I. Писма от Димитър и Константин Миладинови
ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
[ Писма 41 — 49 ]
41. до бр. Робеви — 6 юли 1860 г.
42. до бр. Робеви и синове — 17 август 1860 г.
43. до бр. Робеви и синове — 31 август 1860 г.
44. до бр. Робеви и синове — 10 февруари 1861 г.
45. до бр. Робеви и синове — 14 март 1861 г.
46. до Димитър А. Робев —8 април 1861 г.
47. до бр. Робеви и синове — 12 април 1861 г.
До братя Робеви и синове — Битоля
Дебър, 6 юли 1860 г.
Получил писмото на брата си Константин от Виена и моли да му се препрати приключеното писмо. Всички писма от брата му а от други негови приятели, да се изпращат до учителя в Охрид Козма А. Пасхалиов.
106
Оригиналът у Владислав Алексиев [1].
Превод
Дебър, 6 юли 1860 г.
Почитаеми братя Роби и синове!
Съдбата ме изхвърли из планините с високи върхове Кърчин и Кораб [2]. Признателен съм за благородното към мене ваше разположение. Получих писмото на брата ми от Виена [3]. Умолявате се и приключеното писмо да се изпрати на брата ми.
Ако занапред получите и други писма за мене, умолявате се да ги връчите на господин Козма А. Пасхалиов, основен учител в Охрид, били те от брата ми или от мои приятели от другаде. Също ако се получат до господа братя Иконому, и те да се отправят до същия учител Козма.
Признателен ще съм цял живот.
Ваш слуга
Д. Хр. Миладинов
В бързина.
(Отстрани:)
Покланям се на г. А. Иконому и Н. М. Колкото писма предстои да се получат до тях, моля да се изпратят чрез А. Робеви и синове на учителя в Охрид Козма.
1. Настоящото писмо се пазеше в Битоля в архива на братя Робеви заедно с другите
писма от Димитър Миладинов. Покойният д-р А. К. Робев, син на д-р Константин Робев, който пазеше ключовете на магазина с архива, бе отстъпил това писмо на своя роднина Владислав Алексиев, след като преди това даде възможност на проф. М. Арнаудов да го използува. Писмото е обнародвано в два различни и непълни превода през 1943 г. от Владислав-Алексиев Миладинов в книгата „Българска земя. Път легенда”, стр. 174, и от М. Арнаудов в монографията „Братя Миладинови. Живот и дейност.”, с. 165—166.
2. Кърчин в планината Дешат и Кораб — на север от Дебър.
3. Писмото на Константин Миладинов вероятно е било от месец юни 1860 г. То е сигурно указание за времето, когато той пристигнал във Виена. Посрещнат благосклонно от своя благодетел епископ Щросмайер, Константин Миладинов е бил негов гост в Хърватско цяла година, през което време подготвил за печат и издал в Загреб прекрасния сборник „Български народни песни”.
До братя Робеви и синове — Битоля
Велес, 17 август 1860 г.
За обиколката си из Македония във връзка със събиране на помощи за българската черква в Цариград. За отзивчивостта на българите. Общо недоволство от кюстендилския митрополит Дионисий. Борба на самоковска, велешка, скопска и при-
107
зренска епархия срещу гръцкото висше духовенство. Д-р К. Робев се намира във Виена. Прилага писма и български вестник, да се препратят на учителя Кузман Шапкарев. Писма от Константин Миладинов да му се изпращат във Велес чрез тамошния учител.
НБКМ. ф. Братя Робеви
Превод
Велес, 17 август 1860 г.
Достопочитаеми братя Роби и синове!
Обикаляйки като Иксион планини и долини, пристигнах във Велес, където обещават да дадат значителна помощ за българската черква в Цариград, както ще научите.
И в Дебър помогнаха доста в сравнение с бедността им.
Понеже рашко-призренският и скопският владика бяха в Ниш и отсъствуваха, аз дойдох тук.
108
Пияницата Дионисий събира от Кюстендил опиканите си пари. Турци и християни общо викат срещу него. Жителите на епархията подадоха към края на юни прошение за българска йерархия както до великия везир, така и до милостивия султан.
