I.
Биографични данни. — Хр. Татарчевъ въ Цариградъ следъ свършване наукитѣ си. — Т. назначенъ училищенъ лѣкарь въ Солунъ. — Българитѣ въ Солунъ раздѣлени на две партии. — Тежки спомени отъ детинството на Т. за турски и арнаутски зулуми. — Угнетеното, робско състояние на народа силно влияе на Т., върналъ се надъханъ съ свободолюбиви идеи.
25 януарий 1917.
Роденъ съмъ въ Ресенъ на 1869 г., 16 декемврий, отъ родители Никола Татарчевъ и Костадина. Баща ми е отъ Ресенъ, а майка ми отъ видно семейство отъ с. Янковецъ (Ресенско). Голѣмиятъ ми братъ се казва Михалъ. Баща ми се занимаваше съ банкерство и търговия, отъ часть и съ земледѣлие, — имаше чифлици.
Първоначално образование получихъ въ Ресенъ на български. Сетне, въ 1882 год., заминахъ по сухо презъ Битоля-Прилепъ-Велесъ-София въ Пловдивъ и отъ тамъ въ Брацигово, гдето братъ ми Михалъ бѣше учитель въ петокласно училище. Тукъ постѫпихъ въ III класъ за да се подготвя по-добре за гимназията. На следната година отидохъ въ Пловдивъ, гдето учительтъ Богдановъ ме подгатвяше по български и по математика за да постѫпя въ IV класъ, което и стана въ 1883/4 уч. г. До 1887 г. следвахъ все тамъ—до включ. VI класъ. Бѣхъ председатель на ученическото дружество. Имаше конфликтъ между ученицитѣ и учителския съветъ, който искаше да постави дружеството — сказкитѣ и библио-
94
теката — подъ учителски контролъ. Поради това „за непокорство” не ме допуснаха на изпитъ и се съобщи на военнитѣ власти да ни взематъ за войници — мене, братучеда ми Божирадъ Татарчевъ и др. По тая причина напустнахме Пловдивъ и презъ Габрово отидохме въ Ловечъ при Андрея Башевъ, адвокатъ, за да се измъкнемъ отъ рѫцетѣ на властьта. Баща ми бѣше тогава въ Цариградъ. Той склони да продължа въ странство, но съ условие само по медицината. Искахъ да следвамъ по философия, подъ влияние на политическитѣ доктрини, социализъма. Тогавашната лектюра: Дарвинъ, Боклъ, Шлосеръ и пр. влияеше въ тая посока. Повечко се занимавахъ съ четене на книги, руски, отколкото съ учебни предмети. Заедно съ Божирада, безъ паспорти, (съ чужди паспорти) заминахме по Дунава презъ Никополъ на Турну Северинъ, гдето заварихме нѣкои отъ емигрантитѣ, между които бѣха и Св. Миларовъ и „Централниятъ” Поповъ. Миларовъ ни указа съдействие. Заминахме за Цюрихъ и постѫпихме въ медицинския факултетъ (съ 6-то класно образование). Въ Цюрихъ се учихъ три години и сетне все заедно съ Божирада — въ Берлинъ презъ 1890 год., гдето следъ две години въ 1892 презъ май издържахъ докторски изпитъ. Божирадъ издържа сѫщия изпитъ презъ юлий с. г. Отъ Берлинъ заминахме право за Цариградъ, гдето издържахме колоквиумъ. Съ съдействието на лѣкаря на султанъ Хамида, съ когото случайно се запознахме, бѣхме на селямлъка, гдето се случи и Стамболовъ. Следъ триседмично стоене издържахме въ университета при професори, повече гърци, сериозенъ колоквиумъ — издържахме на французки и на нѣмски почти по всички предмети съ изключение на естественитѣ предмети. Изпитътъ трая на всѣкиго повече отъ 3 часа. Не остана предметъ, по който да не ни изпитваха. Ние бѣхме първитѣ българи които държахме колоквиумъ.
95
Следъ това отидохме въ Ресенъ на почивка. Това бѣ презъ августъ 1892 год. Въ Ресенъ останахъ до срѣдата на септемврии и бидохъ телеграфически извиканъ отъ Василъ Кънчевъ за училищенъ лѣкарь въ Солунъ, а Божирадъ — за училищенъ лѣкарь въ Скопье.
