ЛАЗАРСКИ.
Отъ Струга.
|
576. На Лазаров-денъ. |
|
|
„Качунцице цветнице, о Лазаре, Аль ѣ̀ виде Лазара?” — „И ѭ видофъ, не видофъ, На бѣлъ Дунафъ седеше, Вити венци віеше, ’Семъ лазарки даваше, Калѣ Малѣ немаше. Седна Каля да плачитъ; Лазара ѣ тешеше: „Мѫлчи, Кальо, не плачи, |
Пакъ въ година ке дойдамъ, ’Семъ лазарки по венецъ, Тебѣ, Кальо, два венца.” Кога дойде година, Каля найде мѫжена; На бунище седеше, Венчаница кинеше, Мѫжу гащи кѫрпеше, Мѫшко дете леляше.” |
|
577. На мало дете. |
|
|
Малечко’о ’убо’о, о Лазаре! [*] На диванъ ми седеше, Со яболко играше; Майка ле му викаше: „Малечкоо ’убо’о! Доста седе на диванъ, |
Доста играшъ съ яболко, Дан’ те цар-отъ догледатъ, Дан’ ти царство поклонитъ!” Уще реч-та не рече, Ми го цару догледа И му царство поклони. |
|
578. На неженатъ. |
|
|
„А юначе смиляниче, Лазаре! Смиль ти киска потгорела Натъ очи-те, натъ вежи-те; Аль сѣ мислишъ да сѣ женишъ?” — „Сумъ смислило, сумъ свѫршило, Туку ми ѥ на далеку, |
Преку река Венетика; Ми ѫ кажвѣтъ гѫрдомазна, Гѫрдомазна не’уба’а. Тук’ сѣ чудамъ и сѣ умамъ, Какъ да пойдамъ да ѫ видамъ. Не сумъ рапче да прелетамъ, |
*. Кѫде иматъ Лазаре, или о Лазаре — това сѣ повторвитъ на ’секой редъ въ исто-то место.
488
|
Не сумъ риба да препливамъ. [*] Да дочекашъ и вгодина И въ година и за многу! Немой многу не вѫрти нè, Міе многу не сакаме |
Петъ хиляди и петъ аспри; Петъ хиляди да сè твои, Пет-те аспри да сè наши; Да дочекашъ и въ година И въ година и за многу. |
|
579. На невѣста. |
|
|
А не’ѣсто добро мило, Лазаре! Що ти уста потгорела, Како люшпа оре’о’а? Що ти лице потбѣлело, |
Како платно бамбакерно? Али свекоръ те карало? Аль свекѫрва те карала? Али твои мили стопанъ? — |
|
580. На жена, коя иматъ синь да сѣ учитъ. |
|
|
Иматъ майка мили сина, Лазаре! Го промена го наружи, Тà го пущи свѣта гора Свѣта гора манастира, Да сѣ учитъ лудо-гяче Лудо-гяче манастирче. И сѣ учи с’ изнаучи, Сѣ сторило лудо-гяче. Лудогяче манастирче Книга пеитъ, сѫлдзи ронитъ, Го догледа игумен-отъ, Егумен-отъ му зборвеше: „А егиди лудо-гяче! За що ти сѣ нажалило |
Книга пеишъ, сѫлдзи ронишъ? Али ти сѣ нажалило За твоя-та мирна земя? Али ти сѣ нажалило За твои-отъ мили татко? Ель за бракя, ель за майка?” Лудо-гяче с’ отго’ори: „ Айти тебе игумене! Тà не ми сѣ нажалило За моя-та мирна земя, Ни за татко, ни за бракя, Туку ми сѣ нажалило, За моя-та стара майка.” |
|
581. На жена, коя иматъ синови. |
|
|
Три сѣ сѫнца разиграле Во майкини рамни дворѥ; Помали-отъ ’и надигралъ. |
И майка му велеше: „Немой синко, немой мило! Не клажай му ти намузлакъ |
*. Тіе деветъ редови сѣ пеятъ на конец-отъ одъ ’секоя песна.
