За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма

Кузман Шапкарев

 

I. Материали за историята на Възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.

 

ЧАСТ ВТОРА. 18-ГОДИШНЕ УЧИТЕЛСТВУВАНИЕ МОЕ НА БЪЛГАРСКИ ЯЗИК, ОТ 1865 ДО 1884 ГОДИНА

 

 

ЕПИЛОГ

 

Толко за миналото ми. А за бъдъщето, което никому не бива известно, догдето милостивия бог ми дари живот с едно относително, разбира се, здраве и ако бъда що-годе осигурен в средствата на препитанието свое и на семейството си и на съответствующето възпитание на чедата си, надея се, след отпечатванието на всичкийт ми готов засега материал, да продължавам и занапред етнографическото и фолклорното си поприще. А пък ако бих имал излишество на средства или особни пособия, решил бих се, при едни малко по-благоприятни обстоятелства, да отида пак в Македония, за да опита[м] още еднъж старческите си сили. Етнографическите и фолклорни богатства там далеч още не са изчерпани. Има даже места, дето те са и съвсем непокътнати. Но политическите условия не така лесно позволяват събиранието им, освен с голяма осторожност и най-строга предпазливост.

 

 

По-сетнешна забележка (16-й юлий 1901 г.).

 

За жальост, горните надежди наскоро се осуетиха, като от 1899 година съществующите ми дотога средства не само че не се увеличиха, ами, напротив, те и се намалиха дотолко, щото за самото си препитание съм бил принуден да туря и дългове. . . Това е от признателност на народните управници към истинските народни дейци, които не щадили ни трудове, ни всекакви сили, а рискували и с живота си за доброто на народа, на когото принадлежали.

 

К. А. Шапкарев.

 

 

Последна бележка, 1-й август 1906 г.

 

През последните две години, благодарение посредството на г. д-р И. Шишманов, м[инистъ]р на нар[одното] просвещение, съдбата ми взе някак да ми се усмихва: чрез неговото ходатайство, първо, най-малкий ми син Иван можè да постъпи стипендиант във Воен[ното] на н. ц. в. училище; второ, малката ми пенсийка се поувеличи, като се преименува на «заслуживша», и, трето, бидох от н. ц. в. награден с орден за «гражданска заслуга» в знак на особено от страна на н. ц. в. благоволение.

 

Благодаря. Същий.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]