Братя Миладинови – преписка
ред. Никола Трайков
III. Дипломатически документи
АВСТРИЙСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА
[ Писма 97 — 108 ]
97. Соретич до консула Баум — 4 април 1861 г.
98. Барон Баум до консула Соретич — 28 април 1861 г.
99. Соретич до консула Баум — 30 май 1861 г.
100. Соретич до консула Баум — 6 юни 1861 г.
101. Саксл до консула Баум — 1 август 1861 г.
102. Епископ Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — 29 октомври 1861 г.
103. Граф Рехберг Ротенльовен до посланика Прокеш и епископ Щросмайер — 7 ноември 1861 г.
104. Прокеш до граф Рехберг Ротенльовен — 4 декември 1861 г.
Приложение: Министърът на полицията до великия везир — Цариград
105. Майзенбург до епископ Щросмайер — 22 декември 1861 г.
106. Епископ Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — 28 декември 1861 г.
Австрийският консул Соретич [1] до консула барон Баум — Солун
Битоля, 4. април 1861 г.
Около пристигането на руски консул в Битоля. Неговата мисия. Арестуваният в Струга български учител Д. Миладинов според сведенията на валията е руски агент. Сведения за него. Сведения за руския консул Хитрово. Как се посреща той от българите, от гъркоманите и турците.
No 61
Monastir, 4. April 1861.
Der russische Konsul, welchen bereits seit Jahr und Tag ein damals nicht zu konstatirendes Gerücht angesagt hatte, ist Freitag den 29. März laufenden Jahres wirklich in Monastir eingetroffen und über im Wege dortigen russischen Consuls Mustaxides dringend an ihn ergangene Einladung des Herrn Calwert aus 48 Stunden im englischen Consulate abgestiegen.
Am 31. März am Abende war Herr Hitroff bereits aus dem englischen Consulate abgezogen und hat sich derselbe bis zum Auffinden einer angemessenen Wohnung ein Privatquartier gemiethet.
Herr Hitroff hat bereits am 3. Tage nach seiner Ankunft seine officiellen Antrittsbesuche gemacht und habe ich ihm, so wie meine anderen Amts-Collegen dieselben schon zurückerstattet.
Der nächste Zweck der Mission des Herrn Hitroff scheint wohl der zu seyn, unter dem Schutze des russischen Consulates die kirchliche Propaganda, das heisst die Errichtung einer bulgarisch-nationalen Kirche unter der Bevölkerung wachzurufen, zu begünstigen und, wo möglich zu realisieren.
Daß unter diesem von der bulgarischen Bevölkerung günstig aufgenommenen Vorwande höhere politische Zwecke verfolgt werden sollen, scheint mir außer Zweifel zu seyn und bin ich schon heute in dem Falle, einige Belege dafür anführen zu können.
Wie mir Abdul Kerim Pascha vertraulich mitteilte, geht aus den Papieren des vor 14 Tagen in Struga bei Ochrida verhafteten bulgarische Lehrers Demeter Miladinow unzweifelhaft hervor, daß er gleich dem zu Ende des vorigen Jahres verhafteten Lehrer, Velessa (Kiuperlü) Namens Jordan ein russischer Agent sey, von Russland Geld empfangen habe und über seine
229
und seiner Gesinnungsgenossen dringendes hierorts ein russisches Consulat errichtet worden ist.
Miladinow sey es, welcher seit Jahr und Tag das Gerücht zu verbreiten wußte, daß ein russischer Consul hierher kommen wird, er sey es gewesen, welcher die mit Bericht vom 23. Feber 1860 Zahl 48 zur Kentniss gebrachte Monster Petition gegen den für Ochrida bestimmten griechischen Bischof Melletios zu Stande brachte; Lehrer Miladinow sey es endlich, welcher einen ihm zur Erziehung anvertrauten Knaben ohne Vorwissen und Einwilligung seiner Eltern nach Russland in Erziehung schickte, was von selbst voraussetzt, daß er über sichere Geldmittel das Dispositionsrecht hatte.
Herr Hitroff, welcher 5000 Rubeln Gehalt beziehen soll, hat mit sich den russischen Consulatsdolmetsch aus Widdin mitgebracht; derselbe wird ihn aber in Kürze verlassen, da er den bisherigen Sekretär des russischen Generalkonsulates in Belgrad Namens Beresen zum Dolmetsch-Sekretär bestimmt erhalten hat.
Nach der Ankunft des Herrn Beresen gedenkt Herr Hitroff Reisen im ganzen Rayon des Eyalets vorzunehmen und über seine Wahrnehmungen umständlichen Bericht an seine Regierung zu erstatten.
Nach einigen von Herrn Hitroff fallen gelassenen Äußerungen, ist es nicht unmöglich, daß Herr Hitroff gleich Herrn Hilferding in Bosnien im Jahre 1857 die Mission erhalten hat, das russische Consulat hierlands zu etablieren, und sohin auf seinen Posten im Ministerium des Äußern nach Petersburg, von wo er direkt hieher kommt, wieder zurückzukehren.
Vor mehren Jahren hat Herr Hitroff, wie ich erfahre, als Secretaer einer von der russischen Gesandtschaft im Constantinopel nach Jerusalem entsendeten Commission die Reise nach Palestina gemacht, und war seither, wie oben erwähnt, in Petersburg im Departament des Äußern bedienstet; er ist ein junger Mann von 25—27 Jahren, trägt den russischen Stanislaus-Orden und eine goldene Medaille an der Brust, was den Bulgaren nicht wenig zu imponieren scheint. Wenn Russland seine jugendlichen Consuln in Orient, ich meine hier die nur mir aus meiner Dienstzeit bekannten Tscoulpnikoff in Bosnien, Besobrazoff in der Herzegovina, Popoff in der Moldau und Herrn Hitroff, so freigebig mit Orden auszeichnet, so geschieht es gewiß nicht so sehr darum, weil sie sich bereits Verdienste ums Vaterland erworben haben konnten, sondern vielmehr deshalb, damit sie den auf äußere Abzeichen viel haltenden Orientalen entsprechend gehörig imponieren, und sohin durch sprechende Beweise den Glanz, die Freigebigkeit und die Größe desselben veranschaulichen und in den christlichen Orientalen den geheimen Wunsch wachrufen, Mitglieder dieses imposanten Reiches werden zu können.
Daß Herr Hitroff für ein schönes Haus monatlich 1000 Piaster zu zahlen sich anbietet, und seinen zwei Kawassen 300 Piaster pro Monat, sohin doppelt so viel zahlt, als die andern hier residirenden Consule, sind lauter Dinge, die auf Effekt berechnet sind.
Während die Slavo-Bulgaren über die Ankunft des russischen Consuls im Stillen jubeln, sind die Graeco-Bulgaren darüber im hohen Grade verstimmt, die Türken aber mit großem Mißtrauen erfüllt.
Genehmigen etc.
(Sorеtić)
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien.
Konsulatsarchiv Monastir, 1861.
Faszikel 43.
230
Превод
№ 61
Битоля, 4 април 1861 г.
Руският консул, за когото един неустановен слух на времето беше вече предизвестил, пристигна в Битоля в петък, 29 март т. г., и по настойчивата покана на г. Калверт, предадена му чрез тамошния руски консул Мустаксидес [2], отседнал за 48 часа в английското консулство.
На 31 март вечерта г. Хитрово вече напусна английското консулство и до намирането на подходящо жилище нае частна квартира.
Още на третия ден от пристигането си г. Хитрово направи официалните си посещения по случай заемането на поста, а аз, както и моите колеги по служба, му върнахме визитата.
Най-близката цел на мисията на г. Хитрово изглежда да е — под покровителството на руското консулство да подпомага черковната пропаганда, т. е. да подбуди сред населението идеята за една българска национална църква, да подпомогне тази идея и ако е възможно, да я осъществи.
Че под тоя безкористно възприет от българското население претекст се преследват по-висши политически цели, това ми изглежда вън от всяко съмнение и още днес съм в състояние да приведа някои доказателства за това.
Както Абдул Керим паша поверително ми съобщи, от книжата на задържания преди 14 дни в Струга при Охрид български учител Димитър Миладинов несъмнено личи, че той подобно на задържания в края на миналата година учител, велешанина (Кюпрюлю), на име Йордан [3], е руски агент; той получавал пари от Русия и по негово и на негови съмишленици настоятелно искане тук е открито руско консулство.
Миладинов е този, който доста отдавна можа да разпространи слуха, че тук ще дойде един руски консул; той ще да е бил оня, който е осъществил съобщената с доклада от 23 февруари 1860 г. № 48 масова петиция срещу определения за Охрид гръцки митрополит Мелетий; учителят Миладинов ще да е накрая оня, който е изпратил без знанието и съгласието на родителите му едно нему поверено за възпитание момче в Русия [4], нещо, което от само себе си се вижда, че той е имал правото да разполага със сигурни парични средства.
Господин Хитрово, който трябва да получава 5000 рубли заплата, е довел със себе си руския консулски преводач от Видин; последният обаче скоро ще го напусне, понеже му е определен за преводач секретар досегашният секретар на Руското генерално консулство в Белград на име Березен.
След пристигането на г. Березен г. Хитрово възнамерява да предприеме пътувания из целия район на еялета и да направи обстоен доклад на правителството си за своите впечатления.
По някои отронени от г. Хитрово изказвания не е невъзможно, щото г. Хитрово да е получил подобно на г. Хилфердинг в Босна в 1857 г. мисия да устрои руско консулство тук и след това да се върне на поста си в Министерството на външните работи в Петербург, откъдето той направо е дошъл тук.