489
|
На твои-отъ мили братецъ! Оту братецъ ѥ поголемъ; Изанъ имамъ отъ татка ти, Кой понапретъ ке излезитъ, Него пѫрво да го женамъ, Ак’ ѥ помалъ отъ други-те.” Той ѣ рече на майка си: „Мори майко, мила майко! Ти сѣ молямъ не карай ме, На татка ми не кажви му От’ поюнакъ ясъ излегофъ!” И майка имъ не му каза, |
Не му каза на татка имъ; Тая него го измами, Ко’ ѣ рече: „мори жено! Кой ти стори юнащина, Али помалъ, аль поголемъ?” Та му рече: „а стопане! Мало’о-то пакъ мало’о, Големо-то пакъ големо.” — „Кога така, а стопанке, Айде да го посвѫршиме.” Го свѫрші’е големо-то, Го свѫрші’е, го жені’е. |
|
582. На жена що нематъ чедо, и мѫшъ ѣ ѥ на чужина. |
|
|
Ручекъ готвитъ не’ѣстица. Умилена, уядвена, Со сѫнце сѣ разговорвитъ: „Айти сѫнце, ѣсно сѫнце! Ке те молямъ и опитвамъ, Ти ми греишъ по ’сѫ земя По ’сѫ земя, ’се виляетъ, Аль ми греишъ господина? Аль ми греишъ мила майка? Аль ми греишъ мили бракя? Аль ми греишъ мили сна’и?” Сѫнце-то ѣ отго’ори: „А не’ѣсто, добро мило! Ме опитвишъ ке ти кажамъ; Ясъ ти греамъ господину, |
Ясъ ти греамъ мила майка, Ясъ ти греамъ мили бракя, Ясъ ти греамъ мили сна’и; Сѣ готвеетъ да ти идѣтъ, Да ти идѣтъ за Велигденъ. Големъ пещешъ ти готве’е, Отъ бракя ти сѫрма коланъ, Отъ майка ти ал-шаміа, Отъ сна’и-те шаренъ колачъ. Господинъ ти ти седеше Ти седеше на чаршіи, Ти ценвеше сарай чевли, Да ти купитъ за Велигденъ; Ясъ ти кажвамъ да не жаляшъ, Оту ’си-те ке ти дойдѣтъ.” |
|
583. На богатъ човѣкъ. |
|
|
Пофалилъ сѣ богати-отъ Ясъ сумъ богатъ и пребогатъ; Тукъ сѣ нашатъ и понашвитъ Како риба во глобина. |
Како орелъ со вишина, Како овца съ рудо ягне, Како лоза съ бѣло грозѥ. |
490
|
584. На човѣкъ що иматъ деца. |
|
|
Млатъ Деспотъ сѣ возеше Во две злати кораби Со свои-те сино’и. Оделе, що оделе, И ми нашле девойка; Поголемъ ми велеше: „Дай ми изанъ, татко ле, Да излезамъ понапретъ, Да пѫрстенвамъ девойка!” Татко му му велеше: „Море синко, малечекъ! Уще си́ ми малечекъ, Не ти требитъ девойка.” „Море татко милечекъ! Ако сумъ си малечекъ, Имамъ стрико поголемъ, Нему ке ѫ пѫрстенвамъ, Нему да ѣ донесамъ.” Татко изанъ му даде; |
Си излезе понапретъ; Ѣ̀ пѫрстенва девойка. Татко му го профтаса, Ѣ̀ зеде’а девойка, Ѣ̀ однесе дур’ дома, Брату си му викаше: „Море брату милечекъ! Ясъ ти пещешъ донесофъ, Аль ке ми го кабулишъ, Аль не ми го кабулишъ?” „Имамъ сина за него.” Братъ му си го пречека Го целива въ очи-те. Ѣ зедо’е не’ѣста, Си викна’е свой люгѥ, Си викна’е и поп-отъ, Ѣ̀ венча’е не’ѣста, Радост-та ѣ сторі’е. |
|
585. На старъ. |
|
|
Стари Яно вино піетъ Край калина, край малина, |
Край цѫрвени трандафили, Край шарени арга’ани. . . |
|
586. На владика. |
|
|
Усналъ ми ѥ владика Ристо-богу на колена; Ристосъ ми го скориваше: „Стани, стани, а владику, Ето ти сè Лазарици Лазарици, посестрими, |
