Издания

 Наред с ръкописите, които ни са запазили текста на Про­странното Климентово житие, съществуват и стари издания, които имат твърде важно значение за установяване на точния текст. Тяхното значение става още по-голямо, като се има пред вид, че почиват на ръкопис, който сега е загубен.

Лъв Алаций (Leo Allatius), грък по народност и привърже­ник на Католическата църква, към която принадлежал, е пър­вият издател на житието. Той е напечатал гръцкия текст въз основа на Ватиканския ръкопис. Това в същност е единстве­ното и досега издание на този ръкопис. Книгата, в която е поместено и житието, има полемичен характер. Тя опровергава „бележките, тълкуванията и обясненията на Роберт Кревгтон към историята на Флорентинския събор от Силвестър Сиропул”¹. Алаций е издал житието без автор, защото във Ватиканския ръкопис липсва началото (първите три глави) и той не е могъл да знае автора. Към гръцкия текст издателят е при­бавил и латински превод. Авторът на житието обаче не се нрави на Алаций. Затова той го нарича отцепник и схизматик, понеже не признава учението за произхода на духа и от сина, както изповядва Католическата църква.

Една част от латинския превод на Алаций е напечатал, и Йосиф Симон Асеман в своя „Календар на Вселенската църква” за 1775 г. И той се отзовава твърде неласкаво за автора на житието.²

Целият текст на житието бил отпечатан за пръв път от монасите Григорий Константинидис и Михаил Гора в албанския град Москопол³ през 1742 г. Книгата има два заглавни листа. Първият е от 1741 г., а вторият е от 1742 г. Житието на Кли­мент е след втория заглавен лист и следователно е напечатано при отпечатването на втората половина на книгата. Двете ча­сти били събрани в една книга.⁴

Към книгата има уводни думи, написани от Михаил Гора (). Той съобщава, че издаването на книгата стру­вало много усърдие и голям труд. Издателите използували „твърде стари ръкописи” ( )⁵ Но те не дават никакви сведения за произхода на тези стари ръкописи, колко са били, къде са се намирали и т. н. Няма съмнение обаче, че тези стари ръкописи са се намирали в библиотеките на манастирите около Москопол и Охрид. Това издание има твърде важно значе­ние, защото е направило известно съществуването на житието.

През 1802 г. във Виена било напечатано второ издание на житието. То е известно под името Виенското издание, или издание на Памперей, по името на гръцкия йеромонах Амвросий Памперей, който подготвил изданието и се грижил за средствата, необходими по отпечатването му.⁶ Памперей не знаел за изданието на Алаций и на москополските монаси Григорий Константинидис и Михаил Гора. Затова той смята, че пръв издава житието.⁷ За съжаление той не дава никакви сведения за ръкописа, който е използувал при установяването на текста. В. Копитар и Фр. Миклошич са установили, че Пампе­рей е използувал ръкопис, който по онова време се намирал в библиотеката на манастира „Св. Наум” край Охридското езеро. Копитар говори за „устни сведения”, които получил от гръц­кия свещеник във Виена,⁸ а Миклошич пише буквално⁹: „Спо­ред свидетелството на Антим Газа, свещеник при гръцката църква във Виена, Памперей, македонец, учител във Влахия, издал тази книга по ръкопис на манастира „Св. Наум” край Охридското езеро в Македония.”

Текстът на Пампереевото издание съвпада почти дума по дума с Москополското издание от 1742 г. на Константи­нидис и Гора. Дори в някои случаи съвсем погрешната пунктуация е една и съща в двете издания. Малкото отклонения са по-скоро резултат на по-съвършена печатарска техника и едва ли може да се приеме, че отразяват лични схващания на изда­теля. Затова трябва да признаем, че и двете издания почиват върху един и същ ръкопис. Ако ли пък са правени от различ­ни ръкописи, то двата ръкописа са били или производни един от друг, или и двата са писани въз основа на един общ по-стар от тях ръкопис. Повечето учени, които са се занимавали с този въпрос, приемат, че двете издания почиват върху един общ ръкопис, който се е намирал в манастира „Св. Наум” край Охридското езеро. В полза на това схващане е и свидетел­ството на гръцкия свещеник Антим Газа, както е изтъкнал Миклошич. Освен това има и косвени доказателства, въз основа на-които може да се заключи, че наистина в Наумовия мана­стир се е намирал стар ръкопис на житието на Климент и че този именно ръкопис бил използуван за изданията в Моско­пол и Виена. Манастирът е подкрепил парично изданието на москополските монаси и образът на Наум се среща на 11 места в тяхната книга. От друга страна, текстът и на двете издания се различава от запазения до нас ръкопис, който се пази в Москва. Следователно този ръкопис не е бил използу­ван от издателите на първите две пълни издания на житието.