Самоковци също така направиха [постъпки] за българска йерархия и изгониха както Дели Матея, така и епископа му. Същото правят и велешани за българска йерархия; те изготвиха единодушно прошения. По същия начин действуват в Призрен и Скопие. Прочее не се съмнявам, че и охридските родолюбци са разбрали от по-рано тази голяма изгода за отечеството! Съжалявам за отсъствието на вашия господин Константин, лекаря, [който е заминал за] Виена, според както ми каза в Тетово лекарят Делавер ага, който ходил в Прищина при главнокомандуващия и се върнал. Съжалявам, казвам, че не е там, и то в този необходим момент.
Не след дълго заминавам за Кюстендил, а след това за Скопие, Призрен, Битоля, Охрид.
Моля приложените писма да отправите по сигурен начин до учителя Козма. Прилагат се мои писма и един български вестник.
Ако се случи да получите писмо от брат ми, моля да го адресирате тук до „Господин Георги Икономовик [1], учител във Велес”.
Оставам с отлично почитание
Ваш слуга
Д. Хр. Миладинов
1. Георги Икономов (1822—1865), родом от Дупница, книжовник, учител и деец но черковния въпрос. През време на пребиваването на Димитър Миладинов във Велес, Георги Икономов му дал един старинен надпис от манастира „Златовръх” (Трескавец) при Прилеп, който Димитър Миладинов изпратил на брата си Константин, а последният го предал на Рачки в Загреб (вж. Dr Rački Fr., Prinosi za epigrafiku jugoslevensku. „Kniževnik”, God I, Zagreb 1864, 5. 492).
До братя Робеви и синове — Битоля
Велес, 31 август 1860 г.
Пристигнал в Кюстендил. За пиянството и грабежите на кюстендилския митрополит Дионисий. Разследване на деянията на този митрополит по нареждане на великия везир. Велешкият владика избягал, а самоковският заедно с епископа му бил изгонен. За поведението на охридския митрополит Мелетий.
109
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове!
Радвайки се на пълната ваша благосклонност, отново се осмелявам да ви уведомя, че след като пристигнах в Кюстендил [1] и след като изпълних нарежданията на комисията [2], аз съвсем не се представих на Дионисий [3] и Бакхус Кюстендилски, който нито денем, нито нощем не е трезвен, и особено в настоящото време, когато не само загуби общо почитта и бива гонен от всичките си пасоми в епархията но и когато по нареждане на великия везир вследствие на подаденото от епархията прошение, връща парите от всички насилствени вземания и грабежи, които е вършил. Анкетата се извърши в Щип. Разследва се алчността му от нарочно изпратен от великия везир пратеник и от 70 села заедно с Радомир. Каймакаминът, връщайки се от Щип, където изпълни задълженията според нареждането, се завърна в Кюстендил заедно с епископа. Там отидоха и първенците на Кратово за същата цел. Там ще бъде зрелището и фенерът, и огледалото на всичките Дионисиеви и Бакхусови интриги и накрая ще стане неговото изгонване и достойното му наказание (защото те подадоха и до Н. Величество султана друго прошение, подобно на това до великия везир). От Велес владиката сам се реши да избяга нощем и велешани искат българска йерархия и българин архиерей ! ! ! Също така беше изгонен и в Самоков Дели Матей (брат на Логотета, прочутия в...) заедно с епископа си Паисий. А нашият Мелетий нито го е грижа, нито се безспокои, почивайки си може би в Янковец [4].
110
Умолявате се да изпратите приложеното писмо според надписа. Оставам с дълбоко почитание към Ваше Благородие.
Велес, 31 август 1860 г.
Искрен:
Д. Хр. Миладинов
1. Досега не се знаеше, че Д. Миладинов е посетил Кюстендил.
2. Надзирателството на българската черква в Цариград.
3. Съгласно с дадените му нареждания той трябвало да се представи на местния митрополит.
4. Янковец, българо-влашко село до Ресен (вж. В. Кънчов, Македония, София, 1910, с. 240).
До братя Робеви и синове — Битоля
Струга, 10 февруари 1861 г.
Благодари за известието относно заминаването на брат му К. Миладинов от Виена през Белград за Кукуш. Безпокои се да не му се е случило нещастие. Моли да издирят чрез своя човек в Белград следите му.
НБКМ, ф. Братя Робеви
111
Превод
Достопочитаеми братя Роби и синове,
Чест имам да ви благодаря за последното известие за моя брат, че отдавна е отпътувал от Виена през Белград за Кукуш при Партений.
