Жизнеописание Митрополита Охридо-Пловдивскаго Натанаила

(Автобиографични бѣлѣжки)

 

5. Посещение на Москва и С.-Петербург. Професора Н. Надеждин за моето курсово съчинение: "Это для насъ совершенно новое" - Черногорският княз Даниил в Петербург и предложение Натанаил да бъде ръкоположен за черногорски митрополит - Докладни записки до Азиатския Департамент и до министъра на просвещението за "в какво бедственно положение ся намерватъ Македонските българе въ Турция" - Пътуване до Варшава, Прага (Шафарик, Ханка), Виена (Др. Цанков, В. Караджич), Пеща ("Македонския влахъ-търговец Дунка"), Карловец, "Белградъ Сръбский", Гюргево, Браила, Галац - Престой в Добровецкий манастир до Яш. Превод от влашки на български на житието на Преподобний Димитрий Бессарабский - Киприяновски манастир. "Моя духовенъ отецъ Манассий на смъртний одръ"

 

Въ мѣсець Септемврий, сѫщата година, пратихъ прошение въ Св. Синодъ, за да ми позволи да посѣтя Москва и С.-Петербургъ и да се опозная лично съ ученитѣ сословия, духовно и мирско. Разрѣшение за това получихъ въ послѣднитѣ числа на мѣсецъ декемврий. На 20 януария, 1852 година, отправихъ се за Москва, гдѣто, на 26 число сѫщиятъ мѣсецъ, пристигнахь и се явихъ покойному митрополиту Филарету, който ме прие много благосклонно и ми опрѣдѣли квартира въ Високо Петровский монастиръ, въ стаитѣ на Ректора отъ Витанската семинария.

 

Тука Негово Прѣосвещенство продължи да ме распитува за В. Прѣосвещенство Киевский митрополитъ и за началницитѣ и наставницитѣ отъ академията Киевска, и като му отговорихъ що слѣдуваше, онъ обърна своитѣ въпроси за въ Турско: за восточната църква, за духовенството и църковната иерархия. Азъ подробно му описахъ положението на Българитѣ подъ патриаршескитѣ архиереи. Онъ, най подиръ заключи: "но да имѣтъ терпение, и ихъ нельзя много обвинять, потому что и они находится подъ невѣрнимъ турецкимъ владичествомъ".

 

Въ прѣбиванието ми въ Москва, посѣтихъ учебнитѣ завѣдения и професоритѣ отъ университета и гимназията, разгледахъ знаменитата збирка на Славянофила Пагодина, бивахъ въ старитѣ и новитѣ Николаевски царски палати. Посѣтихъ музеятъ, съ рѣдкоститѣ му, стари и нови; тукъ намѣрихъ и Бонапартовийтъ чемаданъ, съ дрѣхитѣ му, отворенъ и оставенъ во врѣме на бѣгството му изъ Москва, надъ който чемаданъ висѣше неговия портретъ. Разгледахъ цьрквитѣ и монастиритѣ и се опознахъ съ свещенството, монашеството и уредбитѣ имъ; видѣхъ гробътъ Венелиновъ и паметникътъ му, въздигнатъ отъ Одесскитѣ Българе; участвувахъ при погребението на Гоголя, който биде погребенъ наредъ съ Венелиновийтъ гробъ.

 

 

30

 

Слѣдъ това отидохъ въ Сергиева Лавра, гдѣто бидохъ много добрѣ приетъ отъ намѣстника Архимандрита Антония, поклонихъ се на тамошнитѣ святинци, разгледахъ тамошнитѣ рѣдкости и богатата ризница, опознахъ се съ братството, монастирскитѣ поредки и устави, като не испуснахъ изъ видъ и тамошната духовна академия, съ чиито началници и наставници сѫщо отблизо се опознахъ. Посѣтихъ Витанската семинария и началството ѝ, такожде и новий Иерусалимъ, съ всичкитѣ му рѣдкости, бивахъ въ Гетсиманский скитъ, гдѣто и обѣдовахъ на обща трапеза, въ Теодоровската сѫбота, въ първопостната седмица, ходихъ и въ подвѣдомственнитѣ му пещери, именуеми митрополита Филарета, гдѣто ме посрѣщна пещернийтъ началникъ Христа ради Юрюдивьій Отецъ Филаретъ; поклонихъ се на святитѣ икони, въ подземната църквица, и разгледахъ подземнитѣ жилища на тамъ живущитѣ подвижници.