Изданието на Памперей е също много голяма библиограф­ска рядкост. Според сведенията на Туницки един екземпляр от него се намирал в библиотеката на Духовната академия в Москва.¹⁰ До 1955 г. се смяташе, че това издание не се намира у нас. При едно мое посещение в Рилския манастир аз видях там един много добре запазен екземпляр от това рядко и много ценно издание.

Първите две издания твърде скоро са станали голяма ряд­кост. От друга страна, техният текст не е бил добре обрабо­тен. Ново и оправено издание направил известният славист Франц Миклошич (1813—1891) през 1847 г. във Виена.¹¹ Той разделил текста на 29 глави и написал към него хубав и срав­нително подробен увод на латински език. В увода Миклошич дава сведения за първите две издания и за ръкописите, които са съществували по онова време. Според Миклошич в 1847 г. съществували два ръкописа на житието: „Освен ръкописа на Ватиканската библиотека, който съдържа откъс от това житие, препис от който ни беше възможно да използуваме при на­шето издание, и освен онзи, от който се е ползувал за изда­нието на цялото житие Памперей и който се е пазил в мана­стира на св. Наум при Охридското езеро, ние научихме от В. Григорович, че в Македония сега има две ръкописни книги, които съдържат цялото житие.”¹² Това съобщение на Микло­шич почива на недоразумение. В. Григорович наистина говори за два ръкописа в Охрид, но единият е съдържал Краткото Климентово житие от Димитрий Хоматиан, а другият ръкопис е съдържал Пространното житие, но Григорович е взел със себе си тази книга. Така че по времето, когато Миклошич е издавал текста на  Пространното житие, не е  имало в Охрид ръкопис на житието.

Шестата глава от увода на Миклошич (Х—XX стр.) съдър­жа латински превод на по-важните места от житието. „Ние прибавихме в буквален латински превод всички места, които имат отношение към историята, за да могат да имат известна полза от нашето издание и лицата, които не знаят гръцки език.”¹³ Преводът е придружен с малко, но полезни бележки и обяс­нения.¹⁴

Миклошич е издал гръцкия текст на Климентовото житие въз основа на изданието на Памперей. Той използувал и пре­пис от Ватиканския ръкопис и изданието на Алаций на същия ръкопис. Миклошич поправил отделни думи, поправил пунктуацията на някои места, обработил основно целия текст, като изхвърлил всички съкращения и сигли, които се срещат в из­данията преди него. „Ние поправихме грешките, които проме­нят смисъла на думите, където поправката беше сигурна.”¹⁵ Следователно изданието на Миклошич, направено според най-строгите изисквания на науката в тази област, почива също на загубения ръкопис от манастира „Св. Наум”, понеже в него е отразен текстът на Пампереевото издание.

Хубавото издание на Миклошич се наложило и то е било препечатвано много пъти. Въз основа на него са правени и много преводи на руски, чешки, български, латински и други езици чак до 1918 г., когато Туницки издаде текста на Мо­сковския ръкопис.

Руският професор А. Меншчиков е напечатал гръцкия текст по изданието на Миклошич и го придружил с паралелен руски превод. Изданието е юбилейно по случай сто години от осно­ваването на Московския университет, а преводът е изиграл твърде голяма роля. Преводът на Меншчиков е напълно до­стъпен, пълен и точен.¹⁶ От него са се ползували мнозина от преводачите. Дори Муретов и Туницки смятат, че латинският превод в изданието на Мин бил под прякото влияние на рус­кия превод на Меншчиков.¹⁷ Аз се опитах да открия такова влияние, но не намерих.

Текстът по изданието на Фр. Миклошич е даден и в двете издания на Гръцката патрология на Мин.¹⁸ Издателят облаче се съмнява в авторството на Теофилакт Охридски и затова жи­тието е дадено на края на съчиненията на Теофилакт като прибавка (appendix). Гръцкият текст, както е и с всичките гръ­цки автори в изданието на Мин, е придружен с паралелен ла­тински превод. Второто издание, с което са правени справки при нашето издание, има много печатни грешки.

