Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
I. ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ОБЛАСТТА БАНАТ
2. ПРОИЗХОД НА КНИЖОВНАТА ЛЕКСИКА
2. Новообразувани думи (Калки — Новообразувани по чужд образец — Чрез промени в значението — Описателни названия)
6.134. Начините, по които се обогатява лексиката на книжовните езици, съществено се отличава от начините, по които се обогатява лексиката на говорите. В говорите думите навлизат стихийно и тяхната поява се обуславя от конкретните културно-исторически условия, от по-близкото или по-далечното общуване с други народи и от разнообразните културни влияния. А в книжовните езици, особено през началните периоди от тяхното съществуване, голяма част от новите думи са последица от съзнателна намеса на отделни лица, от подбор на лексикалните изразни средства с оглед на известни теоретически схващания за езикова чистота, правилност, общодостъпност и пр. За
11
това лексиката на говорите се обогатява главно чрез заемки от чужди езици, а лексиката на книжовните езици — чрез заемки и чрез собствено словотворчество.
Различията в основните начини за обогатяване на говорната и на книжовната лексика се наблюдават и в двете форми на банатския говор. Новите думи в диалектната реч са главно заемки от сърбохърватски, немски, унгарски и румънски език, а в книжовната форма са предимно новообразувани въз основа на наличния лексикален материал, но по чужди образци. Банатските книжовни дейци са смятали, както изтъква един от основателите на тяхната книжнина Й. Рил, че за новите понятия, предмети и пр. трябва да се образуват названия от български лексикален материал и само ако това е невъзможно, те да се заемат от сърбохърватски език [1]. Както вече се посочи, сърбохърватският език като най-близък до българския, подобно на черковнославянския и на руския език за българския книжовен, се явява естествен източник за заемане и повечето заемки от него се чувствуват като домашни думи, защото са ясни по вътрешната си форма.
1. Заемки от чужди езици
6.135. Броят на заемките от чужди езици е доста малък. Както вече се посочи, това са думи, заети почти само от сърбохърватки език. Такива са напр. вềрник’ 'вярващ', урèдник’ 'редактор', мèштер 'учител', жèл’а 'желание', л’ỳбаф 'любов', мах 'секунда', лàкумус 'алчност', тàйнус 'тайна', укòл’нус 'обстоятелство', свидучàнству 'свидетелство', зрак 'въздух, атмосфера', члан 'статия', брой 'число, цифра', пàдеш 'падеж', пòдмет 'подлог', скỳпштина 'заседание, събрание', гласувѝт 'известен, виден', мугỳк’ и мугỳк’ин 'могъщ', племенѝт 'благороден', учѝтен 'явен, очевиден', мòтра 'гледам, наблюдавам', усведòча 'убеждавам', узмлòжа 'умножа, увелича', убичàйну и убѝчну 'обикновено' и др.
Има няколко заемки и от българския книжовен език, като винъ̀ 'вина' л’убòф 'любов', нỳжда, удгувòр 'отговор', рàзлика, събрàн’ 'събрание', рòпству 'робство', чинòвник’ и др.
2. Новообразувани думи
6.136. В книжовната лексика е извънредно голям броят на думите, образувани със собствените словообразователни средства на говора. В повечето случаи те са основни думи, защото са образувани направо от коренни и афиксни морфеми за разлика от народната разговорна реч, в която новите думи обикновено са производни, т. е. образувани са от съществуващи основни думи. Новите книжовни думи имат и друга особеност. Почти всички са образувани по образец на чужди думи — едни като калки (точни преводи), а други като по-далечни преводи.
6.137. Калки (точни преводи) са напр. думи като дубрêправник’ дубрòправник’ и дубрòстòрник’ 'благодетел' (унг. јótevő, нем. Wohltäter), слувòпребѝрник’ 'словослагател' (унг. betüszedő), слỳжебен другàр 'ко-
1. „. . . âku mózi ud bâlgàrskutu da se stóri nóva hurtâ, tó da se pravï, âku ni mózi, da, e prejéme ud hàrvátskutu” (Bâlgàrskutu právupísanji, стр. 41).
