За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма

Кузман Шапкарев

II

ЗА ЖИВОТООПИСАНИЕТО НА ПРИСНОПАМЕТНИТЕ БРАТЯ МИЛАДИНОВИ, ДИМИТРИЯ И КОНСТАНТИНА

 

ИЗДАНИЕ ВТОРО, ПОПРАВЕНО И ПОПЪЛНЕНО (ПО СЛУЧАЙ 50-ГОДИШНИНАТА ОТ ТРАГИЧЕСКАТА ИМ СМЪРТ В ЦАРИГРАДСКИТЕ ТЕМНИЦИ)

 

С ПРИБАВЛЕНИЕ НЕЩО ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА

НА Н. С. СТАНИШЕВ

И НА ДВАМА ОЩЕ НАРОДНИ ВЕТЕРАНИ,

МИЛАДИНОВИ УЧЕНИЦИ И НЕГОВИ ПОДРАЖАТЕЛИ,

ПОК. ПОК. АНДРОНИК Д. ЙОСИФЧЕВ И ЯН. СТРЕЗОВ

 

 

«Който народ умее да почита паметта на отличив-

шите се свои синове, има да се надее на светло бъ-

дъще; а който я пренебрегва, трябва да очаква не-

минуемото си погибвание и изчезвание като народ

от земното кълбо.»

 

Казали са го много авторитетни личности

 

 

ОТ К. А. ШАПКАРЕВ

(ПРЕДСМЪРТЕН ТРУД)

СОФИЯ, 1909

II. За животоописанието на приснопаметните братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина

 

ПРЕДГОВОР НА ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

 

 

Двадесет и четвърта година се изпълнява, откак приснопаметний Д. Миладинов биде уловен, а двадесет и третя, откак заедно с брата си, недожалимий Константина, погинаха с мъченическа смърт в цариградските темници от гръкофенерска злоба.

 

Мнозина са слушали по нещо за тяхната дейност, за нихната разпалена народна ревност и за ранната им погибел, но народът, българский народ, нищо почти положително, никоя подробност за них не знае, та да ги оцени съответствено. Видели сме тук-таме обнародвани някои и други кратки откъслеци за тяхното житие и за техните дела; но едни от тях били нетъчни и неверни, а всичките изедно недостатъчни, особито колкото се касае до по-стария, Д. Миладинов, житието на когото заслужва особено и сериозно внимание и по-подробно изучвание.

 

Като съм имал честта да бъда един от най-ближните до поменутите българомакедонски подвижници, особито до Димитрия, с когото в последните години на живота му, които са н най-забележителните по дейността му, споделял съм и съм разделял, така да се каже, голяма част от старанията и трудовете му и като съм живял в местата, в които той упражнявал и развивал своята дейност, та съм могъл да узная вярно и горе-доле точно неговите дела, лаская се с уверението, че ще мога да дам на признателния ни народ ако не най-верните и най-точните сведения за тяхното житие, за тяхната дейност и за мъченическата им смърт, а то поне много и несравнено по-верни, по-точни и по-пълни от всички, колкото и от когото би било се появили досега.

 

Това ми уверение породило у мене, още непосредствено след смъртта им, мисълта, че мен се налага длъжност да опиша,

 

375

 

 

доколкото би ми било възможно, житието им и да го обнародя печатно. При всичко това обаче никога не съм имал претенцията да вярвам, че ще мога да опиша всичко, що има за них да се пише; напротив, много важни неща и след по-точните мои сведения, вярвам, ще останат пропуснати и неизвестни. Ето защо и не съм смеел да дам на описанието си всеобемателното название «Житие», а съм се ограничил до скромното заглавие «Материали за животоописанието на братя Хр. Миладинови», които (материали) послужили би в по-сетнешне време за едно всецяло тяхно жизнеописание.

 

В изложението на предстоящите «Материали» старал съм се, доколкото зависело от мене, да не се повлека от каквото и да било влияние за или против уважаемите покойни народни подвижници в ущърб на истината, макар понякога и да ми е било неприятно и неловко да споминам някои человечески техни слабости, тъй като съм имал пред вид, че длъжност и неотклонно правило на описувача трябва да бъде винаги нелицемерността и безпристрастието.

 

Това като съм имал за пътеводна линия, приготвил съм настоящето описание под горепоменатото заглавие «Материали» още навреме. Обстоятелства обаче трудни и несгодни, мъчнотии непреодолими, с прибавка и на материалната ми скудост, не ми позволили досега да изпълня жаркото си желание, та събрания материал държал съм мъртъв в склада на другите ми записки с цел и надежда дано дочакам както обстоятелства по-благоприятни, така и да намеря необходимите средства за одушевлението и оживяванието на целия ми писмен склад, цел и надежда досега още неосъществени. (Благодарение поне, че миналите бурни ветрища не успяха да ги достигнат и завлекат в невъзвратимата вечност, както направиха с много други мои важни и документални трудове.)

