I. ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ОБЛАСТТА БАНАТ
СЪСТАВ НА КНИЖОВНАТА ЛЕКСИКА:
1. Обща лексика (Религия — Книжовна дейност — Журналистика — Училище — Качества и прояви на лица — Научни термини — Абстрактни названия)
2. Специална лексика: Аритметични термини, Граматични термини (Фонетика — Препинателни знаци — Части на речта — Имена — Глаголи — Синтаксис — Други названия)
Проблемите на банатската писмена норма тук намират по-малко място, тъй като са вече обстойно разгледани в двата големи труда на Ст. Стойков „Банатският говор” (489 стр.) и „Лексиката на банатския говор” [1] (326 стр.).
Банатската писмена норма има самостоятелна графична система, опираща се на латиницата [2]. Тя е представена чрез относително богата за една област литература. Колкото и ограничена да е нейната сфера на употреба [3] поради специфичните културно-исторически и политически условия на района, литературата, писана на нея, е доста разностранна. Тя задоволява литературни, религиозни, обществени, научно-популярни и др. потребности [4].
За да се създаде все пак представа за характера на банатската книжовна лексика, която представлява най-отличителната страна на регионалната форма, съзнателно ще цитираме по-пространен тефт от работата на Ст. Стойков „Банатският говор”, засягащ въпросите за състава, произхода и употребата на книжовната лексика [5].
1. СЪСТАВ НА КНИЖОВНАТА ЛЕКСИКА
1. Обща лексика
6.129. Издигането на банатския говор до книжовен език, както вече се спомена, е свързано почти изключително с разширяване на неговата лексика, с въвеждане на множество нови думи. По-голямата част от тези
1. Трудове по българска диалектология, кн. 4, София, 1968 г.
2. Вж. пос. съч., стр. 21—23.
3. Банатската форма напр. не изпълнява административни функции за разлика от регионалната форма в СРМ.
4. Вж. пос. съч., стр. 18—21.
5. Цитираната част за състава, произхода и употребата на книжовната лексика обхваща стр. 457—464.
7
думи са названия на нови понятия, прояви и качества, научни термини и пр. По значение те се отнасят към следните семантични групи:
1. Религия: стòрник’ 'създател' [1], сътзнàйник’ 'който знае всичко', прерòдник’ 'прародител', вềрник’ 'вярващ', учѝстен’ мềсту 'чистилище', узмлòжа 'умножа, увелича', усведòча̣ 'засвидетелствувам', мугỳк’ 'могъщ, мощен', мугỳк’ин 'могъществен' и др.
2. Книжовна дейност: писàр 'автор', писàрник’ 'писател', съ̀дник 'рецензент', предхуртъ̀ и прềдна хуртъ̀, 'предговор', уведèн’ 'увод', наимèн’ 'заглавие', казàлу 'съдържание', навѝска 'приложение, прибавка', издàван’ 'издание', курѝче 'корица', убъ̀рна 'преведа', извàда 'издам' и др.
3. Журналистика: нувàла, нувнъ̀ и лѝсту 'вестник', лѝсту 'брой', издàдник’ и издàвник’ 'издател', урèдник’ 'редактор', нувнàр 'журналист', съ̀дник’ 'критик', чъ̀тник’ 'читател', предплàштеник’ 'абонат' и др.
4. Училище: гудѝшту и гудѝшти 'учебна година, клас', денèвник’ 'дневник', ỳчна ствàр 'учебно пособие', ỳчна твàр 'упражнение', шкỳлск’и намềсник’ 'училищен директор', упàзник’ 'инспектор', ỳчна кнѝга 'учебник', пучèлница и à-бè-цè кнѝга 'буквар', четàнка 'читанка', рачỳнству 'сметанка' и др.
5. Качества и прояви на лица: дубрòпрàвник’ и дубрòстрòник 'благодèтел', уврềдник, 'оскърбител', дубъ̀рнастòйник’ 'поръчител', удрàнител’ 'отглеждач', слỳжбен другàр 'колега', пòмушник’ 'помощник', слувòпребѝрник’ 'словослагател', вềраизмèтник’ 'вероотстъпник' и др.
