Бѫлгарски Народни Пѣсни
Собрани одъ Братья Миладиновци, Димитрія и Константина
Игри.
Войска. Неколку време понапредъ деца-та сѣ делеха по махали т. е. горна и долна подъ еденъ главникъ, и сѣ біеха отъ далеко со каменя, а отъ близу со дѫрвени сабьи, или стапови и мѫздраци отъ тѫрска.
Гага. Неколку люгѥ сѣ хващаетъ за поясъ на танецъ подъ еденъ главникъ, кои ги бранитъ; а други надворъ отъ танец-отъ идатъ околу нимъ за да грабеетъ робѥ. Главникъ-отъ бѫрго виткатъ танец-отъ ’секако, на десно, на лево; и отъ сила-та некой ке сѣ отпущитъ; него грабеетъ тіе що ходатъ околу танец-отъ, го дѫржатъ на стрѫна и пеѥтъ „Кадри бѣфме, ведри бѣфме, ви грабнафме човек-отъ; юнаци бѣфме, ви поробифме войска-та.” — Отъ танец-отъ имъ сѣ отговорватъ со пеенѥ и игранѥ; „Красто’о бѣше, кельо бѣше, за тва го зе-
526
дофте; слѣпо бѣше, кьоро бѣше, дѫржете го; ак’ сте юнакъ отъ юнака, грабните отъ юнаци.” — И така продѫлжаватъ игра-та, коя сѣ викатъ Гага.
Крижи-мижи. На едно дете затвораетъ очи-те, а други-те сѣ кріатъ, после това ги баратъ; и кого ке найдитъ, нему затвораетъ очи-те.
Котка. Неколку деца земаетъ куси стапчина, и едно дѫрвце оклопчесто, колку яболко, кое сѣ викатъ котка. На околу направѥтъ толку мали дупки, колку мина ке играетъ безъ еденъ; а въ стреде направѥтъ една поголема за котка-та. Еденъ, кои нематъ дупка, паситъ котка-та т. е. со стапче-то ѭ кльошкатъ, да ѭ внеситъ во стредна-та дупка; а други-те дѫржатъ стапчина-та опрени во мали-те дупки и сѣ печалятъ да му ѭ истераетъ; и кога котка-та ке сѣ приближитъ до некого, овой ѭ кльошкатъ со стапче-то далеко отъ дупки-те; Но ако той, що ѭ паситъ, успеитъ во това време, кога други-отъ ѭ кльошкатъ, да кладитъ стапче-то во негова-та дупка, тога други-отъ ке паситъ котка-та. Но ако той що ѭ паситъ, успеитъ да ѭ внеситъ во голема-та дупка, тога ’си-те си пременватъ дупки-те; тога той, що ѭ паситъ, сѣ печалитъ да хватитъ дупка; а той що ке останитъ безъ дупка, той паситъ котка-та. Тая игра сѣ викатъ Котка.