 

Впрочем, за да не би, както често и в много подобни случаи става, да изгние в неизвестност тоя ми скромен трудец, реших, при всичката си невъзможност и при всичките неудобства, една част поне от натрупаний ми материал да обнародя в отделни книжки, една от които ще съставят и настоящите

 

376

 

 

«Материали за животоописанието на братя Миладинови», която предлагам тук, като се лаская с благата надежда да намери благосклонен прием у почитаемите и родолюбиви читатели, за насърчение в пътят на деятелността за целокупното осъществение на предприетото ми дело. [1]

 

При описанието на Д. Миладиновите дела видя ми се за неизлишне да прибавя «нещо» и за живота на покойний тоже народен деец Нака С. Станишев от Кукуш, един от най-видните и най-първите труженици по народното ни събуждание и възраждание и по църковний ни въпрос в Македония.

 

Колкото за погрешните, от които не претендирам да е лишен скромний ми този трудец, като не съм мислил да се представя пред почитаемата читающа публика с изкуства и високи способности, а с материали само и като се осланям на благородното снизхождение на г-да читателите, утешавам се със свещеното изречение: «Никто же безгрешен, тъкмо един бог.»

 

Пловдив, 5-й ноемврий 1884.

 

К. А. Шапкарев

 

 

1. Слава богу, че целта ми по тоя въпрос, пак по същий начин и със същи мои средства, с малки изключения, след десетина години биде постигната поне отчасти — 2/3 от общия ми материал биде напечатан под наслов «Сборник от бълг. народни умотворения». София, 1907. К. А. Ш.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]

Към края на 1884 г. К. Шапкарев издава в Пловдив един от своите най-ценни книжовни трудове — «Материали за животоописанието на братя X. Миладинови Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев».

Тази малка книжка, написана главно върху лични спомени за живота, личността и делото на незабравимите народни будители, остава и досега между най-ценните източници за изучаване биографията на братя Миладинови. Не случайно още на времето тя получава положителна оценка както в страната, така и от чужди специалисти. (Отрицателна е само критичната бележка на Д. Ризов във в. «Македонский глас» от 25. I.1887 г., комуто К. Шапкарев отговаря в своя «Сборник от български народ ни умотворения», т. 4,С, 1891, с. XVII—XXXIV. Вж. и тук, бел. под линия на с. 413.) Така например професорът от Киевския университет Т. Флорински на следната 1885 г. прави в Известията на Киевския университет обстойна рецензия на трудове на К. Шапкарев. Във връзка с книжката за братя Миладинови той пише между другото, че тя е посветена на «известните дейци на Българското възраждане, събирачи на народни песни, мъченици на народното дело, безвременно погинали в цариградските затвори от гръко-фанариотска злоба. . . Животът и дейността на тези забележителни представители на българския народ — продължава авторът — досега не са изучени подробно и не са оценени по достойнство. . . Разказът на Шапкарев, богат на подробности, разкрива и осветява един от най-мрачните епизоди от възраждането на македонските българи. Всяка крачка към придобиване на духовна свобода коствала на народа немалко скръб и мъка» (вж. К. Шапкарев. Сборник от български народни умотворения, т. 1, С., 1968, с. 356—357).

Първото издание на книгата за братя Миладинови било изчерпано своевременно и след четвърт век, когато наближила 50-годишнината от трагичната им гибел и чувствувайки свършека на жизнените си сили («при заходящото слънце на живота ми», както сам се изразява), К. Шапкарев преработил и допълнил този свой труд, надявайки се, че той ще бъде издаден във връзка с 50-годишнината от гибелта на братя Миладинови. (Ръкописът на това издание се съхранява в НА на БАН (ф. 15, оп. 1, а. е. 33, л. 1—137, а черновата редакция — л. 139—202). При това той изразил готовност да подари ръкописа си с цел печалбата от изданието да послужи за създаването на просветен фонд, със средствата от който да се издържат по двама ученици от Охрид и Струга, които след завършване на образованието си да служат в родния си град. Но и досега този, както впрочем и редица други ръкописи на К. Шапкарев, са останали необнародвани.

