ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА [*]
__А_ — __Б_ — __В_ — __Г_ — __Д_ — __Е_ — __Ж_ — __З_ — __И_ — __Й_ — __К_ — __Л_ — __М_ — __Н_ — __О_ — __П_ — __Р_ — __С_ — __Т_ — __У_ — __Ф_ — __Х_ — __Ц_ — __Ч_ — __Ш_ — __Щ_ — __Ю_ — __Я_
Аарон (библ.) — 567.
Абаджията, Коста, от Дойран — 194, 197.
Абдул Керим паша (1807—1883), известен турски военачалник, битолски валия в нач. на 60-те г. — 108, 423, 424, 450.
Абдул Хамид II (1842—1918), турски султан от 1876 до 1909 г. — 341, 514.
Абдулах бей (1839—1867), от Солун, турски каймакамин в Кукуш през 60-те г. — 191, 468.
Абдурахман ага Мечов, влиятелен турски първенец в Охрид през 70-те г. — 273, 279.
Абидин бег, родом Тоска (албанец) — 415, 417.
Авел (библ.) — 444.
Аверкий Зографски, дякон, български родолюбец, дал средства за построяване на български параклис в Солун — 327, 479.
Авирон (библ.) — 169, 567.
Авксентий Велешки (1798—1865), от Самоков, изтъкнат участник в църковно-националната борба — 99, 100, 112, 407.
Аврамов, В., любител-фолклорист, събирач на народни умотворения от Карнобат и Габрово — 357.
Агатангел, през 40-те г. дякон на кукушкия гръцки владика Антим, по-късно воденски и струмнички митрополит — 174, 182.
Адосиди бей, потурчен грък, през 70-те г. помощник на валията в Солун — 280.
Айредин паша — 191.
Акиф паша, от Тетово, солунски валия през 60-те г. — 191, 229.
Алберт, виенски хирург — 33.
Алеко паша, вж. Богориди, Александър.
Александър Батенберг (1857—1893), княз на България от 1879 до 1886 г. — 33, 347, 363, 498.
Александър II (1818—1881), руски император от 1855 до 1881 г. — 288.
Александър Екзарх, вж. Екзарх, Александър.
*. Тъй като книгата има автобиографичен характер, името на Кузман Шапкарев не е включено в показалеца.
586
Александър Карагеоргиевич (1806—1885) , сръбски княз, управлявал от 1842 до 1858 г. — 126, 159.
Алексиев, Васил (неизв. —1865), родом от с. Маврово, Тетовско, ученик на Й. Груев, книгопродавец в книжарницата на Хр. Г. Данов, от нач. на 60-те г. учител в Прилеп — 125—127, 134—137, 147, 148, 152, 225, 402.
Алексиевски, Миле поп, вж. Попалексиевски, Миле.
Алексиевски, Стефан поп, вж. Попалексиевски, Стефан.
Алексий, монах, учител във Велес — 135.
Алексиовски, поп Димитрий поп, вж. Попалексиовски, поп Димитрий.
Алексиовски, Н. п., вж. Попалексиовски, Н.
Алексов, Григор Дяконов К. учител в Прилеп — 237.
Али паша, битолски валия — 150, 154.
Али паша Янински Тепеленлията (1741 —1822), турски феодален владетел на Албания, Тесалия, Епир и др.; през 1788 г. превзема Янина и я прави свое седалище — 169, 242, 385, 386.
Ананий, йеромонах, председател на Битолската църковна община в края на 60-те г. — 247.
Анастас, поп (1797—неизв.), охридски свещеник, председател на охр. църковен съвет от 1869 г. — 261, 262, 279.
Анастаси, учител в Янина — 386.
Анастасов, Андрей, от Ресен, книжар и книгоиздател, работил в Пловдив, Цариград и Ресен; след Освобождението живял във Варна — 206, 207, 210, 541.
Ангелов, Д. П., чиновник в Мин. на нар. просвета през 80-те и 90-те г. — 363—365, 370.
Андонаки, племенник на охридския владика Мелетий и зет на К. Манчев, българофоб — 290.
Андроник, от Охрид, брат на поп Константин Иконома — 53.
Анести, Атанас, гръцки учител в Битоля през 50-те г., родом албанец — 7, 9, 30, 57, 115, 119, 151, 389, 488.
Антим, гръцки владика в Кукуш и Воден в средата на XIX в. — 160—162, 165, 174, 218, 219, 391, 457.
Антим, от гр. Берат, протосингел на охридския владика Йоаникий в края на 50-те г., по-късно сам той владика в Дебър и Велес — 12, 98—100, 408, 416, 428.
Антим I (1816—1888), от Лозенград, изтъкнат църковен и обществен деец, пръв български екзарх (след 1872 г.); преди това преславски и видински митрополит — 99, 187, 188, 212, 387, 407, 492.
Антиох (библ.), еврейски цар 300 г. пр. н. е. — 509, 510.
Апотоне, Нмколе, килиен учител в Охрид през 40-те г. — 49.
Априлов, Васил (1789—1847), виден просветител, книжовник и общественик — 248.
587
Арам Нако, вж. Станишев, Нако С. (Кюркчията).
Арменули, Георгаки, грък, от Кожани, главен редактор на четириезичния правителствен в. «Солун» — 198, 199.
Арнаудов, Михаил — 575.
Арнаутинът Димитри Мокранинът, вж. Мокранииът Димитър.
Арсений, последен охридски архиепископ през втората половина на XVIII в. — 92.
Асеновци, българска царска династия през втората бълг. държава — 484.
Атанас Духовникът, български свещеник в Охрид през средата на XIX в. — 45.
Атанасий, гръцки владика в Кукуш в началото на 40-те г. — 161.
Ахмед Расим паша (Ахмед ефенди), председател на битолския криминален съд в нач. на 60-те г., по-късно софийски мютесарифин — 423.
Ачев, Петър, български учител в Гевгелия, родом от Прилеп — 356.
Баба Неделя, вж. Петкова, Неделя.
Байчев, бълг. учител в Кукуш през 80-те г. — 320.
Бакалов, Константин (неизв.—1843), охридски първенец, потомък на Наум Фортомар — 69.
Баласчев, Георги (1869—1936), от Охрид, историк и археолог — 22, 390, 563.
Батюшков, Фьодор Дмитриевич (1857—1920), руски литературен историк, преподавател в Петербургския университет — 583.
Белев, З., родом от Охрид, един от организаторите на подготвяното въстание в Охрид в началото на 80-те г. — 308.
Белев, Стефан И., участник в подготвяното въстание в Охрид в началото на 80-те г. — 308.
Белев, Коста (неизв.—1861), охридски първенец, гъркоман — 107, 113, 118.
Бертранд, Ф., французин, съдържател на пансиона при Солунската българска гимназия — 313, 324—326, 496, 571.
Биолчев, Диме, деен участник в движението за възраждане на българщината в Прилеп през 60-те г. — 140, 145, 149, 235, 239.
Битраков, А. М., учител в Солунската българска гимназия през 80-те г. — 357.
Битраков, К., родственик на К. Шапкарев, ханджия в Битоля — 288.
Бища, Мина, влашки първенец, родом от с. Магарово — 110, 414, 511.
Благ[оев], Д., българин в Цариград през 80-те г. на XIX в. — 583.
Блънт (Блон), Ч., английски консул в Пловдив, Одрин и Солун — 167.
Бобчев, С. С. (1853—1940), виден общественик, учен и публицист — 399, 400, 517, 580, 581.
588
Богданов, Н., вж. Натанаил Охридски.
Богориди, Александър (1823—1910), българин на турска държавна служба, назначен през 1879 г. за генерал-губернатор на Източна Румелия — 342.
Бодлев, Георги (неизв.—1882), охридски първенец — 22.
Бодлев, Михаил, виден обществено-политически деец в Гърция, родом от Охрид, братовчед на Георги Бодлев — 22, 38, 68.
Бодуен де Куртене, И. А. (1845—1929), известен славист и езиковед, професор в университета в Дерпт (днес Тарту) — 578, 582.
Божилова, Румяна — 563.
Божинов, Воин — 562, 570.
Божков, Станчо, български учител в Солун в края на 60-те г. — 327.
Бойкикев, Златан Стоянов, вж. Стоянов, Златан.
Бойкикев, Нешо Стоянов, вж. Натанаил Охридски.
Боре, Евгений, католически епископ, ръководител на лазаристите в Цариград — 182—185, 459, 460.
Бояджиев, Г. П., родом от Велес, учител във Велес и Прилеп, въвел ланкастерската метода на обучение — 124, 401, 402.
Бояджиев, Константин Н., от Охрид, ученик на К. Шапкарев — 81, 82.
Бояджиев, Насте, охридски първенец — 82.
Брадински Станчо Н. (ок. 1830—1877), от Калофер, търговец и читалищен деец в Цариград — 211.
Брандт, Р. Ф. (1853—1920), известен руски славист, професор в Нежинския историко-филолог. институт и в Московския университет — 361, 578.
Братя Миладинови, вж. Миладинови, братя.
Братя Робеви, вж. Робеви, братя.
Бръкалов, Д. Т., от Калофер, търговец и читалищен деец в Цариград — 212.
Буботинов, Михаил К. (1839—1912), от София, учителствувал в София, Кюстендил, Русе и Солун, участник в националноосвободителните борби — 327.
Бурмов, Тодор, С. (1834—1906), известен журналист и общественик, взел дейно участие в църковната борба, след Освобождението пръв министър-председател — 112.
Бучков, х. Георги, кукушки първенец — 194, 196, 204.
Бучков, Хр., от Кукуш, учител в Солунската българска гимназия в нач. на 80-те години — 302, 304.
Буяр Лигдо — охридски първенец от втората половина на XVIII в. — 69.
Вазов, Иван (1850—1921) — 436, 437.
Вамвас, Н. (1770—1853?), гръцки книжовник — 485.
589
Ванчев, Йордан — 562, 563, 566, 568, 570.
Варнава, И., гръцки учител в Битоля около 1840—1845 г. — 243.
Варух (библ.) — 244, 465.
Васил, от Струмица, брашнар в Цариград — 220.
Василиев, Л. поп, вж. Попвасилиев, Л.
Васков, поп Йован, председател на българската църковна община и учител в девическото училище в Кукуш — 194, 202, 204.
Вафас, X., автор на практическа аритметика за гръцките училища, преведена на български през 1852 г. от X. М. Златев — 75, 565.
Везенков, Константин Иванов (1848—1878), от Крушово, учил в Московския университет, участник в Освободителната руско-турска война, починал от раните си — 80.
Величков, Константин (1855—1907), писател и общественик — 361, 365, 368, 369, 498, 571.
Велчева, Боряна — 567.
Венедикт, гръцки владика в Битоля — 12, 86, 111, 115, 120—122, 125, 127, 129, 130, 134, 151, 153, 154, 169, 193, 197, 225, 226, 230—232, 235, 245, 246, 317, 400, 414, 417, 420, 423, 424.
Веркович, Стефан (1821 —1893), известен археолог, фолклорист и етнограф — 10, 14, 116, 355, 358, 534, 566, 579, 584.