Що ке дарчокъ ке ’и дарвишъ; ’Семъ Лазарки марамица, На не’ѣста кошулица. Да дочекашъ и въ година И въ година и за многу Со твоя-та добра гла’а. |
491
|
587. На анама. |
|
|
Летале ми летале Деветъ рѣди голаби, И десето пауни; Паднале ми, паднале Кадѫнени дворо’и. Що чинеше кадѫна? — Кутлумъ бисеръ мереше, |
По голаби фѫрляше, Кадѫна имъ говоритъ: „Зобайте ми, зобайте Деветъ рѣди голаби И десето пауни, Пакъ въ година да дойте!” |
|
588. (Налалъ, наламъ млада кадѫна) Друга. |
|
|
Налалъ, наламъ млада кадѫна, А излези на налани На налани шиклосани, |
Со мендери испослани; Ти дойдо’е Лазарици, Да ’и дарвишъ Лазарици. |
|
589. На неженатъ Турчинъ. |
|
|
Прошетало челебифче, Лазаре! Низъ даляни, низъ брего’и, Въ рѫка дѫржитъ карадузенъ, Да ѣ видитъ Ангелина Ангелина, посестрима, Посестрима, пѫрва любовъ; |
И сѣ пули горе долу, Да ѣ̀ види Ангелина, Кѫде везитъ бѣла риза Бѣла риза абдесліа; Цѫрно цѫрнитъ, злато пѫлнитъ, Да ѣ̀ носитъ на пищоли. |
|
590. На женатъ Турчинъ. |
|
|
Ѣсна, ѣсна месечина! Ѣсна да би постоела, Дур’ да пойда, дур’ да дойда, Да ѣ̀ вида пѫрва любовъ Пѫрва любовъ Ангелина, Ангелина посестрима; Али ми ѥ вечерана |
Вечерана и легната; Вити порти затворени Со две перя пауно’и. Викафъ, викафъ дур’ осипнафъ, Клюкафъ, клюкафъ дур’ сѣ сключифъ. Тà сѣ фатифъ за два кола За два кола, за два бора, |
492
|
Тà си влегофъ во градина, Тà си набрафъ киска цвеке, Тà си влегофъ въ земѥнъ кералъ, Си наточифъ руйно вино, |
Си наквасифъ киска цвеке, И си влегофъ во одаа, Си попарскахъ невѣстица, Невѣстица бѣло лице. |
|
591. (Попадналъ ми Капланъ паша) Друга. |
|
|
Попадналъ ми Капланъ паша Низъ Цибрина рамно поле, И ми удрилъ два чадара, Еденъ зеленъ, други цѫрвенъ, Потъ цѫрвенъ ми вечерало Потъ зеленъ ми ноке’ало. И поминафъ край порти-те |
Му ѭ видофъ каѫдна-та, Лепо бѣше промената Промената, наружена, Гюмишъ пафти опасапа, Алтанчина на чело-то, Дробенъ бисеръ на гѫрло-то. |
|
592. На Турчинъ големецъ. |
|
|
Седналъ ми ѥ довлетъ Ага Во одаи во сараи, Въ рѫка дѫржитъ чаша кафе. Ми долета лепо пиле Лепо пиле соколо’о, И му падна на рамена; Стрептитъ пиле со криля-та, Му нараси чаша кафе. Мадри-ага говореше: „Айде віе мой сеймени! Що стоите що гледайте, Донесите лакъ и стрела, Устреляйте ова пиле Ова пиле соколо’о!” |
Пиле му сè отго’ори: „Айти тебе Мадри-ага! Не сумъ дошло за стрелянѥ, Тукъ сумъ дошло глас-донесло; Отъ цара сумъ допущено, И отъ цара и отъ краля; Цар-отъ иматъ мила керка, А ти имашъ мила сина, Оба да сѣ сусватите Сусватите сузе’ите, И пакъ да сѣ понашвите, Како нива со пчеинца, Како овци со ягнина, Како цвеке во градина. |
|
593. На оро. |
|
|
Сае, море Лазаре, позлащено, Краища-та — полеани, |
Стреде ми ѥ, Лазаре, мраморъ плоча, На плоча ѥ — високъ диванъ, |
493
|
На диванъ ѥ, Лазаре, постелица, На постеля — Мадри-аго, Мадри-ага — мадро седитъ, Въ рѫка дѫржитъ, Лазаре,чаша кафе. |