В. А. Билбасов, известен руски славист от миналия век, е напечатал също гръцкия текст на житието през 1871 г. и на­правил нов руски превод.¹⁹ Той не съобщава нищо за гръцкия текст и за изворите, които е ползувал при неговото подготвяне за печат. Но както Меншчиков, така и Билбасов са взели гръц­кия текст направо от изданието на Миклошич. Преводът на Билбасов е под силното влияние на превода на Меншчиков. Той дори не е забелязал отделни коректурни грешки и ги е повторил в своя превод.

Гръцкият текст до 14 глава е напечатан в Прага през 1873 г. Текстът е придружен с паралелен чешки превод от проф. Новотни.²⁰ Твърдението на Д. Ласков, че гръцкият текст бил целият, а преводът съкратен, не е вярно.²¹

Н. Л. Туницки²² е издал пълния гръцки текст на житието през 1918 г. В основата на неговото издание стои текстът на Московския ръкопис. За пръв път този ръкопис е послужил за критично издаване на гръцкия текст на житието, макар че той е бил известен от 1845 г. и е бил използуван за справки от Муретов и други учени. Туницки е известен познавач на славянската древност и на гръцки език. Той пристъпил към работата си сериозно и с голямо умение. Автор вече на много студии и голяма книга за Климент, той е познавал въпро­сите, свързани с делото на охридския епископ и просветител. Туницки е издал текста, като е посочил под линия като разночетения (lections variae) всичките разлики с другите изда­ния на Алаций, москополските монаси Константинидис и Гора, Памперей и Миклошич. Освен това той е дал и разночетенията на непълните ръкописи, които се намират в двата светогорски манастира (вж. стр. 12). В отделни случаи той е предпочел текста на печатните издания и за това е дал своите съобра­жения. Към гръцкия текст е посочил и библейските места, които житиеписецът цитира буквално или в перифраза. Крити­ката на слависта А. В. Михайлов, че текстът на Туницки бил смесица от всичко (винигрет) и не предавал буквално и точно текста на Московския ръкопис, е напълно погрешна и непра­вилна.²³ Целта на едно издание на гръцки текст е да предаде по възможност точния оригинал, ако той липсва, какъвто е случаят с житието на Климент. Установяването на текста става въз основа на всички запазени ръкописи. Един от тях обаче се взема за основа. Туницки е постъпил точно така. Гръцкият текст той е придружил с хубав руски превод, напечатан пара­лелно с оригиналния текст. Той е разделил текста на 80 подглави, като е запазил делението на 29 глави, установено от Миклошич.

Ал. Теодоров-Балан е издал първите шест глави на гръц­кия текст с паралелен български превод.²⁴ Балан е печатал своята книга през 1934 г. и той е знаел за изданието на Ту­ницки, но е предпочел да даде гръцкия текст по изданието на Миклошич.

¹ Вж. бележка 2 на стр. 11.

²  Kalendaria ecclesiae universae, 1775 а., pp. 147—149.

³ Град Москопол се намирал в Южна Албания и през XVII и XVIII в. бил голям културен център. В него имало прочуто за времето си училище, което след това било наречено Нова москополска академия. За нуждите на училището била основана и печатница от йеромонах Григорий Константини­дис. В тази печатница било отпечатано и Пространното житие на Климент Охридски. Изданието е посветено на тогавашния охридски архиепископ Йоасаф, родом от Москопол и починал в 1745 г. За годината на смъртта му вж. Ив. Снегаров, Охридската архиепископия, стр. 207.

⁴ Книгата съдържа седем служби и пет жития. Службите са: 1. На пет­надесетте тивериополски мъченици. 2. На Йоан Владимир. 3. Еразъм Хермелийски. 4. На Наум, ученик на братята Кирил и Методий. 5. Служба на Никодим, чиито мощи се пазят в Белград. 6. Служба на светите седмочи­сленици - Кирил и Методий и техните ученици Сава, Наум, Горазд, Кли­мент и Ангеларий. 7. Служба на Климент Охридски. Службите имат отделна пагинация (1-50, 1-35, 5-26, 51-71, 1-12, 1-12 - или всичко 150 стра­ници). Издателите са имали твърде голяма почит към Наум. Неговият образ е даден на 11 места в книгата като миниатюра. От това издание има запа­зени твърде малко екземпляри. В тях службите не следват по един и същ ред. Службата и житието на Климент обхващат 50 страници, от които житието заема 24 (от 13 до 37). Държавната библиотека „Васил Коларов” притежава един брой от това издание (вж. Б. Цонев, Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София, София, 1910 г., стр. 519, № 589, библ. № 500). В този екземпляр липсва един лист от текста на житието на гл. II от  до гл. IV  (стр. 15-16).  Тази книга е повредена в началото и в края, но останалите страници са запазени добре. В нея и сега се пази бележка, че е купена от Г. Баласчев за 50 лева през 1898 г. и че била донесена от Охрид. В. Григорович съобщава, че видял един брой от това издание в Ресен. „Град Ресен е на 4 часа от езерото. Засе­лен е с българи и има църква на името на св. Георги и гръцко училище. В църквата намерих печатаното във Воскопол (=Москопол) житие на св. Климент” (Путешествия..., стр. 114). Епископ Партений Зографски, който пръв е превеждал това житие на български език, съобщава, че през 1858 г. имало един брой от това издание в Охрид. Дали един от тези два екземпляра не е сега в Държавната библиотека? В библиотеката има сега и втори екземпляр.