Във втория вариант на ръкописа на книгата си за братя Миладинови К. Шапкарев е направил редица допълнения и промени. Те се изразяват главно в следното: добавено е встъпление, в което в стегната форма и чрез прощалните думи на Д. Миладинов се разкрива смисълът и съдържанието на неговия живот и на националната борба; въведени са и някои структурни промени, изложението за братя Миладинови е разделено на периоди, поместени са и някои допълнения за лица и събития; във втория период са въведени подзаглавия: а) «Обиколката на Д. Миладинов из Македония и озлобяването на Фенер против него»; б) «Уловението, затварянието на Д. Миладинов и опропастяванието на двамата братя» и « Една кратка бележчица», в която коментира и поправя излезли от печат статии и произведения за братя Миладинови и прави характеристика на физическия образ, личността и делото им. Прибавена е и «Втора забележка (вместо епилог)», в която критически е разгледана статията на С. Юренич за Й. Щросмайер във връзка с делото на братя Миладинови.

Добавки са направени и в «Прибавлението», където наред с биографичния очерк за Нако Станишев, в който също има някои малки добавки, К. Шапкарев е прибавил изцяло следните нови приложения: биографски очерци за двама заслужили дейци на българското просветно дело в Македония, родом от Охрид — Андроник Йосифчев и Янаки Г. Стрезов, — както и последния, съкратен вариант на своята автобиография. По такъв начин той е обогатил значително съдържанието на своя труд в сравнение с първото му издание.

Голямата стойност на това произведение на К. Шапкарев трябва да се търси преди всичко в обстоятелството, че в него е пресъздаден достоверно както идейният и морално-нравствен лик, така и физическият образ на незабравимите народни будители Димитър и Константин Миладиновн; показани са подтиците на тяхната дейност, разкрити са редица интересни моменти от жизнения им път, убедително е посочена сърцевината на тяхната патриотично-будителска дейност, насочена към националното възраждане и укрепване на българския народ преди всичко чрез създаване и развитие на негово светско национално училище и независима църква. На тази възвишена родолюбива цел братя Миладинови посвещават силите и обричат живота си, оставайки завинаги сред първите дейци и мъченици за българското име, за възмогването на своя български народ.

Книгата на К. Шапкарев за братя Миладинови не е спокойно, безстрастно биографично съчинение, а вълнуващ разказ за мъченичеството на един народ и неговите верни синове, писан под напора на силни и трайни чувства, на преклонение пред подвига и делото им.

К. Шапкарев посочва Дим. Миладинов като «главен двигател, водител и неуморим деец», основателно преценява двамата братя като борци и мъченици за вярата и за народността, за езика и за идеите си. Шапкарев разкрива борбите, които Дим. Миладинов води за запазване единството на народа, очертава качествата му на народен учител и талантлив педагог, някои съществени черти на характера и поведението му, които го правят «самоволна жертва на народния олтар». Когато например разказва за Д. Миладинов и Р. Жинзифов като народни учители и будители, Шапкарев ги характеризира като «стълбове на българщината». А като обрисува характера на Д. Миладинов и подтиците на неговата дейност, К. Шапкарев отбелязва: «Д. Миладинов проповядваше явно и открито, частно и публично, като Сократа. . . където и да се случеше — в училище ли или в къщи, на събрание или при частно с някого съставяние; с ученици ли велит или с родителите им, с простолюдието или с първенствующи; в село или в град — главнийт и първенствующий негов разговор беше: за българский язик в училищата и в църквите и за български владици. Когато се възхитеше повече, особито при някои весели минути, както споменах и другаде, провикваше се: «Ураа! Живели бугари, Бугария славна!» Но както се каза вече, тая именно негова силна и неугасима ревност разпали кръвта и надигна жлъчта на народните ни неприятели, та го съсипаха и лишиха народа ни от един незаменим деец. . .»

И в тази си книжовна творба Кузман Шапкарев е нарисувал ярко портрета на ненавистното висше гръцко духовенство, водещо яростна борба срещу националните стремежи на българите, но и тук чувството за историческа достоверност и справедливост не му е изменило — той прави разлика между отделните представители на това духовенство, като се отзовава положително за личността и делата на ония, които не са подчинили действията си на шовинистични идеи и стремежи. Убедителни са и обясненията, които К. Шапкарев прави във връзка с приемането на унията от някои българи.

При липсата на автентичен фотографски портрет на Димитър Миладинов сведенията, които Шапкарев дава за физическия образ на пламенния народен будител са извънредно ценни, защото той е между малцината негови съвременници, които са го познавали отблизо и са оставили спомени за това.

Интерес представляват също така сведенията, които К. Шапкарев изнася за причините за арестуването на Дим. Миладинов, за последния период от живота на двамата братя, за гибелта им и пр. (Вж. библиография за братя Миладинови в труда на М. Арнаудов, Братя Миладинови, живот и дейност, С., 1969 (2. изд.), с. 351—358. В този труд е разгледан подробно и въпросът за смъртта на братя Миладинови и различните версии, съществуващи по този въпрос.)