.
4. От млади години15 следвайки по този начин божествения закон и живеейки точно според евангелието, най-сетне станал сподвижник на водачите16 и водач на целия мизийски народ в благочестието, като заедно с отците и учителите17 понесъл едни и същи изпитания от имащите тогава власт еретици, както разказва пространното му житие.18
5. Когато божественият Кирил се преселил в по-добрия живот, след като предварително бил направил известно апостолското си служение и увеличението на поверения му талант (Мат. XXV, 15—30) на Адриан, тогавашния папа на древния Рим, а Методий бил поставен за архиепископ на Моравия и България19 от същия този папа, тогава и Климент бил издигнат на епископски престол, като бил поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на българския народ, който владеел страната
6. Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния,20 преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници.21
7. В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на великомъченик
Пантелеймон,22 където се отдавал на аскетически подвизи. Докато той бил жив, като от небесен и висок светилник
разпръсвал лъчите на това учение сред учениците си, а когато пък се преселил в радостния живот сред блажените, той оставил светия си гроб като безценно съкровище на паството си и като имот, който струва колкото целият свят. Всекидневно гробът му лекува най-различни болести и поради него тази света обител е подарена от бога като обща и безвъзмездна лечебница за търсещите я. Но за тези неща по-късно.
8. Той ни е оставил тези паметници и свещени книги в Охрид - собствени трудове на неговата възвишена мисъл и ръка, които се почитат и уважават от целия народ като написаните от бога Моисееви скрижали.
9. Може да се видят запазени дори и досега каменни стълбове23 в Кефалиния, на които е издълбан надпис, който съобщава за
преминаването и приобщаването на народа към Христа.
10. Понеже българският народ не бил още напълно просветен с кръщение и имал варварска дивост, той довел всички до богопознание със своите боговдъхновени поучения и превърнал грубостта на мисълта им в благородство на нравите, внушавайки им справедлив и разумен живот.
11. Той обновил с банята на кръщението24 техния княз Борис и след него сина му Михаил,25 който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай. След това той ръководил целия народ като един човек, водейки ги не с насилие, а доброволно по тесния и стръмен път към Христа. Те били привличани не само от магическата26 сила на неговите мъдри слова и съвети, но и от многото чудеса, които Христос извършвал чрез своя верен служител. Той дарявал на слепите прозрение и на немите ясен говор, лекувал беснуващи, изцерявал чрез молитва и докосване болни от треска, бидейки винаги готов гонител и на всяка друга болест, поради което дори възкресил с молитвата си детето на един човек.27
13. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той пожелал да се откаже от епископското си
задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил25 не го освободил, но молейки го и настоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и употребявал всички средства, за да не се възпрепятствува от старост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение.29
14. Изобретил и други30 форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил. С тях написал цялото боговдъхновено Писание, похвални слова, жития на свети мъченици и преподобни и свещени песни,31 на които с усърдие научил по-способните си ученици, а достойните от тях издигнал до свещенически сан. Така чрез собственото си усърдие превърнал варварския и див народ в свет народ, като извършил апостолско дело, и заради това бил удостоен с апостолска благодат.
15. Когато пък настъпило времето на неговата смърт, той смесил последните си прощални думи с наставления и напътствия, помолил се за паството си, което скърбяло безутешно и не можело да понесе загубата и лишението си от добрия пастир, и се преселил с радост при бога, когото силно желаел.
16. След
смъртта си32,
прославяйки с чудеса и всекидневни изцеления прославилия го господ
(Йоан XIII, 31-32; XVII, 1, 4-5;
I Царства
II, 30), сега той заедно с апостолите е
глашатай на истината
и е равноапостолен, живее заедно с мъчениците, понеже много пъти
понесе окови
и мъчения заради словото, а заедно с йерарсите и преподобните
възнася молитви
към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ,
поради
голямото си милосърдие дано бъде милостив в деня на въздаянието, като
ни прости
това, което неразумно сме съгрешили в живота си.