231
Както узнавам, преди няколко години г. Хитрово е направил едно пътуване до Палестина като секретар на една изпратена от руското посолство комисия за Ерусалим и оттогава, както е казано по-горе, е на служба в Петербург в департамента на външните работи; той е млад човек на 25—27 години, носи на гърдите си руския орден Станислав и един златен медал, което, изглежда, прави немалко впечатление на българите. Ако Русия удостоява така разточително своите млади консули в Ориента — аз навеждам тук само мен познатите от времеслуженето ми Чулпников в Босна, Безобразов в Херцеговина, Попов в Молдова и г. Хитрово — то това не става за това, че те са могли вече да спечелят заслуги за отечеството, а по-скоро за това, за да правят съответно голямо впечатление на ориенталците, които държат много на външни знаци и с това чрез говорещи нагледно доказателства да изтъкнат блясъка, щедростта и величието им и да извикат у християните ориенталци тайното желание да могат да станат граждани на тази импозантна империя.
Че г. Хитрово предлага да плаща 1000 пиастра месечно за една хубава къща, на двамата си гавази 300 пиастра месечно, значи два пъти повече от другите тук пребиваващи консули, са все неща, които са пресметнати за ефект.
Докато славо-българите мълчаливо се радват на пристигането на руския консул, гръко-българите са разстроени във висока степен от това, а турците са обладани от голямо недоверие.
Благоволете и т. н.
(п) Соретич
1. Франц Ритер фон Соретич е роден в Остерц на военната граница. Започнал дипломатическата си кариера през 1850 г. в Белград. Служил след това в Сараево. От юни 1859 г. е вицеконсул в Битоля. Знаел сръбски език, а по време на службата си в Битоля научил и български. Починал през юли 1888 г. в Тунис.
2. Мустаксидес, грък по произход, бил по това време руски консул в Солун.
3. Йордан х. Константинов Джинот. Всяко усилие за извоюване на независима българска черква е било таксувано като руска пропаганда и всеки народен деец е рискувал да бъде обвинен, че е руски агент.
4. Става дума за Иван Капчев. Вж. писмото на К. Шапкарев до братя Робеви и синове от 21 февруари 1861 г.
Австрийският консул барон Баум [1] до консула Соретич — Битоля
Солун, 28 април 1861 г.
От доклада на битолското консулство интернунцият Прокеш Остен е разбрал, че арестуваният Димитър Миладинов е руски агент. Сведенията обаче на католическия архиепископ в Цариград са, че той бил злепоставен пред турските власти, защото агитирал българите да минат към католическата черква. Нареждане да се проучи добре въпроса и да се докладва. Становището на Високата порта е против създаването на независима българска черква.
232
No 350
Vertraulich
Salonik, 28. April 1861.
Wohlgeborner Herr,
Aus Ihrem Berichte vom 4. l[aufenden] M[onats], Z[ahl] 61, haben S[eine] Excellenz der Internuntius Freiherr von Prokesch ersehen, daß der über höheren Auftrag zu Struga verhaftet gewordene bulgarische Lehrer Demeter Miladinov als ein im russischen Interesse handelnder Emissär beeinzichtigt erscheine.
S[eine] Eminenz der katholische Erzbischof in Konstantinopel hingegen glaubt auf Grund ihm zugekommener Anzeigen annehmen zu müssen, daß Miladinov sich für den Obertritt der Bulgaren zur katholischen Kirche verwendet, und dadurch der griech[ischen] Geistlichkeit Ärgerniss gegeben habe, der es dann gelungen sei, jenen Lehrer bei der Localautoritaet zu verdächtigen.
Freiherr v[on] Prokesch beauftragte mich daher, Sie auf obige Version des Erzbischofs aufmerksam zu machen, und Sie gleichzeitig einzuladen, überhaupt ein aufmerksames Auge darauf zu richten, wie allenfalls die dortigen Gemüther sich zu den in Bulgarien sich äußernden Unionbestrebungen verhalten.
Ohne auf den religiösen Theil der Frage einzugehen, ist nur vom politischen Standpunkte zu bemerken, daß die Pforte zunächst das Verbleiben der orthodoxen Bulgaren im Verbände mit dem hiesigen griechischen Patriarchate anstrebt, daß sie aber wo dies nicht zu erreichen ist, den Uebertritt der Abtrünnigen zur katholischen Religion als minder bedenklich, denn die Bildung einer abgesonderten slavisch orthodoxen Kirchengemeinschaft erkennt.
Letzterer Tendenz wird sie daher stets entschieden entgegentreten, und es wird Euer Wohlgeboren Scharfblick nicht entgehen, daß sie dabei in der That in ihrem wohlverstandenen Interesse handelt, indem eine solche bulgarisch nationale Kirchengemeinschaft der religionsverwandten slavischen Nachbarmacht einen neuen und mächtigen Hebel zur Vermehrung ihres Einflusses in die Hände liefern würde.
Dem erhaltenen Fingerzeig zu Folge werde wohl dieselben, zweifelsohne, eintretenden Falles Ihr Verhalten einzurichten bedacht sein.
Genehmigen Euer Wohlgeboren den Ausdruck meiner ausgezeichnetsten Hochachtung.
Baron Baum m. p.
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulatsarchiv Monastir, 186l,
Faszikel 43.
Превод
№ 350
Солун, 28 април 1861
Поверително
Благородни господине,
От доклада Ви от 4 текущия месец № 61 Негово Превъзходителство интернунцият барон фон Прокеш е разбрал, че задържаният в
233
Струга по високо нареждане български учител Димитър Миладинов е уличен като действуващ в руски интерес емисар.
Негово Високопреосвещенство католическият архиепископ в Цариград [2] мисли, напротив, че въз основа на донесени му сведения [3] трябва да се приеме, че Миладинов работи за преминаването на българите към католическата черква и поради това е разгневил гръцкото духовенство, което е успяло да го злепостави пред местната власт.
Затова фрайхер фон Прокеш ме натовари да Ви обърна внимание върху горната версия на архиепископа и едновременно да Ви поканя въобще да насочите вниманието си върху това и по-специално как се отнасят духовете там към проявяващите се в България стремежи за уния.
Без да се спирам на религиозната страна на въпроса, от политическо гледище е за отбелязване, че портата цели преди всичко оставането на православните българи в лоното на тукашната гръцка патриаршия, но че тя, където това не може да постигне, счита за по-малко опасно преминаването на отцепниците към католическата религия, отколкото създаването на една отделна славянска православна църковна общност.
Поради това портата винаги ще се противопоставя на този стремеж и на проницателното око на Ваше Благородие не ще убегне, че в тоя случай тя действително постъпва в съгласие със своя добре разбран интерес, защото една такава българска национална църковна общност би дала в ръцете на религиозно родствената славянска сила един нов и мощен лост за увеличаване на влиянието ѝ.
Вследствие на получените указания се смята, че същите ще бъдат без съмнение съобразени при съответен случай с Вашето поведение.
Благоволете, Ваше Благородие, да приемете израза на моето най-отлично високопочитание.
Барон Баум
1. Карл Аугуст фрайхер фон Баум е започнал дипломатическата си кариера през 1842 г. като канцлер в Генералното консулство в Краков. Служил последователно в Бейрут, Цариград и Трапезунд, от февруари 1859 г. той е генерален консул на Австрия в Солун.
2. Архиепископ Брюнони, известен с усилията си да разпространи униатското движение сред българите. Пълната му титла била: „Paulus Brunoni, archiepiscopus et vicarius apostolico”.
3. Тези сведения са изпратени от Льо Павек (вж. Н. Табаков, Вести за биографията на братя Миладинови, Учил. преглед, XXX, 1931, кн. 5, с. 762).
Австрийският консул Соретич до консула Баум — Солун
Битоля, 30 май 1861 г.
В отговор на писмото на Баум от 28 април 1861 г. докладва, че Димитър Миладинов е ратувал не за уния с римския престол, а за независима от фанариотите православна църква. Сведенията на Павек не отговарят на истинското положение. Българите от Охрид искат не уния, а възстановяване на българската патриаршия.
234
No 104
Monastir, 30. Mai 1861.
Mit Bezug auf die geehrte Weisung vom 28. April l[aufende] Z[ahl] 350 bin ich in dem Falle Euer Hochgeboren berichten zu können, daß mir Seine Excellenz Abdul Kerim Pascha die Schriften und Papiere des gefangenen Lehrers von Struga Miladinov, die mit geringer Ausnahme von griechisch geschriebenen Briefen in dem mir bekannten bulgarischen Idiom mit cyrillischen Lettern geschrieben sind, vertraulich zur Einsicht gegeben, und ich aus denselben die feste Oberzeugung gewonnen habe, daß Herr Miladinov bis zum Zeitpunkte seiner Haft nicht für die Union mit dem heiligen römischen Stuhle, wohl aber für die Separation der Bulgaren vom griechischen Patriarchate und Bildung einer abgesonderten bulgarischorthodoxen Kirchengemeinschaft kräftigst gewirkt hatte.
Es ist eine auf Autopsie gegründete Thatsache, daß Miladinov für den Bau einer orthodoxen bulgarischen Nationalkirche in Constantinopel Sammlungen unter seinen Landsleuten veranstaltete, in seinen Briefen wohl von der Trennung vom griechischen Patriarchate feurig spricht, dagegen mit keinem Sterbenswörtchen die Union mit Rom erwähnt.