Му долета, Лазаре, едно пиле Едно пиле — соколо’о Съ криля трепна, Лазаре, чутъ орони. |
|
594. (Прошетало, Лазаре, челебифче) Друга. |
|
|
Прошетало, Лазаре, челебифче, Низъ чаршіи — Дренополски; Рѫце дѫржитъ— во джепе'и, Не ми купвитъ — ни прода'атъ. И помина — цѫрно грозѥ, И ми купи — цѫрно грозѥ, И го зави — во шаміа. Оде, оде — до полпѫти, И ми седна — да го зобатъ. Лепо грозѥ — прого'ори; „Не су грозѥ — за зобанѥ, |
Тукъ су моме, Лазаре, за любенѥ.” Си ѭ фати — за рѫчичка, Носи, носи — дури дома; Отъ далеку — ѣ викаше: „Айти майко — мила майко! Ясъ ти носамъ — отменица, Татко-ѣ бѣла — променица, Брату перче — исчешлано, Сестрѣ леса — уплетена, Менѣ мека — постелица.” |
|
595. (Ві’ур ві’уръ Койдано, о Лазаре!) Друга. |
|
|
Ві’ур ві’уръ Койдано, о Лазаре! Кой те ві’уръ отвеа На квечеру на вода? Чевли-те ти тропа’е, |
Како мѫска потковка, Гайтан-отъ ти дзунеше Как’ отъ мѫска опашка. |
|
596. (Леле, леле Лазара, о Лазаре!) Друга. |
|
|
„Леле, леле Лазара, о Лазаре! Кога дойде помина, Очи-те ти не видофъ?” — |
„Потъ нодзе ме газеше, Со уста ме пееше.” |
494
Лазарски отъ Кукушъ.
|
597. (Лудо идетъ отъ гора-та) |
|
|
Лудо идетъ отъ гора-та, Младо идетъ отъ гора-та, Въ рѫце носе до две китки До две китки теменушки. Стредба иде ке го стрете, Ке го стрете мала мома, Малка мома бѣла Неда. Та му веле и говоре: |
„Дай ми лудо, дай ми младо, Тая китка теменушка!” Лудо веле и говоре: „Мори моме, малко моме! Китка давамъ, мома земамъ.” — „Море лудо, лудо младо! Китка-та ѥ до пладнина, А мома-та до живъ животъ.” |
598. (Хошло лудо коня да напиватъ)
Хошло лудо коня да напиватъ,
Да напиватъ на нови-те чешми,
Тамо найде мома, мала мома,
Дека спіетъ потъ бѣла-та лоза.
Чуде, уме това лудо младо,
Какъ да чине лудо, що да чине,
Да разбуде тава мала мома;
Урва листа отъ бѣла-та лоза,
Натопи го во студена вода,
Попѫрска га по бѣло-то лице.
|
599. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня) |
|
|
Вяхналъ юнакъ бѫрза коня, Тà отишалъ честа гора, Честа гора Богданова; Три дни ходилъ, три дни ловалъ, Нищо лова не изловалъ, |
Изловалъ ѥ малка мома, Променена, наредена, Како китка накитана, Како перо наросено. |
|
600. (Лудо младо вино піе) |
|
|
Лудо младо вино піе, Вино ше, ягне яде; Калпакъ дѫрже на колено, Емъ сѣ дига на големо. Мома стое спроти него, Уще му сѣ шега біе, Шега біе въ очи смее: |
„Море лудо, лудо младо! Кадаръ бѣше да ме лѫжишъ, Не би кадаръ да ме земишъ А ясъ да бѣфъ како тебе, Градина бѣфъ заградила, Тебе прилесъ бѣфъ те клала.” |
495
601. (Юничице, ти стара кметице!)
Юничице, ти стара кметице!
Имашъ сина, що запъ не го чинпшъ,
Тук’ го пущашъ сина по сокаци
По сокаци, на нови-те чешми,
На чешми-те моми задирае,
На невѣсти-те стомни кѫрши,
Стари баби на пѫтъ пресопка!” —
„Ей селяни, селяни кметове!
