III. Дипломатически документи
АНГЛИЙСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА
[ Писма 94 — 96 ]
94. Калверт до държавния секретар Ръсел — 3 април 1861 г.
Приложение: Калверт до посланика Булвер в Цариград
95. Калверт до посланика Булвер — 24 юли 1861 г.
Първо приложение: Оригиналът на прошението на Митра Миладинова
Второ приложение: Официален френски превод на прошението на Митра Миладинова
96. Посланикът Булвер до Калверт — 8 август 1861 г.
Английският консул Калверт [1] до държавния секретар Ръсел [2]
Битоля, 3 април 1861 г.
Изпраща му препис от своя доклад до Английското посолство в Цариград за пристигането в Битоля на руския консул и за арестуването на Димитър Миладинов.
№ 21
Monastir,
April 3 1861.
Му Lord,
I have the honour to transmit to Your Lordship herewith enclosed a Copy of my Dispatch of this date to Her Majesty's Ambassador at Constantinople, reporting the arrival of a Russian Consul at Monastir, and the arrest by the Turkish Authorities of a Russian Propagandist Agent, together with the seizure of his corresporidence.
I have the honour to be with the greatest respect
My Lord
Your Lordship's
Most obedient
humble servant
Charles Calvert
The Right Honourable
The Lord John Russill
Foreign Office
London
[На обвивката:]
1861
Monastir, April 3
Consul Calvert
No 21
One enclosure
213
Факсимиле от писмото на Калверт до държавния секретар Ръсел — 3 април 1861 г.
214
Rec/d April 27
by Mail thro Salonica
Arrivai of a russian Consul at Monastir
Arrest of a Russian Propagandist agent
and seizure of hfs correspondence
Public Record Office
Foreign Office
Turkey, Monastir
78/1600
Превод
№ 21
Битоля, 3 април 1861 r.
Мой лорде,
Имам чест да изпратя на Ваша лордска милост тук приложен препис от моето донесение от същата дата до посланика на Нейно Величество в Цариград относно пристигането в Битоля на руски консул, както и за арестуването на един руски пропагандист от турските власти и залавянето на неговата преписка.
Имам чест, мой лорде, да съм с най-голяма почит
на Ваша лордска милост
най-покорен смирен слуга
Чарле Калверт
До високопочитаемия
лорд Джон Ръсел
Министерство на външните работи
Лондон
[На обвивката:]
1861 Битоля април 3
консул Калверт
№ 21
едно приложение
Получено 27 април чрез Солун
Пристигане на руски консул в Битоля
Арестуване на руски агент пропагандатор
и залавяне на неговата кореспонденция
1. Чарлс Калверт, английски консул в Битоля, според едно писмо до Найден Геров от 19 април (ст. ст.) 1861 г., изпратено от руския консул в Битоля Хитрово, бил благороден, честен и справедлив човек. „Той, пише Хитрово, принадлежи към малцината английски консули, които откровено не вярват в блестящите успехи на Турция и е достатъчно добросъвестен, за да не оспорва, както други английски агенти, очевидността на истината.” (вж. Из архивата на Найден Геров, кн. II, под редакцията на Т. Панчев, Издава БАН, С., 1914, с. 663).
2. Джон Ръсел, министър на външните работи.
215
Приложение към писмото на Калверт от 3 април 1861 г.
Калверт до посланика Булвер в Цариград
Битоля, 3 април 1861 г.
В Битоля пристигнал руски консул. Неговата мисия. Арестуването на Д. Миладинов. Заловената огромна преписка го уличавала като руски агент. Отношението му към католическата пропаганда.
Сору
No 10
(Sent Home)
Monastir.
April 3. 1861.
Sir,
I have Ihe honour to report to your Excellency that Mr Hitroff, newly appointed consul at Monastir, arrived at his post on the 29 th ultimo.
Mr Hitroff comes out of the Asiatic Department of the Ministry of Foreign Affairs at St. Petersburgh. He was employed two years ago, as secretary to Mr. Menzeroff, on a political mission in Palestine.
The advent of a Russian political agent in the Western parts of Roumelia when viewed in connection with the efforts that are being made to separate the Bulgarians from the Greek church, is sufficiently significant; and I purpose stating, in a future dispatch, the influences and tendencies of the Russian Propaganda amongst them.