 

Отъ тамъ пакъ се вратихъ въ лавра, и като се опростихъ съ монастирското братство и съ академическитѣ началници и наставници, дойдохъ си въ Москва, на 23 февруарий.

 

Слѣдъ два дни отидохъ при Негово Високопрѣосвещенство митрополита Филарета, зехъ послѣдното му благословение и рекомендателни писма до камергера Императорскаго двора Андрея Николаевича Муравьева и до други високопоставени лица въ Императорскитѣ палати и въ святийтъ Синодъ, и тръгнахъ по желѣзница за Петерсбургъ, гдѣто пристигнахъ на 28 февруарий.

 

Слѣдъ пристигнуванието си незабавно се явихъ митрополиту Никанору, който ми опрѣдѣли квартира въ свято-Невската Лавра.

 

Въ С.-Петербургъ проживѣхъ до 9 юний. Въ това врѣме се опознахъ съ висшето и нисшето духовенства и съ нѣкои отъ синодалнитѣ архиреи, съ които дълги разговори имахъ по нашиятъ, начинающий се тогава иерархически, съ патриаршията въпросъ; срѣщнахъ се такожде съ всичкитѣ професори отъ духовнитѣ и мирскитѣ учебни завѣдения, отъ които въ най близко познанство влѣзохъ съ ректора отъ духовната академия, прѣосвещеннаго Макарія, въ послѣдствие митрополита Московскаго, а отъ мирскитѣ съ Николая Надеждинъ, Срезеневскій и други. Така сѫщо се видѣхъ и съ мнозина отъ аристократитѣ придворни, особенно съ Императорскийтъ канцлеръ, Графъ Блудовъ и дщерката му, придворна Фраелина-дѣвица, и горѣща славянофилка, Антонина, както и съ оберъ прокурора отъ Святия Синодъ, Графа Протасова; прѣдставихъ се такожде и на министритѣ, отъ които съ министра на просвѣщението княза Шихматовъ-Ширинскій и помощника му Нарова, влѣзохме въ пó-сърдечни сношения. Единъ день, като се разговаряхме съ професора Николая Надѣждина за българскитѣ църковни нужди, прѣдстави ми се случай да му спомѣна за моето курсово съчинение, отъ което, по негово желание, му дадохъ единъ прѣписъ. Онъ като го прочете, каза ми: "Это для насъ совершенно новое".

 

При една отъ срѣщитѣ ми съ оберъ-прокурора Протасова, говорихме на дълго за Александра Екзарха и относително отпускаемитѣ за училище въ Българско десеть хиляди рубли, които, рѣши се, да се задържатъ за бѫдѫщи нужди.

 

Въ това врѣме бѣше дошелъ въ Петерсбургъ Черногорский князъ Даниилъ, за да се признае отъ Императорский кабинетъ въ мирското звание за князъ Черногорский, на мѣстото на прѣдшественницитѣ си владици — архиреи. Азъ не се забавихъ да отида да се вида и съ него. Въ близкитѣ си, съ него и съ свитата му, разговори, ми се прѣдложи, съгласно съ Императорскийтъ кабинетъ, да се рѫкоположа, още въ С.-Петерсбургъ, за черногорски митрополитъ и наедно съ княза, да отида въ Черна-Гора. На това, азъ, като му поблагодарихъ за неговото къмъ мене внимание и за високото благоволение на Императорскийтъ кабинетъ, трѣбваше явно да открия моето сърдечно чувство къмъ своята Зографска обитель и къмъ своя български народъ и да се откажа отъ прѣдлагаемата ми честь. И така, азъ рѣшително отказахъ подъ прѣдлогъ,

 

 

31

 

че Зографский монастяръ ме е воспитувалъ, слѣдователно била би голѣма неблагодарность отъ моя страна, безъ неговото благословение, да встѫпя въ това служение; затова прѣдложилъ първо да ида да взема братското благословение на монастиря, слѣдъ което да поема новата служба.

