Играчки
663. (Тумба тумба Татара).
Тумба тумба Татара, явни коня златара, тà пойди си Вегле; Вегле копѥ крева’е; самъ бекъ седеше, Самовила пишфеше со орло’о пер-це, пауно’о крилце, падна крилце въ морце, морца менѣ сольца, я сольца овцѣ; овца менѣ ягне, я ягне волку; волкъ менѣ кожа, я кожа кѫрпачу; кѫрпачъ менѣ чевли, я чевли бабѣ; баба менѣ колаче, я колаче ѫрту; ѫртъ менѣ заякъ, я заякъ Турчину; Турчинъ менѣ пара, я пара попу; попъ менѣ молитва: по Чифути клетва, по Егюпци метла, и по . . рци лопата.
664. (Думба думба дивина)
Думба думба дивина, явна коня пауна, си отиде Влася, Власи копѥ крева’е, сина си го коле’а, цар-о го подига’а, неольо мори неольо! дека да сѣ делиме? потъ Сабуко’а косеница. Самъ Сабукъ седеше, Самовила пееше; Чеверъ Лаго вѫрлаго, крена нога на рамо, погледай по нурецъ; нурецъ тебѣ сольца; сольца ти овцѣ; овца тебѣ ягне, ягне ти волку; волкъ тебѣ кожа, кожа ти ко’ачу; ко’ачъ тебѣ сѫрбичокъ, сѫрбичокъ ти ’ченица; ’ченица ти воденица, воденица тебѣ брашно; брашно ти бабѣ, баба тебѣ колакъ; колакъ ти ѫрту, ѫртъ тебѣ заякъ; заякъ ти Турчину, Турчинъ тебѣ две пари; две пари ги цару, цар-отъ тебѣ девойка. (Две пари ти попу, попъ тебѣ молитва.)
513
665. Кога да пѫлтееть деца-та мали.
Чукъ чукъ лобода, падна тесла отъ бога, удри баба по нога, тà сѣ роди ѫртиче, си го зави въ кѫрпиче, си го кладе на тланикъ, мѫл-чи, синче, не плачи, ойде въ пазаръ татко ти, ке ти купитъ два меха, едни-отъ меденъ, други-отъ немеденъ, кой ке мѫлчитъ медени-отъ, кой ке плачитъ немедени-отъ, претъ царе’а порта жѫлта курешница, у те-бѣ ключе’и-те, у мене катани-те, моли замоли до три години.
666. (Одефъ, одефъ пра’у пѫтемъ)
Одефъ, одефъ пра’у пѫтемъ, кога гледа шума, шума бобо родила; апнафъ едно сладко, ущ’ едно посладко, трекьо найсладко. Си оборифъ чанта, чанта тагарджика, берамъ берамъ нѫтре кла’амъ; „бре не бери ти бобо-то!” (викатъ пѫдаръ); — „бре що бикашъ ти викачу!” — (отго’ори берачъ) — „бре небери бобо-то!” — „шума бобо родила, ти бобо си не родилъ!” — я берамъ, берамъ, оной туку викатъ — ела бре вамо — ето нейдамъ тамо, — капунунъ, (велитъ Турчинъ) — не носамъ капу, (велитъ берачъ) ясъ с’ имамъ шапку — тутунъ усъ шин-ди — ясъ тутунъ не піамъ, — делидар бу — ясъ го неделямъ, самъ въ шума г’ обрафъ, самъ ке го яда. —
667. (Дедо седитъ на грутка)
Дедо седитъ на грутка, и си плетитъ ѭкучка, защо ти ѥ ѭкучка?— ке си берамъ желатъ. — защо ти ѥ желатъ? — ке си ранамъ прасенце. — защо ти ѥ прасенце? — ке ми пущитъ сало. — защо ти ѥ салце ? — ке си мазнамъ моми-те. — защо ти сè моми-те ? — ке ми метатъ дворо’и. — защо ти сè дворо’и. — ке ми редатъ столо’и. — — защо ти се столо’и? — ке ми седатъ свато’и. — защо ти се сва-тои? — ке донесатъ невѣста. — защо ти ѥ невѣста? — ке ми родитъ дете. — защо ти ѥ дете? — да ме викатъ [*] тата, бате, скри сѣ въ гѫрнце, ето ’и Турци-те, ке ти зематъ пари-те,
668. (Сонце бонче, бого’о яйце)
Сонце бонче, бого’о яйце. — камо то’а яйце? го изеде мома. — камо ѥ мома-та? — она сѣ скри дома. — камо ѥ дома? — ѭ изгоре
*. По друга: — да ме викатъ: тате, бате, скри сѣ въ ясли, сто ти сè Турци кюлюмарци.
514
огонъ. — камо го огонъ ? — го изгасна вода. — камо ѥ вода ? — ѭ испі’а две деца. — камо ’и дечина ? — отидо’а на нива, да бранатъ просо. — камо ти просо? — г’ искѫлва’а врапси. — камо ’и врапци? — сѣ качі’а на дѫпъ. — камо го той дѫпъ? — го пресече секира. — камо ѥ секира? — отиде на ко’ачи. — камо ’и ко’ачи? — ’и изсмоля мольци. — камо ’и мольци? — ’и искѫлва петел-отъ. — камо го петел-отъ? — го изеде лисица. — камо ѭ лисица? — ѭ отепа пушка. — камо ѭ пушка? — пойде кае цар-отъ.
669. (Ономоно дономоно)
Ономоно дономоно; тріафиле, карафиле; стото-пито, моногито; ляйтинъ, гуйтинъ; суезе, сукезе; делимаръ, кокошаръ; зби, каціи; тене-ке, напѫрстокъ.
670. (Цуцулига, пеитанъ)
Цуцулига, пеитанъ; петугора, хаиванъ; харджиманъ; чунчукъ, чукалчакъ, ковачъ, керкелъ.
671. (Яребица порпатица)
Яребица порпатица, до мазара, до катара, чингини, мингини, оптилъ, дуптимъ, дупка.
672. (Палец-отъ велитъ)
Палец-отъ велитъ: айде да крадиме! казалец-отъ велитъ: кѫде? големи-отъ: кѫде да ѥ. Четворти-отъ: ке кажамъ. Наймали-отъ: мѫлчи джупче наказанче!
673. Кога да піетъ вино.
Протеколъ ми мѫтенъ Дунавъ, занесолъ ми чаша вино; поклонъ дойде до кумета; кум-отъ ми сѣ люто кѫлнитъ: „жими бога не ѥ моя, туку ми ѥ Николо’а, пи Никола пи; опѣтъ наполни.”
674. Отговоръ.
Мори чашо бу чашо, що сѣ бучишъ за мене, ете юнакъ за тебе.
515
Тіе игри сѣ кладоха сѫде за любопитство, и защо въ нихъ сѣ кріѥтъ имина странни. Во Бѣлица, не далеку одъ Струга, деца-та пе-ятъ со голема бѫрзина и повторвеѥ пѣсна, во коя сѫде можехме да различиме едно слово: Богорасумъ (Борисомъ?).