Ich kann es demnach nicht unerwähnt lassen, daß der hochwürdigste katholische Erzbischof in Constantinopel bezüglich Miladinov's falsch berichtet worden, was mir um so mehr auffällt, als Herr le Pavec im Anfang der Inhaftirung desselben mir selbst die Bemerkung machte, Miladinov arbeite zwar für die Separation der Bulgaren von dem griechischen Patriarchate, aber nicht für die Union.
Eine gleiche Sprache führte gegen mich der Vertrauensmann desselben, der unter dem Namen bulgarischer Lehrer, bei den Lazaristen wohnende Bulgare Manćović, welcher vor seiner Gefangennahme Milaginov unumwunder als Agenten für die russische Kirchensache bezeichnete. So weit die Thatsachen.
Wenn nun Herr Mancovic, der später mit noch zweit hiesigen jungen Leuten verhaftet worden, auf einmal erzählt, er habe während der kurzen Zeit seiner gemeinsamen Haft mit Miladinov, lezter bekehrt und ihn für die Union gewonnen; wenn nun darauf Herr Le Pavec mit der Nachricht zu mir geeilt kommt, Miladinov sey plötzlich Unionist geworden, und ich müsse ihn sonach, da ich mit Abdi Pascha befreundet, gleich vom Arreste befreien; wenn endlich Herr Le Pavec, da ich seinen Wunsch nicht realisi-ren kann, darüber an den hochwürdigsten katholischen Erzbischof nach Constantinopel schreibt und Miladinov als einen im Interesse der Union mit dem heiligen römischen Stuhle handelnden Agenten darstellt; so sind dies für mich unbegreifliche Dinge, mit denen aber der intrigante Herr Le Pavec keine lautere Absicht verbindet und damit zum mindesten seine vieljährige Erfolglosigkeit in Bekehren der Bulgaren zur katholischen Kirche beschönigen will.
Soweit ich den Character und die kirchlichen Bestrebungen der Bulgaren zu beurtheilen vermag, so sind es gerade die Bewohner der Kaimakamie von Ochrida, die am allerwenigsten an die Union denken, dagegen für die Wiedererrichtung eines bulgarisch-orthodoxen Patriarchats in Ochrida seit der Ankunft des russischen Consuls allhier mehr denn je schwärmen.
Genehmigen etc.
(Sorеtić)
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulaisarchiv Monastir, 1861,
Faszikel 43.
235
Факсимиле от първата страница от писмото на Соретич до консула Баум — 30 май 1861 г.
236
Превод
№ 104
Битоля, 30 май 1861 г.
Като се позовавам на почитаемото Ви нареждане от 28 април текущ № 350, в състояние съм да докладвам на Ваше Благородие, че Негово Превъзходителство Абдул Керим паша поверително ми даде за преглед писмата и книжата на задържания учител от Струга Миладинов, които с незначителни изключения от написани на гръцки писма са писани на познатото ми българско наречие с кирилица; от тях добих твърдото убеждение, че г. Миладинов до момента на задържането е работил най-действено не за уния със светия римски престол, а за отцепването на българите от гръцката патриаршия и за създаването на една отделна българска православна черковна общност.
Установен от личния преглед факт е, че Миладинов е провел между своите съотечественици подписка за събиране на пари за строежа на православна българска национална черква в Цариград; в писмата си той говори с жар за отделянето от гръцката патриаршия, докато нито с една-едничка дума не споменава за уния с Рим.
Поради това не мога да не отбележа, че високопреосвещеният католически архиепископ в Цариград е бил неправилно осведомен по отношение на Миладинова; нещо, което още повече ми прави впечатление е, че г. Льо Павек в началото на задържането на същия лично ми направи намек, че Миладинов наистина работи за отделянето на българите от гръцката патриаршия, но не и за уния.
Същият език държа пред мен довереният нему човек, българинът Манчович, който живее като български учител при лазаристите, и който преди задържането си окачествяваше Миладинова направо като агент на руското черковно дело. Дотук са фактите [1].
Ако сега г. Манчович, който по-късно бе задържан с още двама тукашни млади мъже, изведнъж разправя, че през късото време на неговия общ с Миладинова затвор е разубедил последния и го е спечелил за унията; ако след това г. Льо Павек идва бързо при мен с известието, че Миладинов станал внезапно униат и следователно аз, тъй като съм в приятелски отношения с Абди паша, трябва да го освободя от ареста; ако накрай г. Льо Павек, понеже не мога да удовлетворя неговото желание, пише за това на високопреосвещения католически архиепископ в Цариград и описва Миладинова като агент, действуващ в интерес на унията със светия римски престол, то това са за мен неразбираеми неща, с които обаче интригуващият г. Льо Павек не свърза някакво нечестно намерение, а желание само да оправдае дългогодишния си неуспех в привличането на българите към католическата черква.
Доколкото съм в състояние да преценя характера и черковните стремежи на българите, то тъкмо жителите на Охридското каймакамство са ония, които най-малко мислят за уния, а, напротив, от пристигането на руския консул тук повече от когато и да било бленуват за възстановяването на една българска православна партиаршия в Охрид.
Благоволете и т. н.
Соретич
237
1. Настоящият доклад на австрийския консул в Битоля Соретич представлява един ственият писмен документ, изхождащ от човек, прегледал непосредствено заловената от турците Миладинова кореспонденция. От доклада личи, че Соретич се е запознал добре с писмата на Д. Миладинов и правилно е разбрал, към какво са насочени усилията на видния български деец. Това впечатление на Соретич, извлечено от личния преглед на писмата, е подкрепено и от сведенията, дадени му в началото от католика Льо Павек и униата Вас. Манчович.
Австрийският консул Соретич до консула Баум — Солун
Битоля, 6 юни 1861 г.
Съобщение за изпращането в Цариград на Димитър Миладинов със заловените писма и книжа, за да бъде съден там. Сведения за въоръжаване на част от населението и създаване на местна жандармерия.
№ 111
pt Baron Baum
Monastir 6. Juni 1861.
Der in meinen ergebensten Berichten vom 4. April und 30. Mai laufenden Jahres, Zahl 61 und 104 mehrfach genannte bulgarische Lehrer Miladinov aus Struga ist sammt den bei ihm vorgefundenen Schriften und Papieren nach Constantinopel abgeschickt worden und soll dortorts über ihm das Urtheil gefällt werden.
Die von Abdul Kerim Pascha angeordnete Bewaffnug einer verhältniss-mässigen Anzahl Bewohner jeden Dorfes verfehlt nicht ihre guten Wirkungen zu äußern. Im Laufe der Woche wurden wieder drei des Raubes beeinzichtigte Individuen eingebracht und dürfte über sie demnächst das Urtheil gefällt werden.
Hier verlautet es mit großer Bestimmtheit, daß die Gendarmerie demnächst im Ejalet in's Leben gerufen und in Wirksamkeit gesetzt werden soll.
Genehmigen etc.
(Sorеtić)
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulatsarchiv Monastir, 1861,
Faszikel 43
Превод
№ 111
Битоля, 6 юни 1861 г.
До барон Баум
Многократно поменаваният в моите предишни доклади от 4 април и 30 май т. г. № 61 и 104 български учител Миладинов от Струга е бил изпратен в Цариград заедно с намерените у него писма и книжа и там щяла да бъде произнесена присъдата над него [1].
238
Разпореденото от Абдул Керим паша въоръжаване на едно относително число жители от всяко село не закъсня да даде своите добри резултати. В течение на седмица бяха хванати три лица, обвинени в грабеж, и в скоро време следва да бъде произнесена присъда над тях.
Тук с голяма положителност се говори, че скоро жандармерията във вилаета ще бъде създадена и поставена в действие.
Благоволете и т. н.
Соретич
1. Както се вижда от доклада на руския консул Хитрово до посланика Лобанов с дата 11 май 1861 г. и от писмото на К. Държилович до Раковски с дата 6 юни 1861 г., Д. Миладинов е бил изведен от битолския затвор на 10 май 1861 г. и откаран за Солун, откъдето в първите дни на юни е заведен в Цариград.
Австрийският заместник-консул Саксл до консула Баум — Солун
Битоля, 1 август 1861 г.
Съпругата на Димитър Миладинов е подала до консулите е Битоля еднообразно прошение за ходатайство по освобождението му. Неговите колеги го препращат в Цариград и затова и той го прилага в оригинал и превод на разпореждане.
No 140
pt Baron Baum
Monastir 1. August 1861.
Ein Pari des in Abschrift und Übersetzung beiliegenden Gesuches wurde von der Gattin des bulgarischen Lehrers Miladinov aus Struga, von dessen Jnstradirung nach Constantinopel der hierämtliche Bericht de dato 6. Juni laufenden Jahres Zahl 111 Erwähnung macht, an die hier residirenden Con-sulate übergeben.
Wie ich nun in Erfahrung brachte, wird das in der Rede stehende Gesuch heute von dem russischen und englischen Consulate den respectiven Legationen bevorwortend vorgelegt werden; demzufolge habe auch ich hie-mit die Ehre selbes zur Verfügung dem weisen Ermessen Euer Hochgeboren ergebenst zu unterbreiten.
Genehmigen etc.
Sachsl m. p.
(Consulasverwesser).
Haus-. Hof- und Staatsarchiv Wien,
Konsulatsarchiv Monastir, 1861,
Faszikel 43
Превод
№ 140
п[ълната] т[итла] Барон Баум
Битоля, 1 август 1861 г.
