Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1902 година

 

ЮЛИ

( Хрупища - Езерец - Могила - Жужелци - Старичени - Жупанища - „Вълканова чезма” - „Дошло от Костур некакъв ферман, написан на турски и на български, в който се казвало на българите, всички, които имали пушки, да ги предадат на правителството” - В Буката в „Сърбовина” - Дъмбени - Дреновени - Черновища - „Хванахме Геле” )

 

 

На първи. Дойде гръцкото попче от горната махла изпратен от страна на Ицоти поради некой други чорбаджии и да сондира мнението ми като как мисля за чорбаджиите. Дойде и Георги от Хрупища. Запитах го дали ще можеме да заминем за Ошени, каза ми че може. Янко дойде без гуни и ни каза, че снощи при Добролища се ранил нощя с некой турци и гуните не ги донесоха. Това ме очуди да не би да са дошли некой наши с гуните и го ранили.

 

На втори. От зори заминах за Хрупища и казах довечера или човек да изпрати от Сничени да ме земе, или сам да доди Георги Христов. Вечерта получих две писма: от Москов от Загоричени писани и той ми пише, че Янков идел, но още не е дошел? Искал списък за способните мъже да носят оръжие и числото на оръжието. Георги остана да дойде за идущата вечер в горната махла. Дойдоха 30 души аскер и обескираха къщата на Паскал. Ние излезнахме и пренощувахме на планината.

 

На трети. Вечерта дойде Георги от Хрупища. Научихме се, че Коста Сребрен, който молеше да напуснеме Нестрам за неколко дена, отишъл заедно с аскера в Костур. Зарекох и оставих писмо во Нестрам сами да се погрижат и наредят нещо во селото. Ние заминахме за Езерец. В буката над селото се спрехме.

 

На четвърти. Изпратихме Георги в селото. Донесе ни хлеб заедно с некои си Георги, който много се оплака от съселяните му турци (в Езерец само една къща има турска и страшно се мъчени селяните). Езерския Георги изпратихме в Сничени да повика некой си Тодор и некой си Кочо. Привечер дойдоха и им казахме да приготвят да ни дочакат в селото им, вечерта преди да тръгнеме четника ни Ризо от Нестрам, без да се обади избяга от дружината ни, зема и телескопа без да знаеме причината. Вечерта се прибрахме у Тодор с голема предпазливост.

 

На пети. Донесоха и покръстихме 7-8 души, но много изплашени, всички искаха да се покръстят, Георги Попхристов и Толето и син му, докато никой от покръстените не смееше да ни вземе в къщата. През деня от Хрупища беше дошел Стерио Влаха, предател; за да останеме у Тодор, едно че Тодор хлеб не ядеше от страх, па и нас не ни беше добре да останем, по наше принуждение Тодор повика комшията си Стерио когото излъжил, че детето му било болно, хванахме Стерио и отидохме с трима четника, другите момчета изкарах ги на балкана.

 

На шести. Изпратих Тодор Чеката да занесе хлеб на момчетата в Балкана. У Стерио повиках и покръстих Димитър Жеглинов. Димитри повика Георги Попзисов, покръстих и него, казах че ще му отидем

 

98

 

 

на гости, но вечерта у него дойдоха два власи, единия Стерио Музикаря предател от Хрупища. Вечерта се разпределихме в две къщи.

 

На седми. Чрез Георги поп Зисов повиках Апостол Сапунов и двата му синове: Зиси и Васил (Зиси, гръцки учител и Васил, студент по медицина в Атина, който свършва тази година). С тях говорихме много, а особено със студента Васил, който в Гърция не бе толкова от фанатиците и противник на комитета. Тук се показа горещ патриот покръстих ги. Вечерта свиках на общо събрание около 30 души. След дълго говорене избрах управително тело: за председател - Тодор Чуков, касиер - Никола Стериовски, секретар - учителя Зиси Сапунджиев, а Георги Пашов и Пандо Живков за съветници и трима десетници. След като свършихме заседанието, се прибрахме в три къщи у чорбаджиите. Аз отидох у Апостол Сапунджиев, за да се разберем по-добре с доктора и учителя, една част у Георги Попхристов и една у коджабашията Атанас Мишайков, на когото гледаха злобно всички сиромаси от селото, да не ни видят в техните къщи.