6. Научни термини: сèбичнус 'свойство', сèбнус 'качество', съдържàн’ 'свойство, качество', излềзван’ 'произход', усềштилу 'сетиво', прежѝвна живинъ̀ 'преживно животно', сỳчна живинъ̀ 'бозайник', дòрна живинъ̀ и къ̀штна живинъ̀ 'домашно животно', пềвна гадинъ̀ 'пойна птица', фъркàшта гадинъ̀ 'летяща птица', пресèлну рапчè 'прелетна птичка', свềттàла 'част на света, континент, посока на света', плàдница 'мираж', читвъртгудѝшту 'годишно време, сезон', видхутàр 'хоризонт', слъ̀нци пумърчàн’ 'слънчево затъмнение', мềсец пумърчàн’ 'лунно затъмнение', читирк’òшък 'четириъгълник', укòзъ̀рну 'зеница', вислѝв 'отвесен', к’òшачèст и рòгав 'ъглест', усештлѝв 'чувствителен', дубрòмирусен 'благовонен', злòмирусен 'смрадлив', читвъртѝсан 'четвъртит' и др.
7. Абстрактни названия, които са особено широко застъпени: пазлѝвус 'внимание', марлѝвус 'старание', мòжнус 'възможност', прàведнус 'справедливост', искрѝтус 'скритост, забрава', путрềбнус 'потребност', лàкумус 'алчност', бессрàмнус 'безсрамие', укòлнус 'обстоятелство', тàйнус 'тайна', дъ̀лг’ус 'дължина', къ̀снус 'краткост', дòйишнус 'бъдеще', изнàйднус 'откритие, изнамиране', сърдѝтус 'сърдитост', скъ̀пус 'скъперничество', ѝстинус 'истина', ведилинъ̀ 'виделина', бистринъ̀ 'бистрина', пистилѝфству 'пестеливост', млòштина 'мнозинство', уднòсен 'отношение', пругóнван’ 'влияние', изгрàдеван’ 'изграждане', убразỳван’ 'образование', научèн’ 'изучаване', жèлен’ 'желание', дупуштèн’ 'позволение', пуз’ вàн’ 'зов, апел', препуръ̀чван’ 'предложение', убик’àван’ 'обещание', убóл’-
1. Всички думи от книжовната лексика се дават с опростен морфологичен правопис в облик според сегашния им изговор във винганския подговор, на който главно се е развивала книжовната форма, а не в оригиналната им писмена форма (бел. авт.).
8
шен’ 'подобрение', уменỳван’ 'сменяване; редуване', укъснèн’ 'съкращение', хутарѝсван’, 'определение', навѝкван’ 'обвинение', мѝгнен’, 'миг', умềра 'цел, намерение', правèж и прàвба 'дело', заслỳжба 'заслуга', пѝтан’ 'въпрос', извàдка 'изключение', упрòшка 'прошка, милост', рòбству 'робство', иднòстàвен 'прост', слòжин 'сложен', мъ̀накубрòйин 'малоброен', вѝделен 'ясен, прозрачен', хутарѝсан 'определен', крѝпив 'здрав, силен', радуслѝв 'радостен', рềден 'редовен', гласувѝт 'известен', учлѝв 'ученолюбив', научлѝв 'податлив на учение', племенѝт 'благороден', мòтра 'гледам, наблюдавам', спуредъ̀ 'сравня', разлъ̀ча 'различа', се убрàза 'образувам се', утсъ̀да 'обсъдя', убѝчну и убичáйну 'обикновено', òчутну 'явно, очевидно' и др.
2. Специална лексика
6.130. В лексиката на книжовната форма на банатския говор по-особен интерес представят названията, свързани с два основни предмета в основното образование — аритметика и граматика. За нуждите на тези предмети банатските книжовници и учители са създали доста богата терминология.
Аритметични термини
6.131. Аритметичните термини не са особено много. Такива са напр. въздàван’ бруйèн’ и пребѝрен’ 'събиране', изнòска 'сбор', утъ̀глен’ удбѝйен и удзèмен’ 'изваждане', утъ̀гленик’ 'вадимо', устàнка 'остатък', узмлужèн’ и узмлòжаван’ 'умножение', млòжненик’ 'множител', млòженик 'множимо', извàдка 'резултат', раздềлба и раздѝлен’ 'деление', раздềлненик делител', раздѝлник 'делимо', цềл брòй 'цяло число', чỳпин брòй 'дробно число, дроб', брòйник’ 'числител', ѝменик’ 'знаменател', чѝс чỳпин брòй 'чиста дроб', умềшен чỳпин брòй 'смесена дроб', хàмешин чỳпин брòй 'неправилна дроб' и др.
