II. За животоописанието на приснопаметните братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина
ПЕРИОД II
Б.
ОБИКОЛКАТА НА Д. МИЛАДИНОВ ИЗ МАКЕДОНИЯ И ОЗЛОБЯВАНИЕТО НА ФЕНЕР ПРОТИВ НЕГО
Малко време, не цяла година, Д. Миладинов учителствува в Струга, понеже преди свършъка на учебното му време (1859/ 1860 г.) той биде от цариградските българи назначен с писмено патриаршеско позволение да обиходи Македония, за да събира волни помощи от българските ѝ общини за в полза на почнатата тога да се съзижда българска в Балат църква. Това негово по Македония обхождание многократно и многообразно ползува народа в тая затънтена и забравена, така да се каже, българска страна. Защото покойн. Миладинов освен поръчаната и възложена нему длъжност по събиранието поменатите помощи, по свойствения негов характер, сърце го не търпеше да се ограничи само и само в нея и да не развие риторическата си способност към заспалия тога народ и да го не събуди от летаргическия му сън, да му не вдъхне народни чувства, или по-право — да ги раздуха. И изпратилите го с тая мисия бълг. първенци от Цариград не можеха да изберат друго, по-подходяще от него за тая мисия лице. Той всичко това изпълни с 90% повече. Народът внезапно, като чрез магическа пръчка, се съживи и приготви в прегръщанието на църковн. въпрос освен някои затънтени места, където ногата на обходителя не успя да стъпи и сияйното му слово да проникне. [2]
2. За да би могло неговите дела да се познаят по-точно и да се оценят, както трябва, нужно беше да се знаеше предварително нравственото и умственото тогашне състояние на народа, между когото имаше да работи. Но тъй като подобно изложение би ме твърде надалеч отвлякло и като не ми позволява обемът на книжката ми — отлагам го за другаде и за друго, по-сгодно време, което за жальост и досега още не е дошло и не дохожда. Ето защо и г. Д. Ризов в бр. 35-ий на в.«Макед. глас» от 25-ий януарий 1887 г. ме упрекава, че не съм направил предварително такъво едно изложение, на който упрек съм му отговорил потребното в моя «Сборник от народ. умотворения», отд. III, кн. IV, с. XVII. При все това и в настоящето издание на тази книжка споминам нещо по предметното народно състояние в онова време, за което ни е думата.
412
Но пък тая именно обиколка по Македония биде главната причина за опропастяванието на обходителя и за следуемите тегоби и мъки на многочленното му осиротяло семейство. Гръкофенерското в[исше] духовенство, макар и от немай-къде да беше позволило повидимому подобна една обиходка по българска Македония от страна на един българин — уроженец на тази същата страна, но то, като твърде добре познаваше, че все друго, а не полза за Фенер щеше да произлезе от нея, гледаше на обходителя не с добро око и стъпка по стъпка го следеше и дебнеше като хищна хиена върху него и върху делата му, та и на всекой рачкор (крачка) наличаше му многочислени примки и стъпици, дано негде го улови, от които само с голямо и осторожно предпазвание може, временно поне, да се опази; а в Дебър и Воден измъкна се от наличените му примки само с бягство. При първия от тия градове не могли да го намерят, когато го потърсили, че той по-преди бе излязъл оттам, а от втория нощем бил избягал с помощта на покойния Георгий Динков (Динката), [*] който бе му дал свойт кон, и то тъкмо през оная нощ, през която бил там обикалющий в това време страната садразамин Къбръзли-Мехмед паша, който и тутакси бил го потърсил. При всичко това обаче наший неуморим родолюбец и народен деец не можè да избегне съвършено от преследванието на фенерското в[исше] духовенство, което само време и удобен случай чекаше да извърши злобното си и безчеловечно намерение — да го опропасти, което най-сетне сполучи да постигне, както ще видим по-долу.
Друга една от действителните причини, за които гръцкото висше духовенство преследваше Д. Миладинова и за които и го опропасти, беше и тя, дето той в Кукуш през 1858 г. и в Охрид през 1859 г. подбудил бе владичкий църковен въпрос,
413
от който толко много пострада и се съсипа фенерската Патриархия. И въобще, целий живот на Д. Миладинова бил е като трън в очи на тази последнята.
В това време по цялата държава или собствено по европейската ѝ част, откъдето дохождаха в столицата най-много оплаквания от страна на християните поданици, обикаляше, както казах и по-горе, великий везир Къбръзли-Мехмед паша, който, като мина през Прилеп, идущ от Скопие за Битоля, по пошушванието на битолския гръцки митрополит Венедикта, проводи на заточение в Азия българский тамошен (прилепски) учител Йордана Хаджиконстантинов, Джинот прекорван, родом от гр. Велес; а като дойде в Битоля, същето направи и на осъм души гръковеликоидеисти младежи, добре познати мен, между които неколцина погърчени българи, елински учители, а другите власи от Магарево или Битоля, все по същата идея набедени. Първенствующий от тях беше влахът Минá Бища, западнал търговец от Магарево. Подробности не е тук мястото да излагам.
Откак точно и съвестно извърши мисията си по Македония, Д. Миладинов около края на м. октомврий 1860 год. дойде си у дома заедно с брата си Наума, който го придружаваше през цялата обиколка като помощник. [1]
А в това временно разстояние м[н]имо-охридский Мелетий, макар насилствено и против волята на епархиотите, пребиваваше в епархията и ковеше лукавите и безчеловечните си сплетни както против него (Миладинова), така и против други някои по-отлични родолюбци — народни дейци.
1. Първо покани мене да го придружа при обиколката му. Но тъй като аз му отказах по причини, които не считам за нужно да ги възпроизвеждам тук, съгласи се и той с мене и ми одобри отказа, та покани брата си Наума, който на драго сърце прие и го придружи.