Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1902 година

 

СЕПТЕМВРИ

На първи - Шестеовската бука

На втори - Посдивската планина

На трети - Кономладската бука

На четвърти - Целиее

На пети - Статицката курия

На шести - Бученската чешма

На седми - Смърдеш

 

На първи - Шестеовската бука. Янков повика само мен на страни и со един особен тон, почна да ме ласкае, да ми благодари за направеното от мене в нашия край (като че ли цялото Костурско е негов чифлик и аз съм работил за него). Тук отчасти ще забележа некои негови думи: „За да не ти се забрави направеното и да се прославиш още повече, не остава нищо друго освен да повдигнем въстанието. Вие добре познавате положението на работите, знаете какви ни са силите и за това искам от Вас да науча всичко, което е потребно, а най-важното е да ми кажете, дали ще може да се повдигне въстание още сега и трябва да знаете, че оттатък Вардара всичко е готово и без друго ще има въстание. За това съм дошел тука, за да не останем и ние така со скръстени ръце, защото аз вече съм доста възрастен и не мога да удържа да остана през зимата тук. Пък и надали ще можем да задържим положението. Ето и турците разбраха за моето пристигане. Мене ме боли за моя край и за това не се спрех никъде, а дойдох до тука. Мислете сега какво трябва да правиме, и щото времето за въстанието наближава. Не трябва да слушате хората дето казват, че аз съм водел някаква партия; ти добре ме познаваш ме-

 

123

 

 

не, та нема нужда да ти говора много. Остава още да ти кажа, че денът на въстанието е определен, непременно това трябва да стане на 7 септември през нощта. Какво ще кажете на това?”

 

Всичко което ми говореше го изслушах хладнокръвно, но доста много ме стресна и се зачудих, като чух датата на въстанието! Как е възможно да вдигнем въстание, без да имаме план за действие! Никаква подготовка за храна и въобще нищо подготвено. Не е само потребно да имаме пушки, а трябва и дух за подобна работа. Но както и да е на всички зададени от Янков въпроси му отговорих следното на кратко: „Позна вам Ви донегде, че у вас има патриотизъм, но съжалявам, дето се смесихте в партизанствата на Върховния комитет, от това не ви остана време да помислите за вашето родно место, да дадете каква годе помощ, защото никак не сте помогнали до сега. Желателно би било, да не се мешахте в партиите, а още миналата година скрито и много тайничко след аферата, да бехте дошли, бихте услужили премного на нашия край, отколкото сега дето сте дошли с еполети и прочие... Да повдигате въстание мене ми се вижда неудобно. Да дигаме въстание без да се приготвиме и без съгласието на Централния комитет и на нашите съседни райони. Ще станело въстанието оттатък Вардара и ние да подигнем в Костурско без съгласие на съседните райони, това ми се вижда неразумно. А сами ние не можем да решим въпроса. Нека да пишем в Битоля, да дойде некой от там да се разберем, па после да работим. Но нека Ви кажа, че мене ми се вижда мъчно, само ще онещастим населението и напразно ще ни отиде толкос труд.”

 

След тоя ни разговор, който наверно не му се хареса, свикахме се на общо събрание следующите лица: от Янкова страна - Янков, Кузо Погончев, некой си Райков, Демир от Кономлади, Димитрий Гегата от Ресен, Йото Стасчето от Косинец и Гаки Кенчето и още две-три, които не ги познавам. От наша страна - Кляшев, Папанчев, Силянов, Андреев, Митре и аз. Първо почна Янков да говори приблизително същите думи, които ми каза на мене, со притурка на една благодарност за направеното в Костурско. От наша страна, след него аз му отговорих: „Ако се припознава направеното от наша страна и ако имате доверие у нас, нема защо да не се споразумееме. Но между многото говорение, се взема решение да изпратим човек в Битоля со писмо да повика некой от Битолските ръководители, за да се споразумеем и докато не дойде отговор от Битоля, да не се работи нищо. Со това споразумение потеглихме за Посдивската планина.

