Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1902 година

 

ЯНУАРИ

 ( Загоричени. "Критикувахме со Делчев, со Георги Попхристов и со Силянов" - Тиолища - Апоскеп - Жупанища - Смърдеш - До реката Бистрица - Жупанища - Изглибе - Жупанища - Габреш - Смърдеш - Габреш - Дреновени - Кономлади - Поздивища - Смърдеш )

 

 

На първи. Илко Попанастасов, под расото на дякона, подкупен от гръцкия владика, за да шпионира и да следи комитетските работи, ненадейно влезнал Илко во къщата гдето беше Петров со няколко момчета. Известиха ми - какво да го правят Илко. Казахме да го вържат до довечера и да го доведат при нас. Около 10 1/2 часа ми се извести, че Илко избягал от Петров и тичешком взел пътя за Костур. Вечерта тъкмо се прибрахме, Григор Марков стигна со двама човеци от Куманичево во 4 часа вечерта и ни съобщи, че Илко бил отишел и съобщил на турците. Последните изпратили известие во Костур. Нам не оставаше друго освен да напуснем Загоричени, като оставим нужните наставления, да преставят работата пред турците, че Илко е пияница и че къщата, която отишъл Илко имало карнавал, понеже него ден по обичая имаше карнавал. След като дадохме нужните съвети, заминахме во гората, гдето пренощувахме и претърпехме ужасен студ.

 

На втори. През целия ден останахме в балкана на студ и наблюдавахме движението на потерите, които влизаха и излизаха от селото. Хванахме двама власи от Клисура, които случайно дойдоха при нас и ги покръстихме, да не казват никому гдето ни видяха. Вечерта ни се извести, че потерата си заминала, като вързала пет шест души и ги закарала за Костур. Обискирали сума къщи. Взели Илко с жена му во Костур. Вечерта се прибрахме во Загоричени.

 

На трети. Решихме да има неподвижно началство во Костур со връзка со подвижното наравно. Привременно во Костур за ръководител [определихме] Мише Николов и ако е възможно да се установи и Лазар Поптрайков, той да бъде председател. Определихме Кузо Стефов и Пандо Кляшев со 5 четника за Пополе Кол, со следующите момчета: Петров за четник, Кирияко от Загоричени, Кольо Рашайков от Вишени, Кольо Влашето от Хрупища и Накето малкия. Москов и аз со Митре Влашето, Стасо Гелев от Кономлади, Вангел от Бесвина, Коста от Загоричени и Накето от Шестеово, да заминем за Корещата, дойде и

 

64

 

 

Силянов. Вечерта говорихме по въпроса за канала и организацията от Атина. Силянов даваше сума изопачени сведения и много го нападаше Киселинчев. До часа дванадесет през цялата нощ критикувахме со Делчев, со Георги Попхристов и со Силянов, като оборвах кривите сведения на Силянов.

 

На четвърти. Георги Попхристов замина за Зелениче. Научихме, че изпратения четник во Костур, Христо от Лерин, убил миналия ден на 3 т. м. шпионина Траян в хана на Дичо от Дреновени, со два вистрела и сполучил да избяга до реката близо до Апоскеп, но някой си чауш, като го гонел, случайно срещнал някой си влах от Клисура со кон. Чауша грабнал му коня, качил се на него и стигнал Христо и го убил. Донесли го во града полугол, държали го да го познаят и да го прегледа, но напразно, фотографирали го както беше убит. Известието много ни наскърби. Вечерта Делчев, Силянов, Марков со четата заминаха за Зеленичени. Костурските ръководители со четата останахме тук.

 

На пети. Изпратихме човек во Тиолища да съобщи за довечера да ни чакат, през денът разпределихме няколко разписки. Вечерта дойде човек от Тиолища, взе ни и се прибрахме там.

 

На шести. Вечерта свикахме общо събрание. Покръстихме 33 души, избрахме комисия и се прибрахме во Апоскеп.

 

На седми. Тук се научихме положително от Ламбро Браов по убийството на предателя Траян и за убийството на Христо. Понеже Христо бяха го наближили щеше да падне жив в ръцете на турците, самоубил се и не се предал. По този случай всичките от чаршията българи около 12 души ги затвориха, още същия ден, когато се уби Траян, доде заповед и едвам ги освободиха под гаранция.

