Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско)

по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода)

 

Предговоръ

 

 

Следъ въстанието презъ 1903 год. пострадалитѣ отъ пожара революционни райони се преорганизираха. Въ развилитѣ се сражения презъ въстанието, а така сѫщо и въ предхождащата го година, мнозина опитни работници намѣриха своята смърть. Нѣкои поради разклатено здраве и редъ други причини напустнаха Македония и се откѫснаха отъ прѣкия контакъ съ борбата. Презъ въстанието и малко време следъ него Битолско загуби мнозина отъ най-личнитѣ си войводи. Частно Демирхисаръ (Битолски) се лиши отъ цѣла редица нелегални водачи: Георги Сугаревъ, Йорданъ Пиперката Силяновъ, Димитъръ Дечевъ и др. не бѣха между живитѣ. На тѣхнитѣ мѣста борбата излѫчи нови дейци, които съ ентусиазъмъ и енергия се заеха да продължатъ борбата. Единъ отъ тѣхъ бѣ Апексо Стефановъ. Явилъ се за първи пѫть нелегаленъ съ четата на Тома Давидовъ, той въ кѫсо време, благодарение на своитѣ лични качества, се издига отъ обикновенъ четникъ до демирхисарски районенъ войвода. Дълги години той е начело на тоя районъ, който минава за единъ отъ най-добре организиранитѣ. Така че споменитѣ му, обхващайки единъ доста продължителенъ периодъ време, се явяватъ едно ценно допълнение на онова, което до сега знаемъ за революционната борба въ Битолски Демирхисаръ.

 

Стефановъ като личность е една отъ рѣдкоститѣ, които ни предлага борческата фаланга на Македония. Той ви очудва съ гъвкавия си интелектъ и съ свѣжата си паметь. Разказътъ му е винаги живъ и интересенъ. Стефа-

 

 

VIII

 

новъ е голѣмъ майсторъ на разказване и е въ състояние да прикове вашето внимание при предаване и на най-незначителни случки. Често пѫти разказътъ му бива преплетенъ съ остроумни забележки, които още повече усилватъ неговата релиефность.

 

Силната му паметъ му даваше възможность въ пълни подробности да възкреси преживѣното. Той се спираше само при по-значителнитѣ събития и случки, като избѣгваше излишнитѣ подробности. Съ завидна лекота си спомняше за имената на войводи, четници и за наименованията на села и мѣстности.

 

Останалъ здравъ и читавъ презъ толкова бурния си животъ, Алексо Стефановъ днесъ е единъ отъ малцината живи представители на величавото революционно минало, които като жива връзка свързватъ миналото и сегашното.

 

София, августъ 1931 год.

 

Боянъ Мирчевъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]