III. Дипломатически документи
РУСКА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА
[ Писма 88 — 93 ]
88. Хитрово до директора на Азиатския департамент —9 април 1861 г.
89. Хитрово до посланика Лобанов — 11 май 1861 г.
90. Хитрово до Директора на Азиатския департамент — 25 май 1861 г.
91. Хитрово до посланика Лобанов — 20 юли 1861 г.
Руският консул Хитрово [1] до директора на Азиатския департамент — Петербург
Битоля, 9 април 1861 г.
Чуждите пропаганди не намират почва в Битолско. Разприте се дължат на гръцкия владика Венедикт, върл гонител на българщината. Миладинов успял да уреди народно училище, но владиката го наклеветил пред турците, вследствие на което Миладинов бил арестуван. Венедикт се заел да преведе на турски език иззети книжа.
Донесение титулярното советника Хитрова
Монастыр (Битолия)
9го апреля 1861го № 6
Масса народонаселения в окрестностях Битолии сильно привержена православию и религиозныя дела Болгар в Константинополе не имели там отголоска, не смотря на происки католической пропаганды и протестантских миссионеров, но христианское общество в самом городе представляет жалкую картину постоянных распрей, главным виновником которых местный митрополит Венедикт, бывший прежде в Видине и оставивший там об себе самое дурное воспоминание из личных и материальных интересов вполне преданный туркам и греческой йерархии, он не только не защищает христиан, а напротив употребляет все усилия к уничтожению Болгарской народности. Во всей его епархии ни в одной церкви нет богослужения на славянском наречии, нет ни одной школи где би преподавался болгарский язык, и дошло до того, что Болгары для письма на своем языке употребляют греческия буквы. Некто Миладинович завел было народную школу, но митриполит, ссылаясь на знакомство его с Консулом нашим в Варне, представил его турецким властям как человека опаснаго, проповедывающаго восстание и вследствие этого Миладинович арестован, а митрополит взялся перевести на турецкий язык най-денныя у него бумаги.
ф. Главный архив У—А2 ; 1860—1862; д. № 1184, ч. 1.
201
Превод
Донесение на титулярния съветник Хитрово
Битоля
8 април 1961 г. № 6
Масата от населението в околностите на Битоля е силно привързана към православието и религиозните работи в Цариград нямат там отглас въпреки интригите на католическата пропаганда и на протестантските мисионери. Но християнското общество в самия град представлява жалка картина поради постоянните разпри, главен виновник за които е местният митрополит Венедикт, който по-рано е бил във Видин и оставил там за себе си най-лош спомен. Поради лични и материални интереси напълно предан на турците и на гръцката йерархия, той не само не защищава християните, а, напротив, употребява всички усилия за унищожаване на българската народност. По цялата негова епархия няма нито в една черква богослужение на славянско наречие, няма нито едно училище, където да се преподава български език, и се е дошло дотам, че за писмо на своя език българите употребяват гръцки букви. Някой си Миладинович открил народно училище, но владиката, позовавайки се на познанството му с нашия консул във Варна [2], го представил пред турските власти като опасен човек, проповядващ въстание, и вследствие на това Миладинович бил арестуван, а владиката се заел да преведе на турски език намерените у него книжа.
1. Михаил Александрович Хитрово, консул в Битоля, пристигнал от Русия и заел поста си на 29 март 1861 г. Той познавал условията в Турската империя от предишната си дипломатическа служба. Ориентирал се бързо в обстановката. Десетина дни след пристигането си Хитрово пише доклад, в който показва ясно разбиране на причините за разприте в Битолско. В дейността си Хитрово се проявява като убеден приятел на българския народ. Отличен познавач на положението в Македония, след подписването на Берлинския договор той възглавява руската делегация при създадената европейска комисия, задачата на която била да обсъди положението на останалите под турска власт области, против австрийските домогвания за откъсване на Вардарската долина (вж. С. Радев. Ру сия и автономията на Македония. — Слово, бр. 1337, 23 ноем. 1926).
По-късно Хитрово е назначен за дипломатически агент и генерален консул в София (29 март 1881 — 2 март 1883 г.). Отново е свързан със събитията в България и след това, когато заема поста посланик в Букурещ (1886—1891).