 

По тоя начинъ азъ избѣгнахъ да дамъ князу Даниилу какво и да е обѣщание.

 

Въ врѣме на нахождението ми въ Петербургъ, заедно съ кончивший Университетский курсъ Константина Димит. Петковича Велешкий Башиноселецъ, изложихме, въ своитѣ докладни записки къмъ Азиятский Департаментъ и къмъ Министра на Просвѣщението, княза Шахматовъ-Ширинскаго, въ какво бѣдственно положение ся намѣрватъ Македонскитѣ българе въ Турция, до които русскитѣ благодѣяния не могатъ да дойдатъ, по причина на мѣстната отдалеченость, и че жителитѣ ограбватъ се и убиватъ се отъ проходящитѣ войници и необузданнитѣ албанци. Често на синодалнитѣ архиереи, а особенно на покойний Архиепископъ Григорий Казанскій прѣдставявахъ лошовото поведение на патриаршескитѣ гърцки Архиереи спрямо българитѣ. Еднажъ, въ разговора ни съ послѣднийтъ прѣдобъръ Архиерей, зададохъ му слѣдующий въпросъ:

 

— "Нельзя ли снестися съ Цариградскою церковію и устроить, что бы въ Патриаршескомъ Синодѣ, подъ предсѣдателствомъ почитаемаго Вселенскаго Патриарха засѣдавалъ единъ членъ и отъ россійской церкови, какъ и отъ сербской, ромынской, еладской и съ стороны болгарскаго народа Архиепископъ Болгарскій и что бы отъ тамъ для всѣхъ частнихъ церквей произходили главныя разпоряженія, согласно съ церковными правилами. И тогда именно патриархъ Константинопольскый былъ бы вселенскимъ Патриархомъ всей Православной Вселенской Церкви, выбираемый изъ засѣдающихъ въ томъ синодѣ членовъ, безъ различія народности."

 

На това този святи иерархъ ми отговори:

 

— "Это не можетъ быть, по самому государственному у насъ и въ Турціи при иновѣрномъ государствѣ устройству."

 

Азъ на това му казахъ: — Хорошо; но если это не возможно, то, по-крайней мѣрѣ свят. російскій синодъ имѣлъ бы совѣщателный голосъ въ Патриаршескомъ Синодѣ для такихъ церковнихъ прѣдметовъ, которые требуть общее благо православной церкви."

 

Добриятъ пастиръ на това добави:

 

— "Прѣдоставимъ это благому Промислу Божіему, мы должны молить его, да устроитъ Онъ, какъ Ему угодно."

 

Съ това и се свърши нашия разговоръ по прѣдмѣта.

 

По мое прошение къмъ Азиятский Департаментъ, послѣдний както и Св. Синодъ и Митрополита, ми отпуснаха пособие за до Св. Гора и азъ на 9-ий иуния, 1852 година, трѣбваше да оставя Петербургъ. По това врѣме единъ благодетель ми подари една порядочна библиотека, около 3000 тома книги съ различно съдържание, които трѣбваше да отправя въ Одесса по пощата и които добрийтъ пощовъ директоръ, покойний Пироговъ, прие и ги отпрати въ Одесса, а отъ тамъ въ Цариградъ. На 9-ий юния оставихъ С.-Петербургъ и търгнахъ за Варшава.