12
лега' (унг. kartárs), урềжник’ 'насекомо' (унг. rovar), сỳчна живинъ̀ 'бозайник' (унг. emlősállat, нем. Saugetier), дòрна живинъ̀ и къ̀шна живинъ̀ 'домашно животно' (унг. háziállat, нем. Haustier), пềвна гадинъ̀ 'пойна птица (унг. éneklőmadár, нем. Singvogel), пресèлну рапчè 'прелетна птичка' (унг. vándormadár, нем. Zugvogel), ругàта мàрва 'рогат добитък' (унг. szarvasmarha), жàра лаг’ъ̀ 'параход' (унг. gőzhajó, нем. Dampfschiff), жàра къпѝлу 'парна баня' (унг. gőzfurdő, нем. Dampfbad), жàра свàча 'парна мелница' (унг. gőzmalom, нем. Dampfmühle), жàра кучѝйа 'локомотив' (унг. gőzkocsi), думувѝнск’и пък’ 'държавно шосе' (унг. orzàgút), желềзин пък’ 'жп. линия' (унг. vasút, нем. Eisenbahn), тък 'влак' (унг. vonat, нем. Zug), свềттàла 'части на света, посоки на света' (унг. égtáj), òгън’бълвàч 'вулкан' (унг. tűzhànyó), укòзъ̀рну 'зеница' (унг. szemgolyó), претхуртъ̀ 'предговор' (унг. előszó, нем. Vorwort), клèндъ̀рву 'клен' (унг. gyertyánfa), лѝпадъ̀рву 'липа' (унг. hàrsfa, нем. Lindenbaum), тревъ̀сêме 'семе от трева' (унг. fümag), тревъ̀стрък 'стрък трева, стебло' (унг. fűszál), шкỳлска пукъ̀штина 'училищна мебел' (унг. iskolabútor), ỳчна кнѝга 'учебник' (унг. tankönyv, нем. Lehrbuch), четирк’òшък 'четириъгълник' (унг. négyszög, нем. Viereck), глàвну ѝме 'съществително' (унг. főnév, нем. Hauptwort), врềменна хуртъ̀ 'глагол' (нем. Zeitwort), идѝн брòй 'единствено число' (унг. egyes szám, нем. Einzahl), самуглàсник’ 'гласна' (нем. Selbstlaut), съглàсник’ 'съгласна' (нем. Mitlaut), хỳртин стàф 'сричка' (унг. szótag), мѝгнен’ 'миг' (унг. pillanat), усềштилу 'сетиво' (унг. érzék), се убрàза 'образувам' (унг. képezni, нем. bilden), вислѝф 'отвесен' (унг. függőleges), въ̀рест 'остър' (унг. hegyes), рòгаф и к’òшачест 'ъглест, ъгловат' (унг. szegletes, нем. eckig) и др.
6.138. Новообразувани по чужд образец — сърбохърватски, немски, унгарски или латински — са напр. думи като рабутàш 'работник', занайàтник’ 'занаятчия', дървуделàрин 'дърводелец', сềйник’ 'сеяч', прàвник’ 'деятел-деец', нувнàр 'журналист', чъ̀тник’ 'читател', церòвница 'аптека', дугàждина 'история', бàштина 'родина', държàвина 'държава', плàдница 'мираж', правèш 'дело', извàтка 'изключение', устàнка 'остатък', жèлен’ 'желание', питàн’ 'питане, въпрос', пругòнван’ 'влияние', пỳзван’ 'зов, позив', мòжнус 'възможност', сèбнус 'качество', дъ̀лг’ус 'дължина', къ̀снус 'краткост', скъ̀пус, 'скъперничество', четàнка 'читанка', рачỳнству 'сметанка', вѝделен 'ясен', усештлѝф 'чувствителен', спуредъ̀ 'сравнявам', пугласъ̀ 'изговаря' и др.
6.139. Чрез промени в значението на съществуващи думи са създадени сравнително малък брой думи като бик’ 'локомотив', думàн’ 'реч', кàпка 'точка', нувнъ̀ 'вестник', писàр 'автор', рềска 'запетая', стърнъ̀ 'страница', извàда 'издам', убъ̀рна 'преведа' и др.
6.140. В книжовната форма на говора се срещат и описателни названия като живинъ̀, куйàту мềсу йедè 'месоядно животно', пъ̀к пут планинъ̀ 'тунел', растèн’ уд мурйèту 'прилив', испàден’ уд мурйèту 'отлив', за изглèдван’ прелѝка 'пейзаж', ствàр за въз йàден’ 'прибор за ядене' и др.