2. Ал. Рачински.
Руският консул Хитрово до посланика Лобанов [1] — Цариград
Битоля, 11 май 1861 г.
Препраща копие от писмо на Д. Миладинов от затвора. Главното обвинение срещу Миладинов било това, че той поддържа тайни връзки с руски агенти. Необходимо е да се действува внимателно. Семейството на Миладинов в бедствено положение.
202
Секретно
Министерство иностранных дел
Российское императорское
консульство в Битоли
11/23 мая дня 1861
№ 24
Милостивый Государь
князь Алексей Борисович,
В донесении Г. Директору Азиатското Департамента от 9 апреля № 6, посланном к Вашему Сиятельству за открытою печатию для прочтения, я писал о содержащемся здесь в заключении, по проискам здешнего митрополита, болгарине Димитрие Миладинове. Впоследствие он обращался ко мне письмом, с коего копию имею честь препроводить при сем к Вашему Сиятельству, и просил, если возможно, придти ему на помощь, предупреждая в тоже время, что в зтом случае следует поступать чрезвычайно осторожно. Главное возводимое на него обвинение заключается в том, что он будто бы находится в тайных сношениях с русскими агентами и всякое неосторожное заступничество может его еще более компрометировать в глазах турок. Я дожидался Митрополита, отправившегося по эпархии, для того чтобы поговорить с ним о Миладинове и, если возможно, уговорить его облегчить участь этого человека. Между тем сегодня узнал я, что Миладинова неожиданно увели куда-то вчера в ночи, вероятно в Константинополь. Было би весьма прискорбно если бн не оказалось никакой возможности помочь ему тем более, что нельзя не сознаться, что человек этот пострадал отчасти изза нас. О Миладинове решительно все отзываются с лучшей стороны; теперь у него осталось в Охриде семейство без всяких средств существования.
С истинным почтением и совершенною преданностию имею честь
быть
Вашего Превосходительства
покорнейшим слугою
М. Хитров
[Адрес:] Его сият. кн. А. Б. Лобанову—Ростовскому
ф. Посольство в Константинополе,
1861 ; д. № 1415, л. 1538—1539.
Превод
В донесението до г. директора на Азиатския департамент от 9 април № 6, изпратено на Ваше Сиятелство незапечатано, за да го прочетете, аз писах за задържания тук под арест поради интригите на тукашния митрополит българин Димитър Миладинов. Впоследствие той се обърна до мен с писмо [2], копие от което имам чест да препратя с настоящето на Ваше Сиятелство, и помоли, ако е възможно, да му се притечем на помощ, като предупреждава в същото време, че в този случай трябва да се постъпва крайно предпазливо. Главното предявено против него обвинение е, че той уж се намирал в тайни връзки с руските агенти и всяко невнимателно застъпничество може още повече да го компрометира в
203
Писмо на Хитрово до посланика Лобанов — 11 май 1861 г.
204
205
очите на турците. Аз очаквах митрополита, отправил се по епархията, за да поговоря с него за Миладинов и ако е възможно, да го убедя да облекчи участта на този човек [3]. Между това днес узнах, че вчера през нощта неочаквано отвели Миладинов някъде, вероятно в Цариград [4]. Ще бъде много жалко, ако не би имало никаква възможност да му се помогне, още повече, че не бива да се забравя, че този човек е пострадал отчасти заради нас [5]. За Миладинов абсолютно всички се изказват в най-добър смисъл. Сега в Охрид е останало семейството му без всякакви средства за съществуване.
С истинско почитание и съвършена преданост имам чест да бъда на Ваше превъзходителство най-покорен слуга.
М. Хитров
[Адрес:] До негово сиятелство княз А. Б. Лобанов—Ростовски
1. Княз Алексей Борисович Лобанов (1824 — 18 август 1896), бил руски посланик в Цариград от 10 юни 1859 до 14 март 1863 г. и след това в Лондон и Виена; от 1895 г. до смъртта си той бил министър на външните работи.
2. Вж. тук № 49, писмо на Д. Миладинов до Хитрово от 29 април 1861 г.