БЕЛЕЖКИ КЪМ
ПРЕВОДА НА КРАТКОТО
ЖИТИЕ
1 В текста на Григорович и Шафарик стои месец „юни” вместо „юли”. В изданието на Баласчев е правилно в гръцкия и старобългарския превод. Иорд. Иванов поправя гръцкия текст, но погрешно пише, че в публикувания текст на В. Григорович стояло „юли” („Български старини...”, стр. 316).
2 В старобългарския превод след „чудотворец” стои „Христов”.
3
Византийските
автори често
наричат българите „мизи”, а България - „Мизия”. Това народностно име се
предпочита от тях след падането на България под византийско иго.
Охридският
архиепископ Григорий е оставил надпис, в който българите се
наричат „мизи"
. - „Григорий...,
като построи
храм, мъдро почна да поучава мизийския
народ на богописания закон, 6825 (= 1317 г.)”. (Срв. Н. Л. Туницкий, Св. Климент..., стр. 92.)
4 В Мала Азия има област Мизия и затова авторът е смесил Мизия от Мала Азия с областта между Дунав и Стара планина.
5 Гр. „рукою и властию”; Д. „ръката
и мощта”, 
. Преводът
на Дуйчев отразява
старобългарския превод. Той не винаги съвпада с гръцкия оригинал,
понеже
старобългарският преводач понякога е превеждал неточно. Това изтъква и
Дуйчев
(Ив. Дуйчев, Стара българска литература, книга втора, стр. 405, където
съвсем
правилно е изтъкнато невярното превеждане на 
с 
.
.7 Гр. „на служение богу” ; Д. „[да служи] богу”.
8 Авторът на житието е пропуснал имената на Сава и Лаврентий. В Пространното житие се говори на две места поименно за учениците на Кирил и Методий. В първото са споменати Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий (II, 7), а във второто вместо името на Сава е споменато името на Лаврентий (XII, 35).
9
Вместо
тукашния, на
гр. 
, в стб. стои 
.
10 Д.
„пръв” вместо
„отначало”, стб. 
.
11 „го умножил”; Гр. „воздал... мзду” ; Д. „даде плод”.
12
Думата 
тук
има значение на „безмълвие” или „кротост”; Гр. „в безмолвiи”; Д. „чрез
мълчание”.
13
Думата 
се
превежда различно: стб. 
; Гр. „лишениями”; Д.
„суровости”.
Смятам, че най-подходящ превод е „подвизи”.
14 Както се вижда от посочените разночетения, текстът тук е повреден. Григорович го е допълнял свободно. Даденият текст от Г. Баласчев е по-точен. Той е използуван и от преводача на старобългарски. Различието на преводите се дължи на разночетенията. Гр. - ”во всем был без безразличия и в смиренiи без притворства”; Д. „неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението”. Моят превод отразява текста на Баласчев и Дуйчев.
15 В
оригинала стои
гръцкият идиом 
, който буквално значи „от меки
нокти”; Гр. „от
юности” ; Д. „от младенчество”.
16
; Гр. „предводящим” ; Д.
„владетелите”.
17 „отци и учители” са Кирил и Методий.
18 Изпитанията от немското духовенство във Великоморавия. В текста на Григорович и в старобългарския превод стои неправилно множествено число вместо единствено: „пространното им житие”.
19 Димитрий Хоматиан преднамерено представя Методий като български архиепископ. Вероятно през XIII век е било разпространено предание, че Методий лично покръстил княз Борис. Понеже не е вярно, че Климент бил поставен за епископ от Методий на „целия Илирик и на българския народ”, някои превеждат по-свободно това място. Гр. „подчинения Мефодию”, а на латински : episcopus a Methodio impositus.
20
Гръцката дума 
е образувана от нарицателното 
(глава). Авторът дава и калковата българска дума Главиница, образувана
от „глава”. Формата на гръцката дума се явява в нашия език като
Кефалония (под руско влияние) и Кефалиния.
21 В стб. превод има още 
, „т. е. книги”.
22 За манастира вж. бел. 154 към Пространното житие.