Сами моми, сами врага бѫркатъ,
Дворѥ ми сѣ пѫтища чиниле,
Коньи сѣ отъ пайвани пущиле.”
|
602. (Малко дете вода ліе) |
|
|
Малко дете вода ліе Со две малки бардачина; Риба мренка го задира. Дете веле емъ говоре: „Немой, мренко, ме задирай, |
Да не кажамъ на майка ми, На майка ми на баща ми, Да не сплетатъ тенка мрежа, Дан’ т’ изловатъ, дан’ те фататъ, Дан’ те варатъ сладка чорба!” |
|
603. (Позаспалъ ми царъ Костадинъ) |
|
|
Позаспалъ ми царъ Костадинъ На соне-то му ѥ дошло, Му ѥ дошло малко пиле Малко пиле бильбильче, Дà му веле, емъ говоре: |
„Стани, стани царъ Костандинъ. Теб’ те викатъ масторе-то, Да направшпъ малъ манастиръ Мала цѫрква свѣти Георгія.” |
604. (Съ невѣста си Марко говоре)
Съ невѣста си Марко говоре;
Невѣста-та кадѫнъ Ангелина:
„Слушай, слушай, мори, що ке речамъ,
Запреіни сѣ, мори, засукай сѣ,
Да испечишъ до две морски риби,
Да наточишъ крондилъ благо вино,
Да донесишъ на ладна механа;
496
Кой ке виде, севдемъ, да завиде,
Кой ке чуе, севдемъ, да се чуде.”
605. (Иване, Иване челебіа!)
Иване, Иване челебіа!
Имашъ Иванъ дворѥ Стамболови,
На двори-те скали отъ карагрошъ,
Пармадзи-ти, Иванъ, отъ флорина,
Вратици-те, — позлатени,
На двори-те, — до две чешми,
На чешми-те — до две порти,
На порти-те — до два кѫрста,
На кѫрста-та — до два пилци,
Кад’ сѣ смее — злато лее,
Кад’ зборуве — бисеръ плюве.
Кад’ си дочулъ — цар-отъ, емъ везир-отъ,
Дà ги пущилъ — два каваза,
Дà имъ веле, — емъ говори:
„Донесейте — богатъ Иванъ,
Да го видамъ — що човекъ ѥ!”
Донесоха — богатъ Иванъ,
Да го виде — цар-отъ, емъ везир-отъ;
Да му веле — емъ говоре,
Да си даде — негова щерка.
606. (Мѫлчи ми, мѫлчи девойко!)
Мѫлчи ми, мѫлчи девойко!
Немой расипи цѫрни-те очи,
Немой си груби бело-то лице!
Ясъ ке си пойдамъ на градъ Солунски,
Ке ти донесамъ до два робини;
Една-та тебѣ слуга да чине,
Друга-та чубукъ менѣ да пале.
|
607. (Бележилъ юнакъ, бележилъ) |
|
|
Бележилъ юнакъ, бележилъ Малка-та мома въ село-то, |
Рудо-то ягне въ стадо-то, Явор-отъ дѫрво въ горе-то, |
497
|
Самура калпакъ въ градъ Солунъ. Дуръ да сѣ лудо повѫрне, Млада-та мома му зеле, |
Рудо-то ягне заклале, Яров-отъ длрво отсекле, Самур-та калпакъ продале. |
|
608. (Лудо ходе сосъ дружина) |
|
|
Лудо ходе сосъ дружина, На дружина говореше: „Ей дружина, мили брате! Сакамъ нещо да те пита, Право сакамъ да ми кажишъ. Денѥ гледамъ малка мома, Денѥ гледамъ въ ноке всонвамъ, |
Ноке м’ иде близо, близо, Близо, близо дуръ до мене, Ми легнува на рѫка-та, На рѫка-та, на рѫкав-отъ; А отъ сон-отъ кад’ да станамъ, Барамъ мома, мома нематъ!” |
|
609. Кога Лазарки-те влегватъ во некоя кукя и излегвѣтъ, пеѣтъ. |
|
|
„Ой Лазаре Войниче! Дека ми си́ войнувалъ?” — „Войнувалъ, сумъ войнувалъ До цареви дворове.” — |
„Що чинеше царица?” — „Мѫшко дете леляше, Капа-та му редеше, Пелени му кроеше.” |
|
610. (Руса мома, Русинъ брала) |
|
|