Веселин К. А., псевдоним на К. Шапкарев — 570.
Веселовский, А. Н. (1838—1906), виден руски литературен историк, фолклорист и етнограф — 16, 582.
Вета, леля на К. Шапкарев — 505.
Видов, Христо, от Струга, ученик на К. Шапкарев — 76.
Владиков, Стефания Попалексиевски, охридски първенец гъркоманин — 48, 51, 52, 54—56, 60, 63—67, 81—87, 89, 91—97, 100—102, 104, 107, 113—116, 118, 119, 141, 150, 261, 394, 411, 418, 427, 450.
Влахов, Георги — 579.
Влахов, Туше — 567, 568.
Войнов, Агапий, от Кюстендил, дякон, български учител в края на 60-те г. в Солун, а по-късно в с. Зарово, Солунско, и във Воден — 327.
Вретов, Константин М., влах, ученик на К. Шапкарев от Прилеп — 148.
Вретовци братя, власи от Прилеп — 136.
Възкресенский, псевдоним на К. Шапкарев — 304.
Галиб паша, солунски валия — 330.
Галинос, учен охридянин от XIV в. — 68.
Ганчев, Добри (1854—1936), просветен деец и общественик, от 1883 до 1904 г. секретар на Българската екзархия — 309, 311, 313, 495, 570.
Ганчев, Никола, вж. Еничаров, Никола Ганчев.
Генадиев, Иван (1836—1890), от Охрид, син на Генадий, дебърски и велешки митрополит; от 1874 г. учител в Пловдив; след Освобождението секретар на пловдивския митрополит — 583.
590
Генадиев, Харитон Иванов (1861 —1914), от Битоля, преводач и журналист, през 1883—1884 г. служител при Българската екзархия в Цариград — 332, 340.
Генадиевци, фамилия, произхождаща от с. Подкожани — 383.
Генадий, велешки и дебърски митрополит, участник в църковно-националното движение — 41.
Генчев, П. (1843—1905), от Лясковец, просветен деец, висш чиновник в мин. на нар. просвета през 90-те г. — 367, 368, 370.
Георги, родственик на К. Шапкарев — 505, 506.
Георги, грък, съдържател на хотел «Адриянуполис» в Цариград — 322.
Георги, поп, от Прилеп, български свещеник в черквата «Св. Неделя» в Битоля — 130, 245, 246.
Георгиев, Евлоги (1819—1897), стопански и обществено-политически деец, крупен търговец и банкер, меценат на българската просвета и култура — 248, 369, 499.
Герасим, първоначален учител в Охрид в началото на XIX в. — 41.
Гешов, Иван Евстатиев (1849—1924), от Пловдив, виден обществено-политически деец, икономист и публицист, дългогодишен председател на Бълг. академия на науките — 369, 499, 578, 580.
Гика, видно семейство, дало множество князе и държавници на Влашко и Молдова — 471.
Гилфердинг, Ал. Ф. (1831 —1872), известен руски славист, историк, етнограф и фолклорист — 39.
Гладстон, Уйлям (1809—1898), виден английски политик, министър-председател на Англия през 1868—1874, 1880—1885, 1886 и 1892— 1894 г. — 301.
Гогов, Георги, от Воден, участник в просветното движение и черковната борба, подарил целия си имот за общонародната кауза (починал след Освобождението в Пловдив) — 206, 221, 248, 458, 470.
Големин, евреин — 348.
Гошен, английски дипломат в Цариград — 298.
Градинайн, И. — 585.
Гребенаков, Дельо, народен певец от Кукуш — 356.
Григорев, А. В. (1848—неизв.), руски географ, професор в Петербургския университет, през 1876 г. пътувал по Беломорието — 583.
Григорий, първи охридски владика след унищожението на Охридската архиепископия — 92.
Григорий, български митрополит в Охрид в края на миналия век— 142, 236, 265, 272, 539.
Григорий Ираклийски, вж. Григорий Хийски.
591
Григорий Хийски, грък, кандидат за охридски митрополит след смъртта на Йоаникий — 100, 102.
Григорий Доростоло-Червенски (1828—1898), русенски митрополит, един от активните участници в черковно-националната борба — 236.
Григорович Виктор (1815—1876), известен руски филблог и историк, извършил през 1844—1845 г. пътешествие из българските земи за събиране на исторически, етнографски, езикови и фолклорни материали — 38, 47, 68.
Гроздин, поп Йоанче, охридски свещеник към средата на XIX в. — 45.
Грот, Константин Яковлевич (1853—1934), руски историк и литературовед — 578, 582.
Груев, Георги (1832—1899), от Копривщица, участник в черковно-националната борба, деен член на българското читалище в Цариград и на «Македонската дружина», създадена за подпомагане на българските училища и черкви в Македония — 492.
Груев, Йоаким (1828—1912), от Копривщица, виден просветен деец и книжовник, деен участник в черковно-националната борба — 127, 149, 158, 206, 293, 294.
Грунчев, Константин, учител в Охрид към средата на XIX в. — 54.
Групчев, Ангел, охридски първенец, един от първите българи в Охрид, усвоили славянската писменост още през 1830 г. — 40, 65, 84.
Групчев, Яким Топалчев, разорен охридски първенец — 62.
Грънцярът, Нуне, влиятелен жител на Битоля, преселник от Ресен — 244.
Грънчарът, Нуне, вж. Грънцярът, Нуне.
Гудев, Т. Т., чиновник в Мин. на нар. просвета в началото на 90-те години — 367.
Гутов, Константин поп, вж. Попгутов, Константин.
Гутов, Нано поп, вж. Попгутов, Нано.
Гърданов, Димитър Г, ученик на К. Шапкарев от Охрид — 82.
Гърков, Атанас, от Кукуш, съратник на Нако Станишев в борбата срещу гръцките владици — 172, 457.
Гьока, Георги, сърбин, учител в Прилеп в началото на 60-те години — 126, 159.
Гьоршев, Коста, елински учител в Битоля, гъркоман — 111.
Гюрчев, поп Стефан, охридски свещеник и учител в квартала Месокастро — 65, 66, 81, 82.
Гюро, французин, управител на пансиона при Солунската българска гимназия в началото на 80-те години — 324.
Дамаскин Велешки (неизв. —1876), от Панагюрище, учител във Велес и Кюстендил, деен участник в църковната борба, митрополит във Велес от 1872 до 1875 г. — 272.
592
Данов, Христо Г. (1828—1911), виден просветен деец, родоначалник на организираното книгоиздателско дело в България — 126, 127, 158, 206, 207, 402, 529, 583.
Даскалът, Константни Дупков, вж. Дупков, Константин Даскалът.
Даскалът, Миле, вж. Попалексиевски, Миле Даскалът.
Датан (библ.) — 169, 567.
Дели Матей, самоковски владика от 1846 до 1862 г., срещу когото българите водили дълга и упорита борба — 539.
Делииванов, Никола, от Кукуш, изпратен през 1858 г. чрез Д. Миладинов да учи в Русия, където починал — 79, 80, 402.
Делчев, дядо на Гоце Делчев — 543.
Делчев, Андон, ученик на К. Шапкарев, чичо на Гоце Делчев — 543.
Делчев, Гоце (1872—1903), идеолог и организатор на македоно-одринското революционно движение — 543, 585.
Делчев, Мануил, чичо на Гоце Делчев — 543.
Делчев, Никола, баща на Гоце Делчев — 543.
Демизов, Маргарит Г., вж. Димзов, Маргарит Г.
Демир, Сали, пазач от Дебър — 426.
Денкоглу, Иван Николаевич (1781—1861), от София, богат търговец в Русия, меценат на българското просветно дело през Възраждането — 88, 93, 95, 410, 546, 575.
Дервиш паша, главнокомандуващ турската армия в западната част на Европейска Турция; битолски, солунски и косовски валия — 275, 300, 301.
Деребанов, Йован, общественик от Струга през 50-те години — 71.
Джелядин бег, охридски мютесариф — 39, 92, 118.
Джеров, Стефан, архидякон — 425.
Джорджаки, арменокатолик от Одрин, служител при битолския валия Али паша — 150, 153, 154.
Диамандиев, Васил (ок. 1840—1912), от Охрид, учител и общественик, деец на македоно-одринското националноосвободително движение; следвал в Московския и Киевския университет, учителствувал в Кукуш, Велес, Охрид и др. — 62, 79, 80, 293, 402.
Дивитчиян, Тадей (1810—1878), арменец от Цариград, приятел на българите и български печатар — 212.
Диме (неизв. —1862), родственик на К. Шапкарев — 505.
Димев, Йоанче, родственик на К. Шапкарев — 515.
Димзов, Маргарит Г., гръцки учител, историк и археолог в Атина, познат под името Димицас, българин по произход, родом от Охрид — 46, 54, 69, 394, 478, 482.
Димитриев, Ив. — 555.
Димитрий поп, български свещеник от Битоля през 60-те г. — 247.
593
Димитрий поп, гръцки свещеник от с. Мъдрост на остров Лимнос — 338.
Димитрийов, Стефания поп, вж. Владиков, Стефания.
Димитров, Благой (1859—1944) от Емборе, Кайлярско, студент в Одеса, по-късно учител и обществен деец — 583 (в черновата името е написано неточно).
Димитрова, от Охрид, съпруга на поп Димитрий Попалексиовски и майка на Стефания Владиков — 51.
Димица, М., вж. Димзов, Маргарит.
Димо поп, български свещеник от Енидже Вардар, глава на униатската община — 221.
Димчевци, от Кичево — 482.
Динеков, Петър — 14, 17, 550, 562, 571, 579, 582.
Динков, Георги К. (1839—1876), учител и участник в нацноналноосвободителното движение, произхождащ от будния род на Държилови, син на К. Динков; учил в Солун, Атина, Москва и Смоленск; учителствувал в Прилеп, Битоля и с. Загоричане, където между учениците му бил и Д. Благоев (Дядото) — 206, 327, 413, 575.
Динков (Държилов), Константин (неизв.—1890), от с. Държилово, Воденско, участник в гръцкото националноосвободително движение през 1821 —1829 г., по-късно пламенен български патриот, председател на българската община в Солун, активен участник в черковната борба — 10, 181, 326, 327, 448.
Динкова, Славка К. (ок. 1848—1878), сестра на Г. Динков, възрожденска учителка, открила през 1866 г. първото бълг. девическо училище в Солун — 327.
Дионисий, архимандрит, от Врачанско, протосингел в Охридската митрополия в началото на 80-те години, участник в подготвяното въстание в Охридско — 308.
Дионисий, гръцки владика в Охрид в края на 40-те и в началото на 50-те години — 12, 52—54, 57, 71, 73, 77, 92, 103, 104, 408, 490.
Дионисий, гръцки владика в Солун през 40-те години, преместен по-късно, в Пловдив или Търново — 161.
Доброплодни, Сава (1820—1894), от Сливен, възрожденски учител и книжовник — 402.
Долгоруки, княгиня, вероятно съпругата на руския княз В. А. Долгоруки (1804—1868) — 39.