Между това мъглата на съмнението ми още не се е разсеяла от главата ми, защото нито от Белград се обади брат ми, нито пък знаят нещо за него пристигналите днес лица от Кукуш.
Благоволете, моля, да пишете в Белград на вашия човек да провери в гражданското бюро дали е отбелязан неговият паспорт в регистрите, както е обичаят. Иначе се заключава, че има опасност за живота му или до Белград, или след заминаването му от Белград, или пък писмото му е пропаднало, след като брат ми се е отправил за някъде другаде. Оставам с уважение към благосклонното ви към мен разположение.
Струга, 10 февруари [1]851 г.
вашият
Д. Хр. Миладинов
[Бележка на получателя:]
Струга 1861 г.
Д. Хр. Миладиновик
Издадено на 10 февруари
Получено на 14 февруари
Отговор на 15 —” —
1. К. Миладинов е отпътувал от Виена за Дяково при Щросмайер още през лятото на 1860 г. Там той стоял до февруари 1861 г., когато отива в Загреб, за да отпечата „Български народни песни”.
2. Д. Миладинов е бил разтревожен за съдбата на брат си. По това време той вече е знаел за съзаклятието против самия него (вж. К. Шапкарев, Материали..., С., 1884, с. 26). И наистина, 6 дни по-късно Димитър бил арестуван.
До братя Робеви и синове — Битоля
Битоля, 14 март 1861 г.
Изпраща чрез тях писмо до брат си Константин.
НБКМ, ф. Братя Робеви
112
Превод
Господа,
Умолявате се приложеното да бъде изпратено според надписа или, в Якчи хан, ако брат ми е отпътувал [1].
14 март [1861]
Д. Хр. Миладинов
[Адрес:] До господа б[ратя] Р[оби] и синове
Битоля
1. Преди да бъде арестуван, Д. Миладинов е узнал от бр. Робеви, че брат му Константин е отпътувал от Виена през Белград за Кукуш (вж. писмото му до бр. Робеви от 10 февруари 1861 г.). Разтревожен поради това, че дълго време Константин не се е обадил, Димитър Миладинов изпраща настоящото писмо.
В Якчи хан в Цариград по спомените на Е. Спространов (вж. в. Ден, бр. 2731 от 1 февруари 1912 г.) се помещавали дюкяните и складовете на охридските кожухари, „между които имаше хора богати и влиятелни, що имаха връзки и с висши граждански сановници даже”. Якчи хан е служел за център на охридчани в турската столица. Затова и Димитър Миладинов иска писмото му да се препрати в Якчи хан, за да стигне по-сигурно до Константина.
До Димитър А. Робев — Битоля
Битоля, 8 април 1861 г.
Моли го да действува енергично за освобождаването му от затвора. Да дава наставления на тъста му Наум Матов за същото.
На гърба на писмото сметки с друго мастило от друга ръка.
НБКМ, ф. Братя Робеви
113
Димитър А. Робев
Превод
Достопочитаеми; Д[имитър] А. Р[оби]!
Б[итоля], 8 април [1861 г.]
Каквото намерите за добре, моля горещо, действувайте енергично! Времето е подходящо, както се научавам! Не жалете пари, които ще Ви бъдат изплатени не след дълго. Имам запис от 5 хиляди гроша и монети, защото ако изпуснем този момент, ще изгния в затвора. Каквото смятате, кажете на тъста Наум [1] да направи: да остане няколко дни или да си отиде; да дойдат ли от Струга с прошение или не.
114
Тичайте, където знаете, и употребете каквито средства знаете да действувате най-бързо! Кажете на моя тъст да ми съобщи. Поздравявам.
Д. Хр. Мил. [2]
1. Наум Матов, виден деец в Струга.
2. Докато се намирал в затвора, Д. Миладинов успявал да поддържа писмовна връзка със свои близки. При условията на турските затвори това се удавало с цената на щедри подкупи. За кореспонденцията му от затвора К. Шапкарев пише: „... получавахме от затворения сегиз-тогиз по някое отворено писъмце, писано с плайвайс и с алегорическо съдържание” (К. Шапкарев, Материали..., С., 1884, с. 31).
До братя Робеви и синове — Битоля
Битолски затвор, 12 април 1861 г.
