Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ

съобщава Л. Милетичъ  (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927)

Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VII.

                     Съдържание                    Галерия от сканираните страници                       Корица..

    Спомени на Яне Сандански

Предговоръ   I. Биографични данни. — Сандански постепенно взема страната на вѫтрешната организация противъ върховния комитеть. — Революционни дружби („крѫжоци"). Липса на средства за да се въорѫжи населението    II. У Сандански узрѣва планъ, да се залови нѣкой за да се вземе значителенъ откупъ. — Пленяване на американката Мисъ Стонъ и придружаващата я българка, госпожа Цилка. — Дълго скитане съ заловенитѣ жени. — Борба съ Дончо войвода, който ги преследва. — Г-жа Цилка добива момиче; грижитѣ около лехусата и детето. Следъ дълги преговори откупътъ се взема.—Освобождението на плененитѣ III. Борбата съ върховиститѣ се засилва. Сандански съ своя чета агитира въ вѫтрешностьта противъ върховиститѣ. — Въорѫжени сблъсквания съ четитѣ на върховния комитетъ.—Кресненското въстание, предизвикано отъ върховиститѣ IV. Следъ въстанието Сандански продължава агитационна работа срѣдъ населението. — Разглеждатъ се и сѫдебни дѣла. — Сандански, противенъ на идеята за въстание, остава съкрушенъ отъ известието, че въ Солунъ се е взело решение за въстание. — Сандански се обяснява съ Дѣлчева по този въпросъ  V. Сандански агитира отсамъ Вардара населението да не въстава. — Сражение съ турска войска. — Следъ смъртьта на Дѣлчева приготовления за въстанието. — Планове за терористични акции. — Съвместни действия съ върховиститѣ VI. Въорѫжени стълкновения съ турцитѣ. — Върховиститѣ действуватъ заедно съ вѫтрешнитѣ. — Голѣми турски загуби. Нападение на гр. Мехомия. — Изгарянето на селата Бѣлица, Обидимъ и Кременъ. — Следъ въстанието Сандански се прибира въ България

    Спомени на Черньо Пѣевъ

Предговоръ   I. Биографични данни. — Черньо Пѣевъ подъ влияние на Б. Сарафовъ и Гьорче Петровъ се увлича въ македонското дѣло и заминава въ Македония, гдето отначало действува въ Гевгелийско и Ениджевардарско, а следъ това и въ Кукушко. Сражения съ турцитѣ. — Върналъ се въ България, Черньо Пѣевъ заварва отношенията съ върховиститѣ много заострени. — Дѣлчевъ изпраща Черньо Пѣева въ Джумайско    II. Ч. Пѣевъ заедно съ Сандански въ Разлога участвува при залавянето на Мисъ Стонъ. — Борба съ върховиститѣ на чело съ Саевъ. — Ч. Пѣевъ се старае да спира селянитѣ да не въставатъ. — Въорѫжени стълкновения съ върховистки чети. — Ч. Пѣевъ въ Струмишко   III. Ч. Пѣевъ, загриженъ поради неочакваното решение за въстание, взето въ Солунъ. — По липса на орѫжие Ч. Пѣевъ намислилъ да действува само чрезъ отдѣлни атентати върху желѣзници и др. — Съ няколко чети Ч. Пѣевъ влиза въ вѫтрешностьта. — Злополучни сражения съ турска войска. — Следъ много жертви четитѣ се разпръсватъ. — Ч. Пѣевъ следъ единъ последенъ опитъ да действува въ Разлога се оттегля въ България

    Спомени на Сава Михайловъ

Предговоръ   I. Биографични данни. — С. Михайловъ, като учитель въ с. Кавадарци, влиза въ организацията. — Въ Гевгелий Михайловъ рѫководи управителното тѣло. — Дошелъ временно въ София, схваща опасностьта за организацията отъ страна на върховиститѣ и се зарича да се бори съ тѣхъ.—Михайловъ въ Джумайско се срѣща съ Сандански и Черньо Пѣевъ. — Залавянето на Мисъ Стонъ    II. Първо стълкновение съ върховистска чета. — Агитация по селата противъ върховиститѣ. — Михайловъ, принуденъ да стане нелегаленъ, постѫпва въ четата на Черньо Пѣевъ. — Харченето ни паритѣ, взети за Мисъ Стонъ. — Михайловъ временно се връща въ България   III. Михайловъ заминава съ чета въ Гевгелийско да вземе участие въ въстанието. — Солунскиятъ атентатъ попрѣчва да се доставя орѫжие. — Предприематъ се покушения по желѣзницата. — Хвърляне на въздуха моста при Гевгели — Две сражения съ войската. — Несполучливо второ покушение по желѣзницата. — Край на въстанието

