Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско)

по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода)

 

Приложение

1. Пѣсеньта на Георги Сугаревъ

2. Пѣсень за въстанието въ Смилево

3. Пѣсень за убийството на Шефкия въ с. Могила

4. Пѣсень за Димко Могилчето и Шефкия

5. Пѣсень за Йорданъ Пиперката

6. Пиперката въ село Прибилци

 

1. Пѣсеньта на Георги Сугаревъ.

 

Заплакало е Марийово

За той ми Георги Сугаревъ;

Каде си, Георги, да дойдишъ

Отъ гърци да не куртулишъ.

Извика Георги Сугаревъ

Отъ Демиръ-Хисарски планини:

Слушамъ ви гласотъ жалостенъ,

Ето сумъ, брайкя, ке дойдамъ

Со триста отборъ юнаци

Отъ гърци ке ве киртуламъ!

 

 

2. Пѣсень за въстанието въ Смилево.

 

Ей тамъ Смилево

Борба настава

Съ петстотингодишния тиранъ,

За да се отмъсти.

Ура, ура! Напредъ, напредъ!

     И никой къмъ земята не смѣе

     Очи да обърне.

     Ура, ура! Напредъ, напредъ!

И днеска Бадевъ Младиятъ юнакъ

Впусна се къмъ жестокия тиранъ,

За да си отмъсти.

Ура, ура! Напредъ, напредъ!

     Но свирепъ ми куршумъ го настигна

     И въ мигъ го повали.

     Ура, ура! Напредъ, напредъ!

И изеднъжъ ангелъ небесенъ

Пристигна душата му да вземе!

Но скоро ще изгрѣй свободата

Надъ безкръстния му гробъ!

 

 

104

 

3. Пѣсень за убийството на Шефкия въ с. Могила.

 

Айде, Македонио, земя поробена,

Земя поробена, ама много похвална и отхвърлена.

Гърци хемъ българи много противъ ходятъ.

Много противъ ходятъ всѣки день се биятъ.

Единъ българинъ пада, а петь гъркомана.

Тирани ми седатъ, само сеиръ гледатъ,

Само сеиръ гледатъ, газети ми пишатъ,

Газети ми пишатъ, во Цариградъ ги пращатъ.

Време не отиде тирани се ужалиха.

Богъ да го убие Димко Могилчето,

Та що ми го удари той качакъ Шефкия.

Той качакъ Шефкия, царо Македонски,

А Богъ да го пази Димко Могилчето,

Та що ми го кладе две добри пусии.

Първата пусия Димко Могилчето,

Втората пусия Йонъ Пашата.

Първа пушка пукна отъ Йонъ Пашата,

Та що ми го удари право во гърдитѣ;

Втора пушка пукна отъ Мише Старшията,

Та ми го удари во лѣвата рѫка.

Тогашъ ми извика Димко Могилчето,

Нозетѣ ме болятъ по тебъ шетайкимъ,

Сгоденъ случай барайкимъ,

Стига сумъ го носилъ народното шапче,

Чекай да го турамъ твоятъ тежокъ пискюлъ,

Стига сумъ го носилъ народното гунче,

Чекай да го облѣча твоятъ сърменъ чепкенъ,

Стига си я носилъ тънката манлихерка,

Стига си я носилъ българи си биелъ,

Сега язъ ке я носа тирани да бия.

 

 

4. Пѣсень за Димко Могилчето и Шефкия.

 

Айде Богъ да бие той качакъ Шефкия,

Той турчинъ Шефкия-Царотъ Македонски,

Що ми пошолъ Шефкия во село Могила,

И тамо нашолъ млада субашица.

Шефкия йе нарѫчалъ ручекъ да юготви.

Руча Шефкия, руча, ама се засъркна,

Тогай изговори той турчинъ Шефкия:

 

 

105

 

„Ой ти субашице, млада субашице,

Ногу ручекъ имашъ, сладокъ ручекъ имашъ,

Дури отъ сладина язъ се засъркнафъ,

Али йетъ на арно, али йетъ на лошо?”

Тогай субашица сборъ му просборува:

„Ой ти море Шефки, Царе Македонски,

Колку йетъ на арно, пойке йетъ на лошо!”

