За автора на житието

 
        Въпросът за автора на Пространното Климентово житие е бил предмет на много спорове. Московският ръкопис и свето­горските ръкописи под № 382 на Иверския манастир и № 274 на Дионисиевия манастир посочват за автор охридския архи­епископ Теофилакт, наречен още Теофилакт Български. Ватиканският ръкопис и светогорският ръкопис под № 280 на Дионисиевия манастир не посочват автор. Трябва да се предположи, че авторът е изпуснат, понеже те не са цели - за­почват от 4 глава. Старите печатни издания от Москопол (1742) и Виена (1802) посочват също за автор архиепископ Теофилакт.

Сведенията за живота на архиепископ Теофилакт са твърде оскъдни. Ние не знаем родното му място, нито точната година на рождението му. Вероятно е умрял 1107 или 1108 г. Митро­полит Симеон, който е написал биография на Теофилакт въз основа на писмата му, предполага, че се е учил в Атина и Ца­риград.¹ Получил солидно образование, надареният с остър и гъвкав ум Теофилакт твърде бързо се издигнал. Той станал патриаршески дякон при великата църква „Св. София”, прочул се като добър оратор и богослов. След това бил назначен за възпитател на императорския син Константин Порфирогенит, за когото е написал специална книга „Царско възпитание” (). Бил пре­подавател по красноречие и имал титлата магистър на риторите, какъвто преди него е бил неговият учител Михаил Псел (1018-1078). По всяка вероятност той станал неудобен за някои влиятелни лица и затова бил изпратен за архиепископ в Охрид. По този начин той бил отстранен от столицата и вече не получил разрешение да се върне дори за малко време в Цариград, макар че настоятелно молил за това. Теофилакт не обичал своето паство, което се състояло предимно от бъл­гари. Българите за него били прости, скотоподобни, диви и пр. Той се смятал за Зевсов орел, който трябвало да ходи пешком сред жаби, „които, кални и смрадни, ми се качват на гърба”. Пребиваването си в Охрид Теофилакт смятал за робство, което било по-тежко от робството на Херкулес, защото последният робувал на царица Омфала, а той трябвало да ро­бува на „роби варвари”, които смърдят на кожи, бедни по имот, но богати със злонравие. В Охрид обаче Теофилакт имал възможност да се занимава с книжовна дейност. Той написал тълкувания към всичките книги на Новия Завет (без Апока­липсиса на Йоана), тълкувания на много книги от Вехтия За­вет, особено на пророците, Житие на тивериополските мъче­ници,² догматично съчинение срещу латинците, т. е. срещу ония, които признават догмата за произхода на дух свети и от сина (filioque), похвално слово за Алексий .Комнин, песни в служ­бата на Климент, Царско възпитание и др. Тълкуванията на Теофилакт не са оригинални. Той е компилирал от Иван Зла­тоуст, Григорий Назиански, Евтимий Зигавин и др. Отделни места или съчинения са били преведени рано на славянски език и са имали широко разпространение. Много ценни са запазе­ните 130 писма от Теофилакт, които се явяват извор за жи­вота на обикновените хора и отношението на византийските знатни към българите.

Авторството на Теофилакт на житието било поставено под съмнение още в началото на миналия век, когато славистиката се създала като самостоятелна наука. Повод за това съмнение дава самото съдържание на житието. В него има отделни ме­ста, които Теофилакт не би могъл да ги напише. Например мястото в гл. XVIII, 58: „А нас, смирените и недостойните, по­ради величието на своята доброта, той ни беше направил по-близки от другите и ние винаги бяхме с него, присъствувайки във всичко, което вършеше, което говореше и на което учеше чрез едното и другото. Ние никога не го видяхме да бездей­ствува, но той или учеше децата, и то по различни начини - на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат. И не само денем, но и нощем, или се отдаваше на мо­литва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание.” В гл. XXII, 66, житиеписателят казва: „Изобщо Климент е предал на нас бъл­гарите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трог­ват душите.” На много места в житието, особено в заключе­нието, което обхваща цялата XXIX глава, авторът се представя като близък на Климент. А известно е, че Теофилакт не е мо­гъл да бъде непосредствен ученик на Климент.³ Теофилакт е бил грък и не е могъл да каже в буквален смисъл "на нас българите”⁴. От тези места може да се направи заключение, че авторът е българин, непосредствен ученик на Климент и следователно е живял през Х в.

В житието обаче има и други места, които пък един уче­ник на Климент не би могъл да напише, защото са станали много по-късно. Авторът съобщава, че църквата, която по­строил Климент към манастира си, след време станала архиепископска катедрала (XXIII, 67). А Охрид е станал седалище на българските архиепископи (патриарси) не по-рано от 1015 г. при архиепископ Филип.⁵ Другите църкви, построени от Кли­мент, се описват като вече несъществуващи или ако са съще­ствували, то те са били с променена форма (XXIII, 67). Вре­мето, когато живял княз Борис, е много далечно за автора. Той намира за необходимо да го определи по описателен на­чин: „по времето на византийския император Михаил” (IV, 15). Учението за произхода на духа и от сина (filioque) е изло­жено по начин, както то е било вече установено през XI в. след окончателното разделяне на църквата (1054). Геогра­фията на Моравия не е позната на автора и той прави грешки, които един непосредствен ученик на Климент не би трябвало да ги прави, защото ще бъде добре осведомен от своя учител.

Изтъкнатите противоречиви сведения не са били в състоя­ние да утвърдят и мнението против авторството на Теофилакт. Така се създали още в началото на миналия век две схваща­ния: едни изследователи приемат за автор на Пространното Климентово житие Теофилакт Охридски, а други отричат не­говото авторство, като смятат, че авторът е живял през Х в. и е бил непосредствен ученик на Климент. Има отделни учени, като Голубински, които смятат, че авторът е живял много по-късно от Теофилакт, дори през XIV в.

¹ „Писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ български”, превел от гръцки митрополит Симеон, София, 1931 г., БАН. Биографията е поме­стена на стр. VI-XXXIII. Сведения за живота и литературната дейност на Теофилакт вж. още у Ив. Снегаров, История на Охридската архиеписко­пия, София, 1924 г., стр, 198-204, 220-225, 268-274 и др.; също K. Krumbacher, Geschichte der byzantischen Litteratur. II Aufl., München, 1897, S. 134, 190, 463.

² Митрополит Симеон го е превел и отпечатал в книгата си „Писмата на Теофилакт Охридски...”, стр. 239—269.

³ Климент Охридски е починал през 916 г., а Теофилакт Охридски - през 1107 или 1108 г.

⁴ Теофилакт се нарича българин по гостоприемство, а по дух е жител на Константинопол - , Migne, Part. Gr., 126, col. 504.

⁵ Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей, Москва, 1871 г., стр. 39. Авторът основава твърдението си върху Дюканжевия каталог: “Филип бил в Лихнида,   наричана в  древно  време  Ласарипа, а сега Охрид.”