Доротей Врачански (неизв.—1875), висш духовник, родом от Копривщица; от 1852 г. е митрополит във Враца, през 1861 г. избран за софийски митрополит, а от 1872 г. изпратен в Скопие като пръв екзархийски митрополит — 253, 272, 467.
Доситей Самоковски (1837—1907), от София, дългогодишен самоковски митрополит и член на Светия Синод — 378.
Драганов, Петър Д. (1857—1928), роден в Комрат (Бесарабия), по произ-
594
ход българин, учил в Харков и Петербург, учителствувал в бълг. гимназия в Солун, а по-късно в Русия; публикациите му по историко-етнографски въпроси предизвикват остра критика на К. Шапкарев и други бълг. учени — 354, 531, 535, 583, 584.
Драгоманови, три сестри от Солун — 164.
Дринов, Марин (1838—1906), от Панагюрище, виден български учен и общественик, дългогодишен професор по история в Харковския университет — 14, 15, 361, 369, 499, 554, 562, 571, 578—580, 582.
Дудулов, М., общественик от Струга през средата на XIX в. — 71.
Дупков, Константин (Даскалът), кукушки първенец, водач на гъркоманите — 157, 160, 169, 170, 172, 193, 457, 464.
Духовникът, поп Атанас, вж. Атанас Духовникът.
Душанова, Рахил (1845—1887), родом сръбкиня, българска учителка в София, Кюстендил, Пазарджик, Калофер и др., съпруга на известния бълг. учител и книжовник Д. Т. Душанов — 145.
Дългоруки, вж. Долгоруки.
Държилов (Държилович), Кирияк (неизв.—1877), родом от с. Държилово, Воденско, брат на Константин Динков, участник в гръцкото националноосвободително въстание от 1821 —1829 г., по-късно ревностен български патриот, участник в черковната борба, книжар, печатар и общественик — 181, 448.
Държилов, Константин, вж. Динков (Държилов), Константин.
Държилови (Държиловичи) братя (Кирияк Държилович и Константин Динков) — 327, 479, 575.
Дювернуа, Александър Лвович (1839—1886), руски езиковед, специалист в областта на сравнителното славянско езикознание, автор на «Речник на българския език» — 582.
Дюрок, представител на католическата пропаганда в Солун — 179, 181, 187.
Евзи паша — 191.
Евров, Иван (Йован) — учител в Струга, съратник на Д. Миладинов — 71, 116, 150, 291, 416, 417, 422.
Евстатий, охридски първенец — 48.
Евстатий Пелагонийски, български митрополит в Битоля, по-късно ректор на духовното училище в Самоков — 236, 479.
Езерски, Г., псевдоним на Г. Д. Баласчев.
Езоп, преподавател в Янинката гръцка гимназия, учител на Д. Миладинов — 386.
Екатерина Велика (1729—1891), руска императрица от 1762 г. — 471.
Екзарх, Александър (ок. 1810—1891), български възрожденски общественик, просветен деец и публицист — 107, 390.
Екзарх Йосиф, вж. Йосиф I,
595
Елеазар (библ.) — 245, 422.
Еничаров, Никола Ганчев (1844—неизв.), просветен деец и общественик, родом от Пловдив, учител в Прилеп от 1865 до 1877 г., а след Освобождението в София — 207, 223, 227, 229, 232, 235—239, 284, 402, 492, 566, 568.
Епифаний, родом от Котел, кукушки учител през 80-те години на XIX в. — 319.
Жданов, Иван Николаевич (1846—1901), руски литературовед и фолклорист, професор в Петербургския историко-филологически институт — 583.
Жечев, Николай — 559, 571, 579, 580.
Живков, Георги (1844—1899), политически и обществен деец, министър на народната просвета в кабинета на Ст. Стамболов — 363—367, 499.
Жинзифов, Йоан (Иван), от Велес, пръв български учител в Битоля, съратник на Д. Миладинов, баща на Райко Жинзифов — 130, 245, 250, 399, 569.
Жинзифов, Райко Ксенофонт (1839—1877), виден писател, публицист и общественик, съратник на Д. Миладинов, учителствувал в Прилеп и Кукуш, а после завършил Московския университет и преподавал в московски гимназии — 35, 74, 79, 80, 121, 130, 172, 174, 245, 390, 399—403, 435, 440, 446, 489, 491, 568, 569, 574, 575.
Жинзифов, Ксенофонт, вж. Жинзифов, Райко.
Жинзифови, баща и син — 401.
Жоржикий, католик, муавин при битолския валия — 109.
Зарий чин, Димитър, от Охрид, изпратен през 1859—1860 г. да учи в Русия — 79.
Зарифовци, богата гръцка фамилия, подпомагала просветното дело в своята страна — 248.
Зарчев, Андроник — 115, 116.
Зарчев, Тасе (Атанас, Анастас), дългогодишен охридски кмет (коджабашия) — 12, 48, 93, 418, 427.
Зарчевци, охридска фамилия — 52.
Зевс (мит). — 215.
Зекьов, Ахмед, охридски турчин — 118.
Зелински, Фадей Францевич (1859—1944), руски филолог-класик, професор в Петербургския университет — 583.
Златарев, Димитър Георгиев, родом от Кукуш — 155.
Златарев, Христо Георгиев, търговец от Кукуш — 155.
Златев, Христо — 565.
Зографина, вж. Попдимитрова, Зографина.
596
Зографовци, търговска фамилия от Корча — 386.
Зографски, Аверкий дякон, вж. Аверкий Зографски.
Зосимадовци, гръцка търговска фамилия, подпомагала материално просветното дело в Гърция — 248, 386.
Иван Шишман (неизв.—1396), последен владетел на Търновското царство — 357.
Иванов, Емануил Д. (1857—1925), професор по математика; през 80-те г. началник отдел в Мин. на нар. просвета — 362.
Иванов, Иван — 567.
Иванов, Йордан — 8.
Иванов, М., книжар от Сливен — 530.
Иванов, Петър (1847—1927), от Стара Загора, учител, поет, публицист и общественик, участник в националноосвободителната борба — 207.
Иванов, Юрдан (1862—1907), от Прилеп, библиограф, журналист и историк — 384, 563.
Игнатиев, Николай Павлович, граф (1832—1908), руски държавен деец, дипломат и генерал, дългогодишен посланик в Цариград — 266, 453, 576.
Изворов, Нил, свещеник от Русе, натоварен да води борба против католическата пропаганда в Солун; отказва се от православието и приема унията, но после отново се връща към православието — 321.
Изов, Димитър, от с. Порой, Демирхисарско, ученик на К. Шапкарев в Солунската гимназия — 495.
Икономов, Георги Попхристов, от Струга, църковен певец и помощник на К. Шапкарев в учителствуването, зет на Д. Миладинов, женен за третата му дъщеря — 74, 77, 116, 217, 291, 489.
Икономов, Георги Янакиев (1822—1867), от Дупница, просветен деец и книжовник, учителствувал в Дупница, Карлово, Сопот, Велес, Самоков и Прилеп — 124, 135, 144, 145, 149, 223, 225, 229, 236, 399, 579.
Икономов, поп Георги Попконстантинов, вж. Попконстантинов, поп Георги.
Икономов, поп Димитър, свещеник, от Прилеп — 169.
Икономът, поп Константин, свещеник от Охрид — 45, 53.
Иларион (неизв.—1861), от Дебър, игумен на дебърския манастир «Св. Иван Предтеча» — 104, 424.
Иларион Макариополски (1812—1875) от Елена, висш духовник, един от първите водачи на черковно-националната борба — 97, 99, 112, 174, 181—186, 212, 387, 407, 458—461, 468, 492.
Илиев, Коне, от Прилеп, певец в черквата «Св. Неделя» в Битоля — 133, 245.
Илиеви, вж. Хаджиилиеви.
597
Илинчев, поп Наум, игумен на манастира «Св. Спас» край Охрид — 90.
Ильо, от с. Мутлово, Кукушко — 201.
Ипсиланти, Александър (1792—1828), ръководител на Филики етерия, генерал от руската армия — 8, 45.
Иречек, Константин — 578, 579.
Исай, гръцки владика в Охрид към края на XVIII в. — 92.
Истомин, Фьодор Михайлович (1856—неизв.), руски етнограф и фолклорист — 582.
Йеротей, струмишки гръцки владика в края на 60-те и в началото на 70-те години — 169.
Йоаникий Дирахийски, гръцки владика в Охрид от края на 50-те години — 12, 44, 72, 77, 78, 83, 92, 98, 100, 406, 489.
Йоасаф, последният охридски архиепископ от средата на XVIII в. — 41, 260.
Йов (библ.) — 512.
Йован Младий, поп, кукушки свещеник, председател на църковния съвет — 180.
Йованович (Йоанович), хаджи Найден (1805 —1862), просветен деец, книгоиздател и пътуващ книжар — 9, 66.
Йона (библ.), — 336.
Йосиф I, Екзарх Йосиф I (1840—1915), от Калофер (светско име Лазар Йовчев), български екзарх от 1877 г., обществен и просветен деец, с особени заслуги за развитието на учебното дело в Македония — 294, 295, 299, 493, 513, 558, 581.
Йосиф, гръцки владика в Охрид през 40-те години — 12, 52, 92, 561.
Йосиф Стоян кехая, български родолюбец от Солун — 327.
Йосифчев, Андроник Д. (1816—ок. 1901), просветен и обществен деец, ученик и съратник на Д. Миладинов, дългогодишен учител в Охрид, Ресен, Кукуш, Струга, Дойран и др. — 41, 54, 156, 157, 178, 179, 220, 373, 379, 394, 472—476, 483, 484, 537, 573, 576—578, 684.
Йосифчев, Димитър, баща на Андроник Йосифчев — 473.
Каирис, Теофил (1784—1853), известен гръцки патриот и просветител, организирал светско училище на о-в Андрос през 1836 г. — 53.
Калиник, гръцки владика в Охрид от 1802 до 1842 г. — 12, 41, 43, 47, 49, 51, 52, 92, 260, 384, 390, 394, 427, 474, 561.
Калиник, солунски митрополит в средата на XIX в. — 164, 167, 171, 456, 457.
Калогреа, Михаил, влах, богат и влиятелен търговец от Прилеп — 136, 153.
Камче поп, свещеник от Гумендже — 205.
Камчев, Димо х., вж. Хаджикамчев, Димо.
598
Кандиларов, Георги Стоянов (1851—1943) от Котел, учил в Русия, просветен деец, учителствувал в Котел, Солун, Битоля, Скопие, Сяр, Лясковец, Русе и др. — 24, 331, 496, 558, 570.
Капланадовци — богата гръцка търговска фамилия, подкрепяла материално гръцкото културно възраждане — 386.
Капчев, д-р Г. Ив., лекар от София, син на Иван И. Капчев — 428.
Калчев, Иван (Йоан) Ил., от Охрид, изпратен през 1858 г. със съдействието на Д. Миладинов да учи в Смоленск — 79, 428.
Капчев, Христо, охридски първенец, гъркоман — 62, 65, 107.
