Как станах хайдутин Фамилиарни забележки   Панайот Хитов  (изд. Отечество, София 1982) Писани 1880-1886 г.   Книгата се издава по документи и снимки от архива на Панайот Хитов, който се съхранява в Окръжния музей — Русе

 

    Предговор  (Николай Хайтов)

 

КАК СТАНАХ ХАЙДУТИН И ВОЙВОДА  [*]  (литературна обработка Николай Хайтов)

    1. ( Дядо ми Хитю от Тракия. - Много хайдушки чети по тракийската гора. Зимно време се криели в самия Цариград. - Угнетението от селските султани. - Кърджалии. Токакчията и Кара Феиз. - Дядо Димитър Арсенов, стар сливненец, в Ибраил през 1858 г. Арнаутинът и сливенския аянин. - Таираа. Индже войвода. Байрактарят му Караколю. - Дели Миндо от село Кавлаклии )  [#]

    2. ( Подир 1828 лето. Русите в Тракия - Изселване в Русия. Тракия половината запустяла. - Турските чети. Кьор Хасан. - Дяда ми Хитю (Христо) и прадядо ми Златко. - Гъстата гора по Тунджа. - Цар Махмуд умрял. Синът му - султан Меджид IV. Появиха се турски шайки. - Български чети ходеха под турски имена. - Зейнел паша и изтребяването на четите след Севастополската война. - Бойчо войвода и Димитър Калъчлията. - Какво правеха турските разбойнически чети. Мустафа Шибилията - турски циганин. - Сливенският султан )

    3. ( Моя живот и нашата фамилия. - Как станах хайдутин )

    4. ( В Румъния. Цяла зима в Ибраил (Браила). - Без работа не може. Димитър Арсенов - Някогашното сливенско село Асенивец. - Дойде пролет. От Върбица на върха на Стара планина. Сливенския Балкан. - Али ефенди в Сливен )

    5. ( Сливненският бюлюкбашия Топчи Ахмед. - Хайдутуване )

 

СПОМЕНИ ОТ ХАЙДУТСТВОТО  [**]  (литературна обработка Жени Божилова)

    1. Нова пролет — друг живот

    2. Стой, умираш!

    3. Предатели и предателство и от наша страна — непослушност

    4. „Лежте, отморете се тук е безопасно”

    5. Отново в Родината

    6. Пак в Сърбия

    7. Букурещки случки

    8. Бележки по преминаването ми през Тутраканско през 1867 година. И едно обяснение за думата „комита”

    -  . . .  [***]

    9. Забележки за годината 1875

  10. Български чети, съставени във Влашко от 1854 до 1876 година

  11. Балканските чети в Сърбия през 1876 година. Приготовление за война

  12. Боеве с турците

  13. На път за Румания

  14. Пак в Сърбия

  15. В Румания с тайна мисия. Няма веч лъжа — Русия дойде

  16. Приключението с Ибрахим Арнаудов. Как ме набедиха, че съм шпионин

 

Забележки. Чети, които са се съставяли в Сърбия. Имената на предводителите на балканските чети в Сърбия през 1876 г.

  

Славното пътуване на българските чети под предводителството на главния воевода П. Хитов през 1867 година, април 28 до 5-ий август (дневник на писаря на четата Иван Кършовски)

С колко другари е дошъл главният воевода в Сърбия

Кратко животоописание на Панайот Хитов. Главен воевода на народните чети от 1857 до 1867 год. - И. П. К. Кършовски

 

Участието на Панайот Хитов в Освободителната война и обществено политическия живот на страната  (Жечка Сиромахова, Окръжен музей — Русе)

[Back to Main Page]

*. Първите три тетрадки от „Фамилиарни забележки”. Публикувани в началото на 1973 година.

**. Останалите двадесет тетрадки от „Фамилиарни забележки”, съхранени от Пенчо Кубадински. Публикувани самостоятелно през 1975 година.

***. ... Неочаквано секват и записките на войводата, отнасящи се до събитията през 1867 година, когато той преминава Дунава и тръгва по Балкана със своя знаменосец Левски и с хайдушката си дружина. Ще се въздържим да гадаем дали това пътешествие из Стара планина е описано и се е загубило, или въобще не е описано. Важното е че сега за сега то липсва. Затова сметнахме за полезно да поместим в края на „Как станах хайдутин” дневника на писаря на Хитовата чета през 1867 година — еленчанина Иван Кършовски. (От "Предговора" на Николай Хайтов)

#. Заглавията на главите са условни (В. К.)