 

На осми. Повиках избраното управително тяло, разправих какво трябва да работят и се грижат за купуване на пушки. Писах на Москов за положението на работите и движението ни. Георги Христов си замина за Хрупища. Вечерта се прибрахме в Могила в чорбаджията Дино и коджабашията Ташо.

 

На девети. Вечерта свикахме селяните на общо събрание, избрахме управително тело и се прибрахме в други къщи.

 

На десети. Получихме писмо от Георги Христов от Хрупища, съобщава ми че Доктора бил ги пъдел от Хрупища в Корча и на връщане да им се хване пътя и да се унищожи като шпионин и издател в изследването на съда. Но понеже нямаше възможност да се хване пътя, го оставихме, говорих на комисията за реда и вечерта се прибрахме в Жужелци у Кирияко Томов, с голяма предпазливост от падарина Мехмед: от когото се оплакваха всички от с. Жужелци и от околните села.

 

На единадесети. С голема предпазливост прекарахме да не би да ни усети Мехмед. Вечерта се прибрахме у Никола, учителя по гръцки и Димето Димитров.

 

На дванадесети. Мъчихме Димито да повика падарина Мехмед на кафе у него, да го хванем и да го заведем у неговото село и там да го убием, но Димето не се решаваше. Вечерта свикахме на общо събрание селяните на брой тридесет и пет души. Избрахме комисия и десетници. Предложи се да отидем ние в три къщи: у попо, у Никола Кючюков и у Мито Томов. Мито не приемаше да им се отиде в къщи, многото убеждавания, даже и от страна на селяните и многото говорение в събрани-

 

99

 

 

ето, той пак не искаше да им се покори, но като му ударихме неколко плесници, почна да вика: „елате всички в къщи”!

 

На тринадесети. Говорих на комисията да се изберат и десетници, казах да излъжат Мехмед в некоя къща и да го хванем жив. Комисията обеща. Вечерта дойде Георги Христов от Хрупища, за да ни препоръча некои познат от Старичени. Георги каза, че Селям бей от Хрупища, който беше арестуван в Корча по убийството на Нуредин се освободи, а другите се осъдиха по на три години.

 

На четиринадесети. Георги замина за Старичени. Писах на Москов в Пополе, на Кляшев в Корещата и на Кирияко в Дъмбени. Обясних им за нашия вървеж. Комисията Жужелска отказа да ни предаде Мехмед и казали, че щели да го гонят от селото. От Старичени дойде даскалчето Кирияко при нас, покръстихме го и заръчахме вечер да ни чака. Покръстихме и влаха Кузма от Псодери - бакалин в Хрупища (дете на Карабатако), вечерта се прибрахме в Старичени у Кирияко (гръцки учител).

 

На петнадесети. Привечер повикахме двата коджабашии, некои си Георги и ги покръстихме и вечерта у них им отидохме.

 

На шестнадесети. Помъчихме се да направим събрание, но некой си Стерио Чорбаджията не искаше да дойди, затвори вратите, затова общото събрание остана за другата вечер. Преместихме се у чорбаджията Коста, който не искаше да дойде при нас, го донесохме на сила и на сила му отидохме у дома му. Една част у попа и една част у некой си Наум. От Хрупища получихме две писма от Пандо Кляшев, в които ни съобщава, че са дошли от България за войводи некой си запасен подпоручик Папанчев и Никола Андреев от Мокрени. Още ми пише че имало голем отпадък из всички села, които завладял владиката, доста села ги третирали за гръцки чети. Дойде от Хрупища ученика Борис, ни каза, че в Гърция затворниците били освободени, но като как положително и дали всички са били освободени не се знаеше.

 

На седемнадесети. Вечерта свикахме с голема мъчнотия селяните на общо събрание. Наредихме управително тяло и заминахме за Псодери. Прибрахме се у някой си Яни.

 

На осемнадесети. Свикахме селяните на събрание, наредихме управително тяло. Говорихме за унищожението на прочутия разбойник Карамути. Те се съгласиха. След неколко дена да ни го изкалаузат. Вечерта се прибрахме в Жупанища.