 

 

На втори - Посдивската планина. Тук дойдоха няколко кономладчени. Янков въпреки взетото решение почна да агитира пред селяни-

 

124

 

 

те и да ги подканва за въстание. Писа писмо за Коте без да поиска нашето съгласие, за това ние го повикахме на страна от всички и му направихме следната забележка: „По никакъв начин не сме съгласни да се говори в това направление, пред човеците-селяни. Не трябва да пише на Коте и да го кани на среща, до като не получим отговор от Битоля, според както бехме решили, когато има въпроси да решаваме да не се допускат всички хора от техните.” Всичките гореизложени забележки той ги отблъсна най-категорично, като истински партизанин, нещо което не очаквахме и не се надявахме да чуем от негова страна! Тогава ние се убедихме, че не ще можем да се разберем. Още му забелязахме да не изпраща момчетата по селата, без да ни пита, защото ще пропадне некой в турски ръце. Миналата нощ изпрати две момчета от Дреновени со Яне и Москов (неговия адютант и самозван подпоручик). Също и в Кономлади неколцина бяха отишли. Голема разгащеност - никакъв ред и дисциплина, всички со шапки и лъвове на шапките, со военни знакове и много самоприсвоени титли. А в Кономлади беха дошли 50 до 60 души аскер, за това се опасявахме да не би да пропадне некой и да ни излезне всичко на мегдан. Всичко това на Янков му се виде криво. Вечерта заминахме за Кономладския осой над селото.

 

 

На трети - Кономладската бука. За да не се дига шум и да няма препирни между момчетата, тук се подразделихме. Ние отидохме по-нагоре, а те останаха по-доле. От Смърдеш доде писмо на Янков запечатано. От Кономлади ни запитват, че Янков изпратил на кономладчени, да изпратят в Статица, Турие, Поздивища, Черновища и Дреновени щото, всичките комисии да дойдат да се срещнат со Янков в Кономладските ливади. Ние позволихме на кономладчени да ги повикат. Научихме се от неговите момчета, че бил направил разпределение на неговите момчета. Привечер влезнахме в Кономладските ливади. Тук вечеряхме. Янков направи разпределение на момчетата: една част под командата на Райков изпрати за Загоричени, а другата за Косинец под командата на Йото Стасчето, а трета част задържа со себе си. От селата дойдоха комисиите. С изключение на Челновската и Дреновската, между които се натрупаха сума кономладчени, со най-развалените характери, осъдени от Делчев на смърт, за престъпленията като Марков, Пандов. Янков явно почна да му проповедва, че е дошъл да повдигне въстанието и сега наскоро. Почна да възхвалява Коте и да напада нас, (като че ли те не познават Коте, а трябваше да им го препоръчва). Аз вече не можах да претърпя, като видях този господани се заел да обяснява работи, които не трябва никога да се казват пред простото население. И като виждам, че той иска да си послужи со разбойници, като Ко-

 

125

 

 

те, аз публично го срезах да мълчи и да не говори за работи, които не му са по силите и които не трябва да се говорят пред това население, защото това е добре възпитано и е готово всекога на въстание. Не остава нищо да им се говори а е потребно само една заповед без да знаят за къде ще ги носим, готови са да тичат. Като обясних, че не трябва публично да се говори за въстанието, кога трябва да става и като им казах, че само Костурско не може да прави въстание, а трябва да има въстание във всички райони, само тогава ще сполучим. Всичките селяни послушаха мен и то со удоволствие, след това им казах всички да си разотидат и да слушат заповедите на своите началници, а на никой друг, селяните се разотидоха като се покориха на всичко това.

 

Като виде Янков, че няма да останат селяните да го слушат, а се разотидоха, и като виде опората на всички наши момчета, даже го осъдиха дето се облекъл с униформа, преклони глава и почна да търси извинение, неговите пък момчета останаха учудени като видеха опората. После сам Янков дойде при мене и ми каза, че Коте му предлагал среща на „Лисец” и че ще отиде да го изслуша и да го види, а утре вечер, пак да се стрешнем тук. Заминаха за „Лисец”, а ние останахме пак на същото място.

 

 

На четвърти - Целиее. От зори още дойде Петрето от Шестеово, когото бехме изпратили в Битоля. Донесе писмо, в което пишеха да разубедя Янков да не повдига въстанието, защото немаше водители и другите райони не били готови и много други работи, които Янков не иска да ги чуе. Пишеха, че били писали до Янков писмо, запечатано и че Цончев бил арестуван, а Лазо Поптрайков бил донесен под конвой в Битоля и щели да го пратят на сюргюн в мемлекета [*] (още товар ни липсваше ние го чакахме с нетърпение да дойди от България да ни учи на нещо, а се научихме че бил арестуван). Танас Попов от Бабчор, го изпратихме со писмо в Битоля, в което им обяснявахме всичко, което се случи со Янков и за всичко което иска да прави.