About a month ago a certain Miladenoff, a Turkish subject and a native of Struga, in this province, was arrested by the local authorities. His rather voluminous correspondence — consisting of letters received, and copies of letters written, which has just been examined, leaves not the slightest doubt that this person is an agent of the Russian propaganda. The correspondence extends over a period of five years; and it show that this agent has been in frequent communication with parties in Russia and at Constantinople, with the monks on Mount Athos, with Russian Consuls, and with Bulgarians in every part of Turkey in Europe. The principal aim appears to have been to bring the Greek Hierarchy into discredit in the eyes of the Bulgarians, with the view to the universal substitution of Bulgarian for Greek Prelates. Among other instructions this Propagandist emissary is directed to act in concert with Manchovich, whose arrest I reported; in a previous dispatch (№ 9), and he is mentioned as if he was likewise an instrument of action. Miladenoff is enjoined not to thwart Manchovich in his efforts to induce the Bulgarians to unite themselves to the Church of Rome, because every other consideration must give room to the one object in view, that of detatching Bulgarians from the Greek Church.
Mr. Hitroff has brought back with him from Russia a Bulgarian youth of Ochrida, who was sent two years ago to that country to be educated. On the death of the father a short while since, the eldest brother required the
216
return home or the younger and his request to that effect was, I believe, preferred officially through the Turkish authorities.
I have etc. etc. etc.
(Signed) Charles T. Calvert
His Excellency
The Right Honorable
Sir Henry L. Bulver P. C. B.
Constantinople
Пак там
Превод
Препис
№ 10
Битоля, 3 април 1861 г.
Сър,
Чест имам да донеса на Ваше Превъзходителство, че r-н Хитрово, новоназначеният руски консул в Битоля, пристигна и зае поста си на 29 м. м.
Г-н Хитрово идва от Азиатския департамент на Министерството на външните работи в Санкт Петербург. Преди две години той изпълнявал длъжността секретар на г-н Мензеров при една политическа мисия в Палестина.
Установяването на руски политически агент в западната част на Румелия е много важно, когато се погледне във връзка с усилията, които се полагат за отделянето на българите от гръцката черква. В друг доклад аз ще изложа влиянието и тенденциите на руската пропаганда сред българите.
Преди около един месец някой си Миладенов, турски поданик, родом от Струга, в тая провинция, е бил арестуван от местните власти. Неговата доста обемиста преписка, състояща се от получени писма и преписи от изпратени писма, която току-що е била прегледана, не оставя и най-малко съмнение, че това лице е агент на руската пропаганда. Преписката обхваща един период от пет години и показва, че този агент е бил в чести сношения с хора в Русия и в Цариград, с монасите в Атон, с руски консули и с българи от всички краища на Европейска Турция. Главната цел, изглежда, е била да се изложи гръцката йерархия пред българите с оглед всички йерарси гърци да бъдат заменени с българи. Между другите инструкции на тоя емисар на пропагандата е наредено да действува заедно с някой си Манчович [1], за арестуването на когото донесох по-рано с доклад № 9. И за него се споменава, че също бил инструмент за пропагандна акция. На Миладинов се нарежда да не пречи на Манчович в усилията му да накара българите да се присъединят към католическата черква, понеже всяко друго съображение трябва да отстъпи пред единствената цел, която се е преследвала, именно да се отделят българите от гръцката черква.
Г-н Хитрово е довел от Русия един младеж българин от Охрид, който преди две години бил изпратен в Русия на учение [2]. Наскоро след
217
като бащата умрял, по-възрастният брат поискал по-малкия брат да се върне в родното си място и неговата молба в този смисъл мисля е, била подадена официално чрез турските власти.
Имам чест и пр. и пр.
(подп.) Чарлс Т. Калверт
Негово превъзходителство
високопочтенния
сър Хенри Л. Булвер П. Ц. Б.
Цариград
1. Васил Манчович Данилов бил по онова време учител в Битоля. Интересна е съпоставката в тона и съдържанието на настоящото писмо и на писмото от 24 юли, след като Калверт посетил Струга и се запознал по-отблизо със съдбата на Д. Миладинов и семейството му.
2. Касае се за Иван Капчев. Турското правителство поискало по дипломатически нът младежът да бъде върнат в родното си място.