 

Въ Варшава се опознахъ съ нѣкои полски и русски учени и военни, разгледахъ Варшавскитѣ замѣчателни мѣста и Варшавската крѣпость. Слѣдъ това се отправихъ, по желѣзница, въ Бряцславъ, да видя, споредъ името му, ще найда ли нѣщо словенско. Като пристигнахъ тазіъ, убѣдихъ се, че само името на града е словенско, а жителитѣ му сѫ понемчени. Посѣтихъ замѣчателнитѣ нѣща въ градътъ, като: памятници, костели (църкви) и учебни завѣдения и се отправихъ къмъ Берлинъ, Лайпцигъ и пр. Видѣхъ, обаче, че отъ пособието

 

 

32

 

Петерсбургско мало ми оставаше и неще имамъ възможность да направя цѣлото проектирано пѫтешествие, та се върнахъ въ Прага. Въ Прага пристигнахъ въ недѣленъ день, въ първата половина на мѣсецъ юлий, когато всичкитѣ жители на градътъ бързаха да излѣзатъ вънка отъ градътъ, кой въ частни, кой въ публичната градина. На открито небе имаше театрално народно увеселение, съ очарователенъ балетъ въ чисто народна носия, като арнаутско хоро. Въ Прага поживѣхъ до десетина дни, въ хотелъ Вайсе-вольфъ. Тука найдохъ най-искрененъ братски приемъ отъ знаменититѣ стари слависти: Шафарика (Іозефъ), Ханка, Шумавскій, Палацкій и други учени и знаменити личности. Въ продължешіе на прѣбиванието ми тукъ разгледахъ университета и рѣдкоститѣ му, по всичкитѣ клонове на науката, такожде и богатата библиотека, отъ която сѫ се ползували и се ползуватъ ученнѣйши мѫже. Не оставихъ да посѣтя и да разгледамъ сѫщо и храмоветѣ и монастирьтъ, въ които испитателний огънь на папската иезуитска инквизиция, е далъ много мѫченици; по-вече отъ врѣмето си, обаче, прѣкарвахъ въ "Славенската бѣседа", гдѣто всѣки свободно изражаваше своитѣ мисли и намѣрения отъ нѣмското притѣснение. Тукъ азъ найдохъ и мѣсто, и человѣци, да открия плановетѣ си на учащитѣ се български младежи. Добрийтъ професоръ Ханка, ми услужи да идемъ въ храмътъ на Чудотворца Св. Николая, който е сега русска православна църква. Ние дваминката отидохме въ тоя храмъ, гдѣто видѣхъ совсѣмъ различенъ вкусъ отъ старитѣ храмове; особенно ми обърна вниманието направенитѣ по стълбоветѣ отъ ипсо изображения на Василия Великій, Григорій Богослова, Иоанна Златоустаго и Григорій Двоеслова. Господинъ Ханка се обърна къмъ мене тука съ словата:

 

— "Отецъ Наѳанаилъ"! "Видите ли эти изображенія этихъ величайшихъ мудрецовъ міра, жалко что на нихъ наложили папскія тіари, желалъ быхъ я удостоить ся видѣть въ этомъ храмѣ что бы совершались ихъ Божественнія литургіи на Кирило-Меѳодіевскимъ языкѣ. Изъ Македоніи чрѣзъ Болгарію Кирилъ и Меѳодій принесли въ эти мѣста писмена и христіанскую вѣру, и потомство наше будеть ожидать, чтобъ опять отъ тудува получило оно ихъ писменность и вѣру и все то, что потерялось насиліемъ западной церкви. Трудитесь передать ихъ намъ."