Калчева, Селвия Хр., съпруга на Христо Капчев — 428.
Каравелов, Любен — 575.
Каравелов, Петко (1843—1903), брат на Л. Каравелов, виден политически и държавен деец, един от строителите на българската държава след Освобождението — 362.
Карагеоргиевич, Александър, вж. Александър Карагеоргиевич.
Карагогов, от Кукушко — 169.
Караджич, Вук (1787—1864), сръбски филолог, етнограф и фолклорист — 395.
Карайовов, В., учител в Солунската българска гимназия, а но-късно в Самоковската духовна семинария — 309, 378.
Караконовски, д-р Васил Константинов (1804—1905), от Ловеч, завършил медицина в Москва, лекар в руското посолство в Цариград — 306, 494.
Каранджулов, Иван К., начален учител в Битоля през 70-те години — 251, 492.
Каранджулови братя, влиятелни граждани на Битоля, преселници от Прилеп — 244.
Карачанаков, Нако, народен певец от Кукуш — 356.
Каролев, Райчо (1846—1928), от Габрово, просветен деец и общественик — 362, 368.
Касаков (Касапов), поп Васил, охридски свещеник, председател на църковния съвет — 93, 262.
Касъров, Лука Иванов (1854—1916), от Копривщица, просветен деец и публицист, автор на тритомния «Енциклопедически речник» (т. 1 — 1899; т. 2 — 1905; т. 3 — 1907), издаден в Пловдив от Драган Манчов — 540, 577, 584.
Кацков, Ангел Кочев, от Охрид, ученик на К. Шапкарев — 81.
Кацков, Коче, търговец от Охрид — 81.
Кел Хасан ага, родом помак от Ресен, командир на отделение от редовната турска войска в Охрид през 1874 г. — 268.
Кецкар, Васил, един от първите българи в Охрид, усвоили славянската писменост — 40.
Кецкаров, Михаил Я., от Охрид, търговец кожухар в Цариград — 430.
599
Кецкаров, Сотир, охридски първенец, борец срещу гръцките владици Йосиф и Дионисий през 40-те и 50-те години — 54.
Киприян, гръцки владика в Охрид от края на XVIII в. — 92.
Кирил, гръцки патриарх през втората половина на XIX в. — 407.
Кирил Видински (1833—1914), от Берковица, висш духовник и просветен деец, от 1874 до 1877 г. управлявал Скопската епархия — 253, 272,. 275, 278.
Кирил патриарх Български — 565, 569, 570, 576.
Кирил Пловдивски, — вж. Кирил патриарх Български.
Кирил и Методий — 35, 91, 138, 209, 215,411,447,479,570.
Кирияк, гръцки учител в Охрид в края на 50-те години — 83.
Китанчев, Трайко (1858—1895), общественик, учител и публицист, деец на македоно-одринското движение — 496.
Клеант (III в. пр. н. е.), старогръцки философ — 384.
Климент Зографски, един от първите радетели на българщината в Дойран — 220, 475, 479.
Климент Охридски, ученик и съратник на славянските първоучители Кирил и Методий — 95, 411, 564.
Князев, Гавриил Михайлович (1858—1919), руски литературовед и историк — 583.
Ковачев, Йосиф (1839—1898), от Щип, известен педагог, обновил обучението, въвеждайки т. нар. звучна метода на мястото на взаимноучителната, учителствувал в Гиляни, Габрово, Щип, Прилеп и пр., автор на първия български учебник по педагогика — 239, 284.
Ковачев, Михаил (ок. 1840—1908), от Щип, учител и общественик, участник в националноосвободителното движение, по-малък брат на Йосиф Ковачев и негов най-близък съратник — 300, 304, 327, 494.
Кожлев, Тасе, вж. Зарчев, Тасе.
Козма Пречистански (ок. 1835—1918), от Кичевско, деец на черковно-националното движение, ученик на Йордан Хаджиконстантинов—Джинот, игумен в Кичевския манастир, ръководител на българските църковни общини в Солун, Дебър и Битоля, а от 1897 г. до смъртта си дебърски митрополит — 305, 311, 314, 356, 495, 514, 578, 581.
Кокин, Никола, от Охрид— 154.
Кокошков, Иван, охридски кмет в нач. на 60-те г. — 416.
Кокощев, Йован (Куюмджията), стружки кмет в средата на 50-те г. — 71.
Коларов, Н. — 579Л
Колумб, Христофор — 282.
Колчаков, Христо, помощник-учител в Прилеп в нач. на 60-те г. — 135.
Константин, хаджи поп, вж. Хаджи поп Константин.
Константинов, Георги поп, вж. Попконстантинов, Георги.
600
Константинов, Йордан х., вж. Хаджиконстантинов—Джинот, Йордан.
Костѝ, влах от Прилеп — 334.
Костов, Стоян (1832—1897), от Вранско, участник в националноосвободителната и черковно-националната борба; учителствувал във Враня и Скопие, бил секретар на Найден Геров в Пловдив, на скопския митрополит Кирил Видински, на Натанаил Охридски и пр. — 135, 259, 274, 276, 278, 279, 427.
Котев, учител-наустничар в Прилеп в средата на 50-те г. — 401.
Котушови братя, Михаил и Стефан Д., едни от първите българи в Охрид, усвоили славянската писменост — 40, 84.
Кочубинский, Александър Александрович (1845—1907), руски филолог и историк, професор в Одеския университет — 582.
Краус, А. (1859—1943), чешки учен — 578.
Крескау, В. А., руски учен и общественик, професор в Петербургския университет — 582.
Кулиев, Димитър И., ученик на К. Шапкарев от Охрид — 82.
Куник, А. А., руски учен и общественик, професор в Петербургския университет — 583.
Кусев, Гьорче, от Прилеп, търговец на тютюн в Корча, по-голям брат на Тодор и Константин Кусеви — 132.
Кусев, Йован, от Прилеп, ученик на К. Шапкарев — 148.
Кусев, Константин, от Прилеп, брат на Тодор и Гьорче Кусеви — 132.
Кусев, Тодор (Методий), вж. Методий Кусев.
Кушев, Бано, от Велес, ученик на К. Шапкарев в Солунската бълг. гимназия — 495.
Кушев, Йордан, от Велес, ученик на К. Шапкарев в Солунската бълг. гимназия — 495.
Кушев, Константин, от Велес, редактор на българското издание на четириезичния правителствен вестник «Солун» — 199.
Кушовали, Атанас Г., кукушки първенец, преселен от с. Кушово, Карадагска каза; един от водачите на населението от Кукушко в борбата срещу гръцките владици — 176, 188, 194, 196—199, 301, 342 , 451, 457.
Кушовали, Георги А., син на Атанас Кушовали — 199.
Къбръзлъ Мехмед паша (1813—1867), садразамин (велик везир) през 50-те г. — 111, 413, 414.
Кънчов, Васил — 566.
Лазаров, Кръстан, родственик на Д. Миладинов — 98.
Ламански, Владимир Иванович (1833—1914), виден руски филолог, историк, етнограф и общественик, професор в Петербургския университет — 354, 361, 369, 578, 582.
601
Лафон д-р, известен лекар в Солун — 206.
Лигдо, вж. Буяр Лигдо.
Лимончев, К. И., от Охрид, участник в подготвяното в нач. на 80-те г. въстание, осъден на вечно заточение в Мала Азия — 308.
Лобанов-Ростовски, Алексей Борисович, княз, руски дипломат, посланик в Цариград от 1858 до 1862 г. — 93.
Лозан, Диме, от Битоля — 250.
Маджар, Наум, влах от Прилеп — 136.
Маджаровци — влиятелна влашка фамилия от Прилеп — 136, 229.
Майков, Леонид Николаевич (1839—1900), руски литературен историк, библиограф и етнограф — 583.
Макдермот, Мерсия — 585.
Македонски, Димитър Василев (1847—1898), от с. Емборе, Калярско, просветен деец, книжар и публицист, учителствувал в Битоля и Цариград, автор на учебници, редактор на в. «Съгласие» и други периодични издания — 117, 146, 205, 207, 213, 250, 291.
Маков, Тръпко поп, вж. Попмаков, Тръпко.
Максим (1850—1936), от Троянско (светско име Марин Пелов), скопски митрополит от 1892 до 1895 г. — 272.
Маленков, Йоаким (Яким), учител и свещеник от Охрид — 83, 279.
Маленков, Никола, от Охрид, ученик на К. Шапкарев и Я. Стрезов, по-късно охридски свещеник — 81.
Маленков, поп Христо (ок. 1840—неизв.), охридски свещеник, дългогодишен председател на българската черковна община, участник в черковно-националната борба — 273, 274, 279, 289, 427.
Малечко бей, охридски първенец от втората половина на XVIII в. — 69.
Манчев, Васил (ок. 1825—1907), от Свищов, просветен деец и общественик, учителствувал в Свищов, Кукуш, Битоля и Цариград — 24, 244, 245, 250, 252, 420, 421, 422, 568, 579, 580.
Манчев, Димитър Хр., ученик на Я. Стрезов от Охрид, син на Христо Д. Манчев — 81, 260.
Манчев, Йованче С., от Охрид, гръцки възпитаник, учил в Цариград — 102, 271.
Манчев, Коста Д., охридски първенец, търговец-кожухар, брат на Христо Д. Манчев — 12, 48, 52, 82, 86, 110, 290, 407.
Манчев, М., охридски пратеник в Цариград в края на 60-те г. по въпросите на черковно-националната борба — 261.
Манчев, Стефо, охридски търговец — 416.
Манчев, Христо Д., охридски първенец, виден член на гъркоманската партия — 48, 54, 55, 67, 81, 86, 87, 106, 107, 410.
Манчеви братя, Коста и Христо — 87, 93, 99, 100.
602
Манчевци, охридска фамилия — 52.
Маргарит, Георги, грък от Охрид, ученик на К. Шапкарев и Янаки Стрезов — 81.
Мариго, от Дойран — 169.
Маркова, Зина — 576.
Мартинов, М., окол. лекар в Самоков в нач. на 90-те г. — 351.
Масин, Димитрий, охридски учител в нач. на 50-те г., по-късно свещеник — 55.
Матей Самоковски, вж. Дели Матей.
Махмуд Недим паша (1806—1884), виден турски държавник, велик везир от 1871 до 1873 г. — 453.
Махмуд II, турски султан (1808—1839) — 386.
Мачуковски, Вениамин (ок. 1847—1878), от с. Мачуково, Гевгелийско, дякон в Зографския манастир, един от първите български учители в Солун (1868—1870), по-късно журналист в Цариград — 327.
Мегавули, Костаки, секретар на солунския митрополит Неофит (бивш търновски) — 173, 176, 463.
Мелетий, гръцки владика в Кукуш и Дойран от 1845 до 1859 г. и от 1868 до 1871 г. — 78, 160, 162—164, 166—169, 171—175, 189, 191 — 193, 195, 197, 198, 208, 219, 330, 403, 420, 451, 457, 468, 469.