 

В Бабчор миналия ден аскерите бяха били двама-трима човеци и затова го изпратихме Насо Попов со неколко жени да се оплачат на консулите.

 

Писахме по всички села, да не слушат Янков и дружините му. Писах на Мише Николов, за всичко което се случи со Янков, едно доста обширно писмо, вечерта слезнахме от Кономладските ливади, тук ни донесоха едно писмо от Битоля за нас и едно писмо адресирано чрез нас за Янков запечатено, което трябваше да му се предаде, непокътнато. Янков както ни беше обещал не се завърна на определеното място да се срещ-

 

 

*. (тур.) - страна, местност, родина.

 

126

 

 

нем. Се научихме, че заминал за Руля, за това му изпратихме писмото, а ние заминахме и пренощувахме близо до Статица.

 

 

На пети - Статицката курия. Дойде от Смърдеш брат ми Георги братовчед ми Апостол Чекаларов (преди десетина дена дойдоха от София), разправиха ми, че в София дружествата били разделени на две, едните избраха пак стария състав (от Цончева), а другите били избрани председател Христо Станишев, родом от Кукушко, човек с благороден характер, а българското правителство като разбрало плана на Цончевистите, интернирало Цончева и Михайловски, запрели навлизането на четите им в Македония. Научихме, че Лазо Поптрайков бил хванат на сръбската граница и донесен под конвой до Битоля, според показанията на Апостол излиза, че Поптрайков да е предаден от Цончевистите. Привечер дойде Габрешката комисия да иска наставления, по случай Янковото скорошно въстание, като какво да правят ако Янков ги подкани да въстанат. Ние им казахме, да бъдат на щрек и да чакат наша заповед, защото инструкции от Битоля чакаме, за което бяхме писали. Същите габрешени ни казаха, че Лазо Бицанов от Зелениче и още един човек, заминали през Статица и потеглили за Руля, да стрешнат Янкова. Бицанов им казал, да ни съобщат на нас, че в Зелениче направили некакво убийство на турци и били вече готови леринчани да подигнат въстанието и че некой си Лефтеров днес утре пристигал за Леринско со една дружина от 120 души, също и Салакинов пристигал во Воденско. Това известие много ме разтревожи ако е истина, че пристигат тия две дружини, възможно е да подигнат въстанието макар без план и посока. Почнах да се страхувам от това неразбрано движение и си представлявам как ще онещастливи народа, со подобно въстание. Ние в Костурско можахме да направим едно сполучливо въстание, можехме неусетно да навлезем в Костур и в много други села да ги обгорим и да ги донесем голема загуба на турците, а не като сега дето разбра правителството пристигането на Янкова и намеренията му (как да не узнаят турците, когато Янков, където замине всичко и пред всички изказва) и е взело мерки. Натрупа неколко стотин души аскер в Костур, а ние можехме да подигнем внезапно въстание, когато в Костурско има 70-80 души аскери и неколко заптиета. Защото всичко е наредено и селата чакат една заповед и да тръгнат, където е потребно без да се бавят и разбират какво ще стане. Освен това нали е потребно да има определени сборни пунктове, храна, прибежище за жени и деца. Всичко което може да се употреби за запазването живота на жените и децата, а за подобни мерки нали е потребно повече време. Во два дни какво може да стане и при това разногласие? Когато от Битоля ни пишат, че в другите райони не се готвели и не трябва да се възстава.

