Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила

(Автобиографични бѣлѣжки)

 

 

Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила [1]

(Автобиографични бѣлѣжки)

 

съобщава Ангелъ Станковъ.

 

 

Автобиографията си покойниятъ митрополитъ Натанаилъ е писалъ въ Пловдивъ отъ 1896—1900 год., значи въ послѣднитѣ години отъ своя животъ. По едно врѣме тя е била въ рѫцѣтѣ на г. Игнатия Рилски, комуто е била дадена на разположение. Обаче отсетнѣ покойникътъ си я прибралъ.

 

Въ 1905 год. той се почувствува отслабналъ. "Макаръ духътъ у менъ и да е бодъръ, прѣклонната старость и общиятъ тѣлесенъ отпадъкъ, които особено напослѣдъкъ взехъ да чувствувамъ, не ми позволяватъ да изпълнявамъ своитѣ длъжности така, както се изисква отъ канонитѣ отъ мене като архиерей," пише той въ своята оставка. Той чувствуваше, че катедрата, която по Божие съизволение заима отъ четиридесеть години, "има нужда отъ архиерей пó-младъ, енергиченъ и дѣятеленъ, който неуморно да се грижи и работи за духовното просвѣщение на паството." Дѣдо Натанаилъ се оттегли отъ архиерейския столъ — всичко това е казано въ оставката му — съ утѣха, че съ радость е приелъ духовното звание, че както въ пастирското си, така и въ архипастирското си служене винаги се е рѫководилъ отъ евангелска любовь, че се е трудилъ въ младини и въ старостьта си да угоди Богу и че е полагалъ "най-голѣмо усърдие за благото на св. наша църква и народа ни, които Господь Вседърѫитель дано закриля всѣкога отъ бѣдствия и злини."

 

Въ послѣднитѣ мѣсеци той прибра всичкитѣ си книжа въ нѣколко сандъка и почна да ги изпраща у дома. Въ едно отъ послѣднитѣ ни свиждания прѣзъ фаталната за живота му 1906 год. прѣзъ лѣтото на мене и братовата му дъщеря, Анна П. Бойкикева, моя жена, той врѫчи жизнеописанието си, заедно съ кореспонденцията си и други

 

 

1. Заглавието е на самия покойникъ. Въ жизнеописанието сѫ направени нѣкои твърдѣ незначителни поправки на очевидни граматически грѣшки. Оригиналътъ, писанъ съ собствената рѫка на автобиографа, ще бѫде прѣдаденъ на хранение въ народния музей въ София.

 

Бѣл. А. Станковъ.

 

 

4

 

обществено-църковни и политико-революционни документи, останали слѣдъ изгарянето на разкошната му библиотека въ Охридъ прѣзъ 1882 г. — "Вземете ги, и ако искате да знаете нѣщо изъ моя животъ, четете ги," ни каза той.

 

Винаги скроменъ, пъленъ съ добродѣтели и готовъ всѣкога да вземе активно до самопожертвуване участие въ сѣко народно прѣдначинание, дѣдо Натанаилъ не парадираше съ своитѣ заслуги, съ своя пъленъ съ крупни дѣла животъ. Въ автобиографията си той се е спрѣлъ само на ония важни събития изъ своето битие, които сѫ поглъщали голѣма и забѣлѣжителна часть отъ неговата енергия и които сѫ раздрусвали изъ дъно неговата благородна душа. Къмъ изброенитѣ, обаче, въ автобиографията дѣла могатъ и трѣба да се прибавятъ още много отдѣлни факти на милость, благодѣяние, състрадание и пожертвувание, които изчерпватъ неговия катадневенъ животъ и подтвърдяватъ заключението на всѣкиго, който е билъ въ съприкосновение съ тоя облагороденъ съ духовни и физически трудове животъ, че въ негово лице българската нация загуби единъ смѣлъ и самоотверѫенъ борецъ, а християнството — единъ прѣданъ свой служитель. И наистина, сърцето на дѣда Натанаила би́ и до послѣднята минута за щастието на България, за свободата на Македония и за облагодѣтелствуването на много и много нещастни и чужди и свои.

 

Дѣдо Натанаилъ напусна земния животъ на 18-и септември 1906 г. Неговитѣ останки се намиратъ въ двора на черквата Св. Богородица въ Пловдивъ до тия на покойния митрополитъ Панаретъ.

 

Всѣкога, когато той е четѣлъ своето жизнеописание, извѣстни събития, описани въ него, сѫ прѣдизвиквали едри сълзи, които сѫ се разливали по старческото му лице.

 

Той умрѣ съ отворени очи, че не можа кракътъ му да стѫпи въ свободна Македония. Това бѣше неговото крайно желание: да отслужи послѣдня литургия въ черквата Св. Климентъ въ Охридъ . . . . и да склопи очи.

 

[Next]

[Back to Index]