Мелетий, протосингел на охридския гръцки владика Дионисий, а през 60-те години охридски владика, прочут с жестокостите и злоупотребите си — 12, 54, 57, 63, 71, 75, 90, 92, 93, 98, 99, 103, 104—109, 114, 116, 142, 154, 162, 193, 197, 252, 260—262, 267—270, 290, 291, 354, 408, 409, 414, 416, 417, 423, 425, 426, 434, 450, 490, 561.
Методий (Тодор) Кусев (1837—1922), от Прилеп, активен участник в борбата за църковна и политическа независимост, съратник и приятел на К. Шапкарев; след Освобождението завършил дух. семинария в, Киев и дух. академия в Петербург; от 1896 г. до смъртта си бил старозагорски митрополит — 32, 109, 123, 131—133, 135, 138,140, 143—145, 147, 149, 223, 227, 232, 235, 236, 283, 294—296, 305, 309—311, 314, 315, 321, 331, 343—345, 493, 578, 583.
Методий, йеромонах от Света гора, в средата на 60-те г. духовник в с. Гумендже, Кукушко — 205.
Механджията, Димитър, вж. Попов, Димитър Механджията.
Миков, Н., вж. Еничеров, Н.
Миладинов, Димитър (1810—1862), изтъкнат просветен деец и фолклорист, пламенен радетел за възраждането на българщината Македония — 9, 10, 12, 14, 17, 30, 34, 35, 41, 42, 46, 47, 49, 54, 70, 71, 74—79, 83, 88, 90, 94, 95, 97—101, 103, 104, 106, 108, 109, 113, 114, 116, 117, 121, 135, 155, 158, 160—162, 172—174, 177—179, 184, 188, 197, 200, 202, 213, 216, 219, 221, 241, 245, 261, 270, 278, 290, 291, 318, 324, 375, 377—379, 381—395, 397—407, 409—422, 425—432, 439, 441, 443—453, 455, 456, 458, 468, 472—478, 481—486, 489—492, 500, 507, 539, 545, 546, 549, 551, 552, 573, 575, 576, 578, 580.
603
Миладинов, Константин (ок. 1830—1862), поет, виден просветен деец и фолклорист, съратник на Д. Миладинов в борбата за възраждането-на българщината в Македония — 10, 12, 31, 35, 79, 80, 113, 245, 375, 378, 381, 382, 387—390, 393, 395, 398, 402, 419, 430—432, 439—441, 444—450, 452, 464, 480, 506, 507, 575, 580.
Миладинов, Наум, Хр., брат на Димитър и Константин — 382, 388, 414, 415.
Миладинов, Христо, баща на Димитър и Константин — 382, 383.
Миладинова, Димитра (Митра), съпруга на Д. Миладинов — 116, 217, 291, 418, 505, 580.
Миладинова, Елисавета Д., дъщеря на Д. Миладинов и първа съпруга на К. Шапкарев — 34, 148, 156, 200, 213.
Миладинова, Елисавета Хр. — 570.
Миладинова, Царевна, дъщеря на Д. Миладинов — 116, 117, 217, 324, 570.
Миладинови (Миладиновци) братя, Димитър и Константин — 5, 9, 10,. 14, 17, 35, 70, 98, 104, 117, 186, 189, 209, 232, 245, 260, 272, 356, 361, 373, 376—380, 382, 389, 390, 394, 397, 398, 405, 409, 431, 432, 434—437, 439, 441, 442, 445—449, 451—453, 488, 490, 498, 508, 528, 553, 554, 559, 560, 564, 572—580, 584, 585.
Милан Обренович (1854—1901), сръбски княз — 287.
Милен, Атил, проф. — 578.
Миленков, Гьорше Попов, вж. Попов Гьорше.
Милер, Орест Фьодорович (1833—1889), руски фолклорист и литературен историк, професор в Петербургския университет — 583.
Милетич, Любомир Георгиев (1863—1937), изтъкнат филолог и общественик, един от основателите на Софийския университет, дългогодишен председател на Българската академия на науките — 362, 363, 367, 533.
Милош Обренович (1780—1860), сръбски княз — 126, 159.
Минчев, учител в Солунската бълг. гимназия — 309.
Митанов, Андон, съученик на К. Шапкарев в охридското елинско училище през 1855 г. — 62.
Мито челеби, водач на гъркоманите в Струмица — 221.
Митов, поп Георги поп, вж. Попмитов поп Георги.
Митрейчина, Арса, от Охрид — 53.
Митхад паша (1822—1884), виден турски държавник, основател на младотурската партия, през 60-те г. русенски, а в началото на 80-те г. солунски валия — 320, 328, 463.
Михаил Обренович (1823—1868), сръбски княз — 159.
604
Михаил, потурчен хърватин, вж. Юмер ага.
Михайловски, Никола (1818—1892), от Елена, просветен деец и журналист, брат на Иларион Макариополски — 212.
Мицо, привърженик на гъркоманската партия в Дойран — 457.
Мишайков, Константин д-р, лекар, влиятелен български първенец в Битоля, преселен от с. Пътеле, пожертвувал цялото си състояние за общонародното дело, брат на Панарет Пловдивски — 194, 240, 244, 246—250, 387, 388, 458.
Мишайков, Панарет, вж. Панарет Пловдивски.
Мишайкови братя, битолски първенци, родом от с. Пътеле — 244.
Мише, учител в новомахаленското училище в Битоля — 251.
Модричанинът, Наум Нейчинов, вж. Нейчинов, Наум Модричанинът.
Мойсей (библ.) — 567.
Мокранинът Димитър, елински учител в Охрид преди 1830 г., родом от с. Подкожани в областта Мокра — 41, 383, 384.
Момчил войвода (неизв. —1345), независим български феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци срещу турското нашествие — 437.
Мустрев, Гьорше, Самарджията, охридски занаятчия, един от първите българи в Охрид, усвоили славянската писменост (към 1830 г.); през 1859 г. открива в своя дом заедно със сина си Никола първото българско вечерно училище — 40, 84, 262.
Мустрев, Никола Г., син на Гьорше Мустрев — 84, 262.
Мустрев, Стефан, от Охрид, — 262.
Мърквичка, Ив. — 581.
Найденов, Иван (1834—1910), от Казанлък, журналист и общественик, редактор на в. «Право», в. «Напредък» и сп. «Читалище», издавани в Цариград — 211, 492.
Наков, Григор х., вж. Хаджинаков, Григор.
Панова, Цв. — 568, 580.
Наполеон III (1808—1873), френски император от 1852 до 1870 г. — 177, 178, 181, 404, 431, 453.
Натанаил (библ.) — 132, 133.
Натанаил Охридски (1820—1906), от с. Кучевица, Скопско (светско име Нешо Стоянов Бойкикев), борец за църковно-национално и политическо освобождение; монах в Зографския манастир, учил в дух. семинарии в Кишинев и Одеса и в дух. академия в Киев, от 1872 г. избран за охридски митрополит, участвувал в организирането на Кресненско-Разложкото въстание (1878), по-късно ловченски и пловдивски митрополит — 11, 24, 91, 203, 252—255, 259, 262, 265, 266, 268, 271, 272, 275, 276, 278, 279, 291, 306, 427, 479, 567, 569.
605
Наум Охридски, ученик на Кирил и Методий — 233, 411.
Наумов, Джорджо, влах от Прилеп — 229.
Неага, Л., вж. Няга, Л.
Неделчев, Н., чиновник в Мин. на нар. просвета в нач. на 90-те г. — 366, 367.
Неделя, вж. Петкова, Баба Неделя.
Нейко челеби, охридски първенец от втората половина на XVIII в. — 69.
Нейчов, Вълко (Лука) Вълков (1843—1912), от Панагюрище, просветен деец и общественик, учителствувал в Русе, Битоля, Велес и София — 250.
Нелчинов, Наум Модричанинът, от охридския квартал Кошишча, по потекло от с. Модрич, Дебърско —90.
Нелчинов, Константин Н., син на Наум Нелчинов, учил в Цариград; по-късно свещеник в София — 90.
Неофит, дякон на солунския митрополит в нач. на 70-те г. — 195, 198.
Неофит, светогорски монах, учител в Кукуш в края на 50-те г., въвел ланкастерската метода на обучение — 158.
Неофит, солунски митрополит от края на 50-те г. (бивш търновски) — 12, 173—176, 178.
Неофит Рилски (1793—1881), от Банско, изтъкнат просветен деец и книжовник, реформатор на българското учебно дело — 75, 94, 565.
Нерон, Клавдий Цезар (37 г. — 68 г.), римски император от 54 г., известен със своята жестокост и безскрупулност — 164.
Ников, Петър — 565, 567.
Никола, потурчен българин от Враня, вж. Рушид-аа.
Никола— 147,219, 444.
Николи, гръцки мореплавател — 333.
Николова, Юлия — 568, 580.
Никольский, Дмитрий Петрович (1855—неизв.), руски лекар и общественик — 583.
Нил Изворов, вж. Изворов Нил.
Новиков, Е. П., руски дипломат, в нач. на 60-те г. посланик в Цариград, по-късно в Атина и Виена — 185, 460.
Нонка, учителка в Битоля през 1873—1874 г., племенница на Баба Неделя Петкова— 251, 252.
Нури бег, каймакамин в Охрид около 1860 г. — 110.
Няга, Л., руски консул в Битоля в нач. на 80-те г. — 306, 307.
Обренович, Милан, вж. Милан Обренович.
Обренович, Милош, вж. Милош Обренович.
Обренович, Михаил, вж. Михаил Обренович.
Одисей (мит.) — 336.
606
Орлев, Петър, от с. Бобища, Костурско, учител в Прилеп в края на 60-те и през 70-те г. — 227, 230, 235, 236, 239, 250, 356.
Осман бей, от Охрид — 67.
Оцев, Димко, битолски първенец, преселен от Велес — 244, 246.
Павлович, Христаки — 565.
Паисий, скопски митрополит, родом българин от Кукуш, но гъркоман — 232.
Паисий Пловдивски (ок. 1810—1872), по произход албанец, пловдивски митрополит от 1858 г.; в църковно-националната борба взел страната на българите, поради което през 1861 г. е изпратен на заточение — 112, 406.
Паисий Хилендарски — 565.
Паймаче, Коне, вж. Поменов, Константин.
Панарет Пловдивски (1805—1883), от Битоля, но родът му преселен от с. Пътеле (светско име Петър Ив. Мишайков, брат на д-р К. Мишайтов), висш духовник; от 1863 г. митрополит в Пловдив, но заел мястото си през 1872 г., когато се отказал от Цариградската патриаршия — 236, 244, 294, 345, 387, 388, 492.
Папий, учител в Крушово по взаимната метода в нач. на 50-те г. — 71.
Партений, пелагонийски гръцки владика, назначен към 1867—1868 г, на мястото на Венедикт, но непризнат от българите в Прилеп — 235, 246.