Калверт до посланика Булвер в Цариград
Битоля, 24 юли 1861.
Частно писмо с подробни следения за Д. Миладинов. Прилага прошение от неговата съпруга, която моли да бъде препратено на английското посолство за застъпичество за освобождаване на мъжа и, понеже е невинен и семейството му бедствува. Калверт подкрепя молбата.
Private.
Monastir,
July 24, 1861.
SIR,
I could not leave the inclosed appeal altogether unnoticed, and I have consequently ventured to forward it to your Excellency in a private, preferably to an official, form.
The original memorial is written in Greek, and I have had it rendered almost Verbatim into French. Beneath the superfluities of the language used there lies the substance of real distress, much mental anguish and the firm conviction of an injustice. I, myself, was at Struga a few weeks ago, and whilst there, heard something respecting the individual on whose behalf his wife now, powerfully appeals for protection and redress. I have reason to believe that she and her family are completely destitute.
Demetrius Miladinoff is the same person to whom I have adverted in my Dispatch 10, of the 3rd of April last, as having been arrested by the Turkish Authorities on suspicion of his being an Agent of the Russian Propaganda in Roumelia. The report went out at the time that an examination of his private papers seized left no doubt of the fact. Subsequently, however, various circumstances have transpired which induce me to believe that
218
Miladinoff is rather the victim of a politico-religious persecution on the part of the Greek Clergy, and particularly on that of the Archbishop at Monastir. This prelate has had the free inspection of all this man's private papers, and it was through his mouth that the interpretation of what he discovered therein reached the executive Authorities. The Archbishop, of course, put his own construction upon it. It would appear that Miladinoff is a patriotic Bulgarian who had laboured assiduously to relieve his countrymen from the thraldom of the Fanariote Church by advocating their secession from it, and the foundation of a Bulgarian National Church. He naturally made himself an object against which the Greek Clergy directed the whole weight of their political influence. Russian propagandism is the bugbear of the Turkish officiais, and it sufficed to set up that pretext for the Archbishop to procure the arrest of Miladinoff. He then succeeded, so far as the Turkish Authorities were concerned, in justifying his accusation by what he himself picked out of his victim's private correspondence, and explained. Not having myself seen any portion of that correspondence I am unable to state the degree of development Miladinoff's connection, as was reported, with Russians, both in and out of Russia had assumed at the period of his arrest. Having some knowledge of the iniquities practiced by the higher Orders of the Greek Clergy in this country, I can readily excuse in my own mind any efforts made by the Bulgarians, whose natural sympathies are ever at variance with the Greeks, to throw off their yoke, provided those efforts do not tend to undermine their allegiance to their lawful Sovereign. The question whether Miladinoff has been guilty of anything like treason, or has in any way promoted a leaning towards Russia among his countrymen, could only be set at rest by instituting a searching but dispassionate inquiry which, in fact, seems to be the object of his wife's appeal.
I have learned incidentally that this person is now in the prisons of Zaptié at Constantinople.
I have the honour to be with great respect,
SIR,
Your Excellency's
Most obedient
humble servant,
Charles Calvert
His Excellence
The Right Honorable
Sir Henry Bulwer, C. C. K.
[на обвивката надпис :]
1861 Monastir July 24
M. Calvert
Private
(Two enclosures)
Rec. 3. Aug. by Salonica Steamer
Case of Demetrius Miladenoff
of Struga under arrest at Con-
stantinople as a revolutionary
agent
[и приписка на сътрудника при посолството Писани:]
219
This Miladenoff, says Aali Pasha, is a Russian agent, as shown by the correspondence and the papers, sized and translated into Turkish leave no doubt of the fact. He was receiving a salary from the Russian government, and his brother is residing in Russia as an agent for the Russian Propaganda. The affair is before the Supreme Council; but Aali Pasha regrets not to be able to do anything in favour of this man.
August 5th 1861
St. P[isani]
Public Record Office
Foreign Office
Turkey, Monastir
195/685
Превод
Битоля, 24 юли 1861 г.
СЪР,
Не можех да оставя съвсем без внимание приложената молба и затова се осмелих да я препратя на Ваше Превъзходителство частно, а не в официална форма.
Факсимиле от приписката на Писани — 5 август 1861 г.