    Спомени на Христо Куслевъ

Предговоръ  I. Биографични данни. — Първата организационна дейность на Куслевъ въ Джумайско. — Куслевъ се връща въ Солунъ да довърши гимназиялното си образование. — Привърженици на централния комитетъ и на „Братството" между ученицитѣ въ солунската гимназия    II. Куслевъ въ Сѣръ. — Аферата на Наумовъ, — Дѣлчевъ съ чета въ Сѣрско и Драмско. — Куслевъ организува селянитѣ, купува орѫжие. — Гонения съ турски бегове   III. Куслевъ минава въ Петричко. — Населението скоро възприема идеитѣ на организацията.—Наказватъ се българки, които се сношаватъ съ турци. — На турцитѣ не се дава подслонъ въ български кѫщи, гдето има жени; турцитѣ крайно възмутени поради това   IV. Последствията отъ солунската афера. — Чрезъ Дончо войвода върховиститѣ се загнѣздятъ въ Петричко. — Организационната дейность на Куслевъ въ Каршияка. — Куслевъ последователно действува въ разни райони до есеньта 1903 год

    Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето

Предговоръ   I. Биографични данни. — Ив. Анастасовъ неволно попада въ четата на войводата Зелниковъ. — Анастасовъ и братъ му, заподозрени въ шпионство, се преследватъ отъ организацията. — Следъ много премеждия Анастасовъ презъ границата се спасява въ България. — Рѫководителитѣ на организацията се убеждаватъ въ невинностьта на Анастасова    II. Анастасовъ тръгва съ четата на Михалъ Поройлията. — Въ Струмишко Анастасовъ се срѣща съ Дѣлчева, който го взема подъ закрила. — Целитѣ на вѫтрешната организация, както Дѣлчевъ ги е обяснявалъ. Характеристика на Дѣлчевъ като човѣкъ и агитаторъ. — Анастасовъ продължава да действува съгласно съ идеитѣ на Дѣлчевъ. — Агитация по селата въ Поройско и Демирхисарско. — Борба съ войводата Дончо и върховиститѣ. — Сражение съ турска войска   III. Анастасовъ прекарва въ агитация по селата въ Демирхисарско и Сѣрско до пролѣтьта 1902 г. — Върналъ се въ София, срѣща се пакъ съ Дѣлчева и се връща следъ нова година (1903) съ голѣма чета начело съ Дѣлчева. — Въ Сѣрско се събиратъ районнитѣ чети да обмислятъ, какъ ще се действува презъ предстоящето въстание. — Анастасовъ следъ смъртьта на Дѣлчевъ продължава подготовката за въстанието. — Анастасовъ става водитель на драмската чета. — Въ едно сражение при с. Калапотъ турцитѣ избиватъ четата. — Анастасовъ се спасява въ България

    Спомени на Петъръ Хр. Юруковъ.

Предговоръ     I. Юруковъ за първъ пѫть като ученикъ въ Самоковъ се запознава съ македонския въпросъ. — Ученически революционни крѫжоци. — Юруковъ заминава като четникъ въ Дойранско. — Агитация по селата    II. Юруковъ временно води чета въ отсѫтствие на ранения Черньо Пѣевъ — Мих. Герджиковъ постѫпва въ сѫщата чета. — Агитация по селата въ Кукушко. — Сражението на Черньо Пѣевъ при с. Баялци. — Юруковъ боленъ се цѣри въ България. — Връща се пакъ въ Македония. — Безуспѣшни опити да се залови нѣкой богатъ бегъ. — Юруковъ се отзовава въ Битолско. — Сражение съ турци   III. Юруковъ пакъ презимува въ България. — Проводенъ отъ Гоце Дѣлчевъ, Юруковъ се връща съ чета въ Тиквешко. Стълкновение съ върховисти. — Предадена отъ Дончо, четата на Юруковъ е нападната отъ турци. — Следъ кърваво сражение Юруковъ пристига въ Нѣготино. — Успѣшна агитация по селата. — По липса на орѫжие презъ време на въстанието се предприематъ дребни акции противъ мѣстнитѣ бегове. — Юруковъ най-сетне пристига въ България

    Спомени на Никола Пушкаровъ

Предговоръ     I. Пушкаровъ още като гимназияленъ ученикъ е ималъ влѣчение да отиде четникъ въ Македония — Следъ кратко учителствуване въ гр. Пирдопъ, Пушкаровъ отива учитель въ Скопье. — Посветенъ въ дѣлото на революционната организация, Пушкаровъ става неинъ ревностенъ деецъ. — Пушкаровъ противодействува на върховиститѣ та населението не взема участие въ Кресненското въстание    II. Организационната дейность въ Скопско успѣшно се продължава, — Събрание на рѫководителитѣ отъ района по въпроса за общото въстание. — Изказва се отрицателно мнение. — Следъ взетото решение въ Солунъ да има въстание, Пушкаровъ се приготовлява поне за частични терористични акции; образува нова своя чета съ по-опитни борци   III. Пушкаровъ се грижи да достави орѫжие по селата, а сѫщо и динамитъ и бомби.  — По време на общото въстание П. хвърля на въздуха моста на желѣзницата при село Кожля.—Турцитѣ изтезаватъ селянитѣ, — Сражение съ турски потери. — Следъ дълги скитания и борби, Пушкаровъ се оттегля презъ Кумановско къмъ Враня и си дохажда въ България

[Back to Main Page]