 

На осми. Костурския хюкумет [*] извести на апоскепския български свещеник и коджабашията и им предаде Христо да го погребат. Привечер Христо го донесоха во Апоскеп. Погребаха го. Тъкмо щехме да отидем во Черква гдето щехме да имаме общо събрание, някои излъга че идела потера, нещо което бе твърде възможно. Веднага се намерихме над селото, но след малко се разбра, че не било потера. Прибрахме се пак в селото. Вечеряхме и потеглихме за Жупанища. За общото събрание во Апоскеп вече бе невъзможно.

 

На девети. Доде Липо Лакаров и майка ми во Жупанища, на които бях писал на по-предишния ден, да дойдат да ми донесат някои неща нужни за път. Като се предполагаше да замина за Гърция. Тук се срещнахме со Георги Христов, хрупишкия учител. Говорихме по уреждането на канала за пренасяне оръжие. Георги замина като ни обеща

 

 

*. (тур.) - правителствен дом. управление.

 

65

 

 

да ни изпрати някой си Васил, българин, който познавал някои гърци, които пренасяли оръжие и някои си грък Стерьо, който бил казал, че се наема да пренася оръжие. Да изпрати двамата при нас и да ги видиме. Георги замина за Хрупища. Вечерта през цялата нощ пълних главата на поп Аргир, съветвах го да се откаже от близките отношения со владиката [*] и за много други работи, но мисля, че всичко ми отиде напразно. Поп Аргир е много заблуден гръкоман.

 

На десети. Оставихме майка ми и кемера со 5 наполеона и другите неща и от зори заедно со Липо Лекаров заминахме за Смърдеш. Чрез тях пратих десет разписки за Смърдеш и един вестник „На оръжие”. [**] Вечерта щехме да имаме общо събрание, но пристигна Шейна, беше един мулязимин со десет заптиета, затова отложихме събранието.

 

На единадесети. Дойде юзбашията от Костур, за да събират мирски пари. Вечерта дойде и Георги Христов от Костур, заедно со един грък от село Витан на име Васил. Со Васил говорихме за доставяне на оръжие да ги взимаме във Витан, да ги плащаме по една лира и половина и по пет и половина гроша тестето патрони. Остана положителни сведения да ни донесе на 15 януари. Понеже се имаше нужда от четата во Косинец за това се разделихме и заминахме за Косинец: Москов, Кляшев, Поптрайков со четата, определена за Корещата, а Кузо, аз со четата от Пополе Кол останахме тук да наредиме Жупанища, надолу някои и други села, да получиме отговор за пренасяне на оръжие.

 

На дванадесети. Вечерта свикахме събрание, избрахме комисия, наредихме както на всякъде и заминахме за Изглибе. Додохме до реката Бистрица, гдето беше определено да ни чакат. Викахме паролата нищо не ни се отговори. Като нямаше кой да ни посрещне, а без човек от Изглебе бе мъчно отиването во селото, защото се намира в полето. Живеят турци, поляк и кехая, [***] затова се върнахме назад в Жупанища.

 

На тринадесети. Известихме в Изглебе и доде човек да ни вземе. Вечерта се прибрахме во Изглибе, но при тръгването от Жупанища четника Илиьо от Търсие избяга от нас и се скри во селото. Търсихме го повече от два часа, но напразно. Като видяхме че го няма, казахме на жупанишчени да го приберат, а ние заминахме за Изглибе. Времето беше дъждовно, реките бяха много надошли. Бистрица прегазихме со жупанички кон, но Белица я газихме и доста се намокрихме, но в къщи, където се прибрахме нямаше никакви дрехи за преобличане и дървата

 

 

*. Става дума за костурския гръцки владика Германос Каравангелис.

 

**. Хектографиран вестник на ВМОРО, издаван от Г. Петров в Битоля.

 

***. (тур.) - главен овчар, надзирател на стопанство.

 

66

 

 

бяха върбови рамби, бехме измокрени дори и гуните ни, досущ дудулейки, вярвахме че ще настинеме.

 

На четиринадесети. Вечерта свикахме общо събрание со около 23 души. Тук намерихме да има во селяните 13 пушки „Гра”. Избрахме комисия, подигнахме духът и доста се насърчиха човеците. От Костур получихме известие, че от Корчанския затвор се освободиха около 35 души, които се обвиняваха по комитетски работи предадени от Ванчо.