Не му е известен резултатът от следствието. Благодари за старанията му в негова полза. Отправил прошение до Високата порта, но не знае дали е прието.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Господа братя Роби и синове!
От неделя господин Хололис не е идвал вече. Не зная в какво положение са резултатите. Аз, Вашият слуга, съм, доколкото ми позволява темпераментът, твърд и търпелив. Протакането не ми харесва. Добре ще е да знаех било за добро, било за лошо. Вашите старания в моя полза са много благосклонни и много дейни. Признателен съм. Не жалете парите ми. Не зная дали прошението ми [1] се уважи от Високата порта или
115
ако го изисква нуждата, да напиша днес друго на турски или как?
Поздравлявам Ви.
В Битолския затвор, 12 април, 1861 г.
Ваш
Д. Хр. Миладинов
[Адрес: ] До господа братя Роби и синове в магазина
1. Това прошение до Високата порта е останало досега неоткрито.
До братя Робеви и синове — Битоля
Битолски затвор, 28 април 1861 г.
Изказва съболезнованията си по случай смъртта на баща им Ангел Робев, който им е дал добро възпитание и солидно образование и им е оставил значително състояние.
НБКМ, ф. Братя Робеви
Превод
Достопочитаеми Господа б[ратя] Р[оби] и синове!
Покойният ви баща, лека му пръст, ненадейно отлитна от любимото си семейство и заминавайки от земния свят, ви остави в скръб. Чрез честен труд покойният ви създаде несравнимо щастие, материално и морално, като ви възпита в морално издигане и чрез милосърдието запали
116
факела, който свети в нематериалните неща. Прочее, като вземам участие и аз във вашата скръб, не мога да ви утеша иначе освен като изразя дълбоко вълнуващото чувство, че покойният изпълни общия дълг със смърт благонадеждна. Бъдете живи вие, които по примера на покойния имате широко поле да вървите по пътя на благополучието и да оставите добро име и щастие на вашите добри деца.
Приемете почитанията ми писмено, понеже нямам възможност лично да ви утеша.
В Битолския затвор, 28 април 1861 г.
Ваш:
Д. Хр. Миладинов
[Адрес :] До братя Роби и синове [1]
в Битоля
1. По случай смъртта на Ангел Робев Димитър Миладинов е изпратил на членовеге на семейството настоящото съболезнователно писмо, писано четливо на избрана хартия, докато другите писма от затвора са писани все на късчета хартия и съвсем нечетливо.
Ангел Робев е погребан в двора на болницата „Евангелизмос” (Благовещение), дето са гробовете на най-заслужили граждани на Битоля.
Това е последното писмо, адресирано до братя Робеви и синове. Ако е имало други, те не са запазени в архива.
До руския консул Хитрово — Битоля
29 април 1861 г.
Препис от последното запазено писмо на Димитър Миладинов, изпратено от затвора в Битоля. Извлечено е от дипломатическата преписка около неговото арестуване. Може да бъде спасен само с пари, каквито той няма. Препоръчва свой човек, който да бьде ангажиран от консулството.
Копія.
Познато мьіе, что се грижите за мое избавленіе. От другата страна ми пратиха писмо: „ако се надевашь на северни (русси) и на башибозуци (тоіе е. на чорбажи православни), никога немашь избавленіе, защо си наклеветень отъ црнокапци грцки владици, че сте северен деець. Ето ти сіета бедн[о]сть”.
Я ваши слуга знам що е потребни орган за избавленіе тоіа е d’argent — пусто стребро, пусти пари требатъ да се поможамъ и да се избавамъ, но где да ги найдамъ? Азъ овде немамъ да живувамъ, домачадието ми гладуватъ и жадуватъ, камо ли и пари да дадамъ за избавленіето ми!!
Ваша милость совсемъ да не се подказете молимъ ви, что имате состраданіе (sympathie pour moi) ни на немачки конзула и на англиіски, ни то на т..., само ако благоволите, едень е лекотъ, една е бильката моа, пари, пари да туримо и въ часотъ да се избавамъ. И пак со ваше стретство не. Азь кче найдамъ човекъ овде. Прощавайте моа простота.
И овой човекъ що носитъ писмово, ви е потребенъ за да го дръжите, имат духъ тежак, е познатъ со луге многу, познаат всекакви работи тукашни, можитъ да купуватъ разни известія одъ многу работи, не е учен,
117
Факсимиле от писмото на Дим. Миладинов до руския консул Хитрово, писано в затвора — 29 април 1861 г.