Партений Зографски (1818—1875), от с. Галичник, Дебърско (светско име Павел Хадживасилев), църковен деец, общественик и книжовник, учил в Охрид при Д. Миладинов, после в Солун, Атина, Одеса, Кишинев, Киев и Москва; от 1859 до 1861 г. кукушко-полянски (дойрански), а от 1867 до 1874 г. пиротско-нишавски митрополит — 75, 78, 84, 97, 156, 157, 176, 184, 187—190, 200, 202, 203, 213, 272, 388, 390, 403, 448, 459, 460, 466, 468, 469, 475, 565, 567.
Пасхалиовци, вж. Шапкареви.
Патчева, Царева (Василикия), втората съпруга на К. Шапкарев — 217.
Паунчев, Ангел, от Охрид — 57, 60.
Паунчев, Григор Я., охридски първенец, богат търговец на кожи — 62, 81.
Паунчев, Димитър К., охридски първенец, борец срещу гръцкия владика Дионисий в нач. на 50-те г., по-късно търговец на кожи в Цариград и Солун — 54, 271, 287.
Паунчев, И., от Охрид, зет на д-р К. Робев — 308.
Паунчев, Йоанче, Г., ученик на К. Шапкарев от Охрид, син на Григор Я. Паунчев — 81.
Паунчев, Константин, охридски първенец, богат търговец — 12, 48.
607
Паунчев, Христо Я., охридски първенец — 62.
Паунчева Ефросина Г., ученичка на К. Шапкарев от Охрид, дъщеря на Григор Я. Паунчев — 81.
Паунчеви братя, Григор и Христо — 100.
Паунчеви братя и синове — 52, 236, 253, 327, 394, 479.
Паша Димко, вж. Радев, Димко.
Петко, от с. Бърчао, Охридско — 355.
Петков, Георги, гъркоман от Кукуш — 464.
Петкова, Неделя (1826—1894), от Сопот, една от първите български учителки, открила в средата на 60-те г. и нач. на 70-те г. първите девически училища в Охрид, Прилеп, Битоля, Велес и др. — 58, 144—147, 225, 236, 251, 271, 327, 562, 566.
Петър (Петре), от с. Емборе, слуга в Българската екзархия — 345.
Петров Алексей Леонидович (1859—1932), руски историк славист, професор по славянознание във Висшите женски курсове в Петербург — 582.
Петрушовски, Хараламби, от Охрид, изпратен към 1859—1860 г. по препоръка на Д. Миладинов да учи в Русия — 79.
Пилат Понтийски, управител на Палестина от 26 до 36 г. от н. е. — 415, 435.
Пиперов, Н., печатар — 368.
Пипин, Александър Николаевич (1833—1904), виден руски литературовед, етнограф и историк, професор в Петербургския университет — 583.
Погодин, М. П. — 569.
Поливна, Й. — 16.
Поменов, Ангел Чаушът, от Прилеп, беден занаятчия, баща на К. Поменов — 147.
Поменов, Константин (1850—1913), от Прилеп, публицист, юрист и общественик, учил в Прилеп, Пловдив, Табор, Прага и Виена, след Освобождението адвокат, съдия и министър на правосъдието — 123, 134, 144, 147—149, 225.
Пономарьов, Александър Иванович, руски литературен историк, професор в Санктпетербургската духовна академия в края на миналия век — 583.
Попалексиовска, Ката Заройчина — 51.
Попалексиовска, Наумка Заройчина — 51.
Попалексиовски, поп Димитрий, охридски свещеник — 51.
Попалексиовски, Миле Даскалът, дългогодишен първоначален учител в Охрид през първата половина на XIX в. — 385.
Попалексиовски, Н., от Охрид, съпруг на Царевна Д. Миладинова — 116.
Попалексиовски, Стефания Владиков, вж. Владиков Стефания.
608
Попалексиовски, Хараламби, от Охрид, по-малък брат на Стефания Владиков — 115.
Попвасилиев, Л., от Охрид, след Освобождението учител в Самоков — 293.
Попгутов, Константин, кукушки първенец— 194.
Попгутов, Нано, от Кукуш, виден член на гъркоманската партия — 172, 457, 464.
Попдимитрийов, Стефания, вж. Владиков, Стефания.
Попдимитрова, Зографина, от Охрид, незаконна дъщеря на владиката Калиник — 51.
Попконстантинов, поп Георги, от Охрид, учител в Прилеп в края на 60-те г.; по-късно известен под името поп Георги Икономов — 236.
Попмаков, Тръпко, елински учител в Охрид преди 1830 г. — 41, 485.
Попмитов, поп Георги, кукушки свещеник, жестоко репресиран от владиката Мелетий — 165, 168.
Попнаумов, Коста, учител от Битоля, гъркоман — 111.
Попнаумов, Спас, учител от Битоля, гъркоман, брат на Коста Попнаумов — 111.
Попов, предполагаемото светско име на прилепския гръцки владика Венедикт, който се представял, че е родом българин от Одрин — 232.
Попов, Георги, чиновник в Министерството на народната просвета през 80-те г. — 362.
Попов, Георги Хр., вж. Попхристов, Георги.
Попов, Гьорше, елински учител в Охрид преди 1830 г. — 41, 485, 545, 552.
Попов, Димитър Механджията, от с. Емборе, Кайлярско, участник в черковно-националната борба — 342.
Попов, Рафаил, католически мисионер, униат, епископ в Кукуш — 467.
Попстаменов, Георги, от Дойран, изпратен през 1858 г. със съдействието на Д. Миладинов да учи в Русия, където останал завинаги — 79, 80, 402.
Попстефаниов, Андроник, охридски първенец, син на Кьор Никола Попстефаниов — 48, 93, 107.
Попстефаниов, Кьор Никола, охридски първенец от първата половина на XIX в., дългогодишен охридски кмет — 22, 48.
Попстефаниовски, поп Стефан, килиен учител в Охрид през 40-те г. — 49.
Попстефаниовци, охридска фамилия — 51, 52.
Попстоянов, Хр., български учител в Солун от нач. на 80-те г. — 304.
Попхристов, Георги, от Дойран — 194, 197.
Превезан, Анастас, гръцки лекар в Охрид — 28.
Прокеш, барон, австрийски посланик в Цариград — 449.
Пулев, Георги, от Дойран — 169, 170.
609
Пърличев, Григор (1830—1893), от Охрид, поет, общественик и учител елинист по образование, от нач. на 60-те г. деен участник в борбата за възраждането на българщината в Македония — 6, 41, 65, 66, 81, 82, 261, 262, 271, 291, 293, 480, 482, 564, 565.
Радев, Александър (1862—1911), юрист и общественик, два пъти министър на правосъдието, внук на Димко Радев — 244.
Радев, Димко, битолски първенец, преселен от Велес; наричан още паша Димко — 194, 244, 246.
Радославов, д-р Васил (1854—1929), буржоазен политик и държавник —365, 368.
Райков, Димитър— 575.
Райков, Божил (1857—1946), от Котел, директор на Солунската българска гимназия в нач. на 80-те г. — 316, 495, 496, 570.
Раковски, Г. С. (1821 —1867), бележит революционер и писател, основоположник на българското общонационално революционно освободително движение — 13, 109, 132, 147, 151, 290, 394, 476, 551, 566, 579.
Рафаил Попов, вж. Попов, Рафаил.
Рачински, Александър (1826—1876), руски общественик, консул във Варна от 1859 до 1862 г. — 97, 177, 185, 201, 451, 452, 565.
Репел, В. Е., руски учен — 583.
Рехберг, Йохан-Бернхард (1806—неизв.), граф, министър на външните работи на Австро-Унгария от 1859 до 1864 г. — 449.
Ризо, от Тиквеш — 246.
Ризов, Димитър (1862—1918), от Битоля, журналист, обществено-политически деец и дипломат — 413, 442, 572.
Ризови, влиятелна битолска фамилия, преселници от Тиквешко — 244.
Робев, Димитър, богат и влиятелен охридски, а след 1861 г. битолски първенец — 423.
Робев, Йованчо К., син на д-р К. Робев — 22.
Робев, д-р Константин А. (неизв.—1900), влиятелен охридски първенец, по-късно живял в Битоля — 22, 37—39, 48, 52, 60, 67—69, 117, 259, 308, 355, 358, 539.
Робев, Тасе (Атанас), богат и влиятелен охридски търговец, баща на д-р К. Робев — 48, 110.
Робев, Я., охридски учител през 30-те и 40-те г., ученик на Д. Миладинов — 41.
Робеви братя, Ангел и Тасе, от Охрид — 12, 48.
Робеви братя, Димитър и Николаки, от Охрид, преселени след 1861 г. в Битоля — 246.
Робеви (Робевци), братя и синове — 38, 48, 52, 112, 194, 243, 246, 248„ 388, 394, 415, 423, 579.
610
Робинзон, герой от романа на Д. Дефо — 336.
Рогузаров, Ангел, битслски занаятчия, вуйчо на Я. Стрезов — 474, 477.
Рогузаров, Наум Н., народен певец от Охрид, син на Никола Рогузаров — 16, 355.
Рогузаров, Никола — народен певец от Охрид, родственик на К. Шапкарев — 14, 355.
Ронготи, богат грък от Солун — 176.
Руманлиев, Христо — първенец от с. Гумендже, Кукушко — 205.
Рушид аа, потурчен българин Никола от Враня — 167.
Русев, Константин, струмишки първенец — 220.
Сабри паша, солунски валия в края на 60-те г. — 193.
Сава, архимандрит от Скопско или Призренско, сърбофил — 286.
Савин, Никола, гръцки учител в Охрид през 50-те г., българин по произход — 46, 62, 65.
Сакелария, поп Иван, свещеник от Струга — 63, 416.
Салгънджиев, Стефан К. (1847—1910), от Стара Загора, просветен деец и общественик, допринесъл за изграждането на български общини в Солунско, Серско и Одринско и за развитието на българското просветно дело в този край, редактор на българското издание на четириезичния в. «Солун» — 199.
Самарджията, Гьорше Мустрев, вж. Мустрев, Гьорше.
Самуил (неизв.—1014), български цар — 488.
Самуил, гръцки патриарх, закрил през 1767 г. Охридската архиепископия, подчинявайки епархиите ѝ на Цариградската патриаршия — 215.
Сапунджиев, Йован, българин от Охрид (братовчед на Яким Сапунджиев), гръцки журналист в Атина от 1820 до 1870 г. — 46, 262.
Сапунджиев, Христо, елински учител в Охрид преди 1830 г. — 41.
Сапунджиев, Яким К. (1836—1910), учител и секретар на охридската църковна община, приятел и съратник на Гр. Пърличев в борбата за възраждането на българщината в Македония — 262.
Сарафов, Петър В. (1842—1915), от с. Гайтаниново, Неврокопско, дългогодишен учител и деец за черковна независимост, учителствувал в Сяр, Гайтаниново, Либяхово, Зърново, Мелник и др.; след 1885 г. преследван и заточен в Мала Азия, откъдето успял да избяга и се установил в София; баща на революционера Борис Сарафов н на народния артист Кръстьо Сарафов — 309, 317, 318, 495.
Севастиянов, Петър Иванович (1811—1867), руски археолог, археограф и колекционер, посетил светогорските манастири през 1857—1858 и 1859 г. — 97.