Граматични термини
6.132. Граматичните термини са сравнително много. По значение те се отнасят към следните области:
1. Фонетика: глас и глàсник’ 'звук', самуглàсник’ 'гласна', съсглàсник’ 'съгласна', слòвка и хỳртин стàв 'сричка', прềдна слòвка предходна сричка', слềдна слòвка 'следходна сричка', йàка слòвка 'ударена сричка', слàба слòвка 'неударена сричка', кòреница 'коренна сричка', заглàска 'начало на дума, наслов', дуглàска 'край на дума, заслов', вишеслòвчена хуртъ̀ 'многосрична дума', ударèн’ 'ударение', слòвчин глàс 'сричково ударение', хỳртин глàс 'словно ударение, логическо ударение' и др.
2. Препинателни знаци: кàзни бềлеци 'препинателни знаци', кàпка 'точка', рềска 'запетая', двề кàпк’и 'двоеточие', кàпната рềска 'точка и запетая', кантàрева рềска 'съединителна чертица', вѝкник’ и извѝкник’ 'удивителна', пѝтник 'въпросителна', въ̀занка и растáвник’ 'съединителна чертица', раздѝлник’ 'чертица за пренасяне', навèдник’ 'кавичка', заклỳчник
9
'скоба', изкъ̀ска 'апостроф', пучѝнка 'дълго тире, пауза', стàвник’ и стàвупѝс 'параграф' и др.
3. Части на речта: глàвну ѝме, ствàрну ѝме и самустòйник’ 'съществително име', придàдену ѝме, предàдник’ и предстòйник’ 'прилагателно име', врềменна хуртъ̀ и врềменик 'глагол', заѝменик’ и намềстница 'местоимение', брòйну ѝме и брòйник’ 'числително име', предврềменик’ 'наречие', въ̀зник’ 'съюз', предник’, прêдна хуртъ̀ и прềдница 'предлог', усештеник’ 'междуметие', хутарѝска 'частица', пѝтанчи 'въпросителна частица' и др.
4. Имена: ѝме 'име', хуртъ̀ 'дума', думéтник’, дутỳрник’, въстỳрник’, дудáвник’ и дудàтник’ 'наставка, суфикс', свършѝдба 'окончание', хутарѝска 'представка', рòдна слòвка и рòден дутỳрник’ 'член', самусèбну ѝме, пусèбну ѝме и сéбичну ѝме 'съществително собствено име', зáидну ѝме 'съществително нарицателно име', мъ̀шк’и род 'мъжки род', жèнск’и род 'женски род', нѝкакъф рòд 'среден род', идѝн брòй 'единствено число', вѝше брой 'множествено число', пàдеж 'падеж', пъ̀рув пàдеж, кòй пàдеж и какò пâдеж 'именителен падеж', дрỳг’и пàдеж и чийè пàдеж 'родителен падеж', 3 пàдеж и кòму пàдеж 'дателен падеж', 4 пàдеж, кòгу пàдеж и какò пàдеж 'винителен падеж', 5 пàдеж и вѝкпàдеш 'звателен падеж, звателна форма', спурèдна стъпỳнка 'степен за сравнение' и др.
5. Глаголи: пумàгана врềмена хуртъ̀ 'помощен глагол', прàвна или стòрна врềменна хуртъ̀ 'активен глагол', пàтна или тъ̀рпна врềменна хуртъ̀ 'страдателен глагол', сигàшну врềме 'сегашно време', менъ̀шну врêме 'минало време', уткòлешну врềме и двàм менъ̀ту врềме 'отдавна минало време', дòдишну врềме и дòишну врềме 'бъдеще време', вàжнийа нàчин 'изявително наклонение', запувềднийа нàчин 'заповедно наклонение', именѝн нàчин и неопредел’èни нàчин 'неопределено наклонение, инфинитив', òсуба и персòна 'лице' и др.
6. Синтаксис: дỳма, дỳман, кàска и стàвка 'изречение', прòста дỳма 'просто изречение', слòжна дỳма 'сложно изречение', предлòгана дỳма 'утвърдително изречение', пѝтна дỳма 'въпросително изречение', запувềдна дỳма 'заповедно изречение', жèлна дỳма 'желателно изречение', пòдмет и пòдмен 'подлог', пòдгувур и пòгувур 'сказуемо', стѝвна ствàр и кàзна ствáр 'субект', пудпъ̀лнус 'обект', изрèка 'предикат', предтỳрник 'атрибут', прàвба 'действие', прàвник’ 'деятел' и др.