Руса мома, Русинъ брала, Русинъ брала денъ гинала, Дек’ го брала загинала. Го набрала три товара, Товарила товаре-то, Попаднала темна мѫгла, Заросила ситна роса, Тà збѫркала пѫтища-та, Пѫтища-та, друмища-та. Налетила на овчари, |
Она веле емъ говоре: „Ти сѣ молямъ, ти сѣ кланямъ, Да ме носишъ дур’ дома-ка, Ке ти дадамъ тенкà ризà, Майка ленена кошуля̀ Баче мои тенкà пушкà.” Дà отишолъ до дома-ка, На майка ѣ си викаше: „Искарай ми огламници, Да го главамъ овчарче-то.” |
498
|
611. (Армасалъ сѣ лудо младо) |
|
|
Армасалъ сѣ лудо младо На далеко на големо, Едни идатъ ми га фалятъ, |
Други идатъ ми га худатъ; Арна била работница Работница, променена. |
|
612. (Уме, чуде лудо младо) |
|
|
Уме, чуде лудо младо, Какъ да виде малка мома. Дà си пойде во градъ Солуна, Тà си купи праматіа |
Тà си пойде во село-то Си кондиса стредъ село-то Стредъ село-то край чешма-та, Да продаве праматіа. |
|
613. (Девойко, душо Сардеа) |
|
|
„Девойко, душо Сардеа Защо ми си́ насѫрдена? Симитъ ми ти ѥ лице-то? Череши ти сè очи-те? Шекеръ ми ти ѥ уста-та? Що не ми менѣ зборувашъ? Що не ме съ очи погледнашъ?” А она веле, говоре: „Ей море лудо, да младо! Снощи сѫмъ било за вода Съ мои-те вѣрни другачки; Майка ти стоеше на порта, Мене ме резилъ чинила, Предъ мои-те вѣрни друшки. — Девойко, душо Сардена! |
Стига ми лѫжа дете-то, До сега ке го армасафъ, До сега ке го уженефъ, Емъ невѣста-та донесефъ, Отъ тебе, момо, похарна, И отъ тебе похубава.” Онъ ѣ веле, емъ говоре: „Девойко, душо Сардеа! Немой ти слушай майка ми, Майка ми стара не знаитъ, Майка ми кѫща не гледатъ, Майка ми дименъ не дѫрже; Сосъ мене кѫща ке гледашъ Сосъ мене димеиъ ке дѫржишъ.” |
|
614. (Ангелино що си толку кахарліа) |
|
|
„Ангелино що си́ толку Кахарліа, натегеа, Дворѥ метишъ сѫлдзи ронишъ?” — „Варай дружки, мили дружки! Кад’ да не сѫмъ натегеа? Снощи дошолъ Радичъ юнакъ, Снощи дошолъ, снощи пошолъ, Отъ войска-та Анадолска |
Анадолска Казалбашка. Уще въ порти ни ѥ влезелъ, Уще чизми не си собулъ, Уще чубукъ не запалилъ, Долета ми малко пиле, Малко пиле съ бѣла книга, Да му веле, емъ говоре: „Що чине, да чине Радичъ, |
499
|
Скоро тамо да си пойде На войска-та Анадолска, Анадолска, Казалбашка, |
Батиса’а корабѥ-то, Чисти свити, емъ камухи.” |
|
615. (Запеалъ паунъ, запеалъ) |
|
|
Запеалъ паунъ, запеалъ, Тамо долу въ чаире-то Въ чаире-то, въ ливаде-то, Слушайте малко големо Чуете Турци, каури |
Ка’ пее паун-отъ на дѫрво Ка’ горе юнакъ за мома, Като два стѫрка борина, Като босильокъ за сенка, Като карафилъ за роса. |
616. (Девойко, девойко, убава девойко!)
Девойко, девойко, убава девойко!
Летна перенуга, зимна теменушка!
Що си́ расцѫфтила рано претъ Велигденъ,
Рано претъ Велигденъ, велика неделя?
617. (Денѥ ми те гледамъ, ноке ми те сонвамъ)
Денѥ ми те гледамъ, ноке ми те сонвамъ,
Денѥ ми ходишъ близо до мене-ка,
Ноке ми легнувашъ на десна-та рѫка
На десна-та рѫка, на права-та стрѫна.