Приложеното прошение [1] в препис и превод бе подадено в еднообразен вид до тукашните консулства от съпругата на българския учител
239
Миладинов от Струга; за изпращането му в Цариград се споменава в доклада на тукашното консулство от 6 юни т. г., № 111.
Както узнах, поменатото прошение днес ще бъде изпратено с необходимото обяснение до съответните легации от руското и английското консулство; вследствие на това имам чест най-покорно да представя същото на Ваше Благородие на разпореждане. Благоволете и т. н.
Саксл
(управляващ консулството)
1. Написано в няколко еднообразни екземпляра на гръцки език, прошението е било предадено до консулствата в Битоля. В настоящата преписка то е поместено веднъж като приложение към писмото на английския консул Калверт до посланика Булвер от 24 юли 1861 г.
Епископ Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — Виена
Дяково, 29 октомври 1861 г.
Съобщава, че българският писател Константин Миладинов, след като отпечатал на негови разноски „Български народни песни”, заминал за родината си, но турското правителство го е арестувало и конфискувало труда му. Моли да се направят постъпки за освобождението му, тъй като е невинен и не е способен за никакво закононарушение.
№. 117 рг.
11637/0 рг. 4/11 1861.
Seine, des K. K. Herrn wirkl. geh. Rathes,
Ministers des kais. Hauses und des Äußeren
etc. Johann Bernhard Grafen von Rechberg
und Rothenlöwen Excellenz in Wien.
Euer Excellenz!
Vor wenigen Monaten hat ein junger bulgarischer Literat, Namens Konstantin Miladinov bulgarische Nationallieder, welche er und sein Bruder Demetrius gesammelt, in Agram drucken lassen. Diese Lieder sind, wie gewöhnlich es die Nationallieder der Slaven zu sein pflegen, aus der Geschichte und den Gewohnheiten des Volkes entnommen, Gedichte unschuldigster Natur, bei einem jeden in der Kultur zurückgebliebenes Volke der erste Anfang eines gedeihlicheren Kulturlebens. Die Drucklegung ist auf meine Kosten geschehen.
Nach der Drucklegung dieser Lieder kehrte der oberwähnte junge Mann in seine Heimath zurück, um seinen Landsleuten die Frucht seines mehrjährigen unermüdlichen Fleisses mitzutheilen. Eine jede Regierung würde ein
240
solches Verdienst, wenn nicht belohnen, so doch wenigstens beloben; aber die türkische Regierung hatte, wie gewöhnlich, ganz andere Ansichten, und hat — wie es öffentliche Blätter, bekannt machten — das Werk confiscirt, den unschuldigen Müadinov aber, arretieren und nach Constantinopel bringen lassen, wo er wahrscheinlich noch jetzt gefangen sich befindet.
Da ich diesen jungen Mann, welcher sich auch eine Zeit lang hier in Diakovo aufhielt, vollkommen kenne, und überzeugt bin, daß er keiner gesetzlichen Uebertretung fähig sei; so nehme ich mir die Freiheit, vertrauend auf die Gnade und das Wohlwollen Eurer Excellenz, Hochdieselben bittlich anzugehen: wollen Eure Excellenz sich gütigst angelegen sein lassen, die Freilassung sowohl dieses unschuldig Leidenden, als auch seines Werkes auszuwirken.
Genehmigen übrigens den Ausdruck meiner Hochachtung und Hochverehrung mit der ich geharre Eurer Excellenz
gehorsamster Diener
Strossmayer Bischof
Diakovo, am 29. October 1861.
[Eigenhändige Notiz des Ministers Rechberg:]
Ich bitte Seiner Excellenz antworten lassen zu wollen, daß ich unverzüglich dem Baron Prokesch Instructionen zusenden werde, u. dieselben veranlassen zu wollen.
R[echbеrg]
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, 456/4
Превод
№ 117 пр.
11637/0 пр. 4/11 1861
До Негово Превъзходителство господина императорски и кралски действителен таен съветник, министър на императорския дом и на външните работи и пр. и пр. Йохан Бернхард граф фон Рехберг и Ротенльовен във Виена.
Ваше Превъзходителство!
Преди няколко месеца един млад български писател на име Константин Миладинов отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски.
241
Факсимиле от писмото на Щросмайер до граф Рехберг Ротенльовен — 29 октомври 1861 г.
242
243
244
След отпечатването на тия песни, гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на многогодишното си неуморно прилежание. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало труда и е наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега [1].
Понеже познавам основно тоя млад човек, който беше за известно време тук, в Дяково, и съм убеден, че той не е способен за никакво нарушение на закона, то, осланяйки се на милостта и благоволението на Ваше Превъзходителство, позволявам си свободата да се обърна към Вас с молба: Ваше Превъзходителство да благоволи да се погрижи най-благосклонно както за освобождението на този невинно страдащ, така и за освобождението на неговото произведение [2].
Приемете впрочем израза на моето високо уважение и висока почит, с които оставам на Ваше Превъзходителство
най-покорен слуга
(подп.) епископ Щросмайер
Дяково, 29 октомври 1861
[саморъчна бележка на министър Рехберг:]
Аз моля да благоволите да отговорите на Негово превъзходителство, че аз незабавно ще изпратя на барон Прокеш инструкции, които да благоволите да подготвите.
1. От писмото проличава убеждението на Щросмайер, че К. Миладинов е преследван във връзка с отпечатването на „Български народни песни”.
2. В черновата, която се пази в архива на Дяковската епископия, вместо „освобождаването на неговото произведение, стои „освобождаването на неговия брат” (wie auch sei nes Bruders). Явно Щросмайер е сметнал за уместно да се застъпи само за Константин, когото познавал добре. (Черновката публикувана от С. Юринич, Й. Ю. Щросмайер, СбНУ, кн. XXII—XXIII, С., 1906–1907, с. 54–55).
Граф Рехберг [1] до интернунциуса Прокеш — Цариград и до епископ Щросмайер — Дяково
7 ноември 1861 г.
Предава съдържанието на писмото на епископ Щросмайер до Министерството на външните работи от 29 октомври с. г. относно Константин Миладинов и нарежда да се направят постъпка за освобождението му.
Уведомява епископ Щросмайер за дадените инструкции на Прокеш в Цариград и за резултата от тия постъпки ще го уведоми допълнително.
245
ad Nr 11637/0
1. An Freiherrn von Prokesch
zu
Constantinopel
2. An Bischof Strossmayer
zu
Diakovär
Wien, den 7. November 1861.
1)
Laut des abschriftlich anverwahrten, an mich gerichteten Schreibens des hochwürdigsten Herrn Bischofs von Diakovär, de dato 29. vorigen Monats ist ein junger bulgarischer Literat, Namens Constantin Miladinov, kürzlich bei seiner Rückkehr aus Agram, wo er die Drucklegung von ihm gesammelter bulgarischer Nationallieder besorgt hatte, in seiner Heimath von den türkischen Behörden verhaftet und nach Constantinopel abgeführt, — das besagte Werk aber auf Befehl der osmanischen Regierung in Beschlag genommen worden.
Bischof Strossmayer nimmt in Folge dessen meine Verwendung zu dem Ende in Anspruch, damit bei dem Pforte behufs der Loslassung des genannten jungen Bulgaren, den er als einer gesetzlichen Übertretung unfähig schildert und der Freigebung des confiscirten Werkes, welches nur Gedichte der unschuldigsten Natur enthalten soll, hingewirkt werden möge.
Indem ich keinen Anstand nehme, dem diesfälligen Ansuchen des mehrgedachten Prälaten zu entsprechen, ersuche ich Euer Excellenz, sich in dem von demselben befürworteten Sinne in der Ihnen als angemessen erscheinenden Weise geeigneten Ortes zu verwenden und das Ergebnis zu meiner Kenntnis zu bringen.
Empfangen etc.
Rechberg
2)
In vorläufiger Erwiderung auf Eurer Excellenz geehrtes Schreiben vom 29. vorigen Monats Nr. 117/pr. — beehre ich mich Hochdenselben tekannt zu geben, daß ich in dem darin ausgedruckten Wunsche gemäß nicht ermangle, den kaiserlichen Internuntius in Constantinopel unter Einem zu beauftragen, auf die Freilassung des über Anordnung der osmanischen Regierung verhafteten und in die türkische Hauptstadt abgeführten bulgarischen Literaten, Constantin Miladinov und auf die Aufhebung der gegen seine Sammlung bulgarischer Nationallieder verhängten Confiscation, — geeigneten Ortes in angemessener Weise hinzuwirken.
Indem ich mir vorbehalte, den zu gewärtigenden Bericht des Freiherrn von Prokesch über das Ergebnis seiner betreffenden Verwendung, sobald derselbe hieher gelangt sein wird, zu Hochdero Kenntnis zu bringen, erneuere etc.
Rechberg
246
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, P. 456 [2] / 4
Превод
към № 11637/0
1. До фрайхер фон Прокеш
в Цариград
2. До епископа Щросмайер
в Дяково
Виена, 7 ноември 1861 г.
1.
Съгласно с отправеното до мен писмо на Високопреосвещения господин епископ от Дяково от 29 м. м., което прилагам тук в препис един млад български писател на име Константин Миладинов неотдавна при завръщането си от Загреб, където отпечатал събрани от него български народни песни, е бил арестуван от турските власти в родината и отведен в Цариград, — поменатото негово произведение обаче по заповед на османското правителство е било конфискувано.
Поради това епископ Щросмайер прибягва до моето ходатайство да се действува пред портата за освобождението на поменатия млад българин, когото той представя като неспособен на закононарушение и за освобождаване на конфискуваното произведение, което съдържало само стихове от най-невинно естество.
