II. Други писма
ОТ НАДЗИРАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ЧЕРКВА В ЦАРИГРАД
[ Писма 62 — 65 ]
62. до Дим. Миладинов — 6 февруари 1860 г.
От Надзирателството на Бълг. народна черква — Цариград [1]
6 февруари 1860 г.
Около събирането на помощи за построяване на българска черква в Цариград. Избрани са почтени лица, снабдени с препоръчителни писма до митрополиите из България. Необходимо е в тая акция да участвува целият български народ, включително и от Македония. Надзирателството смята Д. Миладинов като най-пристоен човек за това народно дело и му предлага да се нагърби с тая родолюбива задача. Чакат отговора му, за да му изпратят нужните писма и тефтери за събиране на помощи.
Г-не Д. Хр. Миладинов
В Охридска Струга
Вярваме, познато Ви е веке, чи въобще Бълг. наш народ залови он няколко время да въздига ново каменно здание за черкова Българска [2], познато ще Ви е йоще здание-то това днес до кое положение достигна и ся намира, за това върху тия долоподписаните действующи Надзиратели на тая ни церква не щем ся прострем да Ви разказваме.
Надзирателството на черкова-та подействува и извади нуждните до Митрополитите писма [3], испрати по различни страни человеци почтенни, снабдени с горните за митрополити-те писма и други особни за събирание на помощ и уже чрез нихни-те действия желаемият плод излиза. Но това само не стига. Като предприятие народно, праведно е в двиганието му да съучаствува целий ни народ. Нуждно е сир. да спомогнат и Вашите страни татак. Но понеже ся лишаваме от человек пристоен да извърши това по ония места, питахме Н. Пр. Св. Полянинский Г. Партения [4] и отца Архимандрита Климента да ни посочат такъвиго. Нихно-то Боголюбие ни ся отговориха, чи ни познават и чи ни можем случи по пристоен човек от Ваша милост.
Во името, Г-не, на народно-то предприятие, в което ще ся слави Божието име и слово, Ви призоваваме да приемите трудът тоя и да ни ся отговорите, за да Ви пратим нуждните писма и Тифтери, за да почнете делото.
145
За управление ни върху написвание на писма-та ни забележете ни места-та, по които ще благоразсъдите да отидете и ако е нуждно до някои от тях и до кои да ви притворим рекомендателни, кажете ни йоще молим за места, гдето Виа не можете ходи сами, кого от нашите тамо единородци познавате, за да възложим нему за тях места.
Тия, и ожидающи Вашия отговор приимателен, Ви уверяваме за голямата ни кам Вас чест.
Надзир. на Бълг. Народ. Церква
Ц[ари]град, 6 февр[уар]ия 1860 [5]
1. Членове на Надзирателството на българската народна черква са били: епископ Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Дим. Евст. Гешов, Христо Тъпчилещов и Захари Струмски.
2. Подробни сведения за построяването на българската черква са давали „Цариградски вестник” и „Български книжици”, които Д. Миладинов е получавал. На 25 октомври 1859 г., когато отношенията между българите и гръцката патриаршия на Фенер не са били още изострени, в квартала Балат е бил положен основният камък на черквата в Цариград. На черковния обред са присъствували цариградският патриарх Кирил начело на синода и тримата патриарси, пребиваващи по онова време в Цариград, а именно йерусалимският, антиохийският и александрийският. Присъствували са още руският посланик Лобанов със секретаря Новиков и сръбският представител Петрониевич.
3. Цариградският патриарх Кирил на 12 юни 1859 г. е издал окръжно до епархиите в Молдавия, Влахия, България, Тракия и Македония да се притекат на помощ за построяването на българска черква в Балат (Соколов, И. И. Константинопольская церковь в XIX в., т. I, С. Петербург, 1904, с. 574. По същия въпрос вж. и Т. Ст. Бурмов, Българо-гръцката църковна разпра, С., 1902, с. 80-82),
4. Партений бил ръкоположен за епископ полянински на 29 октомври 1859 г. и изпратен от Цариградската патриаршия в Кукуш по времето, когато Д. Миладинов е бил в Струга.
5. Обнародвано от архим. Антим Шивачев. Материали за историята на българския църковен въпрос и храма „Св. Стефан” в Цариград — Фенер, Известия на Историческото дружество в София, кн. VII—VIII, С., 1928, с. 190—191.
От Надзирателството на Народната българска черква — Цариград
2 април 1860
Изказват своята радост, че Д. Миладинов се озовал с готовност на поканата да събира помощи за народната черква. Изпращат тефтери за събиране на помощи и препоръчителни писма от патриаршията до разните епархии.
Цариград, 2 Априлия 1860.
Г-не Д. Хр. Миладинов!
Во Струга Охридска
С удоволствие приехме ваше честно писмо от 4-й марта [1], на кое благодарно ви отговаряме, като премълчим съгласните.
Радваме ся за ревността, що показвате към Богоугодното и Свято дело и готовността ви да отидите на кадето ви наредим, да събирате помощ за народната тука Българска Црьква.
