ни съобщи менюто. Страшенъ шарлатанинъ!