Сѣ разбудилъ лудо, рѫка устѫрпнала
Рѫка устѫрпнала, мома избегала;
И на перничка-та веле, емъ говоре:
„Перничко душнанко, камо ми мома-та?” —
„Чужда бѣше, лудо, дома си отиде,
При нейзина майка, при нейни-отъ татко.”
|
618. (Вяхналъ юнакъ бѫрза коня) |
|
|
Вяхналъ юнакъ бѫрза коня Дà отишолъ честа гора, Ловъ да лове диви пилци Диви пилзи, ѣребици. Не изловилъ диви пилци. Тукъ изловилъ малка мома Променена наредена, |
Като китка накитена, Като перо насузено. Дà га фати за рѫка-та За рѫка-та за колба-та, Тà га метна на коня-та, Тà га носи у свой доми. |
500
|
619. (Що ѥ скѫпа мома цѫрноьока?) |
|
|
Що ѥ скѫпа мома цѫрноьока? Даль дека ѥ мошне цѫрноьока? Ель дека ѥ отъ бога-та кѫща? |
Ель дека ѥ отъ мнозина бракя? Ель дека ѥ отъ голема рода? — |
|
620. (Моме стои край бѣлъ Дунавъ) |
|
|
Моме стои край бѣлъ Дунавъ И сосъ Дунавъ си зборуве: „Ей ти Дунавъ, ти бѣлъ Дунавъ, Какъ сумъ тенка, емъ висока Уще да бѣфъ цѫрноьока, Бѣфъ го зела царево-то |
Хазнатарче, праматарче; Онъ на вечеръ книга гледе, На пладнина хазна брое, На киндіа на ловъ оде, На вечера отъ ловъ иде. |
|
621. (Мори моме, малко моме!) |
|
|
Мори моме, малко моме! Нели легна, нели заспа, Нели сони сонъ за мене, Като язе два за тебе? Ти сѣ чини ѣребица, Азъ сѣ чинихъ соколъ пиле, Дà летнахме, прелетнахме, Съ крило съ крило, съ перо съ перо, Съ перо съ перо, съ рамо съ рамо; |
Тà паднахме тува долу Въ Полински-те садища-та; Ти си падна на маслинка Асъ си паднахъ на калинка. Догледа нè пѫдарче-то, Пѫдарче-то конярче-то, Дá намери тенка пушка; Мене удри въ рудо гѫрло, Тебе удри въ десно крило. |
|
622. (Сонъ сонила Янкулица) На Водици отъ Прилепъ. |
|
|
Сонъ сонила Янкулица На утрина во неделя, — Изникнала яболшница Стреде дворѥ песочина, Стребренъ коренъ, злати гранки, Завѫрзала петъ яболка Петъ яболка позлакени. Говореше Янкулица: „А Янкула господине! Да сумъ сонъ я сонила Во неделя на утрина — |
Изникнала яболшница Стреде дворѥ песочина Стребренъ коренъ, злати граки, Завѫрзала петъ яболка Петъ яболка позлакени.” Янкула ѣ говореше „Янкулице, бре невѣсто! То’а ли ти не текну’етъ? Яболшница сама ти си, А яболка наши деца.” |
501
|
623. (До три сестри лозѥ садатъ) |
|
|
До три сестри лозѥ садатъ, Постара-та изговори: „Варай сестро, ти помала! Кому лозѥ си садиме, Ніе брате си немаме!” Помлада-та говореше: |
„Варай сестро ти постара! Ако брата си немаме, Майка ни ѥ уще млада, Белки ке ни брата стигнитъ, Нему лозѥ си садиме.” |
|
624. На невѣста. |
|
|
Елеворъ си коня коитъ, Невѣста му узда дѫржитъ, Узда дѫржитъ свѣкя свѣтитъ Подъ калинки, подъ малинки, Подъ цѫрвени трандафили; Лудо младо вода водитъ, |
Вода му сѣ не водеше, Нещо му ѭ препинаше, Морска риба златокрила; Не ми била морска риба, Туку било лепо моме. |
|
625. На единороденъ синъ. |
|
|
Иматъ майка мила сина Мила сина Костадина, Промени го, накити го, Опаши го свиленъ поясъ, |
Закачи му стребренъ дивитъ, Дà прати го на манастиръ, Да ти учитъ бѣла книга, Да ти пишитъ цѫрно писмо. |
|
626. (Иматъ майка мила керка) |
|
|
Иматъ майка мила керка Промени ѭ, накити ѭ, Облечи ѭ во свилено, |
Во свилено копринено, Тà пущи ѭ во другачки, Да ти пеитъ, да ти игратъ. |