 

Като разгледахъ учебнитѣ завѣдения, храмове и монастири и като се опознахъ, съ ученото съсловие и съ духовното, и особенно съ живущитѣ въ именуемийтъ Гетсимански монастиръ, гдѣто братството ми оказа славенски приемъ и угощение, начнахъ да се прибирамъ за къмъ Виена. Прѣди да тръгна, за дългъ считахъ да се видя за послѣденъ пѫть съ знаменитий старецъ, слависта Іозефа Шафарика, у когото, при първата ни срѣща, азъ му четохъ моята академическа дисертация за независимость на Българский Охридский Архиепискомъ въ древни врѣмена. Маститий старецъ, труженникъ на попрището по словенската литература, ми поиска, или прѣписъ, или перилипсисъ, защото и онъ писалъ за Юстинианово Архиепискоиство, но заключавалъ, че заедно съ смъртьта Юстинианова изчезнало и архиепископството, а сѫществуванието му до 1767 година за него било нѣщо ново. Като бѣхъ вече на пѫть, азъ на скора рѫка му оставихъ само едно извлѣчеаие отъ дисертацията си и му казахъ "с’Богомъ".

 

При тръгванието ми изъ Прага, всичкитѣ ми прѣводи съ духовнаго содержания, като: "пространнийтъ Катихизисъ" отъ Митроп. Московскаго Филарета, "Писмо отъ Българина къ приятелю Гръку", "Кратко извлѣчение за християнскитѣ длъжности", "Указание пути въ царство небесное", една глава изъ книгата "домашно общество" и пр. — всичкитѣ тия прѣводи, както и пари за напечатванието имъ, оставихъ у професора Шумавскаго, за да се печататъ подъ нагледъ учащаго се въ университета покойнаго Ивана Василиевича

 

 

33

 

Шопова, съ когото пó-прѣди бѣхме сьставили единъ каталогъ: колко книги има печатани на български язикъ до това врѣме. Азъ разпоредихъ щото като се напечататъ казанитѣ прѣводи, да се распръснатъ между турско-българското население безплатно, а отъ "писмо отъ Българина къ приятелю Гръку" да се изпроводятъ такожде по нѣколю екземпляра по всичкитѣ европейски университети.

 

Като наредихъ всичко това, взехъ на заемъ 20 фиорина отъ Ив. Т. Шоповъ и тръгнахъ за Виена, гдѣто ме чакаше К. Д. Петковичь и гдѣто пристигнахъ въ първата половина на мѣсенъ юлий. Тука найдохъ Драгана Цанкова, Николча Поповъ и други юноши, които бѣха съ мене въ Одесса и въ Киевъ. Паритѣ за пó-нататъшния пѫть не ми ствгяаха, та взехъ отъ Д. Цанкова повече отъ 200 фиорина. На сѫщия азъ пъкъ бѣхъ далъ пѫтни разноски, когато го проводихъ отъ Киевъ, прѣзъ битностьта ми тамъ, да открие срьбско-българско училище въ Галацъ. Въ Виева се опознахъ съ проживающитѣ български търговци отъ България и Македония. Тукъ забѣлѣжвамъ, че намѣрихъ въ нихъ съгласие и единомислие къмъ една и иста цѣль на дѣйствията за достигане потрѣбнийтъ народний успѣхъ.

 

Съ Петковича и Цанкова ся съгласихме, щото азъ да тръгна прѣзъ Влашко, Молдавско, Бассарабия и Одесса, Петковичь — прѣзъ Венеция и Гръчко (Атина), а Цанковъ — по Дунава, съ типография, че да се събереме въ Цариградъ, гдѣто да отвориме типография и да издаваме, за пръвъ пѫть, вѣстникъ "Матица Българска" и годишний календарь. Въ Вѣна азъ се срѣщнахъ, между другитѣ знаменитости, съ професора Миклошича, съ когото, за нѣкои български рѣчи, помѣстени въ негова словарь, имахме разговори; сѫщо не опустихъ изъ видъ да посѣтя и Старо Сьрбскаго Пѣснонисца Караджича.

 

Съ Петковича наедно потеглихме къмъ Пеща, гдѣто се повидохме съ Македонскитѣ търговци, посѣтихме и се омихме въ Карлъсбадската минерална къпалня, въ славнийтъ, въ Българскитѣ пѣсни, Будимъ-градъ.