118
119
но се надевамъ да будетъ веренъ. Кче го искусите. Имамъ и едно вмного тайно да ви саобщувамъ [aventure], за което предъ една година (лѣто) бехъ писалъ на Его Сіательству князу А. Лобанову Б. Ростовскому и което сега е на действіе, и като сега се действуватъ енергитически, аз не съм лажач [1], да познаете.
Овой, що носитъ писмово, е костурацъ, се зове Никола Сотирофъ, но не требатъ да знаитъ нищо, сега за сега, що ви писувамъ — само що кѣ найдете благословно, това да знаить.
Приімете почтене поклонение.
Ваш искреній
[подпис на] Д. Xр. Миладиновъ
1861 Априлия 29
в Битолска хапцана.
Архив внешней политики. Ф. посольство в Константинополе [2]
1. Това писмо на Д. Миладинов до княз Лобанов не е намерено. По всяка вероятност в него се говори за борбата на народа против гръцкото духовенство, развила се така, както Миладинов е предвиждал.
2. Настоящото писмо от затвора е дадено като приложение към доклада на битолския руски консул Хитрово до посланика Лобанов с дата 11 май 1861 г. Засега то е и последното известно писмо на Д. Миладинов. Писано след повече от два месеца престой в затвора, то представлява несъмнен интерес за цялостното разбиране на духовния и политическия лик на Д. Миладинов.
Изтъкнатият борец за народни правдини разбирал добре в какво се състои обвинението срещу него — връзки с Русия, така страшни в очите на турците. Затова и той се боял евентуално застъпничество на руския консул да не затвърди това убеждение у турците. Неговите опасения са били основателни. В свой доклад от 4 декември 1861 г. австрийският посланик в Цариград Прокеш пише на министра на външните работи граф Рехберг: „Неблагоприятно по отношение старанията ми за протежето на Високопреосвещения епископ от Дяково (Щромайер) се явява обстоятелството, че преди да се застъпя аз, императорската руска легация е ходатайствувала горещо, макар и напразно, за двамата братя — старание, което не е допринесло за намаляване на подозрението, което тежи върху двамата”.
Като познавал добре турските нрави, Д. Миладинов вярвал, че може да се избави с пари, и то ако се бърза, преди да се намеси в следствието и централната турска власт. Затова той пише и до бр. Робеви: „Протакането не ми харесва... Да не жалите парите ми” (писмо от 12 април 1861 г.).
Еднакво опасни за себе си Д. Миладинов смятал и английския, и австрийския консул. Това убеждение на Д. Миладинов произтичало от реалната преценка на политиката на Австрия и Англия и отношенията им с Турция по онова време. Стремежите на тези две велики сили не съвпадали със стремежите на Миладинов, на българския народ — отделяне от гърците и обособяване на българите в самостоятелна народностна единица. Затова и Миладинов не можел да разчита на Австрия и Англия.
Борбата на народа за извоюване на тази самостоятелност обаче се нуждаела от подкрепа. Тази подкрепа Д. Миладинов виждал, че може да се получи единствено от едноплеменна Русия. Затова и в цялата своя дейност, изхождайки от добре разбраните народни интереси, Миладинов се стремял да се облегне на Русия. Той поддържа широки връзки с видни руси, подпомага ги в техните научни интереси, стреми се да изпраща българчета да се учат в Русия, доставя сведения за селищата и населението на македонските области, издирва старини и ги препраща в Русия и т. н. В светлината на тези разбирания на д. Миладинов трябва да се прецени и настоящото писмо.
Цялата дейност на Д. Миладинов е била напълно безкористна, чиста, продиктувана единствено от съзнание за неизменна служба на народа. Затова материално Миладинов е бил зле. „Пусто сребро — пише той — пусти пари требат да се поможам и да се избавим, но где да ги найдам? Аз овде немам да живувам, домочадието ми гладуват и жедуват, камо ли и пари да дадам за избавлението ми!!” За тежкото материално положение на Д. Миладинов и неговото семейство се говори и в редица запазени документи от онова време. Поради важността му настоящото последно писмо на Д. Миладинов е предадено така, както е запазено в „Архив внешней политики”.