Секула, ученик на В. Алексиев от Прилеп в нач. на 60-те г. — 147.
Секула, от с. Бороец, Охридско, охридски учител в средата на 70-те г., сърбофил — 274.
611
Серафим, гръцки митрополит в Скопие в средата на XIX в. — 232.
Серезлиев, Христодул А., ученик на К. Шапкарев и Я. Стрезов от Охрид — 81.
Серезлия, д-р Анастас, известен охридски лекар, грък — 81, 98.
Сивейрев, И. А., руски учен, доцент в Казанския университет — 582.
Симонов, Анастас, от Охрид, български учител в Солун през 70-те г. — 327.
Сирку, Полихрон Агапиевич (1855—1905), руски литературен историк и езиковед, преподавател в Петербургския университет — 361, 526, 578.
Скендербег (1403—1468), албански национален герой, възглавил борбата на народа срещу османските завоеватели — 241.
Скендери, турчин, лична охрана на кукушкия митрополит Мелетий — 168, 169, 172.
Скопачев, Григор, служител в Охридската митрополия в нач. на 70-те г. — 273, 274.
Скопачев, Миле, учител в Струга и Охрид в средата на XIX в. — 62.
Скрабен, вж. Скрябин.
Скрябин, секретар и временно управляващ руското консулство в Солун в нач. на 80-те г., а по-късно руски вицеконсул в Битоля — 307.
Славейков, Петко Р. (1827—1895), виден писател, журналист и общественик, един от най-значителните дейци на Българското възраждане — 211, 212, 359, 360, 362, 363, 492, 497.
Славов, Илия, от Струга, живущ през 40-те и 50-те г. в Цариград — 433.
Смичков, учител в Прилеп — 401.
Снегаров, Иван — 558, 559, 563, 564, 570, 571.
Снегаров, Наум Хр., охридски първенец, училищен настоятел през 60-те г. — 113.
Соколев, поп Апостол, охридски свещеник от квартала Месокастро — 90.
Соколов, Иван Иванович (1865—неизв.), руски учен, преподавател в Петербургската духовна семинария — 583.
Сократ (ок. 469—399 пр. н. е.), старогръцки философ — 391, 441, 574.
Солисбури, вж. Солсбъри.
Соломони (библ.), еврейка, геройски загинала за своята вяра през III в. пр. н. е. — 510.
Солсбъри, Роберт Артур Сесил (1830—1903), маркиз, английски политик, делегат на Цариградската конференция в 1876 г. — 280.
Софроний, архимандрит, в края на 50-те г. протосингел на солунския владика Неофит — 174, 175.
Спространов, Евтим — 563.
Спространов, Наум, от Охрид, в нач. на 80-те г. служител в руското консулство в Солун, защищавал интересите на българското население в Македония — 306, 307.
612
Ставре, поп, български свещеник в Битоля, председател на Битолската църковна община — 230, 247.
Сталеви, известна българска фамилия от Кукуш — 232.
Стамат (Стамен), поп, български книжовник от XIII в., преписал известното Стаматово четириевангелие — 201.
Стамболов, Стефан (1854—1895), виден политически и държавен деец, министър-председател на България от 1887 до 1894 г. — 347, 363, 364,
Стамболски д-р Христо Танев (1843—1932), от Казанлък, лекар и общественик от кръга на цариградските българи, участник в черковно-националната борба, оставил автобиография, дневници и спомени — 211.
Стаменов, Георги п., вж. Попстаменов, Георги.
Стамен, поп, вж. Стамат поп.
Стамче бей, охридски първенец от втората половина на XVIII в. — 69.
Станишев, Атанас Н., втори син на Нако С. Станишев — 471.
Станишев, Димитър (Мицо) Н., трети син на Нако Станишев, търговец — 471.
Станишев, Константин Н. (1840—1900), най-голям син на Нако С. Станишев, изпратен през 1858 г. със съдействието на Д. Миладинов да учи в Русия; завършил физико-математическия факултет на Московския университет, след което бил учител и директор на лицей; по време на Освободителната война на служба в канцеларията на княз Черкаски, вицегубернатор на Видин, по-късно директор на финансите в Източна Румелия, след което отново се завърнал в Москва — 79, 80, 204, 361, 369, 402, 446, 458, 470, 499.
Станишев, Милош Н., най-малък син на Нако Станишев, завършил юридически науки в Женева, виден столичен юрист — 455, 470.
Станишев, Мицо Г., кукушки взаимен учител в средата на 60-те г. — 158.
Станишев, Нако Стоянов (ок. 1810—ок. 1875), от Кукуш, един от първите радетели за възраждането на българщината в Македония; председател на българската община в Кукуш и неизменен водач на съгражданите си в борбата им срещу гръцките владици — 22, 155, 157, 158, 160, 161, 166, 170, 172, 180, 183—186, 188—192, 197, 198, 200, 202— 204, 219, 221, 319, 373, 377, 390, 403, 451, 455—470, 550, 560, 567, 572, 573.
Станишев, Нако С. (Кюркчията), от Кукуш — 455, 457.
Станишев, Стоян, от Кукуш, баща на Нако С. Станишев — 455.
Станишев, Христо Н., инженер, син на Нако С. Станишев Кюркчията, активен деец на македоно-одринското движение — 455.
613
Стателов, К., училищен инспектор в Солунската българска гимназия в нач. на 80-те г. — 495.
Стерлинг д-р, швейцарски лекар в Александровската болница в София през 90-те г. — 499.
Стерьо, влах от Дойран — 457.
Стефан Душан, сръбски крал от 1331 до 1355 г. — 124.
Стефаниев, Костаки, от Охрид, син на Стефания Владиков — 260.
Стефаниов, Андроник поп, вж. Попстефаниов, Андроник.
Стефания, вж. Владиков, Стефания.
Стоева, Достана, народна певица от с. Ярлово, Самоковско — 16, 357.
Стоилов, Константин (1853—1901), виден политически деец и държавник, министър-председател през 1887 г. и от 1894 до 1899 г. — 348, 498.
Стоимен, беден гражданин от Кукуш — 163.
Стоян, поп, свещеник от Енидже Вардар, привърженик на католицизма — 221.
Стоянов, Андрей, от Воден, изпратен през 1858 г. със съдействието на Д. Миладинов да учи в Московския университет; останал в Русия — 79, 80, 402.
Стоянов, Васил Д. (1839—1910), книжовник и обществен деец, един от основателите на Българското книжовно дружество, член на неговото ръководство, а по-късно негов председател — 378, 527, 583.
Стоянов, Златан Бойкикев, един от организаторите на подготвяното в нач. на 80-те г. в Охрид въстание, брат на Натанаил Охридски — 274, 306, 308, 309.
Стоянов, Нешо Бойкикев, вж. Натанаил Охридски.
Стоянов, Насте, от Крушово, заслужил деец за българското учебно дело в Солун — 327.
Стоянов, Хр. п, вж. Попстоянов, Хр.
Стрезов, Анастас Г., от Охрид, брат на Янаки Стрезов и на Мария Стрезова-Шапкарева — 477.
Стрезов, Георги Я., от Охрид, син на Янаки Стрезов, един от първите завършили Солунската българска гимназия, по-късно адвокат в София — 495, 564, 570.
Стрезов, Георги (Гьоре), от Охрид, дядо по майчина линия на К. Шапкарев — 28, 476.
Стрезов, Янаки, Г. (ок. 1818—1820—1903), от Охрид, дългогодишен учител, първоначално на гръцки, а след 1870 г. и на български език в различни градове, активен общественик, един от радетелите за възраждането на българщината в Македония, вуйчо на К. Шапкарев — 7—9, 12, 14, 17, 29-31, 41, 55, 57, 58, 60, 62, 66, 72, 81, 85, 86, 99, 100, 102, 105, 109, 271, 293, 306, 318, 344, 354, 373, 379, 407,409, 410, 472,474,476—481,483,484, 486, 488, 489—491, 497, 500, 539, 545, 550, 552, 560, 563, 573, 576—578, 584.
614
Стрезова, Арса, Т., от Охрид, майка на Янаки Г. Стрезов, баба по майчина линия на К. Шапкарев, сестра на Никола Рогузаров — 14, 355, 476.
Стрезова, Мария, вж. Шапкарева, Мария Г.
Строшмайер, вж. Щросмайер, Йосип.
Танчев, Петър, охридски първенец от 40-те г. на XIX в., търговец — 12, 48, 52.
Танчев, Спиро А., от Охрид, учител елинист през 50-те г. в Охрид, а през 60-те г. в Прилеп — 55, 65, 66, 81, 230, 236.
Танчев, Христо, охридски първенец, виден член на гъркоманската партия, кмет на Охрид в нач. на 60-те г. — 48, 107, 108, 114.
Телемах, литературен герой от романа на френския писател Фр. Фенелон «Приключенията на Телемах» — 336.
Тено, вж. Хаджи Тено.
Теодоров-Балан, Александър (1859—1959), виден български учен, филолог и библиограф, един от основателите на Софийския университет — 421, 435, 528.
Теодосий, гръцки владика в Кукуш в нач. на XIX в. — 12, 165, 218.
Теодосий Синаитски, архимандрит, от Дойран, основател на първата българска печатница в Солун — 475.
Теофан, гръцки лекар в Кукуш от нач. на 70-те г. — 470.
Теофил, архимандрит, екзархийски наместник в Дебърската епархия — 99.
Теофилакт, полянински митрополит, родом българин от Мъгленско, но гъркоман — 232.
Теофилакт Охридски (неизв.—1107 или 1108), византийски писател, автор на пространно житие на Климент Охридски на гръцки език, охридски архиепископ в края на XI — нач. на XII в. — 68.
Тепеленлията, вж. Али паша Янински.
Тилемах, вж. Телемах.
Типалдос, Константин, гръцки просветен деец, автор на славяно-гръцка граматика от 1850 г., съставена в сътрудничество с И. Димитриевич — 75, 94, 565.
Тодор, кукушки първенец, член на гъркоманската партия — 457., 464.
Тодоров, А., вж. Теодоров-Балан, А.
Тодоров, Г., фелдшер в Самоков в нач. на 70-те г. — 351.
Тодоров, Илия — 553, 559, 580.
Тончев, Димитър С. (1859—1937), юрист и общественик, министър на правосъдието — 348.
Тошков, Николай Миронович (1816—1874), от Калофер, богат търговец в Одеса, един от ръководителите на бълг. емиграция в Одеса, меценат на българското просветно дело, подпомагал училищата в Пловдив, Шумен, Сливен, Охрид, Неврокоп, Калофер и др. — 204.
615
Трайков, Веселин — 562, 579.
Трайков, Никола — 562, 579.
Трайчев, Г. — 566, 567.
Тротер, английски политик, туркофил — 304.
Тъпчилещов, Христо П. (1808—1875), от Калофер, виден български търговец и общественик в Цариград — 462.
Тютюнджията, Христо, от Кукуш, съратник на Нако Станишев в борбата срещу гръцките владици и гъркоманите — 172, 183, 184, 457, 459.