 

Въ Пеща се опознахъ съ Македонския влахъ — търговеца, именуемъ Дунка. Този благочестивъ богаташъ, любитель на родното си слово, ме покани на обѣдъ, да му чета по влашки "Отче нашъ" (Татълъ яостру) и да му благословя трапезата на сѫщия язикъ: "Христосе Думнезеуле благословеще (бинекувинтяза) мънкаре ши беутура робилоръ тъй, тотдеуна акумъ ши пуруре, ши ънъ вечи вечилоръ. Аминъ". Забѣлѣжихъ, че всичката му фамилия изслуша тѣзи молитви съ неописуемо благоговѣние и лице свѣтло и радостно. Послѣ това угощение, на другиятъ день, оставихме Пеща и тръгнахме отъ тамъ за Новий Садъ, гдѣто, ако и въ развалини да бѣше още градътъ отъ унгарската война, но найдохме славянизмъ, подобенъ на Пражский и избликъ на народно чувство — нѣщо, което и желаехме да видиме. Като посѣтихме и крѣпостьта Петервардеинъ, на 18 юлий пристигнахме въ Карловецъ. Съ Петковича рѣшихме да ся позабавиме тука, за да разгледаме столицата на Карловецкийтъ патриархъ, както и всички Фрушки монастири, които бѣха на брой двадесеть. Съ тая мисъль и намѣрение ний се явихме при патриаршескийтъ намѣстникъ архимандритъ, (онъ родомъ и язикомъ бѣше чистъ българинъ изъ Видинско) и Семинарскийтъ ректоръ, и както духовнитѣ, така и мирскитѣ по-знаменити личности, съ искренность ни приеха, и ни дадоха всички улеснения за да можемъ да видимъ всичкитѣ Карловацки пó-забѣлѣжителни нѣща. И така, на деньтъ на пророка Илия, влѣзохме въ пърква, слушахме Божественната литургия въ близулежащий до града Илийнский монастирь, гдѣто настоятельтъ, Семинарский ректоръ, ни прие много любезно, и съ другитѣ посѣтители ни удържа на приготвената трапеза. Отъ тамъ вечь съ редъ начнахме да обхождаме двадесетьтѣ монастири въ Фрушката гора. Въ всичкитѣ настоятелитѣ, съ малочисленното си братство, ни приемаха съ тази простосърдечна искренность, гостоприемство и откровенность, която е свойственна само на едно чисто

 

 

34

 

славянско сърдце и душа. Они съ радость ни отваряха манастирскитѣ библиотеки и документи, писменнитѣ превилегии отъ Австрийскитѣ императори, драгоцѣннитѣ църковни подаръци отъ Русский народъ и Русскитѣ императорски фамилии и съ готовность ни указваха интереснитѣ, въ старитѣ рѫкописи, бѣлѣжки, за да ги впишемъ въ своитѣ памятни книжки. [1]

 

Помня, че въ единъ отъ тѣзи монастири видѣхме въ църквата единъ сандъкъ, въ който бѣха останкитѣ, съ нагрѫдний кръстъ и други знакове на послѣдний сръбски царь Лазаръ, въ другъ единъ найдохме Отца Варнава, стареца на извѣстнийтъ Стефанъ Ковачевичъ, който бѣше въ Цариградъ, при Българската църква, владика, въ 1853 год.

 

Като обиколихме тѣзи въ Фрушката гора монастири, върхнахме се въ Карловецъ, но понеже узнахме, че на супротивъ Карловецъ, оттатъкъ Дунава, въ Банатъ, има Православенъ монастирь, отидохме и тамъ, гдѣто сѫщо бѣхме посрѣтнати съ радостното привѣтствие: "добро сте дошли, добри гости". Узнахме, че този монастиръ много е пострадалъ отъ Маджаритѣ, въ 1848 година, което показуваха и новитѣ му построения. Монастирскиятъ настоятель ми казуваше, че въ този монастиръ билъ погребенъ извѣстниятъ Доситей Райчь, но че Маджаритѣ, въ 1848 година, отъ, ненависть къмъ славянството, изрили коститѣ му, изгорили ги на пепель и ги расхвърлили.