 

На петнадесети. Получи се едно писмо от Битоля, со дата 6 януари со следното съдържание: „Известява се от Солун, че благодарение на Силяновото поведение което държал во Атина, се подигна по аферата, арестувани имаше 100 души”. До колкото е вярно не знаем, защото писано е било от Киселинчев, може да е клевета.

 

Вечерта дойде Стерио от с. Църногор по народ постр.... говорихме да ни доставя оръжие. Стерио поиска предварително пари. Предложи и някой други условия невъзможни. Пазарлъка не може да стане. Дойдоха и от Хрупища четирима души, со които говорихме. Влашето Кольо четника, ми открива, че между четниците има каране и моли Кольо, да му се позволи да дойде со мен во Лариса. Вечерта се прибрахме во Жупанища.

 

На шестнадесети. Тук поуредихме настоятелството, определихме председател, касиер и секретар. Вечерта дойде от Дъмбени другата част от четата.

 

На седемнадесети. Решихме въпроса на поп Аргир и му съобщихме, че за 20 дена и после да си замине зад границата, во противен случай да се убие. Той прие да замине и обеща на Ставро Шишков и на хората, които му направиха мъмране. Вечерта заминахме за Габреш. Изучихме караниците на Ставро Кондракчията с Дичо Кондракчията. Вечерта аз и Кляшев со трима четници заминахме за Смърдеш и се прибрахме у Нумето Филипче.

 

На осемнадесети. Изучихме въпроса за новите фирарии. Доде Лазо Поптрайков от Дъмбени, защото от Смърдеш бяха изпратили во Дъмбени да търсят четата.

 

На деветнадесети и двадесети. Повикахме Кольо Лекаров, Герго Макрия, за които се мислеше, че те са предали фирарии. Кольо Лекаров каза ни следующето: „Отидох при полицията, но питаха ме за името ми, като казах, че ме викат Никола Георгиев, извадиха един телефон и им казаха: „Ти си Никола Георгиев? Караджа?” Отговорих, че някого казват така, има подобно име, в селото и ме познават. Дине Жажая и Насо, братя Тодор Джемеджужи, Насо Касап, Нумо Христов (и за някои от старите фирарии), „познаваш ги и къде се намират!”

 

67

 

 

Отговорих, че си работят во селото. От 7 часа ме арестуваха и на 10 часа вечерта ме повикаха. Пак ме изпитваха: „кой от смърдешани има в Гърция во Атина.” Показах няколко души, взеха поръчител и ме освободиха, държаха ме на хана, докато се разбере работата-. На хана седех около 8 дена, докато дойде коджабашията и удостовери, че ме викат Кольо Лекаров, а не Караджа и ме освободиха. Каптисаха ми пасапорта.” След него разпитахме Герго Макрия. Той каза, че са го питали само за трима души и не му даваха пасапорт за Деловица Сульева и за децата ѝ, които искаха да ги носят во Атина. Питахме Илио Пецура коджабашията и той каза, че са го разпитали за същите имена. Коджабашията каза: можах да науча, че каймакамина получил писмо от Атина и со това писмо се предават гореспоменатите лица, но от кого е писано това писмо то не се знаело, както се виждаше предателството, решихме щом ги повикат Нумо Кирчов, Насо Жажаята и Петрето Кляшев, понеже тия тримата не са подозирани и познати на предателите. Вечерта се прибрахме во Габреш. Тъкмо тук имахме общо събрание. Избра се ръководително тяло, след малко се прибрахме в Черновища. В Габреш се срещнахме со Кольо от Добролища и Насо от Шестеово, които били дошли - единия от Атина, другия от Чанак-кале со намерение да станат четници.

 

На двадесет и първи. Изучихме положението от Черновища. Получихме едно писменце от четника Кирияко, ни пишеше следното: „Днес щехме да се избием помежду си, довечера елате двама от вас.” Това известие ни очуди много!... Вечерта повикахме четниците. Разбрахме, че Кирияко ударил Кольо Влашето по крака, който го болеше и много спеше. Кольо нетърпелив ритнал Кирияко со крака и го ударил во гърдите. От изследването се вижда, че Кирияко се бил много докачил, а Кольо много пъти казвал да не се закачат, други път казвал, че Кольо „купувал” от четниците, „продавал” на началниците, но пред нас подобно нещо нямаше.