Въ Солунъ намѣрихъ българското общество раздѣлено на два лагера отъ предишнитѣ борби, които се бѣха водили на чело съ Величкова — противъ и за екзархията, главно противъ нейния стремежъ да централизира черковно-общинскитѣ работи въ свои рѫце.
Азъ още когато стѫпихъ въ длъжность, вече бѣхъ изложенъ на агитацията отъ страна на Кънчева, тогава директоръ на гимназията и на учителитѣ Дяковичъ, Гановъ, Тенчевъ Хр., Мирчевъ Димитъръ (той бѣше още неопредѣленъ), Андонъ Димитровъ. Още нѣмаше никакви загадки за революционна дейность. Азъ се предадохъ на своята работа въ училището на двата пансиона. Отдѣлихъ туберкулознитѣ, погрижихъ се да се подобрятъ помѣщението и храната при пълно съдействие на директора Кънчевъ. На 1893 год. презъ ваканцията се решихъ да обиколя една часть отъ Македония, която не познавахъ, съ цель да изуча положението на страната и главно на българщината.
Дойдохъ въ Солунъ вече съ опредѣлени идеи относително задачитѣ, които се налагаха на интелигенцията.
Още въ Ресенъ, като дете, растѣхъ подъ чуздия гнѣтъ, все подъ тероръ, съ трепетъ чакайки да се завърне живъ нѣкой отъ нашитѣ, когато отидѣше на пѫть. Тоя тероръ особено причиняваха албанцитѣ. Майка ми отъ уплахъ и поради изгубване на голѣма часть на богатството се поболѣ и се помина. Албанци бѣха дошли откѫде Охридъ и заминавайки за Битоля бѣха навлѣзли въ Ресенъ. Писъкъ по по-виднитѣ кѫщи. Искаха да се установятъ на конаци. Това значеше, че ще
96
задигнатъ съ конетѣ си всичко ценно отъ тия кѫщи па дори ще отвлѣкатъ и хора съ себе си въ Албания. Бѣха се спрѣли и предъ нашата кѫща. Главатарьтъ съ байряка бѣше дошелъ предъ нашата кѫща. У дома уплахъ голѣмъ, защото е имало и пари у дома. Нашитѣ затвориха портата за да има време да прехвърлятъ въ съседнитѣ кѫщи паритѣ и други ценности. Албанцитѣ взеха да къртятъ портитѣ и най-сетне ги разкъртиха, влѣзоха и намѣриха вѫтре само баба ми, а всички други — майка, стрина ми и др. бѣха минали въ съседната турска кѫща. Съ нажежено желѣзо тѣ изтръгваха пари, съ главни огънь, съ бой. Щомъ влѣзатъ, искатъ мѫжетѣ да се явятъ. Понеже нѣмаше други, измѫчваха старата да повика мѫжетѣ. Съседътъ турчинъ се яви при тѣхъ, укротяваше ги като имъ каза, че мѫжетѣ не сѫ въ Ресенъ. Разбира се, гозби имъ се носѣха отъ съседнитѣ кѫщи — пилета, сладки. Това ставаше въ кѫщата, която сега притежава чичо ми Андрей (баща на Божирадъ). Като не се яви никой отъ насъ, затвориха се въ кѫщи да тарашуватъ. Бакъръ и всичко по-скѫпо натовариха на коне и изнесоха. Следъ 24 часа се оттеглиха и ние се върнахме въ кѫщи. Майка ми, щомъ се връща, право отива къмъ сандъцитѣ, гдето е имало нейни пари, забравени да ги вземе въ суматохата. Намира сандъка отворенъ, хваща се за коситѣ и съ силенъ викъ пада въ несвесть. Дохожда следъ малко на себе си. Подиръ седъмъ дена лѣга на легло и въ продължение на три месеца (кашлица, бодежи, огънь) почива.
Сумата, задигната отъ албанцитѣ, не можахъ да узная; зная само, че бѣха много петолирки, златни пари и пр. Това бѣше въ 1877 г. презъ руско-турската война.