220
Оригиналът на молбата е писан на гръцки и тя ми бе преведена на френски почти дословно. Изоставяйки настрана езиковите заобикалки, в молбата се излага едно истинско нещастие, голяма душевна болка и твърдото убеждение за извършена несправедливост. Аз лично посетих Струга преди няколко седмици и докато бях там, чух някои неща за човека, съпругата на когото енергично апелира за покровителство и изправяне на грешката. Имам основание да смятам, че тя и семейството ѝ се намират в пълно бедствено положение [1].
Димитър Миладинов е същото лице, за което обръщах вниманието Ви в доклада си № 10 от 3 април т. г., че е било арестувано от турските власти по подозрението, че е агент на руската пропаганда в Румелия. Говореше се на времето, че след едно преглеждане на заловените негови частни писма, не оставало никакво съмнение в това отношение. След това обаче станаха известни различни обстоятелства, които ме карат да вярвам, че Миладинов е по-скоро жертва на политико-религиозно преследване от страна на гръцкото духовенство и особено на гръцкия архиепископ в Битоля. Този гръцки владика е имал свободен достъп да преглежда всичките частни писма на споменатия и от неговите уста идва тълкуванието за онова, което е открито там, и това именно тълкувание се възприема от [турската] изпълнителната власт. Разбира се, архиепископът е дал свое своеобразно тълкуване — такова, каквото нему се иска. Изглежда, че Миладинов е български патриот, който неуморно се е трудил да освободи своите сънародници от робията на фанариотската черква, проповедвайки да я напуснат и да си основат българска народна черква. Естествено той е станал прицел, срещу който гръцкото духовенство е насочило цялата тежест на своето политическо влияние. Руската пропаганда е плашилото за турските чиновници и достатъчно е гръцкото духовенство да си послужи с тоя претекст, за да причини арестуването на Миладинов. След това архиепископът успял да оправдае своето обвинение пред турските власти посредством онова, което сам е построил и протълкувал въз основа на частната кореспонденция на своята жертва. Понеже самият аз не съм видял нищо от тая кореспонденция, не мога да кажа колко голяма е била степента на Миладиновата връзка с русите — по слухове — в самата Русия и вън от нея по време на арестуването му. Но тъй като съм донякъде запознат с неправдите, извършвани по висшите заповеди на гръцкото духовенство в тази страна, аз лесно мога да намеря извинение за всички усилия на българите, чиито естествени симпатии са винаги в разрез с гърците, да отхвърлят игото си, стига тия усилия да не подронват верноподанничеството им към техния законен суверен. Въпросът е: дали Миладинов е виновен в нещо като предателство или по някакъв начин е поощрявал склонност у своите сънародници към Русия, това би могло да бъде установено посредством едно обстойно, но безпристрастно, обследване, което всъщност е целта на молбата на неговата съпруга.
Между другото аз случайно се осведомих, че сега това лице се намира в заптие-затвора в Цариград.
Имам чест да съм с голямо почитание,
СЪР,
на Ваше Превъзходителство
най-покорен и смирен слуга — Чарлз И. Калверт
221
До Негово Превъзходителство
многоуважаемия
Сър Хенри Булвер, С. С. К.
[на обвивката надпис:]
1861
Битоля 24 юли
М. Калверт
частно
(две приложения)
Получено 3 август по солунския параход
Случаят Димитър Миладенов
от Струга под арест в Цариград
като революционен агент
[и приписка на сътрудника при посолството Писани:]
Този Миладенов, казва Али паша, е руски агент, както се вижда от кореспонденцията и книжата, заловени и преведени на турски, не остава съмнение в това. Той е получавал заплата от руското правителство и неговият брат пребивава в Русия като агент на руската пропаганда. Делото се намира пред Върховния съвет; но Али паша съжалява, че не е в състояние да направи нещо в полза на този човек.
5 август 1861 г. Ст. П[исани] [2]
1. Добросъвестността на Калверт проличава ясно: за да се информира по-точно, той отива сам до Струга, разпитва за Д. Миладинов, запознава се с въпроса и явно изменя становището си. Докато в първия си доклад от 3 април той излага накратко официалната турска версия, сега той вече изтъква, че Миладинов е станал жертва на гръцкото духовенство. Калверт моли за безпристрастно обследване на заловените книжа. Той не само се съмнява в добросъвестността на битолския гръцки владика Венедикт, но и го смята за главен виновник за дългото задържане на Д. Миладинов в битолския затвор и прехвърлянето му Цариград.