 

Като разгледувахме библиотеката, намѣрихме на една книга "Триодъ", на най-крайнийтъ, послѣдний бѣлъ листъ, написано слѣднето: "во врѣмето на Султанъ Селима много робство и убийство на Християнитѣ биде въ Пловдивско, не се знае да лы остана тамо душа жива, ние нѣколко фамилии тука побѣгнахме. Азъ попъ Василий отъ Бачковский Монастиръ писахъ". Това бѣше съ чисто български букви и на чисто българско нарѣчие написано.

 

Всичкитѣ църковни одѣжди и църковната утварь е била сѫщо разграбена отъ Маджаритѣ, обаче, ние видѣхме, че всичко това, и отъ више, бѣше набавено отъ Руската Императорска фамилия и отъ други руски христолюбиви дарователи.

 

Като разгледахме интереснитѣ по-стари рѫкописи, колко се найдоха, подиръ унгарскийтъ прѣвратъ, ний се върнахме въ Карловецъ, сбрахме си всичко за въ пѫть, и прѣзъ Землинъ, дойдохме въ Бѣлградъ Сръбский, до по блискитѣ и съсѣднитѣ свои братя — Сърбитѣ. Тука пристигнахме въ 1-ий день на мѣсецъ Августъ. Въ Бѣлградъ намѣрихме ученици и проживающи отъ България и Македония, както и нѣкои отъ учителитѣ, които учеха по-напрѣдъ въ Киевъ и въ Москва. Но тука, ако и да се видѣхме съ всичкитѣ познайници и макарь и да посѣтихме доста високодлъжностни духовни и мирски лица, обаче не найдохме оная искренность и братско съчувствие, което срѣщнахме другадѣ въ Сърбия и въ другитѣ славенски народности, подъ Австрийско владѣние.

 

Като видѣхме тука, че добрата нравственность почти совершенно е испъдена отъ живущето тука человѣчество, и като не найдохме нѣщо, което да заслужава особенно внимание, то останахме тука само 4 деня. На 5-ий Августъ се върнахме въ Землинъ, а на 6-ий, като отдѣлихъ едно скудно количество за пѫтни разноски на моя другаринъ Бащиноселецъ Константинъ Димитриевичъ Петковичь, го изпроводихъ на парахода да посѣти тогава съживявающий се Загребъ и прѣзъ Венеция, да отиде въ Гръчко (Атина), каквото се каза по горѣ, за да види и разузнае що говорятъ и мислятъ Гърцитѣ, въобще за Българитѣ, слѣдъ което да се срѣщнеме въ Цариградъ. Азъ пъкъ тръгнахъ по Дунавъ за Влашко, за да се опозная лично съ Българетѣ и да изпълня нѣкои поручения отъ Петерсбургский Азиятски Департаментъ. На 14-ий ав-

 

 

1. Всичкитѣ мои пѫтеви бѣлѣжки изгорѣха въ Охридската Митрополия, въ 1882 година, съ всичкитѣ ми вещи и библиотеката.

 

 

35

 

густъ, на заходъ слънце, пристигнахъ въ Гюргево, гдѣто се видѣхъ съ познатитѣ си и съ Гюргиевскитѣ жители Българи, размѣнихме си мисли по духовното ни освобождение отъ фанариотското духовенство и избавлението ни отъ Турското иго; въ това исто врѣме като посѣтихъ въ Букурещъ родолюбцитѣ Българе — Мустакови, Бакалоглу и други и като имъ съобщихъ цѣлъта на моето пѫтешествие и по-отблизо се опознахме за дѣйствията, относително народното ни дѣло, се повърнахъ пакъ въ Гюргево и взехъ пѫтя по Дунава за Браила.

