I. ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ОБЛАСТТА БАНАТ
3. УПОТРЕБА НА КНИЖОВНАТА ЛЕКСИКА
6.141. Книжовната лексика на банатския говор представя интерес по своята употреба, защото при нея се разкриват ред характерни особености,
13
присъщи изобщо на лексиката на книжовните езици през периода на тяхното изграждане и стабилизиране.
1. Поясняване на думи
6.142. В книжнината често се среща употреба на две думи, напълно еднакви по значение, едната от които пояснява другата. Случаите са следните:
1. Поясняване на нова книжовна дума (неологизъм или заемка) с чужда, обикновено унгарска или немска: Кógu puhódi cêrnika (doftura) (Puč 57). Za zadátka (feladat = Aufgabe) da služi razlačvanjitu (Na 18). Dušata hima prirodni darve, urêdnusti (tehetség) i narave, Spusébnistite un dušâta móji da gji razvijémi (fejleszteni) I da gji ubrazimi (képezni) (Ruč 75). Sa bli prebrojeni kača 2 2 „rajá” — jobbágje (200 g, 12), уврềдник’ (Beleidiger, ellenünk vetettek), белềшка (jegyzet, Anmerkung), извàдка (kivétel, Ausnahme), изрèка (praedicatum), изкъ̀ска (apostroph), извèдба (eredet), рềдка (Vers), иднакỳска (hasonlitó, Gleichheitszeichen), дỳман (beszéd, dictio), разсъ̀ден’ (conferentia), съдържàн’ (tulajdonság), убразỳван’ (mivelés, Bildung), уднòсен’ (viszony, Verhältnis), себѝчнуст (tartozóság, tulajdonság, Eigenschaft), идностàвен (einfach), слòжин (összetett, zusammengesetzt), прàвна и пàтина врêменна хуртъ̀ (tätiges und leidendes Zeitwort), се дутѝче (vonatkozni, beziehen) спуредѝ и разлъчѝ (vergleiche und interscheide) и др.
2. Поясняване на нова книжовна дума, заемка от българския книжовен език, с говорна: Tate, kupi mi idno barabanče (tobiče) (Kal 1931, 109). Učilištitu (škulata) ud Vinga (200 g. 41). Kakaj šum, larma ima tuka? (200 g. 93). Luku Camun kmeta, birova u Vinga (там. 93). Dvata pučuti gulêmi gradve (varuše) (там. 25). Sas negva portret (kuna, svetica) (там. 97). Naprêć kinimatografa (mozi) stuji idin pros jak (Kal 1931, 112); зàпадни (вèчарни) странѝ, сèверни (срек’нòшни) странѝ и др.
3. Поясняване на говорна дума с нова книжовна: Mlógopàte haznúvàmi u bâlgarsćijá jazić lúcći (čuždini) hurti (BPr 16). Lj imal toj mlogjije dušmane, neprijatele (ABC 64).
4. Употреба на две диалектни думи — едната от бешеновския говор, а другата от винганския подговор: I pusagna da caluva, baci rakata (200 g, 91), blizu du ćošaka (ruga) (там, 47).
5. Употреба на описателни обяснения: Globus (prelikata na zemête) (Reč 20). Da možu lésnu da njt ugátami bujité, âli kaće dumami farbitenji (Na 7) и др.
2. Неустановеност на названия
6.143. В книжнината се наблюдава известна неустановеност на някои названия, поради което се срещат по няколко думи с едно и също значение, и то не само у различни автори, но и у един и същ автор. Такива са напр. издàдник’ и издàвник’ 'издател'; дубрềправник’, добрòправник’ и дубрòстòрник’ 'благодетел'; дудàвник’, дутỳрник’ и думèтник’ 'наставка'; предàдену ѝме, предàдник, предстòйну ѝме и предстòйник’ 'прилагателно
14
име'; прềдна хуртъ̀, прềдник и прềдница 'предлог'; нувàла и нувнъ̀ 'вестник' и др. Има дори случаи, когато авторът на различни места в една книга употребява различни форми на една и съща дума. Напр. Й. Рил в своята „Pučelnica za bâlgarsći škuli (U Buda, 1869) за означаване на 'прозрачен' си служи с три форми: прувѝдин (стр. 52), прувѝделин (стр. 68) и прувидлѝв (стр. 86).”