7. Други названия: слувò 'буква', гулему слувò ' главна буква', мъ̀нену слувò 'малка буква', пучèлну слувò 'начална буква', йъзѝк’наук 'граматика', извềдба 'етимология', иднакуглàсна хуртъ̀ 'омоним', граматикàлну ѝме 'граматичен термин' и др.
3. Книжовни варианти
6.133. Покрай думите — названия на нови понятия, явления, качества и др., — които разширяват и обогатяват лексиката, в книжовната форма на говора има и други думи, които по значение не внасят нищо ново, а са варианти (лексикални дублети) на съществуващи вече думи. Такива са напр. сềйник’ 'сеяч' — гов. сейàч, прийàтник’ 'приятел' — гов. прѝйател’, бàштина
10
'отечество, родина' — гов. дòмувына, сèдмица 'седмица' — гов. недềле, винъ̀ 'вина' — гов. кры̀выца, рòпству 'робство' — гов. умъ̀к’и, рềтка 'стихотворение' — гов. верш, сèверен 'северен' — гов. срек’нòштен, типарѝсам и штампѝсам 'печатам' — гов. трỳквам и др. Този вид думи имат ясно изразен книжен характер и показват наличие на известно стилистично разслоение в лексиката. В книжовната форма на говора се употребяват едни думи, а в разговорната народна реч други, без да има между тях други различия освен чисто стилистичните.
Книжовните варианти имат и друга особеност. По-голямата част от тях са новоизковани, изкуствено създадени като заместници на чужди думи главно чрез калкиране и чрез образуване на думи с ясна вътрешна форма. Такива думи са напр. рабутàш 'работник' — гов. рабаџѝйа (тур.), занайàтник’ 'занаятчия' — гов. чуклèндер (нем.), дървуделàрин 'дърводелец' — гов. ты̀шлер (нем.), шийàч и крувàч 'шивач, крояч' — гов. сабòф (унг.) и шнàйдер (нем.), зàхарник’ 'сладкар' — гов. цукрàс (унг.), церòвница 'аптека' — гов. пàтика (унг.), жàра къпѝлу 'парна баня' — гов. дàнфа (нем.), жàра лъгъ̀ 'параход' — гов. дàмша (нем.) и галѝйа (срхр.), жàра кучѝйа 'локомотив' — гов. лукумуты̀ф (межд.), рудàрница 'мина' — гов. бàн’а (унг.), забàвница 'детска градина, забавачница' — гов. òвода (унг.), пукъ̀штина 'покъщнина' — гов. бỳтор (унг.), зѝмник’ и лèдинмềсец 'януари' — гов. йануàр, задзѝмник’ и претпòстник’ 'февруари' — гов. фебруàр’, претпрòлетник’ и затпòстник’ 'март' — гов. мàрта, прòлек’ник’ и прийàтник’ 'април' — гов. апры̀л, слетпрòлек’ник’ и цвềтник’ 'май' — гов. май, претлềтник’ и сềнин 'юни' — гов. йун, лềтник’ и жъ̀тник’ 'юли' — гов. йул, слетлềтник’ хузѝдбеник’ 'август' — гов. аўгỳст, предйèсен’ник’ и дупàдник’ 'септември' — гов. септèмбер, йèсен’ник’, винубèрник’ и лискапàдник’ 'октомври' — гов. уктòбер, следйèсен’ник, и студèник’ 'ноември' — гов. нỳвèмбер’, предзѝмник’, кòлъдник’ и снềк’ник’ 'декември' — гов. децềмбер и др.
Големият брой такива новосъздадени думи в книжовната форма на говора свидетелствуват за наличието на известни пуристически тенденции. Пуризмът като езиково явление е присъщ само на книжовните езици и е своеобразна проява на повишено национално самосъзнание. При него книжовните дейци, които знаят чужди езици, съзнателно заместват чуждите думи, които са неясни по вътрешната си форма, с домашни.
За появата на пуристически тенденции в книжовната форма на банатския говор съществено значение има и примерът на унгарския книжовен език, който се отличава с крайния си пуризъм.