Заглавието на службата на Климент в книгата е следното:


1-50. В Архива на Найден Геров се намира пре­пис от това издание на житието (вж. М. Стоянов, Ръкописната сбирка на Найден Геров, в Известия на Института за литература при БАН, кн. XVI, 1965 г., стр. 146).

⁵ Н. Л. Туницкий, Материалы ..., стр. 8. Преводът на изречението е: „Възстановена (книгата) от много стари и повредени ръкописи.”

⁶ Памперей не е издал отделно житието. То се явява като втора част на една негова книга. Първата част съдържа описание и сведения на Никифор Калист за построяването на храма на св. Богородица в Константинопол (1-99 стр.), а втората част е житието на Климент (101-140 стр.). Заглавието на книгата е следното: 
  

⁷ 

⁸ Н. Л. Туницкий, Материалы ..., стр. 28, заб. 1.

⁹ „Teste Anthimo Gaza, ecclesiae Graecae, quae est Viennae, parocho, Pampereus, Macedo, professor in Valachia, edidit hunc librum e codice monasterii s. Naum ad lacum Achridanum in Macedonia”, Fr. Miklošich, Vita s. Clementis, р. V.

¹⁰ Н. Л. Туницкий, Св. Климент, епископ словенски, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 10, бел, 2.

¹¹ Vita s. Clementis, episcopi Bulgarorum, Graece edidit Franciscus Miklošich, Vindobonnae, 1847.

¹² „Praeter codicem bibliothecae Vaticanae, fragmentum huius vitae continentem, cuius apographo nobis in hac editione uti licuit, et eum, quo ad vitam integram emittendam usus est Pampereus, quique servabatur in monasterio s. Naum ad lacum Achridanum in Macedonia, extare duos libros manu exaratos integram vitam complectentes  accepimus e Victore Grigorovič”,  Fr. Miklošich, Vita s. Clementis, р. VIII.

¹³ „Ut etiam linguae Graecae imperiti aliquem e nostra editione capere possint fructum, nos omnia, quae ad historiam spectare videbantur, ad verbum Latine versa addimus” (р. Х).

¹⁴ На стр. XIII, XIV, XVII и др. Миклошич дава исторически сведения. В една такава бележка той характеризира Вихинг като буен и необуздан чо­век (turbulentus).

¹⁵ „Menda verborum sentetiam turbantia correximus ubi medela erat certa”, Miklošich, Vita..., р. VII.

¹⁶ Материалы для истории письмен восточных, греческих, римских и сланянских, Москва, 1855 г., стр. 1-30.

¹⁷ Богословская православная энциклопедия, т. XI, 140-155.

¹⁸ Patrologiae cursus completes, series Graeca posterior, t. 126, col. 1190-1240.

¹⁹ В. А. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, ч. 11, Спб., 1871 г. Гръц­кият текст е на стр. 276-300, а руският превод - на стр. 341-369.

²⁰ Fontes rerum Bohemicarum, t. I, Vitae sanctorum et aliorum quorundam pietate insignium, 1871 и 1873 г.

²¹ Д. Т. Ласков, Житие на св. Климент Охридски, София, 1916 г., стр. VIII.

²² Н. Л. Туницкий, Материалы для истории, жизни и деятельности учеников свв. Кирилла и Мефодия, Сергиев Посад, 1918 г., стр. 144 (книгата не е довършена, но съдържа целия гръцки текст на житието и паралелен руски превод).

²³ Известия отделения русского языка и литературы, Академии наук, т. 26 за 1921 г., печатано през 1923 г., стр. 243 и сл. В същата книжка е поместен и отговорът на Туницки (стр. 307—311).

²⁴ Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методи, ч. II, 1934 г., стр. 156-176