 

На двадесет и втори. У поп Анастас свикахме общо събрание. Избрахме ръководително тяло, говорихме за женкарството, което заминало границите во малкото селце. Председател избрахме поп Танас, касиер дядо Накето, съветници Стасе и Митрето.

 

На двадесет и трети. Получихме две писма едно от Загоричени, друго от Черешница от Аристид. Ни пишеха, че во Загоричени Геле и два бегове решили да устроят чета от арнаути и гърци. И тримата дошли во Костур до владиката да се споразумеят, затова да се вземат бързи мерки, да се унищожат. Аристид казал: „Добре би било да падне некоя владишка глава!...” Прегледахме някои и други села. Вечерта се прибрахме в Дреновени.

 

68

 

 

На двадесет и четвърти. Получихме писмо от Кирияко Търпенов и учителя во Жупанища со следующето съдържание: „Чакат да даде сметка от Питруплака, му държи заплата 1,100 турски гроша. Убийците на косинчени са от с. Четирок, но не са хванати. Мен четирочени ми се хвалят да ме убиват, прегледахме сметките на кондракчиите Ставро и Дичо от Габреш, Ристо и Кузо от Дреновени. Вечерта изгубихме по положението на работите. Узнахме виновните за разцепването на партиите.”

 

На двадесет и пети. През целия ден се занимавахме со частни давии.

 

На двадесет и шести. Со сметките на епитропа Лазо Сотиров се занимавахме. Решихме за Петров и Митре Влашето, да се отстранят от костурските чети, защото всеваха раздор из дружината и не се поставяха на равно со другите четници. Вечерта со Кузо и Кляшев и со четата от Пополе Кол заминахме за Шестеово. Направихме пазарлък со Стойчето от Турие и Митрето от Статица, да ни водят дружината за до Гърция и обратно за пренасянето на оръжие.

 

На двадесет и седми. Получих писмо от Смърдеш, в което пишат „Дойди по-скоро, защото дойде от Лариса Нако Доков, пушки не донесе, защото конете не му стрували.” Като не можах да замина за Смърдеш, понеже имахме работа, писах на Нако Доков да дойде во Кономлади да ни намери. Писах во Смърдеш да отиде Яко Гичев во Въмбел да прибере третинката, понеже от Косинец не ги дадоха и да ги изпрати во Габреш. Вечерта свикахме общо събрание во черквата. Уволнихме от председателското място Лазо Сотиров и Киро Каролов поради бездейтелност и поради воденето на партизанство. Глобихме Димо Попов со една лира; Лабро Динев половин лира; Павло Азаата 1/2 лира; Лазо Лесковски - 20 гроша; Ристе Лесковски 30 гроша; Дино Фоте - 20 гроша, на някой и други членове направихме мъмрене, защото водеха партизански работи и не се погрижиха за напредъка на комитетските работи. Вечерта се събрахме в Поздивища.

 

На двадесет и осми. През деня прегледахме някои селски работи. Пристигна и Нако Дойков, разправи ни как искали да товарят пушки, но не им стрували добитъците и нарочно Нако Дойков дойде за добитъци.

 

На двадесет и девети. Вечерта свикахме общо събрание, избрахме настоятелство.

 

На тридесети. Вечерта потеглихме заедно с четника Кольо Влашето и Нако Дойков. Пристигна у Илия Стериовски во Смърдеш. Научихме се за Лазо Поптрайков, че са му хванали во Корча некое писмо и бил арестуван.

 

69

 

 

На тридесет и първи. Писах на Москов во Кономлади за Поптрайков и за някои и други работи. Вечерта дойде от Билища Нинчара Молигано, грък от Костур, да пренощува за следующия ден да си замине за Костур. Понеже много се нуждаехме от добитъци, а пари си немахме да си купим, па и подобни коне не се намираха, да можем да си служим за пренасяне на оръжие, принудени бяхме да прибегнем до ограбване на добитъци. Изпратих четника Кольо Влашето, Нако Дойков и Пандо Чольов в „градищата” да хванат пътя на Малигано.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]