3. Напразни са били очакванията на Хитрово. Митрополит Венедикт сам допринесъл за тежката участ на Д. Миладинов.
4. От настоящия доклад на Хитрово се установява точната дата, когато Д. Миладинов бил изведен от битолския затвор и откаран през Солун за Цариград. Това е станало не към средата на май (вж. М. Арнаудов, Братя Миладинови, Живот и дейност, С., 1943, с. 104), а точно на 10 май 1861 г.
5. Хитрово е имал пред вид връзките на Д. Миладинов с Рачински и други руски дейци, утежнили положението му в очите на мнителното турско правителство.
Руският консул Хитрово до директора на Азиатския департамент — Петербург
Битоля, 25 май 1861 г.
Миладинов арестуван поради подозрение, че поддържа връзки с руски агенти. Откаран от Битоля вероятно в Цариград. Молба за подпомагане на семейството му
Донесение титулярното советника Хитрово
№ 27 Битоля, 25 мая 1861
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Учитель Миладинов, известный своими заслугами в пользу болгарской народности и распространения образования между православными жителями Македонии, недавно арестован турками по подозрению в сношениях с русскими агентами и увезен из Битоли вероятно в Константинополь. Титулярный советник Хитрово обратился к посланнику в Константинополе с просьбою о вспомоществовании его семейству, живущему в Охриде в крайней бедности.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ф. Главный архив У—А2: 1860—1862: л. № 1184 ч. 1 (№ 1812)
206
Превод
Донесение от титулярния съветник Хитрово
№ 27 Битоля, 25 май 1861 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Учителят Миладинов, известен със своите заслуги в полза на българската народност и за разпространение на образованието между православните жители на Македония, е бил неотдавна арестуван от турците поради подозрение за връзки с руските агенти и откаран от Битоля вероятно в Цариград. Титулярният съветник Хитрово се е обърнал към посланика в Цариград с молба за подпомагане на неговото семейство, живеещо в Охрид в крайна бедност [1].
1. Запознат добре с дейността на Д. Миладинов и убеден в неговата невинност, Хитрово не престава да се интересува за съдбата на Миладиновото семейство. В свой доклад до П. Н. Стремоухов, началник на Азиатския департамент, от 6 септ. 1864 г. Хитрово пише : .... В бытность мою в Струге я посетил семейство Миладинова и мог убедиться лично в том бедственном положении, в котором осталась вдова ero c пятью малолетними детьми. В разное время я уделял вдове Миладиновой некоторыя вспомоществования из сумм, предоставленных в распоряжение ввереннаго мне Консульства; небогатые Стружские христиане с своей стороны тоже помогают ей несколько из своих скудных средств; но все это еще весьма недостаточно в сравнении с бедностию, окружающею семейство Миладинова, состоящее из вдовы его с престарелым отцом и пятью малолетньими детьми, из которых четыре девочки ...” Няколко дни по-късно, на 10 септ. 1864 г., Хитрово пише от ново — вече частно писмо.— на Стремоухов : „Принимаю смелость писать Вам частным образом по поводу доброто дела и льщу себя надеждою, что Вы мне не откажете в Вашем благосклонном содействии. В числе предоставлении средств безвозмездного образования сыну покойното Димитрия Миладинова. Личность братьев Миладиновых Вам вероятно известна и Вы одобрите вероятно участие, естественно принимаемое мною в судьбе их семейства. Действительно семейству этому грех било бы отказать в участии, ибо к сожалению нужно сознаться, что, оклеветанные перед Турецким правительством, братья Миладиновы пострадали более всего за сношение с некоторыми из агентов наших. Не могли или не хотели им помочь тогда Миссия наша в Константинополе и приснопамятный кн. Лобанов — тому Бог судья; но во всяком случае Миладиновы пали одними из первых жертв, нами-же вызванного пробуждения в здешних местах чувства славянской народности и обстоятельство это поставляет нам теперь долгом почтить память их по крайней мере - попечением о их семействе. Притом все, что мы сделаем в зтом отношении, будет рано или поздно оценено единоплеменннми нам славянами юга, в народной памяти которых не изгладятся имена братьев Миладиновых — первых деятелей их народното дела” (А. М. Селищев, Семья Д. Миладинова. Из донесений консула М. Хитрово (1864). — Мак. преглед, V, 1929, кн. 3, с. 65-67).
