УВОД

 Краткото житие на Климент Охридски е известно в на­уката още с името Охридска легенда (Legenda Ochridica)¹. Названието Охридска легенда е създадено от руския славист В. А. Билбасов, който е взел под внимание, че житието е на светец, известен със своята дейност в Охрид и в неговите околности. От друга страна, и авторът, който тогава не бил още известен, но бил търсен между охридските архиепископи, е свързан също с Охрид. Съдържанието на житието е свър­зано с този град.

Най-старото издание на Краткото Климентово житие е от 1746 г., отпечатано в служба на св. Седмочисленици в град Москопол (‘. Тази служба е пе­чатана и през 1741—1742 г., но в това издание липсва житието. В. И. Григорович, който е посетил през 1845 г. гр. Охрид, намерил там две жития на Климент: едното е Простран­ното житие, което сега се пази в Москва, а другото е Краткото житие² на Климент. Григорович го издал през 1847 г. с превод на руски, обяснения и отделни варианти по изданието на ‘ .³ За намирането на ръкописа Григорович съобщава: „Житие на св. Климент намерих в Ох­рид в гръцки пергаментен ръкопис с жития на светии за ме­сеците юни, юли и август. Като съдя по писмото, сравнено със засвидетелствувани ръкописи, аз го отнасям към XIII век. Пис­мото е четливо, но е свързано ( = думите не са разделени една от друга, б. м.) и носи белези на стар курсив” (стр. 13). П. И. Шафарик издал през 1853 г. житието по нов ръкопис, който му бил доставен от проф. Курциус.⁴ Издателят е напечатал латинския превод на Курциус паралелно с   оригиналния  текст. Това издание е много хубаво. В. А. Билбасов през 1871 г. пре­печатал само гръцкия текст „като по-малко известен” (стр. 129) и под линия е посочил някои варианти от текста, печатан от Григорович.⁵ Билбасов е направил и нов руски превод. Същият гръцки текст е напечатан от Н. Ястребов⁶ и от Йордан Иванов⁷ с па­ралелен старобългарски превод, намерен от нашия именит учен в Зографския манастир в пролог № 47. Старобългарският пре­вод е със съкращения. Гръцки текст на житието е печатал и Георги Баласчев с паралелен старобългарски  превод и с ла­тинския превод на Курциус под линия.⁸ Старобългарският текст Баласчев получил в ръкопис от А. Чакъров (не е посочен ве­кът на ръкописа), а гръцкият текст е по ръкопис, даден на автора от Бодлев. Балан е напечатал извадки от гръцкия текст.⁹ Туницки споменава за още един ръкопис, който се намирал по негово време в руския атонски манастир „Св. Пантелеймон”, който той имал пресниман. Гръцкият текст на този ръкопис доколкото зная, не е издаван, но той показва известни разли­чия от публикувания текст от Григорович и Шафарик и по­казва по-голяма близост с текста в ‘ , както съобщава Туницки.¹⁰

Освен тези издания трябва да споменем и новогръцките из­дания на Никодим Агиорит¹¹ от 1842 г. Светогорецът Никодим свободно преразказал житието на новогръцки, ка­то използувал намерен от него стар ръкопис в светогор­ския Протат, използувал също изданието на Памперей и „Небесен съд”, като отделни сведения от тия печатни изда­ния внесъл в текста, а други поставил под линия като до­пълнителни обяснения. Житието е поместено на 22 ноември. Дукаки препечатал този текст в своя сборник от жития.¹²

При второто си посещение на Св. Гора през 1943 г. проф. Ив. Дуйчев направил препис от пазения ръкопис в Протата. Той го публикува тази година с разночетенията по изданието на Шафарик и паралелен старобългарски превод, издаден от Йордан Иванов. Към старобългарския текст са дадени разноче­тенията от печатания превод от Г. Баласчев. Гръцкият ръко­пис е от 1485 г.¹³

Както повечето жития, и Краткото Климентово житие е ано­нимно. Гръцките ръкописи носят заглавие: „В същия ден (27 юли) памет на светия наш отец първоиерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид.”¹⁴ Издателите са смя­тали дълго време житието анонимно. Пръв Г. Баласчев, като взел под внимание, че охридските архиепископи Димитрий Хоматиан, Кавасила, Григорий и др. са писали части от службата на светеца, изказа предположение, че вероятно Димитрий Хоматиан (или Григорий) е написал и това житие. Туницки при­вежда редица съображения в полза на авторството на Дими­трий Хоматиан и заключава: „Най-вероятно от всичко изглежда, че автор на житието е Димитрий Хоматиан, охридски архиепи­скоп в края на XII и началото на XIII век” (стр. 98). В полза на Хоматиановото авторство говори и фактът, че житието е поместено в канона, написан от него. А краегранието (акрости­хът) на гръцкия канон е: . Същият акростих в славянския превод на службата гласи: ¹⁵ Това изречение се намира и в старобългарския превод на Йор. Иванов след за­главните редове. По този начин Йор. Иванов¹⁶ с намирането на старобългарския ръкопис на житието установи точно и автора на житието - охридския архиепископ Димитрий Хоматиан.¹⁷