 

На деветнадесети. Изпратихме човек в Дъмбени, за да ми донесът гуните и да научи къде се намират Москов и Кляшев, за да дойдат да се срещнем и да решим за сближението и за уреждането на четите и

 

100

 

 

войводите и за приготовляването на въстанието. Вечерта свиках селяните на общо събрание. Измених някои от комисията. Определих на неколцина гъркомани глоби, за непокорство, казах да изгонят гръцкия поп и да махнат единия пангарал. [*] След свършването на събранието стигнаха от Дъмбени Москов и Кляшев с ново дошлия за войвода Георги Папанчев и няколко момчета от Дъмбени с гуните.

 

На двадесети. Решихме с четата да изпратиме Митре, за да направят неколко убийства из Нестрамско. Аз останах, за да наредиме нова чета за Папанчев. Да обмислим в случай на скорошно въстание, как да действуваме за унищожението на неколко предатели в Смърдеш и за да прегледаме некои сметки. Вечерта момчета с Митре заминаха за Псодери и за Дъмбени.

 

На двадесет и първи. Се срещнах с Кирияко Търповски и ни разправи за затворниците кой как се наказваха. Павел Христов се наказва за 101 година, единадесет души на по седем години (ето имената поп Търпо, сина му, Никола, поп Димитър от Шестеово, поп Филип от Дъмбени и осемнадесет души на по четири години (понеже не знаел имената на всички може да ги забележа на друго място ако ги науча).

 

На двадесет и втори. Изпратихме писмо в Смърдеш, за да излезе Пандо Лазаровски да ни чака на „Валканова чезма”. Решихме да заминем за Смърдеш да убием Лазо Кирчов и Илия Ковач, които предадоха войводата Папанчов и Кляшев, когато обучаваха смърдешките момчета на Тиза, вследствие това предателство, дванадесет души аскери седеха два дни во Смърдеш и играли хора всред селото. Вечерта се срещнах с Пандо Лазаровски на „Вълканова чезма” и спахме на „Греото”.

 

На двадесети и трети. Чрез Пандо Лазаровски повикахме Липо Лекаров (поляк), да ни донесе хляб. Казахме да не обади никому за нас, че сме в Смърдешко и да следат къде ще отиде Лазо Кирчов. Вечерта слезнахме на чезмата „Бели кладенци”. Намерихме се с Пандо и спахме над Хаджиева чезма. Пандо ни каза, че дошло от Костур некакъв ферман, [**] написан на турски и на български, в който се казвало на българите, всички, които имали пушки, да ги предадат на правителството в разстояние на петнадесет дена и да не слушат Сарафов и Марков, тия нехранимайковци, които подбуждали българите да възстават против Царя Султана, с когото сме прекарали пет века като братя, Сарафов и Марков това го правеле во техен интерес. В случай, че не представят оръжието ще ги преберат с барут и огън, тежко на българското

 

 

*. (гр.) - място в черквата, където се продават свещи.

 

**. (тур.) - султанска писмена заповед.

 

101

 

 

население и много други глупости били изложени (ако ми се удаде ще го преведе мотамо всичкия ферман).

 

На двадесет и четвърти. Писахме едно доста обширно писмо за Битоля, в което описахме положението на Костурско. Повикахме Тодор Рачов, натоварихме го да отиде в Битоля да донесе писмото. Вечер та се прибрахме в „Сърбовина” в Буката.

 

На двадесет и пети. Наблюдавахме да не би да мине Лазо Кирчов за в планината да го хванем. От буката на Сърбовските нивя наблюдавахме минувачите смърдецки, които отиваха по жетва в планина та и за дърва, от рано замина с писмото ни Тодор Рачов за Битоля. От Дъмбени известиха, че Ламбро Порязов искал да се стрешне е нас. Решихме да повикаме Лазо Кирчов, но дойде Лаки Гелин затова се отложи. Лаки ни каза, че на некой си Гушан от Бабени му било писано от Коте, за да му изпрати 150 лири, иначе щял да му изгори чифлика. Гушан казал ако зная, че истина се искат от комитета бих дал, но не толкова колкото искат.