Руският консул Хитрово до посланика Лобанов — Цариград
Битоля, 20 юли 1861 г.
Препраща две писма на съпругата на Д. Миладинов до руския и до френския посланик в Цариград.
№ 57
Монастырь, 20 Июля 1861
Милостивый государь
князь Алексей Борисович,
Г-жа Миладинова из Охрида, при письме на мое имя, прислала еще 2 письма, из коих одно на имя Вашего Сиятельства, а другое — на имя французского посланника в Константинополе.
207
Препровождая к Вашему Сиятельству прилагаемые при сем 2 письма, имею честь покорнейше просить Вас, милостивый государь, если Вы найдете это возможным — переслать по своему назначению письмо на имя французского посланника.
С истинным почтением и совершенною преданностью имею честь быть
Вашего Сиятельства
покорнейшим слугою
М. Хитров
[Адрес:] Его сият[ель]ству кн. А. Б. Лобанову-Ростовскому и пр. и пр.
ф. Посольство в Константинополе,
1861; д. № Н15, л. 1542
Превод
№ 57
Битоля, 20 юли 1861 г.
Уважаеми господине
княз Алексей Борисович,
Госпожа Миладинова от Охрид заедно с писмо на мое име е изпратила още две писма; от тях едното на името на Ваше Сиятелство, а другото на името на френския посланик в Цариград [1].
Като препращам на Ваше Сиятелство приложените към настоящото две писма [2], имам чест най-покорно да Ви моля, уважаеми господине, ако намирате това за възможно, да препратите по назначението му писмото на името на френския посланик.
С истинска почит и съвършена преданост имам чест да съм на Ваше Сиятелство
най-покорен слуга
М. Хитров
[Адрес:] Негово сиятелство кн. А. Б. Лобанов-Ростовски и пр. и пр.
1. Митра Миладинова подала прошение чрез руския, английския и австрийския консул в Битоля до съответните посланици в Цариград. Понеже Франция нямала свое консулство в Битоля, то екземпляр от прошението за френския посланик бил изпратен чрез руския консул в Битоля.
2. Прошението било написано в няколко еднообразни екземпляра. В настоящата преписка то е поместено веднъж като приложение към писмото на английския консул Калверт до посланика Бълвер от 24 юли 1861 г. Там е даден оригиналният гръцки текст и свободен френски превод.
Неизвестно лице до посланика Лобанов — Цариград [1]
Цариград, 7 август 1961 г.
Донася за разговор с Али паша относно съдбата на Д. Миладинов, компрометиран в очите на турците поради писмата си. Постъпки на други легации в полза на Миладинов.
208
Неизвестно лице до посланика Лобанов — 7 август 1861 г.
209
Ad No 1018
Aali pacha auquel j'ai parlé encore une fois en faveur de Miladinoff, m'a dit que d'autres légations se sont intéressées pour lui, mais il est fort comprometé par des lettres, écrites de sa main. Il a ajouté qu'il se trouve maintenant à Constantinople. Si sela est vrai, son exil est terminé; il lui est seulement défendu de rentrer dans son pays natal. L'internociature s'est aussi intervenée en sa faveur.
7/19 août [1861]
ф. Посольство в Константинопале.
1861 г.; д. а 1415; № 1543 (63)
Превод
Към № 1018
Али паша [2], на когото аз говорих още веднъж в полза на Миладинов ми каза, че и други легации са се заинтересували от него, но той е твърде компрометиран от собственоръчни свои писма. Той [Али паша] добави, че той се намира понастоящем в Цариград. Ако това е истина, неговото изгнание е свършено; забранено му е само да се завърне в родната си страна. Представителството на папата също е интервенирало в негова полза [3].
7/19 август 1761 г.
1. Писано от сътрудник на Руското посолство в Цариград, натоварен да се застъпи отново пред Али паша в полза на Д. Миладинов. По това време в затвора е бил вече и Константин Миладинов, арестуван според Ст. Балкански (вж. писмото му) на 4 или 5 август. Неговото задържане обаче явно не е било още известно на Руското посолство.