Понеже нямам никакви колебания, аз се отзовавам на тази молба на поменатия прелат — моля Ваше Превъзходителство да ходатайствувате пред надлежното място по начин, който намирате за подходящ и в искания от него смисъл, и за резултата да ме уведомите.
Приемете и пр.
Рехберг
2.
В предварителен отговор на уважаемото писмо на Ваше Превъзходителство от 29 м. м. № 117/pR имам чест да Ви уведомя, че съгласно с изразеното в него желание аз наредих веднага до императорския интернунций в Цариград да направи по подходящ начин постъпки пред съответното място за освобождението на арестувания по нареждане на османското правителство и отведен в турската столица български писател Константин Миладинов и за отменяването на наложената на неговия сборник от български народни песни конфискация.
Като си запазвам правото да донеса до Ваше знание очаквания доклад на барон фон Прокеш за резултата от неговото ходатайство веднага щом същият пристигне тук, изказвам отново и пр.
Рехберг
247
1. Граф Й. Бернхард фон Рехберг Ротенльовен (1806—1899) от май 1859 г. бил министър на външните работи на Австрия. Той познавал по-отблизо положението в Турция от времето, когато бил посланик в Цариград (юни 1851—юли 1853 г.).
2. Писмото обнародвано за първи път от А. Ивић. Архивска грађа o југословенским књижевним и културним радницима, књ. III (1780—1894), Београд, 1932, с. 337.
Интернунциус Прокеш [1] до граф Рехберг — Виена
Цариград, 4 декември 1861 г.
Доклад за направените постъпка за Константин Миладинов. Намерил го в полицейския затвор, дето е бил и неговият брат Димитър. Правителството отказало да го освободи. Прилага доклад до великия везир за неговото дело. Сведения за Димитър Миладинов и за обвиненията срещу двамата братя като руски агенти. Ролята на руските консули по изселването на българи от България в Крим.
Nr. CXII A—D.
13170/0 pr. 14/12 1861.
Hochgeborner Graf,
In Befolgung Eurer Excellenz hoher Weisung vom 7. November I. J., Z. 11637/0, auch durch direkte Zuschiift des Herrn Bischof von Diakovär hiezu aufgefordert, habe ich mich sogleich bemüth die Person des Constantin Miladinov ausfindig zu machen. Ich fand ihn auch wirklich im hiesigen Polizeigefängnisse in Haft, wo sich sein älterer Bruder schon seit fünf bis sechs Monaten, als russischer Umtriebe verdächtig, befindet. Die Freigebung Constantins wurde mir verweigert, da eine während seines Aufenthaltes in Moskau mit diesem seinen Bruder geführte Correspondenz gegen ihn vorlag. Was ich erzielen konnte, war die Beschleunigung der Untersuchung und die Zusage mich von dem Ergebnisse derselben zu verständigen. Die anliegende Uebersetzung eines Berichtes des Polizei-Ministers an den Großwesir weiset den heutigen Stand der Sache nach.
Ein meinen Bemühungen für den Schützling des hochwürdigsten Bischofs von Diakovär nicht günstiger Umstand ist, daß die kaiserlich russische Gesandschaftfrüher, als ich meine Verwendung anbringen konnte, für beide Brüder lebhaft obwohl vergeblich verwendete, eine Bemühung die nicht zur Minderung des Verdachtes beiträgt, der auf beiden lastet.
In Bezug auf den älteren Bruder Dimitri Miladinov war mir schon im Laufe April dieses Jahres von Seite des k. k. Vicekonsulates in Monastir angezeigt worden, daß derselbe unter dem Deckmantel für den Uebertritt der Bulgaren zur römischen Kirche zu wirken, zwar für die Ablösung derselben vom Griechischen Patriarchate in Constantinopel, aber nur zu dem Zwecke der Bildung einer eigenen bulgarisch-orthodoxen Kirchen-Gemeinde, thätig war. Auf dieses Ziel aber waren seit ein paar Jahren die Bemühungen der russischen offiziellen und nicht offiziellen Agenten gerichtet. In neuester Zeit ist dieses Ziel mehr in den Hintergrung gerückt und es beschränkten sich
248
die Bemühungen dieser Agenten mit Erfolg darauf wenigstens den Uebertritt der Bulgaren zur römischen Kirche zu verhindern und die Auswanderung derselben nach Russland zu fördern. Zu diesem Zwecke wurden russische Consulate in Adrianopel und Monastir errichtet und mit Geldmitteln ausgerüstet. Consularberichte aus diesen beiden Orten, sowie aus Varna, Rustschuk und Widdin melden übereinstimmend die große Thätigkeit der russischen Consuln namentlich für die Auswanderung. Aus Varna meldet der neueste Bericht des Herrn Tedeschi vom 26. November, daß aus Burgas allein über 2,000 Bulgaren nach der Krim sich einschifften und 10 Deputirte bulgarischer Dörfer aus dem Innern eben dahin sich begaben, um die Ländereien zu besehen, welche die russische Regierung den Einwanderern zu Gebote stellt.
In vielen Bezirken sollen die Feldarbeiten völlig eingestellt sein, weil Auswanderung in Masse im nächsten Frühjahr beabsichtigt ist. Der Consul setzt bei, daß der Grund dieser Bewegung nicht sowohl, wie man verbreitet, in der gedrückten Lage des bulgarischen Bauers als in den Aufforderungen und Zusagen der russischen Organe zu suchen sei. Aus Adrianopel schreibt Herr von Cammerloher vom 30. November, daß in Folge der Bemühungen des russischen Consuls Schischkin schon im verflossenen Sommer 34 Ortschaften aus dem Paschalik durch Abgeordnete an diesen die Bitte aussprachen, zur Einwanderung in Russland zugelassen zu werden, eine Bitte, die auch alsbald günstige Erledigung erhielt, nämlich die Zusagen eines reichlichen Ausmasses an Grund und Boden, vom 60 Silberrubel Prämie für jede Familie und von Befreiung von Steuern und Heeresdienst. Diese Zusagen vermochten viele Bulgaren ihren Grundbesitz und Viehstand zu veräussern. Die türkischen Behörden traten diesen Bestrebungen zwar entgegen, aber mit geringem Erfolg, da sich die russischen Organe auf das, gelegentlich der Einwanderung, der Tartaren, von der Pforte der hiesigen russischen Gesandtschaft gemachte Zugeständnis der Freizügigkeit der in den Statthalterschaften von Widdin, Rustschuk und Varna wohnenden Bulgaren beriefen und die zum Auswandern Geneigten den türkischen Behörden gegenüber unterstützten. Dermalen hindert die Jahreszeit den Fortgang der Auswanderung
Genehmigen Euer Excellenz den Ausdruck meiner gänzlichen Ergebenheit
Prokesch Osten
Seine Excellenz
Herrn Grafen von Rechberg und Rotenlöwe
Haus,- Hof- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern. Parteisachen,
Karton 299. P. 456 [2] / 4
Превод
№ CXII A—D
13170/0 ч. 14/12 1861 r.
Благородни графе,
В изпълнение на високото нареждане от 7 ноември т. г. № 11637/0 поканен към това същото и с директно писмо от господин епископа от Дяково, постарах се незабавно да намеря лицето Константин Миладинов.
249
И действително го намерих задържан в тукашния полицейски затвор, където неговият по-стар брат се намира вече от преди пет—шест месеца, заподозрян в руски интриги. Освобождаването на Константина ми беше отказано, понеже против него се явява водената по време на пребиваването му в Москва кореспонденция със своя брат. Това, което можах да постигна, бе ускоряването на следствието и обещанието да ме осведомят за резултата от него. Приложеният превод на един доклад на министъра на полицията до великия везир показва днешното положение на въпроса.
Неблагоприятно по отношение старанията ми за протежето на Високопреосвещения епископ от Дяково се явява обстоятелството, че преди да се застъпя аз, императорската руска легация е ходатайствувала горещо, макар и напразно, за двамата братя — старание, което не е допринесло за намаляване на подозрението, което тежи върху двамата.
За по-стария брат Димитър Миладинов ми бе донесено още през април тази година от страна на имп. кр. вицеконсулство в Битоля, че под прикритието, че работи за преминаването на българите към римската черква, в действителност е работил за отцепването на същите от гръцката патриаршия в Цариград, но само с цел да се създаде една отделна българска православна черковна общност. Към тази цел обаче от няколко години бяха насочени старанията на руските официални и неофициални агенти. В най-ново време тази цел останала на заден план и старанията на тия агенти успешно се ограничиха върху това поне да попречат за преминаването на българите към римската черква и да съдействуват за изселването на същите в Русия. За тази цел бяха открити и снабдени с парични средства руските консулства в Одрин и Битоля. Консулски доклади от тия две места, както и от Варна, Русе и Видин, съобщават единодушно за голямата дейност на руските консули особено по изселването. Най-новият доклад от Варна на г. Тедеши от 26 ноември съобщава, че само от Бургас се качват на параходи над 2000 българи за Крим, а 10 представители на български села от вътрешността се отправят също нататък, за да огледат земите, които руското правителство предоставя на разположение на преселниците.