 

На двадесет и шести. Щехме да викаме Кирчов и Илия Ковач, понеже беше пазарен ден в Билища за това оставихме за идущия ден. Всичките фирарии се съмняваха в Илия Ковач и повече у Лазо Кирчов. От неколко места се научихме, че един ден в четвъртък вечерта, един смърдеша отишъл в митрополията и изказал на владиката, че в Смърдешката планина, има офицерин който обучава на талим, [*] няколко дена наред и вечерта нощем стигнаха войските от Билища, от Костур и от Хрупища, от три разни страни в планината. Но като минаха през Дъмбени аскерите и дъмбенци като знаяха, че се обучават смърдешени в планината веднага изпратили Лазар Поповски, известили и така избегнали момчетата, аскерите като не намерили нищо, слезнали в Смърдеш и поискали Динето и Насо Жажайови, Нашко Рапов, Кольо Чолак, Нумо Кирчов. Пандо и Лабро Лазаровски, които са били донесли четири товари пушки заедно е Чекаларов от Гърция и динамит; от търсенето на фирарите се разбира, че предателството е направено от Лазо Кирчов, който беше на него четвъртък в Костур и отишъл во митрополията, а вечерта стигнаха аскерите. А че това е станало со съгласието на Ковач се разбира от следното: Горните лица, които се търсят, всички са неприятели на Ковач. Едно време, когато братовчед му на Ковач Търпо, когато се годи с дъщерята на Ването Гичов, те гореспоменатите лица всички не искаха да я даде Ването дъщерята на Ковач, като ги считали за гюпци. [**] За да развалят на Ковач и да кандисат да не я даде момата си, всички се

 

 

*. (тур.) - вид военно упражнение.

 

**. Цигани.

 

102

 

 

почернили и отишли във Ването същата вечер да му честитят, когато я годили и като ги видял Ването, така му върнал и не му я дал момата на Ковачовци, от тогава Ковач все дирел да напакости на причинителите, но като не можел с друго той се възползувал, а пък с Кирчов Лазар и Ковач имат доста много сношения с владиката, затова допуска се, че Ковач има пръст в предателството. Ние решихме да убием Кирчов в селото, като го изследваме, а Ковач след некоя седмица, за да видим какво поведение ще държи и после да се унищожи и той.

 

На двадесет и седми. Дойде Тодор Рачов от Битоля, донесе ни писмото от ръководителите, в което ни пишеха, че битолската чета е разбиена, убити девет души, срещу четиредесет турци, избавени трима, между които Сугарев, а за Коте щели да го викат во Ресен и там да го унищожат. От Солун им писали да замине некой от Битоля, за да решат некой капитални въпроси. След пладне изпратихме Липо Лекаров да каже на Лазо Кирчов да дойде при нас, за да го изследваме. Кирчов отговорил на Липо че „нема да отида” стига да ме мъчат нека ме убият, но веднага отишъл и казал на Илия Ковач, който, за да ни заслепи, сам дойде при нас. Разправи ни за Коте, дето е изпратил на Гушан, да му иска пари и на Асан ефенди от Капещица му искал 100 лири, после почна да говори за Кирчов да го оправдава. Ние в мракът взехме Илия Ковачев и отидохме на обяснение у Кирчов. Лазо щом дойдохме до Кирчовата къща излезна да ни дочека. Лазо беше заедно со Доно Мангата и ни канеше да им отидем в къщите. Застанахме в селището на Шоповци, Мангата го изпъдихме. Аз почнах: изказах му какво поведение държеше в Гърция и как е предавал за мене и за Лабро Лазаровски за всичко комитетско устройство, защо пречеше в Атина, казах му и за новите предателства, които ги направил сега. В нищо не се признаваше и тогава войводата Папанчев му каза, че той е предател, че той го издал за дето обучаваше в планината и затова ще го убива, извади сабята удари по главата. В него време Ковач като виновен и той се уплаши и почна да бяга, спуснахме се по него, изгърмехме неколко пъти по Ковач, но в тъмното не го уличихме. Аз и четника Дичо от Лобаница го гонихме доста далече, но не го стигнахме. Скри ни се из кривите улици. Другите момчета съсекоха Лазо Кирчов, но го оставили още жив. Жените му го стигнаха жив и извикаха скоро да му дадат помощ. Аз като се върнах с Дичо да си взема гуната, която си бех оставил го намерихме жив и тогава отстрани жена му, която пищеше и го застрелях в главата, изрева и се скърши.

 

Отправихме се за новата чезма Габрешка. Тук стигнах другарите, които ни чакаха, с тех и Липо Лекаров със сестра ми Зоя и с Фотевица, на които бех казал да ги има готови да ги изнесем в друго село.