 

127

 

 

Трудно положение: да не слушам Битолското началство и как да не го слушам, когато това началство е дало толкова жертви, докато донесе работите на това положение и което ни даваше нужните наставления, а и знае в какво положение се намират всичките райони. Трябва ли да се слуша Янков, който е дошел вчера от София и без да му мисли повдига въстанието? Ако Янков и другарите му подигат въстанието и не се спират пред нищо, ще кажем, че населението още, щом не иска какво можи Янков да прави самичък? Ето че и това го знаем, фактически той ще разбунтува и ще създаде афери, а при такива афери трябва ли и ние да седим неутрални и да гледаме нещастието на това невинно население, за което сме положили толкоз труд и сме дали толкова жертви? А пропадне ли веднаж Костурско, невъзможно да се повдигне, а щом не се сполучи, Янков и другарите му ще кажат, че ние му пречиме да не възстава. Излиза че ставаме цели предатели и спомагатели на турците. Да възстанем от Битоля ни запрещават, а че без план и без подготовка, де може да се постигне, онова което сметахме да напакостим на турското население. И така не знаем на кой огън да горим, се намираме во безисходно положение. Получих от Янков писмо със следното съдържание:

„Господин Чекаларов,

 

Получих писмото Ви (со битолското писмо бях прибавил едно писменце, в което му забелезвах да ми отговори за получаването на писмото от Битоля и да ми назначи среща) и това от Битоля, кажете на Москов да се съедини со Демира, който е в Кономлади и каквото му кажи да извърши (Янаки Москов с още две момчета беше останал в Дреновени, а Демир оставен со некаква цел во Кономлади) днес мен ще ме дирите тук, а довечера в с. Смърдеш, за гдето ще замина довечера. Аз зная вече мнението на битолчани, та излишно считам да водя преговори со Вас, со тех вервам ще се разбера. Ако разбира се обичате за доброто на Македония.

 

С братски поздрав!

Полковник Янков. с. Руля. 5.IX. 1902 г.”

 

От това писмо разбрах, че той не иска да върви со нас, за да не му пречим в агитацията. Но по дадените наставления, дадени от Битоля, трябва да заминем ние за Смърдеш и да не го оставим самичък да върви. Вечерта свикахме статичени на общо събрание. Говорихме им за пакостите от гърците и владиката, и им казахме да се оттелят от патриаршията и да си припознаят своята народност (Статица селото беше гръкоманско). Всички приеха на драго сърце и с удоволствие. На-

 

128

 

 

редихме и селската чета и заминахме през Кономлади. Тук се научихме, че Лазо Бицанов оставил един вишенец да го чака, докато се завърне, затова Силянов со леринчани остана да го чака, да се разберат и после да заминат за Леринско (за Бученска-чешма). Со нас водехме Апостол Чекаларов и брат ми Георги. Ние останахме на Бученската чешма, а те си заминаха за Смърдеш.

 

 

На шести - Бученската чешма. Срещнах се с овчарите лазаровските, брезнишките. Като немахме хлеб, взехме от брезнишкия овчар две овце (с пари купени) и ги изпекохме. Привечер потеглихме за Смърдеш со Кляшев и Папанчев и се прибрахме в селото, а дружината остана в планината. Получихме писмо от Дъмбенската комисия, с което молеше да се разубеди Янков от мисълта за въстание и пр...

 

 

На седми - Смърдеш. Смърдешени били отишли в Ощима при Янкков и обещали да вдигнат въстанието, без да му помислят дали това въстание ще бъде общо и без да му поискат план за действие. Като им разяснихме работата, тогава почнаха да се колебаят и решиха да се пише на Янков от страна на Смърдешката, Косинската, Въмбелската и Дъмбенската комисии, да спре всекакво движение и да дойде в Смърдеш да се разберат и след това да се почне работата. Писмото се писа и се изпрати. Получих три писменца от Силянов (Пирински). Пише, че четата на Дине (Лерински) била в Кономлади, за да се срещне с Янков, а пък Янков бил в Статица.

 

От Гърция стигна Насо Поптръндов и ни разправи, че там от ден на ден положението на работите взимат по-сериозни размери. Затворите все се пълнят от българи, мнозина бягат от Гърция. Насо разправи че къде Желево, имало силно движение и бегане на селяните по планините.

 

До днес след пладне дневника водех с моята частна азбука, а от днес почвам с централната. [*]

 

Много неща в този дневник съм пропуснал, не съм отбелезвал, а и на много места имам повторение, по един и същ въпрос - поради много натрупаната ми работа затова и изкючителните условия, во които живеем съм ги повтарял ли пък съвсем съм забравял, но винаги съм държел на кратко бележки в кръга на моите познания.

 

7 септември, с. Смърдеш - В. Чекаларов.

 

[...] [**]

 

 

*. Става дума за смяната на шифрите, с които В. Чекаларов е водил дневника си.

 

**. Липсващи страници от дневника.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]