Дневник 1901-1903 г.

Васил Чекаларов

 

1902 година

 

АПРИЛ

 ( Атина - Волос - Солун. Гарванов - Суровичево - Клисура - Загоричени - Черешница - Тиолища - Дъмбени - За Корещата - Смърдеш )

 

 

На двадесети. 1902 год. Потеглих от Атина.

 

На двадесет и първи. Във Волос.

 

На двадесет и втори. В Солун се срещнах с Гаврил Караоланов от Ново Село, ученик от френското търговско училище.

 

На двадесет и трети. Се срещнах во мъжката гимназия [**] со Гарванов. Говорих за положението на работите в Гърция и за нашето прес-

 

 

**. Става дума за Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методи” и за председателят на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов.

 

70

 

 

ледване. Ходих в Солунската градина. Бях минал при станцията гдето българите имаха увеселение по случай 25 годишнината на Българския Екзарх Йосиф I. Тук имах случай да видя солунския валия, [*] който дойде да посети градината и честити празника. Държа една реч, която приличаше на хамалска разправия, со която искаше да каже, ето какви широки права се дават на българите во Турция и защо ли пък дигат врява тия но Македония, а когато некое момче от учениците му даде некоя китка, изказваше своята благодарност со няколко пъти повторено „аферим”.

 

На двадесет и четвърти. Стигнах в с. Суровичево. Отидох на хотел при гъркоманина Кръсте и се представих за грък. Кръсте се отпусна и започна да напада делата на комитета, който развалял рахътлъка на населението. В неговия хан бяха установени още около 70-80 души аскер, един мюлязимин, полицията, няколко чауши. [**] Вечеряхме заедно со мюлязимина и поляка, разпитваха ме за положението во Гърция спрямо Турция Разказах както си беше во същност. Турците повдигаха гордо рамената за гдето Гърция имат на техна страна. Между впрочем казах им, че се страхувам да отида до Загоричени от комитите, затова помолих ги да ми дадат две заптиета. Агите ме увериха, че от Суровичево до Клисура на всякъде има аскер да пази, затова не е потребно да харча за заптиета.

 

На двадесет и пети. Кръсте ми хвана кон от Яни Клисура со кирия за до Загоричени за 25 гроша (когато можеше со 20 гроша). Наистина из Клисура на много места срещнахме из гората аскер. Во Загоричени слезнах в домът на Вангелаки Пецо - млекар во Атина и след един час отидох во Петър Погончев и вечерта заедно со Петър и 20 души момчета стигнах во Черешница. Тук се видех со учителя Аристиди.

 

На двадесет и шести. Повиках Кузо Темелков и Кузо Попхаралампов от Тиолища (бяха ми казали, че Кузо Попхаралампов си дошъл от Цариград, гдето беше да издържи изпит по медицина). Доде само Темелков и очуден ме питаше, що значи гдето викам Кузо Попов. След като се разбрахме, денем стигнах во Тиолища. Вечерах, взех двама души и ме занесоха в Апоскеп, гдето намерих четата, която бе готова, за да замине за Дъмбени. Макар че бях много уморен, тръгнах со четата и след малка почивка тръгнахме за Дъмбени. Лазо Поптрайков заминал за Костур, без да знае че съм пристигнал, за да изкара тескере [***] за България.

 

На двадесет и седми. Дойде от Смърдеш Москов и Кляшев. Пандо ми се оплака, че духът на населението е отпаднал и си загубил

 

 

*. (тур.) - управител на вилает.

 

**. (тур.) - въоръжен турски пазач, сержант.

 

***. (тур.) - пътен лист, билет, лична карта.

 

71

 

 

авторитета. Да се остави страната во такова положение не бе възможно, но нужно е да замине за Нестрам. Коли се готвеха да заминат, аз им разправих положението на работите во Гърция. Разпитах ги защо и как е дошел Георги Гямчето во Гърция, но те не знаеха положително защо, но аз можах да разбера за поведението и думите, които е говорил на мнозина. Гямчето бе изпратен от владиката со съгласието на Коте. Знаех още че Георги Количов от Поздивища, Киро Гольо от Апоскеп и поп Аргир от Жупанища предлагаха на дружеството „Еленизмо” да се споразумеят со Коте и да изпратят и други човеци от Гърция да образуват гръцка чета, за да работи против нашата организация, затова аз бях писал и от Гърция да побързат да унищожат Коте. Поптрайков не беше се завърнал от Костур, затова казах на Москов и Кляшев да повикаме Поптрайков и да зарежеме Нестрам. Коли всички други работи и веднага да заминеме за Корещата да срещнем Коте и да го унищожим.

 

На двадесет и девети. Писахме на Поптрайков скоро да се завърне от Костур и привечер Поптрайков стигна. Скроихме как да действуваме за унищожаването на Коте. Вечерта потеглехме през планината за Смърдеш.

 

На тридесети. Изпратихме Поптрайков да търси Коте. Намерил го в Статица. Казал на Коте за моето пристигане и да имаме едно свиждане, за да стане едно помирение и да го признаем за преспански войвода. Коте се съгласил да се видим и заминал за Търново. Коте разправял на Поптрайков, че Петров го убил някой си учител от Преспанско по невнимание, като си играел с револвера, испуснал му се и го тежко наранил в главата и след 6 дневно боледуване умрял, но го било страх да не би изпратените церове от Битоля да били отровни, за да умре Петров, а Коте ги изпратил да ги анализират и во случай излезнат отровни, тогава ще разберел, че учителя по искане гръмнал Петров, за да го убие и щел тогава да убие учителя. На други Коте и другарите разправяли, че имали среща со турска шайка и убили 10 турци и тогава се убил Петров. Поптрайков ни писа за гореизложеното и ни повика да се срещнем во Брезница.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]