В много области полските работи са били напълно преустановени, защото за следващата пролет се замисля масово изселване. Консулът добавя, че причината за това движение трябва да се търси не толкова, както се разпространява, в стесненото положение на българския селянин, колкото в подканянията и обещанията на руските органи. Господин фрайхер Каммерлоер пише на 20 ноември от Одрин, че като следствие на старанията на руския консул Шишкин през миналото лято 34 села от пашалъка са отправили чрез пратеници молба до същия да бъдат допуснати за преселване в Русия; една молба, която веднага получила благоприятно разрешение, а именно обещание за голям размер земя, премия от 60 сребърни рубли за всяко семейство и освождаване от данъци и военна служба. Тия обещания накараха много българи да продадат земите и добитъка си.
Турските власти наистина се противопоставиха на тия стремления, но с малък успех, тъй като руските органи се позоваха на направената по повод преселването на татарите отстъпка за свободно придвижване на живеещите в пашалъците на Видин, Русе и Варна и подкрепяха склон-
250
ните към изселване пред турските власти. Засега годишният сезон пречи за продължаване на изселването.
Благоволете, Ваше Превъзходителство, да приемете израза на моята дълбока преданост.
Прокеш Остен
[Адрес:] Негово Превъзходителство
господин граф фон Рехберг и Ротенльове
1. Барон Антон Прокеш фон Остен (1795—1876), виден австрийски дипломат. Посланик в Атина (1834—1849) и Берлин (1849—1952), той от 1855 до 1871 г. е посланик в Цариград. Проявил голям интерес към миналото на гърците, Прокеш фон Остен написва по време на престоя си в Гърция голям четиритомен труд „Geschichte des Abfalls der Griechen vom türkischen Reiche im Jahre 1821 und der Gründung des Hellenischen Königsreiches”.
2. Писмото обнародвано за пръв път от А. Ивић. Архивска грађа o југословенским књижевним и културним радницима, књ. III (1780—1894), Београд, 1932, с. 328—340.
Приложение към писмото на Прокеш от 4 дек. 1861 г.
Министърът на полицията до великия везир — Цариград
Цариград, 27 ноември 1861 г.
Докладва за съображенията, поради които е бил арестуван Константин Миладинов. При арестуването на брата му Димитър била заловена преписка между двамата. Следствието се е проточило поради огромния брой на заловените писма. Константин дошъл в Цариград да види брата си и проследен от тайните агенти, бил арестуван.
Uebersetzung einer Äusserung des Polizeiministers an den Großwesir de dato 23 Dschemasi-ul-ewel 1278/27. November 1861.
Ich habe die Ehre gehabt Euer Hoheit hohe Weisung zu empfangen und erlaube mir im Nachstehenden die abverlangten actenmässigen Aufklärungen bezüglich des Constantin Miladinow zu liefern.
Demeter Pascal Miladinow aus Struga, der in Rumelien von Ort zu Ort wanderte, um in den Bulgaren russische Sympathien zu erwecken, wurde in Folge höheren Befehls, als man von seinem Treiben Kenntnis erhielt, festgenommen. Bei einer in seinem Hause vorgenommenen Durchsuchung fand man unter anderen Papieren eine auf jenen Zweck abzielende Correspondenz mit seinem damals in Moskau befindlichen Bruder Constantin vor.
Während nun Demeter den erforderlichen Verhören allhier unterzogen wurde, kam Constantin von selbst nach Constantinöpel, um wo möglich auf irgend eine Art mit seinem in Haft befindlichen Bruder zusammenzutreffen.
Ueber eine diesfällige Anzeige der geheimen Polizeiorgane wurde Constantin daher festgehalten und gleich seinem Bruder einer Untersuchug unterzogen.
251
Dieselbe ist ihrem Ende nahe und nur durch die notwendig gewordene Uebersetzung mehrerer wichtiger Documente bisher verzögert worden, wie dies aus dem bezüglichen Berichte des Polizeiconseils an mich hervorgeht.
Haus-, Hol- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, P. 456/1
Превод
Превод на едно донесение на министъра на полицията до великия везир от 23 Джемази-ул-еве 1278 (27 ноември 1861)
Имах честта да получа нареждането на Ваше Височество и си позволявам да представя поисканите съобразени с доказателствата разяснения относно Константин Миладинов.
Димитър Паскал Миладинов от Струга, който е пътешествувал из Румелия от място на място, за да буди у българите руски симпатии, е бил задържан вследствие на по-висша заповед, след като се получиха сведения за неговото поведение. При едно предприето в неговата къща претърсване беше намерена между другите книжа една отнасяща се до посочената цел кореспонденция с неговия намиращ се по онова време в Москва брат Константин.
Докато Димитър бе подложен тук на необходимите разпити, Констанин сам дойде в Цариград, за да се срещне по възможност по някакъв начин със своя намиращ се под арест брат.
Затова по повод на едно отнасящо се за това донесение на тайните полицейски органи Константин биде задържан и подобно на брат си подложен на следствие.
Последното е към края си и само поради наложилото се превеждане на множество важни документи е било забавено досега, както това се вижда от съответните доклади на полицейския съвет [1].
1. По повод на постъпките на чуждите дипломатически мисии в Цириград великият везир Али паша поискал от своя: министър на полицията специално разяснение относно задържането на Константин Миладинов. Като причина за забавянето на следствието в разяснението се сочи големият брой документи, иззети при арестуването на двамата братя. Когато бъдат издирени в турските държавни архиви, тези „множество важни документи” могат да хвърлят нова светлина върху редица въпроси, свързани със съдбата на двамата братя и възраждането на Македония. Документът обнародван за пръв път от С. Юринич, Й. Ю. Щросмайер, СбНУ, кн. XXII—ХХШ, С., 1906—1907, с. 56.
Министърът на външните работи до епископ Щросмайер — Дяково
Виена, 22 декември 1861 г.
Резултатът от постъпките на интернунциуса Прокеш. Турското правителство отказва да освободи Константин Миладинов. Препис от доклад до великия везир за неговото арестуване. Сведения за Димитър Миладинов и за постъпките на руското посолство в защита на двамата братя.
252
Nr. 13170/0
Wien, den 22. December 1861.
Ministerium des k iserlichen Hauses und des Äußern.
Hochwürdiger Herr Bischof!
Im Verfolge meines Schreibens vom 7ten v. M. beehre ich mich Euer Excellenz bekannt zu geben, daß Freiherr von P;okesch, laut Berichtes desselben de dato 4ten dieses Nr. CXII A nicht ermangelte, dem erhaltenen Auftrage gemäß, sich bei der Pforte wegen Freilassung des im Polizeigefängnisse zu Constantinopel in Haft befindlichen bulgarischen Litteraten Constantin Miladinov zu verwenden.
Aus der beiliegenden Abschrift eines vom Herrn Internuntius eingesendeten Berichtes des türkischen Polizeiministers an den Großwesir belieben Euer Excellenz gefälligst die Gründe zu entnehmen, aus welchen der genannte Litterat in der türkischen Hauptstadt verhaftet und dessen Freilassung von der Hand verweigert wurde.
Die propagandistischen Bestrebungen des Demeter Miladinov, bei welchen sein jüngerer Bruder Constantin als compromittirt erscheint, bestanden obigem Berichte des Herrn Internuntius zufolge darin, den Übertritt der Bulgaren zur römischen Kirche zu hindern und die massenhafte Auswanderung derselben nach der Krim zu bewirken.
Alles, was Baron Prokesch erreichen konnte, war die Beschleunigung der Untersuchung und die Zusage, ihn von dem Ergebnisse derselben zu verständigen. Als ein Umstand, der die Bemühungen des Internuntius zu Gunsten des Constantin Miladinov lähmte, muß es auch angesehen werden, daß die russische Gesandtschaft früher, als er seine Verwendung eintreten lassen konnte, für beide Brüder lebhaft obwohl vergeblich intervenirte, — eine Intervention, die nicht zur Minderung des Verdachtes beiträgt, der auf beiden lastet.
Indem ich mir vorbehalte, Euer Excellenz von dem weiteren Verlaufe der fraglichen Angelegenheit, sobald Freiherr von Prokesch in dem Falle gewesen seyn wird, wieder darauf zurückzukommen, ebenfalls in Kenntnis zu setzen, benütze ich diesen Anlaß um Hochdenselben den Ausdruck meiner vollkommensten Hochachtung zu erneuern.
Fur den Minister des Äußern
Meysenburg.
Seiner des Hochwürdigen Herrn
Bischofs Strossmayer Excellenz
Diakovär
Diecezanski arhiv Diakovo, broj 152/pr. 1861 [2].
253
Превод
№ 13170/0
Виена, 22 декември 1861 г.
Министерство на императорския двор и на външните работи
Високопреподобни господин епископе!
Като продължение на писмото ми от 7 м. м. имам чест да уведомя Ваше Превъзходителство, че барон фон Прокеш съгласно с доклад на същия от 4 т. м. № СХII—А не е пропуснал съобразно с полученото нареждане да се застъпи пред портата за освобождаването на намиращия се под арест в полицейския затвор в Цариград български писател Константин Миладинов.
От приложения препис [1] на един изпратен от господин интернунция доклад на турския министър на полицията до великия везир благоволете Ваше Превъзходителство да узнаете причините, поради които поменатият писател е задържан в турската столица и защо освобождението му е било направо отказано.
Пропагандните стремления на Димитър Миладинов, във връзка с които неговият по-млад брат Константин се явява компрометиран, са се състояли според горния доклад на господин интернунция в това да попречи за преминаването на българите към римската черква и да съдействува за изселването на същите в Крим.