 

103

 

 

Срещнахме се с Пандо Лазаровски, който плачеше и викаше че ще им се разсипела къщата, извика неколко глупости и го оставихме. Ние се отправихме за Дъмбени и стигнахме в зори, защото жените не можеха скоро да вървят. Оставихме жените в селото Дъмбени ние се прибрахме в гората над селото. Гдето мислехме, че ще намериме четата, която бехме изпратили за Нестрам, защото ни беха писали че в Жужелци убили Мемед и дошли в Жупанища, а от тамо за Дъмбени. Но те ги не намерихме на определеното място, помислихме да са останали в Жупанища и да чакат писмо от нас.

 

На двадесет и осми. Се научихме, че момчетата дошли от Жупанища в Берик и тамо останали, решихме да заминеме за Черновища. Всички вечерта се срещнах с момчетата в Берик. Отидохме не в Черновища, а в Дреновени.

 

На двадесет и девети. Прегледахме некои селски работи. Бихме една жена, защото много знаеше на опаки да говори. Вечерта се прибрахме в Черновища. Ние останахме в селото, а момчетата в Балкана.

 

 

На тридесети. Дойдоха габрешени и казаха ни, че аскерите заедно с един Георги грък доктор Белесие, които беха чефш да направят в Смърдеш, Кирчов, като минавали в Габреш почнали да бият поляка Мелко. Като видели жените, които били по гумната, грабнали колове и почнали да бият аскерите и доктора, а аскерите разсърдени, биха и неколко жени, взеха Мелко за Костур да го носят с тех. Отишли 10-15 жени до Червеница и хвърлили с камъни на аскерите, а аскера обърнал пушките по жените, но като видели че не им се боят почнали да ги молят да не отиват в Костур, но жените не се върнали докато не им го повърнали Мелко. За тази случка накарахме габрешени да изпратят битите жени с други некой до консула в Битоля да се оплачат. Да кажат, че Мелко е пребит и за золумите [*] от аскерите. Привечер около 10-12 жени заминаха за Битоля, на които им дадохме и едно писмо за ръководителя на комитета.

 

От Дреновени дойде дядо Толето и Христо поляка, да се оплакват че Коте и Геле от Търсие, изпратили две жени да им искат некакви патрондаши с патрони: които били купили от търсяни и с най-ужасни заплашвания. От това ние разбрахме, че Коте и Геле трябва да са в Кономлади и за това писахме на кономладската комисия, да вземат мерки докато ние стигнем там. Вечерта в 3 часа се срещнах с комисията при селото Кономлади. Казаха ни, че Коте не бил в Кономлади, а бил само Геле с жената си и дъщеря си, веднага заобиколихме къщата, в която беше Геле. Цильо Котев повика на Геле. Той излезна, хванахме го, обезоръжих-

 

 

*. (тур.) - грабеж, гнет, тирания.

 

104

 

 

ме го, взехме со нас и жената и се прибрахме у Ставро. Тук обискирахме Геле. Намерихме у него 31 лира 1 1/2 наполеони, половин лира английска, пет бели меджидии, [*] 50 черека от меджидия и два гроша. Но след едно говорение парите им ги повърнахме и предложихме да се нагърби да убие Коте. Геле като мислеше, че ще бъде убит, писа писмо на Коте, да го приеме за четник в неговата дружина.

 

 

На тридесет и първи. През целия ден Геле го държахме под надзор. Предаде ни една сметка, на която ние не обърнахме никакво внимание. Вечерта го изпратихме в Статица и от там да замине за при Коте и там да го унищожи (предадохме и оръжието), Геле се обвиняваше в злоупотребление, избега от Марко отиде с Коте, затова се търсеше да се хване или да се убие. Жените останаха под наш надзор в една къща. Получих писмо от сестра ми Зоя, пишеше ни, че Лаки и Илия Стериовски викали неприлични думи в сред селото по случай убийството на Лазо Кирчов, викали, че ще предадат на турците Фотевица и сестра ми Зоя. Нападали началството, а особено мене. Кирчевите жени казали на полицията, че Лазо бил убит от брата му Нумо Кирчов, от Думи Толев, от Насо Жажаята и от Ването Гулев от Косинец, Илио Ковачо искал да срещне с нас, за да се разбереме, защо да гърмели по него.

 

 

*. (тур.) - турска сребърна монета от 20 гроша или 3200 акчета.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]