Прѣдговоръ
При основаването на вѫтрешната македонска революционна организация много важна роля се падна на Д-ръ Христо Татарчевъ, председатель на първия Централенъ революц. комитетъ, заседаващъ въ Солунъ. Докато се стараехъ да запиша споменитѣ на други видни македонски дейци, грижейки се особено да не изпустна нѣкои отъ тѣхъ, които бѣха у насъ само кратковременни гости, минаха се години и настѫпиха войнитѣ та моята работа стана мѫчна и сама по себе си се прекрати. Смѣтахъ за важна празнина въ своитѣ записки липсата на спомени отъ Д-ръ Хр. Татарчевъ за времето, когато се е туряло началото на В. О. подъ негово председателство. Затова все мислѣхъ да уловя случай да поразпитамъ г. Татарчева за подробности поне отъ тоя началенъ и твърде любопитенъ периодъ въ историята на В. О. Най-сетне това ми се удаде презъ януарий 1917 година, когато можахъ въ две срещи да запиша споменитѣ му до включ. 1894 год. Бѣше думата по-сетне да продължимъ почнатата работа, която по необходимость трѣбваше да се прекѫсне поради официялнитѣ задължения на доктора, тогава заведващъ болница на фронта. Но за жалость после вече не се случи благоприятенъ моментъ за това. Надѣвамъ се, че самъ г. Татарчевъ, който сега живѣе въ чужбина, единъ день ще може да продължи и завърши споменитѣ си.
Ако и недовършени, обнародванитѣ тукъ спомени на г. Т. съдържатъ любопитни данни, които сѫ ценно
92
допълнение къмъ материялитѣ касателно началния периодъ на революционното движение въ Македония. Читательтъ ще намѣри и въ споменитѣ отъ детинството и ученическитѣ години на г. Т. сполучлива характеристика на тогавашното угнетено душевно състояние на българското население въ югозападна Македония както и на силното влияние, което тогава е упражнявалъ върху младежьта свободниятъ животъ въ България и по свѣта, като живъ контрастъ на изпълнения съ панически страхъ робски животъ оттатъкъ турската граница. Последствията отъ тоя контрастъ, който е раздрусвалъ душитѣ на младежитѣ, не сѫ можели да бѫдатъ други освенъ беззаветенъ стремежъ къмъ освобождение на всѣка цена. Нищо не е можело вече да спре пѫтя на освободителното движение въпрѣки риска, всички жертви да отидатъ напразно.
Л. М.