97
Тѣзи ужаси се бѣха отпечатали въ ума и въ сърдцето ми.
Когато пѫтувахъ за Пловдивъ, по пѫтя отъ Прилепъ нашитѣ кираджии, съ които трѣбваше да пѫтувамъ отъ Прилепъ за насамъ, бидоха обрани отъ албанци та ги чакахме три дена. Щомъ минахме границата въ Кюстендилъ, видѣхме свободенъ животъ. Контрастътъ съ ужасния животъ оттатъкъ границата още повече порази детската ми душа. Като стигнахъ въ София, военната музика свирѣше въ градината, свободно хората нощемъ се движеха, въ гостилницитѣ свѣтъ и музики. Просто не можехъ да се начудя, да вѣрвамъ на очитѣ си, че такъвъ свободенъ животъ е възможенъ. Свободниятъ животъ въ Брацигово, политическитѣ борби въ Пловдивъ, (съединисти казионни и пр.), ученическитѣ бунтове, социялистическитѣ идеи, свободно проповѣдвани, съединението на Тракия съ България, което преживѣхъ въ Пловдивъ, — всичко туй влияеше да се образува у мене особенъ мирогледъ за свободата на човѣка и на народитѣ. Като ученикъ презъ време на съединението взехъ участие като доброволецъ. На покрива на единъ вагонъ заедно съ множество други стигнахме до Търново Сейменъ, гдето стояхме 20 дена. Отъ тамъ мене и други по-млади ученици като мене върнаха въ Пловдивъ и ни причислиха къмъ новоформируващитѣ се части, а къмъ срѣдата на ноемврий въ голѣмъ студъ, когато и Марица бѣ замръзнала, нашата дружина потегли пешъ за къмъ Сливница. Когато стигнахме въ Пазарджикъ, тъкмо бѣ станало примирието. Следъ 10-тина дена се върнахме обратно въ Пловдивъ. Свалянето на Батембергъ ни завари въ Габровския манастиръ, гдето бѣхме се завърнали отъ една екскурзия на Бозлуджа. При тия обстоятелства презъ цѣлото време на ученичеството ми въ Пловдивъ все си мечта-
98
ехме за едно освобождение на Македония, но нищо опредѣлено нѣмаше по тоя въпросъ формирувано въ главитѣ ни. Запискитѣ на Захарий Стояновъ и цѣлата литература по въстанията и по освобождението на България се поглъщаха.
Съ такива впечатления заминахъ да се уча въ странство. Въ Швейцария идеитѣ за свободенъ животъ, за правова държава се затвърдиха у мене, особено като виждахъ, какъ може една държава безъ войска, безъ жестока полиция мирно да преуспѣва при напливъ отъ най-разнородни елементи. Въ Германия пъкъ културата и обществената и държавна организация още по-внушително действуваха върху моя политически мирогледъ. Попадналъ отъ тая европейска срѣда изново въ безправна Турция, естествено бѣ, че още отъ първия день се разочарувахъ. Мислѣхъ, че свободно ще мога да се движа, да действувамъ като лѣкарь. Бѣхъ си взелъ много лѣкарски инструменти, книги, илюстровани списания. Митарствата на турската граница възкресиха у мене пакъ грознитѣ стари впечатления отъ детинството ми.
Въ Солунъ постепенно се разочарувахъ поради яжбитѣ между нашитѣ интелигентни и граждани, които се коренѣха въ лични интереси. Кондовци, Самарджиевци и др., които подържаха екзархията, бѣха лично заинтересувани, борбата се водѣше повече за интереси, отколкото за принципи. Това впечатление угнетително действуваше на мене. Българското население, било градско, било това, що идваше отъ вънъ, произвеждаше тягостно впечатление съ простотата си и съ измѫчения си видъ на страдалецъ. Животътъ му бѣше много беденъ безъ необходимитѣ минимални условия за да се подържа народното здраве. Отъ друга страна контрастътъ между положението на българина и положението
99
на турцитѣ, гърцитѣ и евреитѣ още повече усилваше негодуването ми отъ тоя редъ на нѣщата. Това ме принуди да пожелая да излѣза да обиколя страната, за да изуча по-непосрѣдствено истинското състояние на народа ни въ Македония.