Всичко, което барон Прокеш е можал да постигне, е било ускоряване на следствието и обещанието да го уведомят за резултата от същото. Като обстоятелство, което е осуетило старанията на интернунция в полза на Константин Миладинов, трябва да се сметне това, че руската легация, преди още той да е могъл да упражни застъпничеството си, е ходатайствувала горещо, макар и напразно, за двамата братя — едно застъпничество, което не допринася нищо за намаляване на подозрението, тежащо върху двамата.
Като си запазвам правото да осведомя Ваше Превъзходителство за по-нататъшното развитие на въпроса, веднага след като барон фон Прокеш ще бъде в състояние да се върне отново към него, използувам този случай да подновя пред Ваше Превъзходителство израза на моето най-съвършено високопочитание,
За министър на външните работи
Майзенбург
До Негово Превъзходителство високопреосвещения господин епископ Щросмайер
Дяково
1. Докладът на турския министър на полицията вж. приложен към писмото на посла ника Прокеш до граф Рехберг от 4 декември 1861 г.
2. Обнародвано за пръв път от С. Юринич, Й. Ю. Щросмайер, СбНУ, кн. XXII—XXIII, С., 1906—1907 с. 55—56.
254
Епископ Щросмайер до граф Рехберг — Виена
Дяково, 28 декември 1861 г.
По повод на съобщението на интернунциус Прокеш за турските обвинения срещу Константин Миладинов изразява повторно убеждението си, че полицията в Цариград е заблудена. От разговорите си с Константин Миладинов, когато бил в Загреб, знае, че той принадлежи към католическата партия всред българския народ. Гледището на Щросмайер за българския черковен въпрос. Интересите на Австрия и ролята на Хърватско се съвпадат.
Nr. 152/pr.
180/0 pr. 5/1 1862.
Hohes kaiserlich-königliches Ministerium der Äußeren Angelegenheiten!
Dasjenige, was in der Angelegenheit des Constantin Miladinov das hohe k. k. Ministerium mittelst der hochgeehrten Zuschrift vom 22. d. M. Z. 13170/0 mir mitzutheilen die Gnade hatte, habe ich bereits, durch die Güte Seiner Excellenz, des k. k. österreichischen Internuntius in Constantinopel in Erfahrung gebracht. Meine Ansicht in dieser Angelegenheit, die ich auch dem Herrn Internuntius mitgetheilt habe, besteht im Folgenden:
Ich lebe der unerschütterlichen Ueberzeugung, daß die türkische Polizei in diesem Falle, sich durch die hinterlistigen Künste der Fanarioten und Russen hinters Licht führen ließ. Es herrscht, wie bekannt, in der bulgarischen Nation ein Nisus zur Rückkehr in die katholische Kirche. Derjenige Theil der bulgarischen Nation, der diesem Nisus huldiget, geht von der Ueberzeugung aus, daß die bulgarische Nation von dem unnatürlichen geistigen Drucke, den das Fanariotenthum ausübt, nur durch die Rückkehr zur katholischen Kirche befreiet werden könne, welche den Bulgaren ihren slavisch-orientalischen Ritus in der Liturgie; ihren nationalen Klerus, an der Spitze den Patriarchen, in der Hierarchie am sichersten garantiren würde. Diejenige Parthei unter den Bulgaren, die von fanariotisirten, oder hellenisirten Bulgaren vertreten, den Status quo bewahren will, ist ohne alle Bedeutung, und hat gewiß keine Zukunft. Bedeutender ist jene Parthei, und kann unter gewißen Umständen, die Zukunft der bulgarischen Nation in ihre Hand bekommen, die ein, außerhalb der katholischen Kirche befindliches, unter dem Protektorate Russlands stehendes national-bulgarisches Patriarchat anstrebt. Diese letzte Parthei steht, wie natürlich, unter dem Schutze Russlands und der englischen Diplomatie. Daß der Sieg dieser letzten Parthei eine große Gefahr für die europäische Menschheit, insbesonders aber für Oesterreich wäre, liegt auf der Hand. Daß durch diesen Sieg die bulgarische Nation durchaus nichts gewinnen, daß sie im Gegentheile bei der sehr wahrscheinlichen Realisirung gewißer Verhältnisse, sehr viel verlieren würde, ist zum allgemeinen Bewußtsein der erstgenannten Parthei geworden. Miladinov gehört, ohne allen Zweifel, zu der katholischen Parthei [2]. Ich kenne diesen Mann und seine Tendenz durch und durch. Ich habe sehr oft, und sehr ein-
255
gehend mit ihm über diesen Gegenstand gesprochen. Die National-Lieder der Bulgaren, auf meine Kosten gedruckt und mir dedizirt, können kein anderes Ziel haben, als dem hohen Zwecke der katholischen Parthei zu dienen. Die Polizei in den civilisirten Staaten wird oft dupirt, so daß man in dieser Beziehung, wahrlich öfters ausrufen kann; „filii tenebrarum prudentiores filiis
Епископ Й. Ю. Щросмайер
lucis;” wie leicht kann dies also in der Türkei geschehen, besonders dann, wenn entgegengesetzten Richtungen, wie hier der Fall ist, so abgefeimte und durchgetriebene Faktoren zu Dienste stehen.
Es ist dies nur ein kleiner? Moment in einer immens wichtigen Angelegenheit. Der verhängnisreiche Kampf unter den Südslaven, auf die letzten Worte zurückgeführt, heißt, meiner innigsten Ueberzeugungnach: „Schisma oder katholische Kirche”. Das Erste ist verbunden mit stausend Gefahren für Europa, für Oesterreich bedeutet es fast Untergang. Das Zweite ist Rettung aus einer, leider schon zu weit vorgeschrittenen gefährlichen Situation; ist Heil für all' jene höheren Güter, deren Obhut in diesen Theilen Europa's, die göttliche Providenz, zumeist Oesterreich anvertraut zu haben scheint; ist eine sichere Aussicht auf legitime Befreiung jener
256
herrlichen Regionen, die alle höheren Rücksichtigen eines legitimen Rechtes eines antiquen Besitzes, einer natürlichen Stellung, einer von der Vorsehung j selbst geleiteten Entwicklung zum Erbthume Oesterreichs vorher bestimmt haben, unter dessen civilisatorischem Einflüsse, dieselben den Werth und die Bedeutung eines neuen Italiens, sehr bald erlangen würden. Deshalb hat Agram und Croatien, als Mittelpunkt der katholischen Entwicklung dieser Länder, eine so hohe Bedeutung für Österreich. Deshalb ist der Wunsch der südslavischen Patrioten, nach Stärkung Croatiens in diesem Sinne, ein wohlgemeinter und wohlbegründeter Wunsch, den nur eine unweise, von kleinlichen Rücksichten und Vorurtheilen befangene Politik mißdeuten kann. Alle die bedeutenderen politischen Fragen der Südslaven, als da sind: Anschluß Dalmatiens, freiere nationale Entwicklung des Slovenenthums, reale Verbindung der Militär-Gränze mit dem Mutterlande, mit dem es jetzt nur dem Namen nach vereinigt ist; das Verhältnis der Wojwodschaft zu Croatien; alle die Ereignisse in der europäischen Türkei, müssen von diesem großen Standpunkte betrachtet werden. Freilich hat das deutsche Cultur-element hierin auch seine Bedeutung, aber jede exklusiv-deutsche Auffassung und Behandlung dieser Frage, ist offenbar eine irrthümliche, eine verderbliche. Das hohe Ministerium wird, hoffe ich, in Anerkennung der guten Absicht, mir diese Excursion gönnen, und den Ausdruck meiner Hochachtung und Dienstbereitwilligkeit gütigst genehmigen.
Des hohen k. k. Ministerium's
untertänigster Diener
Strossmayer Bischof.
Diakovo, am 28. December 1861.
Haus —, Hof und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, P. 454/1
Превод
№ 152/ч.
180/0 ч.
5/1 1862 г.
Високоуважаемо императорско-кралско Министерство на външните работи!
Това, което високото имп.-кр. министерство благоволи да ми съобщи по случая с Константин Миладинов с високоуважаемото си писмо от 22 т. м. № 13170/0, бях вече узнал благодарение на любезността на Негово Превъзходителство имп.-австрийски интернунций в Цариград. Моето мнение по тоя случай, което съобщих и на господин интернунция, се състои в следното:
Живея с непоколебимото убеждение, че турската полиция в случая е позволила да бъде въведена в заблуждение от коварните интриги на фанариотите и русите. Както е известно, сред българската нация съществува движение за връщане към католическата черква. Оная част от българската нация, която е привърженица на това движение, изхожда от
257
убеждението, че българската нация би могла да бъде освободена от неестествения духовен гнет, който упражнява фанариотството, само чрез връщане към католическата черква, която най-сигурно ще обезпечи на българите техния славяно-ориенталски обред в литургията, техен национален клир начело с патриарх в йерархията. Оная партия между българите, която се представлява от фанариотизирани или елинизирани българи и желае да запази статуквото, е без всякакво значение и сигурно няма бъдеще. По-значителна е онази партия, която може при известни обстоятелства и да вземе бъдещето на българската нация в свои ръце, която се стреми да изгради една намираща се вън от католическата черква и стояща под закрилата на Русия българска национална патриаршия. Последната партия се намира, което е и естествено, под закрилата на Русия и на английската дипломация. Явно е, че победата на тая партия би представлявала голяма опасност за европейските народи и особено за Австрия. Че чрез тази победа българската нация не ще спечели нищо и че тя, напротив, при твърде вероятното осъществяване на известни обстоятелства — ще загуби твърде много, е осъзнато от цялата посочена на първо място партия. Миладинов без каквото и да било съмнение принадлежи към католическата партия [1]. Аз познавам основно този човек и неговите стремления. Аз съм говорил твърде често и много обстойно с него по този въпрос. Народните песни на българите, отпечатани на мои разноски и посветени на мен, не могат да имат друга цел освен високата задача да служат на католическата партия. Полицията в цивилизованите държави бива често мамена, така че в това отношение бихме могли да се провикнем: „синовете на тъмнината са по-хитри от синовете на светлината”; колко леко може това да се случи в Турция особено тогава, когато на противоположните течения служат тъй нагли и хитри фактори.