2. Въз основа на писмото на Калверт посланикът Бълвер нарежда на сътрудника при посолството Писани да се срещне с Али паша и да се застъпи за Д. Миладинов. Резултатът от разговора с великия везир е изложен в тази приписка — категоричен отказ от страна на върховната турска власт.
Първо приложение към писмото на Калверт от 24 юли 1861 г.
Оригиналът на прошението на Митра Миладинова [1]
Струга, 17/29 юни 1861 г.
Сведения за безупречното минало на Д. Миладинов. Обиколката по събиране помощи за българската черква в Цариград е предприел с разрешение на властите. Семейството се намира в непоносимо бедствено положение. Апелира посолството да се застъпи в Цариград за освобождението на невинния и съпруг.
222
223
Превод
Ваше Светлейшество,
Долуподписаната с дълбоко почитание и преданост Ваша смирена слугиня, жителка на градеца Струга, Охридска епархия и вярна поданица на уважаемото ни правителство, като се обръщам до Ваша Светлост с това мое прошение, в името на справедливостта, милосърдието и човеколюбието моля Вашето съдействие да благоволите да препратите в Цариград до уважаемото нам посолство на Вашето правителство настоящото точно и безпристрастно изложение.
Моят уважаван и законен съпруг Димитър Миладинов, роден и израснал в същия градец, син на родители от източноправославно вероизповедание, верен на думи и дела поданик на уважаемото наше правителство, на около 50-годишна възраст, почти целия си живот, както е известно, на повечето хора, пожертвува за доброто на човечеството, отдаден всецяло на учение и преподаване чрез учителската си професия в разни градове и паланки на империята на султана в течение на много години, което ясно свидетелствува за неговото добро и безупречно поведение през целия му живот в политическо, религиозно и морално отношение.
Напоследък, преди около една година, беше натоварен от цариградските надзиратели на българската черква, която сега се строи в Балат, да обиколи разни епархии, с позволение, разбира се, на почитаемото правителство, за да проси доброволна помощ за гореспоменатата черква. Той направи това, снабден първо с официални документи от тогавашния патриарх Кирил, както и от гореспоменатите надзиратели на българската черква до всички митрополии и епископи, както и до първенците на всяка отделна епархия, което свидетелствува, че той е извършил това с пълно разрешение и знание на правителството, на патриарха, на митрополитите, на епископите и на първенците от всяка епархия.
И когато през това време стана заместването на патриарх Кирил, наложи се да бъдат подновени и потвърдени патриаршеските писма, за да може той да продължи по-нататъшната си обиколка. Поради това веднага се завърна в домашното огнище в родния си град.
Но през това време, когато беше при семейството си, ненадейно наскоро беше извършен в жилището му обиск и конфискация. Той бе арестуван от властта по неизвестна нам причина, вероятно по някаква клевета от страна на някого и бе отведен в затвора в Охрид, а оттам в битолския затвор, откъдето, след като прекара няколко месеца, пак бе
224
отведен оттам другаде, неизвестно къде, като остави в безутешна скръб цялото си нещастно и многострадално семейство, изплашено от ужасни последици. Защото кой, колкото и коравосърдечен да е, може да остане безпристрастен зрител пред такова печално и жалко зрелище и да не се трогне от скръб, милосърдие и човеколюбие, като гледа невръстните му деца голи, боси и гладни, лишени дори от насъщния хляб и изобщо цялото му семейство в най-жалко състояние, обзето от дълбока скръб?
Понеже такова е положението, Пресветли, с горещи сълзи се обръщам към Ваша Светлост, тъй като не можейки другояче, нито лично да се явя, дето трябва, за да изпрося невинния и многострадален свой съпруг, разтакай насам-натам, нямайки друг начин и средства, затова със смирената ми настояща просба Ви моля непосредствено да се намесите чрез уважаемото посолство на Вашето правителство в Цариград пред Високата порта да ѝ се предадат моите справедливи оплаквания и да се издействува изпълнението на моите и на децата желания, сиреч да се спаси и да бъде освободен моя любим съпруг чрез безпристрастно следствие в духа на божията правда.