Узунов, Димитър Хр. (1842—1887), от Охрид, просветен деец, учителствувал в Охрид, Кукуш, Струга и Битоля, след Освобождението, бил помощник-библиотекар в Народната библиотека в София — 40, 62, 208, 213, 271, 291, 293, 297, 493.
Узунов, Константин Хр., от Охрид, изпратен през 1859 г. със съдействието на Д. Миладинов да учи в Русия, където починал — 9, 62, 66, 79.
Узунов, Стефан, ученик на К. Шапкарев от Струга — 76.
Узунов, Христо, от Охрид, баща на Димитър и Константин Узунови, един от първите българи, усвоили славянската писменост още през 1830 г. — 40, 84.
Урбан, Зденек — 581.
Фердинанд (1861 — 1948), от 1887 до 1908 г. княз, а от 1908 до 1918 г. цар на България — 33, 347.
Филип (библ.) — 132, 133.
Филип (ок. 382—336 пр. н. е.), цар на древна Македония — 46.
Филипос, Йоанну, професор по история в Атинския университет в средата на XIX в. — 68.
Филипови братя, от Прилеп — 239.
Фицжералд, Ц., лорд, английски обществено-политически деец и журналист, от ирландски произход, в нач. на 80-те г. посетил Македония като кореспондент — 301, 304, 570.
Фицморис, Е. Е., лорд (1846—неизв.), английски политически деец и дипломат, участник в Европейската комисия, заседавала през 1880 г. в Цариград — 298, 302.
Фичжералд, вж. Фицжералд.
Фичморис вж. Фицморис.
Флоринский, Тимофей Дмитриевич (1854—1919), руски историк и славист, професор в Киевския университет— 16, 361, 369, 542, 578.
Флорова, Вера — 551.
Фоминицин, А. С., професор в Петербургския университет — 583.
Фортомар, Наум, охридски първенец от края на XVIII — нач. на XIX в. — 69.
616
Фотинов, Константин (ок. 1790—1858), от Самоков; виден просветен деец и книжовник, редактор на първото българско периодическо издание (сп. «Любословие»), преводач и автор на учебни помагала — 106, 387, 393, 539, 584.
Фотинови, семейство от Самоков — 494.
Франга, Георги, учител в Кукуш в нач. на 70-те г. — 196, 199.
Фуад паша, Мехмед (1815—1869), изтъкнат турски политик и държавник, министър на външните работи, велик везир, председател на Върховния правен съвет и пр. — 262.
Фукара, Христо — прилепски първенец, кюркчийски устабашия — 141, 235, 239.
Хаджи Али паша, вж. Али паша.
Хаджи Васил, от с. Галичник, Дебърско, баща на Партений Зографски — 75.
Хаджи Петко, битолски първенец, преселник от Прилеп — 244, 246.
Хаджи поп Константин, наместник на битолския гръцки владика Венедикт в Прилеп — 121, 132, 138—140, 227, 234, 235.
Хаджи поп Нако, български свещеник от Кукуш, репресиран от гръцкия владика Мелетий — 164.
Хаджи Пульо (неизв.—1832), елински учител в Охрид, родом влах от гр. Самарина в Тесалия — 41, 384, 385.
Хаджи Тено, кукушки първенец от нач. на XIX в. — 165, 166, 219.
Хаджи Христо, прилепски първенец от втората четвърт на XIX в. — 120.
Хадживасилев, Павел, вж. Партений Зографски.
Хадживасилеви, фамилия от с. Галичник, Дебърско — 184.
Хаджидинев, К. — 567.
Хаджиилиев, хаджи Здраве, от Прилеп — 128.
Хаджиилиеви, виден български род от Прилеп — 123, 128, 237, 238.
Хаджикамчев, Димо, битолски първенец, родом от Тиквеш — 244.
Хаджиконстантинов-Джинот, Йордан (ок. 1810—1882), от Велес, просветен деец, писател и публицист, учил в Самоков и Солун, учителствувал във Велес, Скопие и Прилеп, един от видните борци за българското възраждане в Македония — 72, 111, 124—127, 131, 133, 175, 232, 414, 566.
Хаджинаков, Григор, от Дойран, виден член на гъркоманската партия — 189, 190,221,457.
Хаджипопов, килиен учител в Прилеп в средата на 50-те г. — 401.
Хаджов, Гьоре Хр., от Струга, брат на Наум Хр. Хаджов — 71.
Хаджов, Иван — 564, 565.
Хаджов, Наум Хр., от Струга, ученик на Д. Миладинов, просветен деец и общественик, учителствувал в Струга и Прилеп — 71—73, 121, 489.
617
Халеплис, Гр., грък от Пловдив, околийски лекар в Орхание (дн. Ботевград) в нач. на 90-те г. — 350.
Халил паша, от Битоля — 39.
Хасан чауш, турски граничар — 294.
Химов, Никола, от Кукуш, привърженик на гъркоманската партия — 195.
Хитрово, Михаил Александрович (1837—1896), руски дипломат, консул в Битоля и Солун, а от 1871 до 1877 г. генерален консул в Цариград — 91, 117, 307.
Хоматиан, Димитър, охридски архиепископ в началото на XIII в. (първоначално у Шапкарев името е предадено погрешно: Хоният вм. Хоматиан) — 38, 68, 563.
Христо, поп, игумен на манастира Трескавец в средата на 60-те г. — 124.
Христов, Христо — 569, 575.
Хуршит паша, садриазамин (велик везир) през 50-те г. — 111.
Хус, Ян (1369—1415), вдъхновител на националноосвободителното движение на чешкия народ, вожд на Реформацията в Чехия — 447.
Хусни паша, солунски валия в нач. на 60-те г., а по-късно битолски валия — 153, 203, 245, 429, 452.
Цанков, Драган (1828—1911), от Свищов, обществено-политически деец и журналист, ръководител на униатското движение, един от най-видните български държавници в първите десетилетия след Освобождението — 178, 296.
Цепенков, Марко Костов (1829—1920), от Прилеп, общественик и фолклорист, изтъкнат деец на българското национално възраждане в Македония — 334.
Чакъров, Георги С. (1829—1892), от Струга, съратник на Д. Миладинов — 71—74, 416, 417, 422.
Чакъров, Яким, от Струга, ученик на К. Шапкарев — 76.
Чатлев, Тр., от Прилеп, начален учител в Солунското българско училище през 80-те г. — 304.
Чаушът, вж. Поменов, Ангел.
Чешлярът, Коне, занаятчия от Прилеп, съратник на К. Шапкарев в борбата за възраждането на българщината — 133, 151, 152.
Чолаков, Васил (1828—1885), от Панагюрище, книжовник и фолклорист, учил в Русия, издал «Български народен сборник» (1872 г.), сътрудничил на възрожденския печат — 97, 177, 178, 405, 449—453, 567.
Чомаков, д-р Стоян Иванов (1819—1893), от Копривщица, лекар и об-
618
щественик, активен участник в черковно-националната борба — 321, 387, 492.
Чоне, от Дойран — 169.
Чутура, поп Йован, свещеник в нахията Дебърца около 1840 г. — 43.
Чутура, Стефан, син на поп Йован Чутура — 44.
Шалдев, Христо — 566.
Шанданов, С., от Охрид, след Освобождението учител в Самоков — 293.
Шандарев, Иван, фолклорист-любител, събирач на нар. умотворения от Щип и Кочани — 357.
Шапкарев, Анастас (Тасе) Пасхалев (ок. 1790—1837), от Охрид, баща на Кузман Шапкарев — 27, 488.
Шапкарев, Георги А. (ок. 1830—1854), от Охрид, най-голям син на А. Шапкарев — 28.
Шапкарев, Евтим К. (ок. 1877—1927), син на Кузман Шапкарев, свещеник — 500.
Шапкарев, Иван К. (1891 —1974), най-малък син на Кузман Шапкарев, офицер — 17, 371, 500, 577, 585.
Шапкарев, Климент (1872—1935), най-голям син на Кузман Шапкарев, учител — 500, 585.
Шапкарев, Константин, прадядо на Кузман Шапкарев — 27.
Шапкарев, Михаил, син на Константин Шапкарев — 27.
Шапкарев, Пасхал, дядо на Кузман Шапкарев — 27.
Шапкарев, Петър (1843—1898), брат на Кузман Шапкарев — 28, 32, 81, 257, 259, 293, 343, 351, 498.
Шапкарев, Петър Кл. — 566, 570.
Шапкарева, Екатерина, съпруга на Кузман Шапкарев — 351.
Шапкарева, Екатерина, сестра на Кузман Шапкарев — 28.
Шапкарева, Мария Г. (ок. 1810—1900), майка на Кузман Шапкарев, сестра на Янаки Г. Стрезов — 28, 477, 487.
Шапкарева, Мария (Стамболката), прабаба на Кузман Шапкарев — 27.
Шапкареви (Пасхалиовци), охридска фамилия — 27.
Шашковци, турска фамилия от Охрид, с българско потекло — 40.
Шериф бег, турски първенец от Охрид — 39, 51.
Шишманов, Ив. Д. (1862—1928), виден български учен и общественик — 15, 16, 393, 410, 532, 535, 545, 552—554, 559, 562, 578, 579, 583—585.
Шляпкин, Иля Александрович (1858—1918), руски литературовед, книговед и палеограф, преподавател в Петербургския университет — 583.
Шляков, Н. В., руски учен и общественик, професор в Петербургския университет — 583.
Шопов, Атанас — 564, 578.
Шулц, Казимир д-р, полски писател и историк — 527, 583.
Шумкови братя, от Крушово, с особени заслуги за възраждането на българщината в Солун — 253, 327.
619
Щросмайер, Йосип (1815—1905), епископ на Хърватско, създател на За-гребската академия на науките и на Загребския университет, голям приятел на българския народ, оказал морална и материална помощ за издаването на сборника «Български народни песни» на братя Миладинови — 358, 362, 421, 435, 445—447, 449, 528, 573.
Юмер паша, потурчен хърватин на име Михаил — 39, 69.
Юринич, Стефан (1855—1947), зоолог, хърватин по произход, професор в Софийския университет — 445, 446, 449—452, 573.
Юстин, от Охрид, живял през VI в., вуйчо на император Юстиниан I — 68.
Юстиниан I, византийски император от 527 до 565 г. — 68, 408.
Юсуф ага, от Охрид, син на Абдурахман ага Мечов — 279.
Юрданов — 386.
Яворов, П. К. (1878—1914), един от най-големите български поети, участник в борбата за освобождението на Македония от османско иго — 542, 584, 585.
Ягич, Ватрослав (1838—1923), виден хърватски учен славист: езиковед, палеограф, археограф, литературовед, историк, етнограф и фолклорист — 354, 582.
Яким, цариградски патриарх в нач. на 60-те г. на XIX в. — 386.
Яков, гръцки владика в Кукуш в средата на XIX в. — 175, 176, 179, 180, 457.
Якуб паша, солунски валия в средата на XIX в. — 166,
Яни поп, свещеник от Кукуш — 169.
Янишлиев, Б. Д. — 567.