Краткото житие е писано въз основа на Пространното Климентово житие. В гл. 4 се говори за преследването на св. Кли­мент и другите ученици на двамата солунски братя от ерети­ците. В края се подчертава, че за това по-подробно се говори в пространната история: , или по изданието на Виктор Григорович . Още Григорович, Билбасов, Туницки, а след тях и всички други, които се занимават с това житие приемат, че в случая авторът има пред вид Пространното Климентово житие. Пък и съдържанието на Краткото житие по­казва, че то следва изложението на първото. Но наред с това в Краткото житие има сведения, които не се намират в Про­странното. Това показва, че Димитрий Хоматиан е имал на ръка и други писмени сведения и устни предания. Авторът обаче е направил няколко грешки, които говорят за повърх­ностно използуване на изворите и за историческа неосведоме­ност. Той приписва превеждането на богослужебните книги само на Кирил, Климент кръстил Бориса, бърка името на Симеон с Михаил (12), съобщава, че папата ръкоположил Ме­тодий за архиепископ на Моравия и България, а Климент бил ръкоположен от Методий за епископ на Илирик и на земите, които владеят българите (5). Всичко това е накарало мнозина да смятат, че изобщо сведенията в Краткото житие не заслу­жават доверие. Това не е съвсем така.

Димитрий Хоматиан съобщава, че Климент произхожда от европейските мизи, които народът обикновено нарича българи.¹⁸ Византийските автори твърде често наричат българите мизи. В това отношение е много характерно, че в надпис от XIV в. в охридската църква „Св. София” архиепископ Григорий на­рича българите мизи.¹⁹ В едно житие на Наум, запазено на старобългарски език, се казва  . ²⁰

Грешката за ръкополагането на Климент за епископ от Ме­тодий възможно е да почива на късно предание, когато охрид­ските архиепископи са се смятали вече наследници на пре­стола и на Първа Юстиниана и са дирили различни доводи и доказателства от миналото, за да представят своята власт го­ляма. За това имал особено основание и Димитрий Хоматиан, който действувал често като глава на самостоятелна църква.

Съобщението в глава 7, че манастирът в Охрид, основан от Климент, бил посветен на великомъченик Пантелеймон ( ), се потвърждава от историческите сведения от по-късно време. Този манастир е бил превърнат след идването на турците в теке, но споменът за него живее сред народа до най-ново време.

Съобщението на житиеписателя за издигнатите стълбове за покръстването на българите е твърде важно. И това място е будило съмнение, особено след като В. Григорович съобщи, че дирил такива стълбове при своето посещение на Охрид и околността през 1845 г., но не можал да ги намери. Въпреки всеизвестния факт, че българите са имали обичай да увеко­вечават важни събития от своята история на каменни стъл­бове, за което говорят Омуртаговата колона, колоната на Иван Асен II и др., все пак мнозина смятали това съобщение за агиографски елемент. Откритият през Първата световна война надпис при село Балши до гр. Берат, Южна Алба­ния, обаче напълно потвърди сведението на житието, защото надписът има същото съдържание, за което се съобщава в житието.

Надписът                                                                        Текстът на житието

Преводът на надписа е: „... (покръсти се князът) на Бъл­гария Борис, преименуван  Михаил,  с  дадения му от Бога народ в годината 6374”. В глава 9 на житието се съобщава, че Климент поставил каменни стълбове, в които отбелязал пре­минаването на княза и народа в лоното на християнството (вж. превода на стр. 179).²¹

Най-много спорове е предизвикало даденото съобщение глава 14:
(„изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които из­намерил мъдрият Кирил”). В Пространното житие не се говори за Климентова азбука или дейност за подобряване на същест­вуващите дотогава азбуки. Затова някои учени, като Лескин, Гилфердинг, Голубински и др., смятат, че това е агиографска амплификация или неправилно предадена мисъл от Простран­ното житие, където се говори за обучаване на децата да пи­шат или пък за съставяне на прости и ясни слова от Климент.²² Други учени, като Шафарик, Ягич, Г. Баласчев и др., мислят, че Климент е автор на славянска азбука. Понеже двамата братя са създали глаголицата, то Климент е автор на кирилицата. Дори някои препоръчват азбуката да се нарича климентица, а не кирилица. Няма съмнение, че разрешаването на този въпрос е твърде мъчно при сегашните оскъдни сведения. Съобщението на Димитрий Хоматиан не може да почива върху неразбиране на текста на Пространното житие. Не може да се допусне, че това е агиографска амплификация. Следова­телно трябва да се приеме, че авторът на житието е почерпил от устен или писмен източник това сведение. Като се има пред вид, че славянската азбука не е била създадена в съвършен вид от един път, а дълго време е доуточнявана и усъвършен­ствувана, мнозина приемат за най-вероятно, че тук става въпрос за дейност на Климент в тази насока. Това мнение е изказал за пръв път Билбасов (1871), после го преповтори Йорд. Иванов (1931), Иван Дуйчев (1942) и др.