146
Въистина, вий заслужавате голяма похвала между нашия народ и с това показвате, че сте истинний син на България, нашя майка и желател ревностен за напреднованието нейно. Службата, която предприемате во имято на Българский народ, е голяма и достопохвална [2]. Бог да ви възнагради за доброто, което ще сторите на цял наш народ. Това ваше слугуванье за полза народна, за полза на Народната Црьква не ще ся изглади от памятта на всеки истинен Българин.
Ето ви снабдяваме с нуждните писма за душеспасителното дело, което предприехте да изврьшите. По Г. К. Държелович в Солун пращаме ви чрез Полянински Г. Партения 1 пакет който съдържява:
10 тифтеря по десят листа
10 „ по петь „
на които ще ся написват имената на родолюбците, които ще принесат произволната си помощ за Црьквата, в която ще ся въспява и слави името на Всевишняго по матерний наш язик во веки веков.
20 Писма Патриаршески до Владиците на 20 Епархии [3], 20 писма Ефорски Црьковни до същите 20 Епархии, както в тях ся вижда.
20 Превода на Български язик от Патриар. писма [4]; 20 писма Црьковни Ефорски до Общините у Епархиите. Тия за двадесят Епархии. Има още и 18 начертания (плана) на Црьквата [5].
Като приемете пакета от Негово Боголюбие Полян. Г. Партения, комуто пишим да ви прати и Папа Костадина, ще ся потрудите да тръгните за събиранието на помощта първом на по ближните Епархии и после на по-далечните, и като отидете на някое място, ще да стоите там да приказвате на народа за ползата, която ще имаме от Българската Црьква и пр. с едно слово да поразбудите народните чувства, и да ги подканите и поразпалите всякой щедро да спомогне. Да бъдете тамо, догдето ся напишат вси, които ще подарят Црьквата и догдето не извадите помощ пристойна за мястото гдето сте, не тръгновайте за другаде.
Можете зема и древни славянски като новци, книги и пр. такива стари и много ценни вещи са нуждни за Црьквата; но ако ги принесе някой помощ, а не да ги купувате [6].
Що казвате за писма до местните управители, те не се нуждни. Временно бяхме поискали такива писма от В. Порта, нъ понеже работата надлежи на Духовната част допрати ни до Патриархията и ѝ позволи, та ни даде тия писма. За това те имат сила и от страна на Правителството, в знание, ви [7].
Колко пари ся събират от помощта, имайте грижата да ги внасяте тука до нас с който способ е по угодно и по износно.
Очакваме честния ви отговор да ни възрадовате с известието си, чи сте тръгнали за събиранието на казаната помощ.'
След тия оставаме с истинно към вас почитание
Надзират. на Народ. Бълг. Црьква [8]
1. Освен копирните книги нищо друго от преписката на надзирателството не е запазено. За съжаление е изчезнало и писмото на Д. Миладинов от 4 март 1861 г. до надзирателството.
2. Д. Миладинов с готовност е приел възложената му задача, без да допусне, че тази невинна народна служба ще даде повод на народните врагове да заговорничат против него и да убедят турското правителство, че той е отявлен държавен престъпник и затова трябва
147
да бъде арестуван. Приемайки възложената му задача, Д. Миладинов даде живота си за доброто на своя народ.
3. Оригиналът с дата 12 юни 1859 г. се пази в Цариградската патриаршия (Соколов, И. И. Константинопольская церковь ..., с. 574).
4. Преводи от патриаршеското писмо и писмото на църковната ефория до общините са обнародвани в Цариградски вестник, IX, 438, 4 юли 1859, с. 2.
5. Планът на черквата е изготвен от италианския архитект Ф. Г. Фосати.
6. Д. Миладинов е писал, че възнамерява да закупува старини при своите обиколки.
7. Въпреки тези уверения обиколката на Д. Миладинов е била използувана по-късно от гръцкото духовенство и турските власти, за да подкрепят обвиненията си против народния деец, поставил се според тях в служба на руската пропаганда.
8. Обнародвано от архим. Антим Шивачев. Материали ..., Известия на Историческото д-во в София, кн. VII—VIII., С., 1928, с. 197—198. За първи път поместено във в. Македония, бр. 19 от 15 ноем. 1926.
От Надзирателството на Народната българска черква — Цариград
4 юни 1860 г.
Напомнят писмото от 2 април и чакат отговор. Значението на замислената общонародна черква. Нуждата да се подкрепи това дело от всички.
Цариград, 4 юния 1860.
Г. Д. Миладинов!
В Струга Охридска.
На 2. Априлия ви писахме и проводихме чрез Негово Преосвященство Полянинский Г. Партения. Надяваме ся временно да сте го приели. Лишени же честнаго ви отговора, не познаваме, що сторихте. За то молим ви, да ни ся с прьво отговорите. Казахме ви, чи пратихме нужднити писма до Н. Преосв. Полянински Г. Партения заедно с тифтери и пр. Вашя милост ще отидите да ги приемите от Негово Боголюбие, като ви даде он още един спомощник п. Костадина или когото за добре намери.