И тъй, от една страна, като съм уверена в невинното и безупречно поведение на моя мъж, а, от друга страна, като се надявам, че ще намери благосклонен отклик в човеколюбивата и милосърдна душа на Ваша Светлост моят и на децата ми отекващ до небето въпиещ глас и че смирените ми справедливи молби ще бъдат благосклонно изслушани, дето трябва, изказвам безкрайната си благодарност за тази милост и се подписвам с подобаващо уважение.
Струга, 17/29 юни 1861 г.
На Ваша Светлост
смирена слугиня
Димитра, съпруга
на Димитър Миладинов с децата ми.
1. Митра Миладинова подала прошение не само до английския консул. Чрез Хитрово тя праща препис от прошението и до френския посланик в Цариград (вж. писмото на Хитрово от 20 юни 1861 г.). Неправилно е поради това предположението на X. Андонов-Полјански, че Калверт е получил прошението на Митра Миладинова по време на престоя си в Струга (вж. X. Андонов-Полјански, Англиска дипломатја за затворането на Димитрија Миладинов, Современност (Скопје), 1962. бр. 1, с. 16). От писмото на Кузман Шапкарев до бр. Робеви от 27 май 1861 г. се разбира, че по време на посещението си в Охрид и Струга английският консул Калверт е дал само идеята за подобно прошение, след като е видял бедственото положение на нещастното Миладиново семейство.
Второ приложение към писмото на Калверт от 24 юли 1861 г.
Официален френски превод на прошението на Митра Миладинова [1]
Strouga, le 17/29 juin 1861.
Monsieur le consul!
La soussignée votre très humble servante, habitante de la petite ville de Strouga, dans le district d'Ochrida, et sujette fidèle du gouvernement de sa majesté le Sultan, a l'honneur, au nom de la justice, de la pitié et de
225
l'humanité, de demander votre aide, et vous supplier, monsieur le consul, de vouloir bien faire parvenir à l'ambassade de sa majesté britanique à Constantinople le présent mémoire impartial et sincère.
Mon époux Démétrius Miladinoff natif de Strouga, de religion grecque orthodoxe, sujet fidèle de notre honoré gouvernement, âgé de cinguante ans environ, s'etant occupé durant toute sa vie aux oeuvres humanitaires s'est voué, ainsi qu'il est notoire, à l'étude et à l'enseignement, et a exercé la profession de maître d'école dans plusieures villes et bourgs de l'Empire de sa majesté le Sultan, depuis de longues années. Ceci démontre et caractérise éminemment sa bonne et irréprochable conduite sous le point de vue religieux, moral et politique.
Dernièrement c'est-à-dire depuis un an environ, mon époux avait été chargé par les procureurs de l'église bulgare nouvellement érigée à Balata de Constantinople, et par autorisation même de notre honoré gouvernement de parcourir diverses provinces à l'effet de quêter des secours volontaires à l'aide de cette église. Muni de documens officiels par s. s. Kyrillos à cette époque patriarche, et par les procureurs précités, adressés aux archevêques et évê-ques et primats de chaque district mon époux a visité plusieures localités, ce qui prouverait assez qu'il n'a pas entrepris sa mission à l'insu et sans l'autorisation du gouvernement et du patriarchat.
Le patriarche Kyrillos ayant été démis de ses fonctions, les formalités observés en de pareille circonstances prescrivent que les lettres patriarchales relatives à la mission soient renouvellées et confirmées avant que mon époux puisse la suivre. C'est pourquoi il est retourné à Strouga.
Peu de temps après sa rentrée au sein de sa famille l'autorité locale a fait inopinément une visite domiciliaire et a opéré une saisie dans notre habitation. Mon époux fut arrêté sans que nous en sachions le motif, si ce n'est probablement la suite d'une calomnie à son égard. Il fut écroué dans la prison d'Ochrida et ensuite dans celle de Monastir, d'où après y avoir subi une détention de plusieurs mois, il a été conduit ailleurs, dans un endroit inconnu à moi, laissant sa famille malheureuse et souffrante plongée dans une inconsolable douleur, et craignant des conséquences funestes.
Tout cruel qu'un homme puisse être, lui est-il possible de rester spectateur insensible devant un tableau si triste et si touchant, et ne pas se sentir le coeur navré par les émotions de la pitié et de l'humanité lorsqu'il voit ses enfants en bas âge, les pieds nus, affamés, privés même de leur pain quotidien, et sa famille entière accablée d'une profonde douleur?