Краткото Климентово житие е важен извор за нашата исто­рия и славистиката изобщо. Освен споменатите преводи на руски език има и преводи на български. В. Сл. Киселков го преведе от руския превод на Билбасов,²³ Ив. Дуйчев преведе славянския текст, като допълни повечето липсващи места по гръцкия оригинал.²⁴ Авторът на тази книга направи нов превод през 1955 г.²⁵ Този превод, съответно поправен, се печата и сега. Той почива върху текста на Шафарик, но са взети под внимание и разночетенията по изданието на Григорович и Баласчев.

На чешки език е преведено от Шафарик и Григорович през миналия век,²⁶ а на словашки — от Ян Станислав.²⁷

¹ За думата „легенда” като специален научен термин вж. бел. 2, стр. 9.

² Сега ръкописът на Краткото житие се пази в Лениновия музей в Сбир­ката на В. Григорович, № 1858.

³ В. И. Григорович, Изыскания о славянских апостолах, произведенныя в странах Европейской Турции, ЖМНПр., 1847 г., ч. 53, стр. 1-29 (също­то и в отделен отпечатък).

⁴  P. J. Safarik, Pamatky hlaholského pisemnictvi, v Praze, 1853, str. LVII-LIX

⁵ В. А. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, ч. II, Спб., 1871 г.; гръцкият текст е на стр. 301-306, а преводът - на стр. 372-375.

⁶ Н. В. Ястребов, Сборник источников для истории, жизни и деятельности Кирилла и Мефодия, апостолов славянских; Спб., 1911 г., стр. 147-151. В същия сборник е отпечатан със съкращения и гръцкият текст на Про­странното житие (стр. 130-146).

⁷ Йор. Иванов, Български старини из Македония, II изд., София, 1931 г., стр. 314-321.

⁸  Г. Баласчев, Климент, епископ словенски, и службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен текст, София, 1898 г., изда­ние на Св. Синод, стр. 23—30 (страниците в книгата са дадени със славян­ски букви кг-а).

⁹  Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методий, II част, София, 1934 г., стр. 177—178.

¹⁰  Н. Л. Туницкий, Св. Климент, епископ словенски, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 90.

¹¹   , 1842.

¹²   …, 1896 (цитирано по Туницки).

¹³  Ив. Дуйчев, Краткото Климентово житие от Димитрий Хоматиан, в „Климент Охридски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му” БАН, София, 1966 г., стр. 161—171.

      

¹⁶  Йор. Иванов, о. с.,   стр. 314.

¹⁷  Димитрий Хоматиан е виден охридски архиепископ. Той е роден в Ликия, вероятно в епископството Хомата. Бил дълго време хартофилакс на Охридската архиепископия. Негов покровител бил епирският деспот Теодор Комнин, който му помогнал да стане охридски архиепископ, вероятно през 1216 г. През 1234 г. Хоматиан е заемал още охридската катедра. В качеството си на охридски архиепископ той коронясал Теодор Комнин за император, като действувал напълно самостоятелно и като глава на автокефална църква, равна по значение и права на патриаршия. От запазените свидетелства за него и от дейността му личи, че той бил волева личност, плодовит писател по правни и канонически въпроси, вдъхновен автор на църковни песнопения и жития на светци (повече сведения вж. у K. Krumbacher, Geschichte der byzantischen Litteratur, II Auf., München, 1897 г., Passin; Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия, ч. I, София, 1924 г., стр. 206—211, 301—304 и др.

¹⁸  

¹⁹  Вж. бел. З към превода.

²⁰  Н. Туницкий, о. с., стр. 93—94.

²¹  Йорд. Иванов, о. с., стр. 14 и сл.

²²  В първия  том  на   „История  на  българската  литература”, издание на Българската академия на науките, се поддържа тезата, че житието не е досто­верен исторически източник, понеже се отрича всякаква дейност на Климент за подобряване на азбуката. Припомня се мнение, че това място можело да бъде отзвук на въвеждането на названията на буквите (аз, буки и т. н.), което нововъведение било станало в Климентовото училище (стр. 46-47).

²³  В. Сл. Киселков, Св. Климент Охридски, живот, дейност, жития, София, 1941 г., стр. 137-141.

²⁴  Ив. Дуйчев, Стара българска литература, кн. II, София, 1944 (?), стр. 260-265.

²⁵ Ал. Милев, Краткото житие на св. Климент Охридски, увод, превод и обяснителни бележки, сп. Духовна култура, 1955 г., кн. 8, стр. 18—21, и П. Динеков, К. Куев и Д.   Петканова. Христоматия по старобъл­гарска литература, София, 1961 г., стр. 236, 238-250.

²⁶  Čas. čes. musea, 1847, I, 508—521 (цитирано по Ян Станислав, стр. 59).

²⁷ Jan Stanislav, Osudy Cyrila a Metoda a ich učenikov v živote Klimentovom, Tatran-Bratislava, 1950 г., стр. 127—134.