 

Тука пристигнахъ на 27-ий августъ и бидохъ посрѣстнатъ на пристанището отъ истиннитѣ дѣятели за Българский напрѣдъкъ: Доктора Салеминский, Милановичъ, братия Чобанови, Поповичи и други Отечестволюбци. Тукъ найдохъ живо съучастие и съчувствие за веичко, което носѣхъ въ умътъ си и въображението си заради ползата и напрѣдъкътъ народний, още повече, че още въ Петербургъ ме увѣриха компетентни хора за война съ Турция.

 

На 30 августъ пристигнахъ въ Галацъ. Тамъ, съ достопаметнийтъ Архимандритъ Максимъ, отъ Тръновский Прѣображенский монастиръ, провѣдохъ нѣколко дневно врѣме въ работа за българското избавление отъ фанариотското духовенство и турското робство, въобще за бѫдѫщностьта на народа ни и за срѣдствата, за достижение и осѫществене на нашитѣ прѣдприятия. Разсѫждавахме тоже какъ да се подкрѣпи малката българска въ Галацъ школица, която биде основана въ 1849 година, при църквата "Св. Димитрия", гдѣто се извършваше Богуслужението по славянски църковни книги, прѣзъ учителствуванието въ нея на Драгана Цанкова. Искахме да я уредимъ така, че за въ бѫдеще да може да служи за примѣръ и побуждение за основането български училища измежду българското население въ Влашко. Азъ и Архимадрита Максима съвѣтвахме галацкитѣ българи да не изпущатъ изъ видъ своето самообразование, като жертвуватъ за издрьжката на училището и като се стараятъ да си направятъ и своя, българска, църква.

 

Понеже бѣше нуждно да пиша въ Петербургъ и да чакамъ отъ Св. Синодъ разрѣшение, за да помина прѣзъ Бессарабия за Одесса, то найдохъ за полезно и необходимо да чакамъ това въ близулежащий до градъ Яшь Добровецкий монастирь, който принадлежаше, както се вече знае, на Святогорската Зогравска обитель. Въ монастиря пристигнахъ на 17 септември, отъ гдѣто и отправихъ писмото си до Св. Руский Синодъ като едноврѣменно писахъ и камергеру царскаго двора Андрею Николаевичу Муравьеву да ходатайствува за сѫщата цѣль. Разрѣшението получихъ на 20 декември. Прѣзъ това врѣме азъ прочетохъ всичкитѣ монастирски рѫкописни книги и документи на старо-българско нарѣчие и каквото намирахъ потрѣбно отъ нихъ, забѣлѣжвахъ го въ памятната си книжка. Тука прѣведохъ отъ влашки на български житието на Преподобний Димитрий Бессарабский, на когото св. мощи цѣлокупни се намиратъ въ църквата С. Димитрий, при святата Букурещска митрополия.

 

Тукъ написахъ и единъ проектъ, като каква сума пари годишно може да се събира отъ всичкитѣ българи-единородци въ България и Македония най-мало помощъ: какъ и за какво събраната сума да се употрѣбява и отъ кого. Проекта написахъ въ три екземпляра, отъ които единъ изпратихъ въ Браила, Милановичу, другъ въ Одесса — Ст. Д. Тошковичу, а третия задържахъ за себе си. Като получихъ позволението на Св. Синодъ, слѣдъ отпразднувание Господскитѣ Христови праздници, на 15 януарий 1853 година, опростихъ се съ Добровецкото Зографско братство (монастиръ) и прѣзъ Скулянска Застава, влезнахъ въ рускитѣ прѣдѣли, и отидохъ въ Киприяновский монастиръ, принадлежащий сѫщо на Святогорската Зогравска обитель. Тукъ ме чакаше да ме види незабравимийтъ ми духовенъ отецъ, воспитатель и благодѣтель, Манассий, на смъртний одръ лежащъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]