Общи сведения

        Гръцкото житие на Климент Охридски от архиепископ Теофилакт Охридски се нарича още Пространно Климентово Житие¹ или Българска легенда² (Legenda Bulgarica). Като литературен паметник от средновековието то заема осо­бено място, понеже съдържа важни сведения за делото на со­лунските братя Кирил и Методий, за славянската писменост и за дейността на Климент. В житието са споменати имената на по-известните ученици на Кирил и Методий: Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий (II, 7). На друго място в житието името Сава е пропуснато, а е споменато за пръв път името Лаврентий (XII, 35). Дейността на учениците в Моравия е опи­сана сравнително кратко, но настаналите събития след смъртта на Методий са описани живо и подробно. Учениците на сла­вянските просветители били изгонени от западното духовенство и се пръснали на различни места. Климент, Наум и Ангеларий се отправили за България, като минали през Белград, където по това време бил управител Боритакан³, подстратег на княз Борис. Боритакан ги посрещнал много радушно и ги изпратил при княз Борис, който отдавна „жадувал” за такива просве­тени и образовани люде. Когато пристигнали при Борис, те били приети с много големи почести. Престояването им при Борисовия двор било много плодоносно. Житиеписателят спо­менава имената на двамата Борисови боляри Есхач и Чеслав, които приели в своите домове тримата ученици на солунските братя. Важни църковни и политически съображения накарали Борис да изпрати Климент в Кутмичевица за учител и настав­ник на тамошното население, като му дал за помощник „във всичко” политическия деятел Домета. Ангеларий наскоро умрял, а Наум останал при Борисовия двор. Когато Владимир умрял (в житието не се говори нищо за неговото убиване) и на пре­стола се възкачил Симеон, както буквално е казано в житието, Климент бил ръкоположен за епископ на Велика и Дрембица и „станал пръв епископ на българския език” (XX, 62). Тогава за учител в Кутмичевица бил изпратен Наум. Като епископ Климент развил огромна дейност. Грижел се за свещенослужителите и народа, проповядвал и на тези, които все още не били приобщени към християнството, отварял училища и под­готвял нови учителски и свещенически кадри, писал книги и т. н. (XXII, 66). Според автора на житието Климент не се ограничавал само с духовна и просветна дейност, а се грижил и за материалното преуспяване на целия народ. Затова той пре­насял питомни плодни дървета от Гърция и ги пресаждал в поверената му област. Климент „не давал сън на очите си и дремка на клепачите си”, но денем и нощем работел за бла­гото на народа. Няма положително качество на духовник, което да не е притежавал Климент. Неговите ученици били над 3500. Мнозина от тях станали учители и духовни лица. Понякога. Климент дори вършел в едно и също време две работи: пи­шел книги и учел децата.