Това е само малък момент в една извънредно важна работа. Съдбоносната борба между южните славяни, съобразена с последните мисли, значи по мое най-искрено, убеждение: „схизма или католическа черква”. Първото е свързано с хиляди опасности за Европа, а за Австрия значи почти гибел. Второто е спасение от едно за съжаление вече твърде напреднало опасно положение; то е щастие за всички ония възвишени блага, чието прокровителство в тия части на Европа изглежда, че божието провидение е поверило най-вече на Австрия; то представлява сигурна перспектива за действителното освобождение на ония прекрасни области, които всички по-висши съображения за едно законно право, за едно старо владение, за едно естествено положение, за едно от самото провидение ръководено развитие, предварително са определили в наследство на Австрия; под нейното цивилизаторско влияние,тези области твърде скоро биха придобили цената и значението на една нова Италия. Затова Загреб и Хърватско като средище за католическото развитие на тия страни имат толкова голямо значение за Австрия. Поради това желанието на югославянските патриоти за засилването на Хърватско в това направление е едно благонамерено и добре обосновано желание, което само една безразсъдна, обхваната от дребнави съображения и предразсъдъци политика може да тълкува превратно. Всички по-значителни въпроси на южните славяни — пръсъединението на Далмация, по-свободно национално развитие на славянството, реално свърз-
258
ване на военната граница с метрополията, с която днес е само номинално съединена, отношението на Войводина към Хърватско, всички събития в Европейска Турция трябва да бъдат разглеждани от тази важна точка зрение. Разбира се, и немският културен елемент има тук също своето значение, но всяко изключително немско схващане и отношение към този въпрос е явно погрешно и пагубно. Високото министерство, надявам се, признавайки доброто намерение, ще ми позволи тази екскурзия и благосклонно ще приеме израза на моето високопочитание и готовност за услуги.
На високото имп.-кр. министерство
най-покорен слуга
Щросмайер епископ
Дяково, 28 декември 1861 г. [2]
1. Не може да се установи дали Щросмайер е вярвал, че К. Миладинов е принадлежал към католическата партия или с твърдението си е искал да облекчи положението му. К. Миладинов е противник на католишката пропаганда и униатството.
2. Писмото обнародвано за пръв път от А. Ивић, Архивска грађа o југословенским књижевним и културним радницима, књ. III (1780—1894), Београд, 1932, с. 341—343.
Министерство на външните работи до Прокеш — Цариград
Виена, 9 януари 1862 г.
По повод на доклада от 4 декември за основанията, поради които турското правителство не може да освободи Константин Миладинов, епископ Щросмайер е отправил нова молба до министерството в защита на Миладинов. Нареждане до Прокеш да държи министерството в течение на въпроса за процедурата с Миладинов и да направи кови постъпки за освобождаването му.
ad Nr. 180/0
An Freiherrn von Prokesch zu Constantinopel
Wien, den 9. Jänner 1862.
Das Ministerium des Äußern ermangelte nicht, dem Herrn Bischof von Diakovär eine Abschrift des von Eurer Excellenz unterm 4ten v. M. sub. Nr. CXII A in Übersetzung vorgelegten Berichtes des türkischen Polizei-Ministers an den Großwesir mitzutheilen, aus welchem die Gründe ersichtlich sind, in deren Anbetracht der bulgarische Literat Constantin Miladinov in Constantinopel verhaftet und dessen Freilassung vor der Hand verweigert wurde.
In Erwiderung auf jene Mittheilung spricht Bischof Strossmayer in einem gleichlautend anher und an Euer Excellenz gerichteten Schreiben vom 28. December v. J. die Überzeugung aus, daß die türkische Polizei über die eigentlichen Tendenzen des Miladinov, welcher ihm als ein der katholischen
259
Parthei der bulgarischen Nation angehörender junger Mann genau bekannt sei, durch hinterlistige Einstreuungen der Gegenparthei irregeführt sein dürfte.
Indem das Ministerium des Äußern nur dem weisen Ermessen Eurer Excellenz anheimzustellen vermag, ob und welcher Gebrauch etwa Ihrerseits Irvori den durch den mehrgedachten Prälaten; zu Gunsten des Miladinov angeführten Umständen, geeigneten Ortes zu machen wäre, sieht es jedenfalls Ihrer Berichterstattung über den weiteren Verlauf der gegen denselben eingeleiteten Prozedur entgegen.
Empfangen etc.
Rechberg
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registatur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, P. 454 [1] /1
Превод
Към № 180/0
До барон фон Прокеш
в Цариград
Виена, 9 чнуари 1862 г.
Министерството на външните работи не пропусна да съобщи на господин епископа от Дяково препис от представения от Ваше Превъзходителство на 4 м. м. под № СХII—А доклад — в превод — на турския министър на полицията до великия везир, от който проличават основанията, поради които е. бил арестуван в Цариград българския писател Константин Миладинов и поради които било отказано неговото освобождение.
В отговор на това съобщение епископ Щросмайер в идентично писмо от 28 декември м. г., отправено тук и до Ваше Превъзходителство, изказва убеждението, че турската полиция ще да е била заблудена от коварните доноси на противната партия върху действителните намерения на Миладинова, който му е добре познат като млад човек, принадлежащ към католическата партия на българския народ.
Министерството на външните работи предоставя на мъдрата преценка на Ваше Превъзходителство дали и как да се използуват пред подходящо място от Ваша страна изложените от достопочтения архиерей обстоятелства в полза ва Миладинов; във всеки случай очаква Вашия доклад за по-нататъшния ход на започнатата срещу същия процедура.
Приемете и пр.
Рехберг
[черновка]
1. Писмото обнародвано за пръв път от А. Ивић, Архивска грађа o југословенским књижевним и културним радницима, књ. III (1780—1894), Београд, 1932, с. 343—344.
260
Австрийският интернунциус Прокеш Остен до граф Рехберг — Виена
Цариград, 29 януари 1862 г. Съобщение за смъртта на Константин Миладинов. Кога и от що е починал?
No. IX В.
Constantinopel, 29. Jänner 1862.
1475/0 pr. В/В. 862
Hochgeborener Graf,
Mit Beziehung auf das hohe Reskript vom 9. d. M. Z. 180/0 habe ich die Ehre zu berichten, daß Constantin Miladinov am 18. dieses Monats an einem schleichenden Wechselfieber allbier verstorben ist. Bereits am 21. November vorigen Jahres kam er in das neuerbaute, vortrefflich ausgestattete Polizei-Spital und wurde nach einiger Zeit so weit hergestellt, daß im Laufe des Monates December mit ihm noch mehrere Verhöre aufgenommen werden konnten. Anfangs Jänner erlitt Milaninov einen Rückfall dem er schließlich zum Opfer fiel. Nach dem Ausspruche der Ärzte soll eine Tuberkulose Diathese den tödlichen Ausgang herbeigeführt haben.
Indem ich mir beizufügen erlaube, daß ich eine Mittheilung der vorstehenden Daten gleichzeitig an Herrn Bischof Strossmayer richte, bitteich noch den Ausdruck meiner gänzlichen Ergebenheit zu genehmigen.
Prokesch Osten
[Адрес :] Seine Excellenz
Herrn Grafen von Rechberg Rothenlöwen
etc etc etc
Haus-, Hof- und Staatsarchiv Wien,
Administrative Registratur des k. u. k.
Ministeriums des Äußern, Parteisachen,
Karton 299, P 454 [1] /1
Превод
№ IX B.
Цариград, 29 януари 1862 г.
1475/0 р. В/В 1862.
Високоблагородни графе,
Във връзка с високото нареждане от 9 т. м. под № 180/0 чест имам да донеса, че Константин Миладинов е починал тук на 18 т. м. от изнурителна треска. Още на 21 ноември м. г. е постъпил в новопостроената
261
Факсимиле от писмото на Прокеш Остен до граф Рехберг Ротенльозен — 29 януари 1862 г.
262
отлично обзаведена полицейска болница и след известно време толкова се е съвзел, че в течение на месец декември е могло да бъде разпитан още няколко пъти. В началото на януари болестта го повторила и накрая Миладинов станал нейна жертва. По мнението на лекарите една туберкулозна диатеза е причината за смъртоносния изход.
Като си позволявам да добавя, че едновременно съобщавам горните данни на епископ Щросмайер, моля да приемете израза на моята пълна преданост.
Прокеш Остен
[Адрес:] До Негово Превъзходителство
Господин граф фон Рехберг Ротенльовен
и т. н. и т. н. и т. н.
1. Оригиналът е обнародван на с. 344 от посочената книга на д-р Алекса Ивич без обръщението и с непълен адрес. С грешки в превода и пропуски в текста на български бе обнародван във в. „Днес”, бр. 691 от 7 август 1942 г. от покойния Иван Хаджов по случайно попаднал му ръкопис от необнародвана статия на Никола Трайков, в която бе даден пълният текст на доклада в точен превод (вж. „Мир”, броеве 12594 и 12597 от 6 и 12 август 1942 г.).