2. Али паша (Мехмед Емин Али паша, 1815 — 6. IX. 1871), виден турски държавник. След дипломатическа служба във Виена, Петербург и Лондон през 1846 г. той става министър на външните работи. От 1855 г. нататък на няколко пъти заема поста велик везир. Един от създателите на Хатихумаюна, той играе важна роля в развитието и на българския църковен въпрос в качеството си на министър на външните работи и изповеданията и особено като велик везир след юли 1861 г.
3. От настоящото писмо се вижда, че в полза на Д. Миладинов е интервенирал и папският представител още преди арестуването на Константин. Досега беше известно само застъпничеството на представителя на папата в полза на Константин във връзка с настоятелните постъпки на Щросмайер.
Руският консул Хитрово до посланика Лобанов — Цариград
Битоля, 31 август 1861 г.
Главен виновник за враждата сред християните в Битолско е гръцкият владика Венедикт; той смята всички средства за позволени при разправа с враговете си. По интриги на митрополита е преследван и Д. Миладинов, обвинен в разпространение на революционни идеи.
210
№ 83
Битолия, 31 августа 1861
Милостивый государь
князь Алексей Борисович,
Я же имел честь доносить Вашему сиятельству о духе партии, раздирающем здешнюю хрисгианскую общину. Теперь эта вражда с каждым днем становится сильнее и сильнее и служит беспрестанным поводом самых печальным и соблазнительным явлениям. Главный виновник этого грустного порядка вещей — здешний митрополит, который действуя в духе местных властей или, быть может самого правительства, старается поселить раздори между значительнейшими лицами своей паствы.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Партия митрополита считает все средства позволительными, чтобы отдельшаться от своих врагов. Таким образом она беспрестанно возбуждает снова давно забытую историю казинистов, и, пугая ею правительство, заставляет его действовать с несправедливою строгостью против людей, совершенно невинных. Уже известный Вашему сиятельству охридский житель Димитрий Миладинов подвергся преследованиям правительства также вследствие происков митрополита, который старался выдать его туркам за распространителя небивалых революционных идей, за то только, что Миладинов принадлежал к Константинопольской партии Авксентия и Илариона.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
С истинным почтением и совершенною преданностью имею честь быть
Вашето сиятельства
покорнейшым слугою
М. Xитров
Ф. Посольство в Константинополе, 1861 г.; д. № 1415 (1546, 1551—1552)
Превод
Уважаеми господине
княз Алексей Борисович,
Аз вече имах честта да донеса на Ваше сиятелство за духа на партиите, раздиращ тукашната християнска община. Сега тази вражда с всеки изминат ден става все по-силна и по-силна и служи като постоянен повод за най-печални и съблазнителни явления. Главен виновник за това тъжно състояние на нещата е тукашният митрополит, който, действувайки в духа на местните власти, или може би на самото правителство, се старае да посее раздори между най-значителните лица сред своето паство.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Партията на митрополита смята всички средства за позволени, за да се отърве от враговете си. Така тя непрекъснато възбужда отдавна забравената история за казинистите и плашейки с нея правителството, заставя го да действува несправедливо строго спрямо съвършено невинни хора. Вече известният на Ваше Сиятелство охридски жител Димитър Миладинов бе подложен на преследвания от страна на правителството също
211
вследствие на интригите на митрополита, който се стараеше да го представи пред турците като разпространител на небивали революционни идеи само за това, че, Миладинов принадлежеше към цариградската партия на Авксентий и Иларион [1].
С истинска почит и съвършена преданост имам чест да бъда на
Ваше сиятелство
най-покорен слуга
М. Xитров
1. Обвинен от турското правителство в престъпления срещу държавата, Д. Миладинов се е намирал в затвора повече от половин година. Хитрово изтъква и в настоящия доклад, че Д. Миладинов е невинен, но е станал жертва на гръцките интриги като поддържник на цариградската партия на Авксентий и Иларион, т. е. за българска черковна йерархия, независима от гръцката Цариградска патриаршия. За Константин Миладинов в доклада не става дума. Явно Хитрово не е знаел за неговото задържане.