23 Българските ханове, князе и царе имали обичай да увековечават по-важните събития от живота на държавата с поставяне на стълбове и подходящи надписи върху тях. Запазени са колони с надписи от Омуртаг, Иван Асен II и др. В. Григорович прекарал в Охрид 12 дена в началото на 1845 г. и търсил из неговите околности споменатото селище, но не можал да открие такива стълбове (срв. бел. 121 към Пространното житие). Намереният гръцки надпис през Първата световна война потвърди това сведение на житието (за надписа вж. увода, стр. 171).
24
Думата 
значи „ново (духовно) раждане”,
т. е. кръщение. Затова не може да се превежда с „прераждане” ; на
стб. 
и на руски „пакибытiе”.
26
В ръкописите е стояла различна дума и това е отразено в изданията.
Гр. 
„зрелост”, „цветущ
вид”; Шафарик 
„магическо колело”, „магия,
чар”; Г. Баласчев 
„следа”; Дуйчев 
.
Аз приемам за най-подходящ превода „магическата сила”, стб. 
27 Според текста на Григорович „някакво дете” вместо „детето на някого”.
28
Гр. „становилься гораздо лучше, нежели прежде”: Д. „стана
много по-добър”; стб. 
.
29 Съдържанието на XII и XIII глава предава в резюме XX и XXV глава от Пространното житие.
30
В изданието от Москопол вместо 
стои 
.
Тогава преводът
ще бъде „форми на други букви”. Това място е твърде важно. Гр. го
пре¬вежда: „Изобрел он также знаки другие письмен для большей ясности,
отличные от тех, которые изобрел мудрый Кирилл” ; Д. „Изнамери и други
образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери мъдрият
Кирил”; 
. Курциус у Шафарик: Excogitavit etiam alias litterarum formas, quae
praeberent maiorem perspicuitatem, quam quas sapiens Cyrillus invenerat.
В. Григорович подчертава, че това е първото писмено известие за съществуването на две славянски азбуки по времето на Климент. Той обаче не твърди, че Климент е създал азбука. Гилфердинг, Голубински, Лескин и някои други смятат това място за агиографска амплификация - преувеличаване на заслугите на Климент. Други учени, между които и мнозина наши, са на мнение, че Климент е създал кирилицата, която погрешно се нарича така вместо климентица. Кирил е автор на глаголицата, която в стар паметник е наречена кирилица.
31 За съчиненията на Климент Охридски вж. бел. 153 към Пространното житие. В. Григорович съобщава (стр. 27), че по време на посещението му в Охрид (началото на 1845 г.) местните жители разказвали за Климентови ръкописи. Те му съобщили, че имало такива ръкописи между зидовете на старата джамия (бившата църква „Св. София”).
32
Думите 
се употребяват често вместо
думата „смърт”. Буквалният им превод „след свалянето на оковите” на
български не е ясен дори и когато към думата „окови” се прибави
прилагателното “телесни”. Затова аз предпочитам превода с думата
„смърт”: „след смъртта си”; Гр. „сложив узы тела” ; Д. „след като се
освободи от веригите (на живота)” ; Курциус post vincula soluta.
Текстът е взет от изданието на П. Й. Шафарик (1853), който е използувал ръкописа на проф. Курциус. Донесеният ръкопис от В. Григорович от Охрид в Москва е напечатан от него (1847). Г. Баласчев използувал ръкопис, който му бил даден от Г. Бодлев. Григорович разделил текста на 19 глави. Шафарик ги намалил на 16, като слял глава 2 и 3, 12 и 13, 16 и 17. Делението на Шафарик е прието у нас, макар че делението на В. Григорович е по-старо и повече съобразено със съдържанието. Под линия са дадени разночетенията в четирите останали издания, които почиват на различни ръкописи. Те се съкращават по следния начин:
Gr = изданието на В. Григорович от 1847 г.
Bod = изданието на Г. Баласчев от 1898 г.
P = изданието на Протатския препис от Ив. Дуйчев 1966 г.
Д. = превод на Ив. Дуйчев (1943 г.).
Старобългарските цитати са взети от изданието на Йорд. Иванов.