Лйде па ми пойде каде Димковица,

И на Димковица сборъ ѝ просборува:

„Каде ти е Димко, млаца Димковице?”

„Димко си отиде горе во ливади!”

„Димко го утепафъ, млада Димковице,

Тебе ке те земамъ кадана да бидишъ!”

„Димко ми е живъ, Димко неотепанъ,

Димко ке ти земитъ твоята кадъна!”

Тогай се налюти той турчинъ Шефкия,

Айде па удари млада Димковица.

Она изтърчува, па на Димка кажа:

„Каде си бре, Димко, мене ме юдари

Той качакъ Шефкия — това мръсно куче!”

Тогай отговори Димко Могилчето:

„Ой си назадъ дома, млада Димовице,

Оти да не земамъ тебе да стрелямъ!”

Шефки коньо явна, Битола ке одитъ.

Кога дойде до трите мъфчина

Първа пушка пукна, Шефкия ми падна

Отъ коньо подъ коньо, мафзеротъ го фърли.

Коньотъ му избѣга, Димко си го фати.

Гледа Шефки, гледа отъ кай пушка пукна.

Кога гледа Шефкия — Димко Могилчето

Со комитска руха, куса манлихерка.

„Аманъ, море Димко, поляци сме биле,

Моламъ ти се Димко, живо ме остави!”

Димко му и собулъ долгитѣ потури,

Димко си облѣче сърмениятъ чепкенъ

Му го зеде фезотъ со две око пискюлъ,

Па си явна Димко коньотъ на Шефкия.

„Гледай Шефки, гледай, гледай мърсно куче,

Дали ми прилѣга колку тебе куче!”

„Моръ, те личи народотъ брей, по убаво отъ мене.

Сакай, Димко, що ке сакашъ

 

 

106

 

Само моламъ, Димко, остави ме живо,

Остави ме живо во Битола да с’йодамъ.”

— „Нищо я ти нейкямъ, тебе ми те сакамъ,

Аберъ да си пратишъ, право на султано.

Оти лѣкъ се найде и за тебе Шефки,

Вака е по-арно, Шефкия, за тебе!”

Та му удри Димко ножотъ во сърдцето.

 

 

5. Пѣсень за Йорданъ Пиперката.

 

Оганъ го горитъ Брѣзово, Македонио,

Оганъ го гори Брѣзово

Цървено знаме се вѣйтъ,

Йорданъ Пиперко сардисанъ

Во тоа село Брѣзово.

Иде ми силна потера

До двестотини помаци

И петстотини аскери.

Самъ валията битолски

Подкаралъ силни топове.

Сѣтили куриеритѣ,

На часотъ аберъ донесле,

Йордану аберъ сторили.

Извикалъ Йорданъ Пиперко:

„Дружина, вѣрна соговорна,

Земете пушки на рамо.

Земете бомби, динамитъ,

Фърляйте бомби динамитъ,

Фърляйте, турци тепайте.”

Самъ валията говоритъ:

„Аферимъ Йорданъ Пиперко,

Алалъ да ти е юнаство!”

 

 

6. Пиперката въ село Прибилци.

 

Ай излѣзъ, Гюргьо, ай излѣзи, сестро,

Ай излѣзи джанамъ на срѣдъ село,

Да и видишъ, Гюргьо, комититѣ,

Да и видишъ, Гюргьо, да и видишъ, сестро,

 

 

107

 

Да и видишъ джанамъ комититѣ,

Комититѣ, Гюргьо, востаницитѣ!

Редъ по редомъ, Гюргьо, редъ по редомъ, сестро,

Редъ по редомъ джанамъ деветь реда.

Напредъ оди, Гюргьо, напредъ оди, сестро

Напредъ оди джанамъ войводата.

Напредъ оди джанамъ Пиперката.

И по него, Гюргьо, и со него, сестро,

И со него джанамъ байрактаротъ.

Ке ми одатъ во Прибилци, Гюргьо, кай мудуротъ,

Да му плататъ, Гюргьо, да му плататъ, сестро,

Да му плататъ джанамъ вергията,

Да му плататъ джанамъ бедилитѣ.

Вергията, Гюргьо, вергията, сестро,

Вергията джанамъ со тежки бомби,

Бедилитѣ, Гюргьо, со танки пушки.

 

[Previous]

[Back to Index]