Ne puvant pas donc aller moi-même chercher mon époux innocent, souffrant et errant çà et là, privée aussi comme je le suis des moyens nécessaires, je vous présente cette pétition et je supplie avec des larmes chaudes votre honorable ambassade de vouloir bien interposer ses bons offices auprès de la Sublime Porte à l'effet d'y faire parvenir mes justes réclamations et afin que mes veux et ceux de mes enfants soient accomplis pour que le salut et la délivrance de mon cher époux soient opérés par une juste enquête.
Convaincu comme je le suis de l'innocence et du caractère irréprochable de mon époux et ayant l'espoir que, touché de compassion et de l'humanité, ma faible voix et celle de mes enfants retentissant jusqu'aux cieux y trouvera
226
un accueil bienveillant et que mes humbles et justes prières seront exaucées, j'ai l'honneur d'être avec un profond respect.
Votre très humble servante
(signée) Dimitra, épouse de Miladinoff,
et ses enfans.
1. Официалният френски превод показва някои различия с оригинала. По него чуждите дипломатически представители са се запознали с нещастната съдба на Д. Миладинов. Поради това текстът се дава тук отделно.
Посланикът Булвер до консула Калверт
Цариград, 8 август 1861 г.
Отговор на писмото на Калверт от 24 юли 1861 г. Направените постъпки за освобождението ни Д. Миладинов останали без последствие. Убеден, че се касае за доказан руски агент, великият везир предоставил на Върховния съвет при Високата порта да вземе решение и отказва да влияе върху съвета.
Private
Sir Henry L. Bulwer
to
Mr. Consul Calwert
Therapia
August 8, 1861
Sir,
I have to ackriowledge the receipt of your private letter of the 24th Ultimo transmitting a mémorial from Mrs D. Miladinoff imploring your assistance on behalf of her husband.
Although the account which you gave me in your despatch No 10 of the 3rd of April last was most conclusive as to this Miladinoff being an agent of the Russian Propaganda and although that despatch had been shown to Aali Pasha at the time it reached me, I was induced by a feeling of compassion for the unfortunate position of Mr. Miladenoff's Family to order an appeal to be made to the Porte on his behalf.
I regret, however, that this appeal has been altogether without effect. Aali Pasha told Mr. Pisani that he felt no sort of doubt from a perusal of the papers seized at the time of Miladenoff's arrest, that he is a Russian Agent. The affair is now before the Supreme Counsel and Aali Pasha declined interfering with the decision which might be arrived at. Miladenoff, he said, was receiving a salary from the Russian Govt and his brother is residing in Russia as an Agent of the Propaganda.
I am etc., etc.
(For Sir H. Bulwer
(signed) F. M. Еrskine)
227
Превод
Частно
Сър Хенри А. Булвер
до
г-н консула Калверт
Терапия [1],
8 август 1861 г.
Сър,
Получих Вашето частно писмо от 24 миналия месец, в което приключвате прошение от г-жа Д. Миладинова, с което Ви моли да помогнете на мъжа ѝ.
Макар че от изложението, което ми дадохте във Вашия доклад № 10 от 3 април е напълно ясно по това, че Миладинов е агент на руската пропаганда и макар че този доклад бе показан на Али паша, когато го получих, аз бях подбуден от чувство на състрадание към семейството на г-н Миладинов и неговото нещастно положение и наредих да бъде отправена молба към портата в негова полза.
Съжалявам обаче, че тази молба е оставена съвсем без последствие. Али паша казал на г-н Писани, че след като прочел книжата, заловени при арестуването на Миладинов, за него не остава никакво съмнение, че той е руски агент [2].
Работата сега е предоставена на Върховния съвет и Али паша отказва да влияе върху решението, което може да бъде взето. „Миладинов, казал той, получава заплата от руското правителство, а брат му пребивава в Русия като агент на пропагандата”.
Имам чест и пр. и пр.
За сър X. Булвер
(подписал) Е. М. Ърскин
1. Терапия — малко курортно селите близо до Цариград. В него през 1863 г. са били преместени от турските власти Иларион и Авксенти.
2. За резултата от молбата вж. приписката към писмото на Калверт от 24 юли 1861 г.