Надяваме ся веке да сте тръгнали и почнали извьршованието на ду-шеспасителната служба и чекаме честний ваш отговор возрадовати нас с известието си за започетак [1].
Негово Преосв. Полянинский Г. Партения ще ви нареди и настави както тряба и прилича да правите.
Предприето-то ни Богоугодно здание „Общенародната, Българска Церква” има нужда от помощ, за да може по-скоро да ся въздвигне и тя ще бъде подпорка главна на нашио народ овде у столицу Империи. Трябва всички да ся трудим и щедри помощи да принесем, за да можем да ся въздвигнем колкото е възможно по напред, защо полза голяма за всички нас Българе тя ще принесе.
Вий познавате вече как треба да приказвате на народа относително за Церквата и за помощта и така ний не продължаваме.
След тия остановаме с почитание
Надзир. на Народ. Бълг. Церква [2].
148
1. По това време Д. Миладинов вече е бил тръгнал по обиколка из страната.
2. Обнародвано от архим. Антим Шивачев. Материали ..., Известия на Историческото Д-во в София, кн. VII—VIII, С., 1928, с. 206. За първи път поместено във в. Македония, бр. 30 от 16 ноем. 1926.
От Надзирателството на Народната българска черква — Цариград
24 септември 1860 г.
Писмата на Д. Миладинов получени. Събирането на старини и ръкописи от Д. Миладинов е добро дело, но главната цел е да се събират помощи за изграждането на българската черква в Цариград, която ще е паметник на българската народност. В какво състояние се намира въпросът за българска народна йерархия.
Цариград, 1860 7врий 24.
Г. Д. Хр. Миладинов
В Кукуш
Последнето ви от 9 и 11 7вр. из Кукуш, както и предпоследнето ви от 31. Августа [1] прияхме и ви отговарями.
Ваша милост что сбирате старини и ръкописи [2], добре правите, назабравяйте си обаче главната цел, и за нейа действувайте най-настоятелно, т.ест за събирането на помощта; та между събиранието нейно, ще извършвате и издирваньето на старини и ръкописи.
Искате наставления: ми защото нямаме твърде познанство с тамошните места [3], и не познаваме человеците, съветувайте ся с Н. Б. Г. Партения Полянинский, и спроти обстоятелствата нареждайте ся и убеждавайте да ся сбира помощта защо без нейа как ще ся въздигне в царствующий град първия и основний памятник на наша-та народност?
Що ни бележете да пишем особни писма до някои първенци и влиятелни лица по ония страни, може да ни забележвате понякога имената им, та да пишем; освен това можете и сам някога да направите писмо за някого относително за цьрковната помощ.
За народната на Йерархия действува ся настоятелно и постоянно и нека има твърда надежда Болгарский народ на правдолюбиваго нашего Царя Султан Абдул Меджита, защо ще си приеме праведното искане. Колкото така и други що дойдат, щат ся дадат [4].
Един от нас ся намира с Г. Н. х. Трайковича [5], с когото ся разговорил и Г. Н. х. Трайкович показал ревност да действува към народността ни.
Като пристигне тия дни Великий Везир [6], прилича да ся даде по-важно действие над народний църковний въпрос, което е общото желание на всички ни.
При тия ви поздравлявами и желаем успех в делото ви.
Ваши приятели
Надзир. Народ. Българ. Церкви [7]
149
1. Тези три писма на Д. Миладинов също не са запазени. В тях той е докладвал за извършеното по време на обиколката си.
2. Не е известно дали Д. Миладинов е изпратил тези старини и ръкописи до Надзирателството в Цариград заедно със събраните пари за черквата.
3. От писмата на Д. Миладинов до бр. Робеви от 17 и 31 август 1860 г. се вижда, че до края на август той е посетил следните градове: Дебър, Велес, Тетово, Кюстендил, и че смята да посети и Скопие, Призрен, Битоля и Охрид. Бил е и в Кичево, Воден, Струмица и Струга.
4. По време на обиколката си Д. Миладинов е бил постоянно питан как върви развитието на черковния въпрос. Затова и той настоява пред Надзирателството да го държи в течение на борбите за народна йерархия.
5. Никче х. Трайков от Скопие. В началото той държал страната на гръцкия владика. Вж. дописки против него в Царигр. вестник, VII, бр. 319 и 323 от 9 март и 6 април 1857 г.
6. Мехмед Къбръзли паша (1810—1871), родом от Кипър. Пълководец и дипломат, по-сетне виден политически деец, от 1859 до 1861 г. той заема поста велик везир. Противник на българите в борбата им за църковна независимост, през 1860 г. той предприема голяма обиколка по нашите земи, намерила широк отзвук в тогавашния български периодичен печат. От 1861 г. пратен за управител на Одрин.
7. Обнародвано от архим. Антим Шивачев, Материали ..., Известия на Историческото д-во в София, кн. VII—VIII, С., 1928, с. 212—213. За първи път поместено във в. Македония, бр. 30 от 16 ноем. 1926.