|
627. (Цѫрква метитъ мало моме) |
|
|
Цѫрква метитъ мало моме Со два страка босилько’и, Емъ си метитъ, бога молитъ: „Дай ми, боже, попа свекра, И свекѫрва попадіа И да зе’амъ гяче момче!” |
Како бога помолила, Така госпотъ ѣ помоголъ, Нейдзѣ даде попа свекра, И свекѫрва попадіа, И си зеде гяче момче. |
502
|
628. На старъ. |
|
|
Седналъ ми ѥ стари Янко, На високи-те чардаци, На високи-те дивани, Во шарени-те одаи, На шарени-те шилтина, На копринени перници. |
До него ѥ Янко’ица, Околу него сино’и му, Сино’и му слуга служатъ, А сна’и му ручекъ готватъ, Да сѣ радвѣтъ и веселятъ. |
|
629. (Она страна оганъ горитъ) |
|
|
Она страна оганъ горитъ, Ветеръ веитъ не го силитъ, Роса роситъ не го гаситъ. Не ми било силенъ оганъ, |
Току била божя майка; Сина носитъ на кѫрщенѥ, Да го кѫрститъ свѣти Јованъ. |
|
630. (Стамянине домакине!) |
|
|
Стамянине домакине! Тука ли си́, или не си́? Ако спіешъ разбиди сѣ |
Ако піешъ весели сѣ, Оти идатъ мали моми Мали моми водичарки. |
|
631. (Има майка мила сина) |
|
|
Има майка мила сина Мила сина Костадина, Промени го, накити го Во свилено, копринено, Опаши му свиленъ поясъ, Закачи му стребренъ дивитъ, Дай му въ рѫце бѣла книга, |
Па пущи го на манастиръ, Да сѣ учитъ бѣла книга Бѣла книга, цѫрно писмо. Си го чекатъ три години, Той научи въ три месеци И си дойде дури дома. |
|
632. (Смилянине лудо дете!) |
|
|
Смилянине лудо дете! Смиль ти поясъ половина, Сенъ ти, лудо, ’убавина, Що ти лице овенало? Що ти уста потгорела? |
Иль дека си́ неженето? Ти си имашъ мили татко, Тебе младо нека женитъ, Мома иматъ у комшіи. |
503
|
633. (Седналъ ми ѥ стари Яно) |
|
|
Седналъ ми ѥ стари Яно, На постеля копринена Синови му кулукъ чинатъ, |
Мили снахи ручекъ праватъ, Мали мнуци подигруватъ Сосъ яболко позлакено. |
|
634. (Пофалилъ сѣ богатъ Иво) |
|
|
Пофалилъ сѣ богатъ Иво: „Ясъ сумъ богатъ и пребогатъ И отъ цара и везира, Стреде дворѥ лепа кукя, Диредзи-те позлакени, До две мѫски обружани.” Отъ зборъ на зборъ цару пошло; Пущилъ цар-отъ три абери, Ми го зеде богатъ Иво. Цар-отъ велитъ и говоритъ: „Що си било, и весело? |
Ти си́ богатъ и пребогатъ И отъ цара и везира.” Па говоритъ богатъ Иво: „Не сумъ богатъ сосъ стока-та, Тукъ сумъ богатъ со кукя-та, Това що ѥ лепа кукя, Това ми ѥ домакинка; Диредзи-те позлакени, Тіе ми сетъ синови-те; А мѫски-те обружени, Тія ми сетъ мили керки.” |
635. На Гюргевденъ кога да сѣ нишаетъ.
Отъ Кукушъ.
Излетнале два гулаба отъ дѫба,
Не ми биле два гулаба отъ дѫба,
Туку биле два стройника по мома: —
Уще ли ѥ тоа моме при майка,
Що го питафъ лани есенъ за брата?
Ке го питамъ овой есенъ за мене. —
636. (Момче сѣ нишатъ, Гюрге-ле)
Момче сѣ нишатъ, Гюрге-ле,
Мома го гледатъ отъ високи чардакъ,
Викумъ викаше мало-то моме:
„Краткумъ нишай сѣ, младо-то момче,
Дѫрво тѫрливо, ѭже ѭѫливо,
Ѭже ѭжливо, место камливо,
Дан’ с’ отепаше момче со мома.”
504
|
637. (Прода’атъ сѣ цѫрно грозѥ) |
|
|
Прода’атъ сѣ цѫрно грозѥ Во чаршіи Дринополски Во коше’и ракидини; Нематъ некой да го купитъ. Наело сѣ лудо младо |
Си купило цѫрно грозѥ, На пѫтъ седна да го зобатъ, Не ми било цѫрно грозѥ, Туку било бѣло моме. |