I. Материали за историята на Възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.
ЧАСТ ВТОРА. 18-ГОДИШНЕ УЧИТЕЛСТВУВАНИЕ МОЕ НА БЪЛГАРСКИ ЯЗИК, ОТ 1865 ДО 1884 ГОДИНА
14. ИЗДАНИЕТО НА СБОРНИКА МИ ОТ НАРОДНИ УМОТВОРЕНИЯ, 1884—1894 ГОД.
Както казах отначало, още през 1860—1861 год., когато за пръв път видях «женските песни» на пок. С. Верковича, насърчен и от г. д-р К. Робев, зачех идеята за изданието на събираний ми материал чрез печата. А когато през 1865 год. видях и Миладиновите «български народни песни», тога вече тая идея захвана у мене дълбоки кореня и цвърсто се утвърди в ума ми. Тога чеках само някой удобен случай за осъществението ѝ. [*] Но къде ли да го найдех тоя удобен случай? Ето гордиевий възел, когото не бях в състояние да разреша. Аз дотога не бях излязвал никъде вън от границите на Македония, та и никого не познавах, а колко ли повече да найда човек такъв, който би можел и би желал да ми помогне парично? А пък и пари малко не се искаха за тая работа, ами доста огромни количества, както ще видим по-долу, защото и събранийт материал беше доста огромен. Аз не се познавах нито с някой Строшмайер, ни с някое книжовно дружество или с някой от българските богаташи, та да можех да се отправя до някого с молба и с надежда за сполука. През есента на 1869 год., когато за пръв път отидох в Цариград, наистина опознах се там с българските владици и с българската тамошна интелигенция, състояща се от членовете на Читалището. Но можех ли да се надея за подпорка от них и да им предложа подобна молба, когато знаех, че и самите те имаха не по-малка нужда от подпорка? Никак. И така все си чеках да падне «с небесе» някоя помощ.
Най-после дойде Освободителната война и последва освобождението на една част от България. Тога вече на здраво бях убеден, че като имаме вече свое народно правителство, то ще умее да оцени трудовете ми, та непременно ще ме улесни в изданието на материалите ми, събирани така ревностно, с толко трудове и с толко разноски.
358
Ето защо през мес. март 1880 год. дойдох в Пловдив и се Скитах нагоре-надолу, в Цариград, в София и пак обратно в Цариград, да моля екзарха и българското правителство. И действително, когато се представих в София пред това последното, то ми се обеща да ми помогне, но предварително ме прати да отида в Македония по учебното дело, както вече изложил съм по-горе, а сетне щело с готовност да ми отпусне нужната за отпечатванието материалите ми сума.
В няколкото дни, що поседох тога в София, като желаех да покажа и нагледно на света съществуванието на фолклорните у мене и етнографически материали, намислих да издам една частичка поне от них и затова по всичките тогашни вестници в столицата издадох известия и книжовни покани за спомоществования [1] за отпечатванието на две малки книжки,
1. В това време по тоя случай стана ми един куриозен епизод, когото да не оставя неописан, както следва:
Покойний П. Р. Славейков, който в това време беше председател на Народното събрание, издаваше тога в. «Целокупна България». Когато му подадох за обнародване във вестника му ръкописа на книжовното ми обявление, като видя в него да се говори за «Русалии», показа едно учудвание: «Как? —каза; — Русалии имам аз.» «Откъде?» — попитвам го аз. «От Солун — ми отговаря, — когато бях там.» Аз тога усетих каква беше работата — каквато ще я видим изложена по-долу, та му възразих: «Не, г-не! Ако в едно заминувание само през Солун би било така лесно да се опишат такви етнографически материали като «Русалиите», то бъдете уверени, г-не, нито камен не би останал в Македония досега неописан! Но я кажете си правичката, прибавих му аз, че когато през 1871 год. в Цариград бяхте редактор на период. списание «Читалище», в един от броевете му имаше една статия за «русалски гробища»; вие от страна на редакцията давахте някои обяснения и допълнения на статията. Аз, като получих предметната книжка на списанието и прочетох в него поменутата статия за «русалските гробища» заедно с обясненията ви; от друга страна, като знаех обичая в Кукуш за «Русалиите», в който се споменват съще «русалски гробища», и сравних писаното в «Читалище» със съществующето в Кукуш, намерих голяма несъответственост между едното и другото. За да дам някои обяснения по тоя въпрос и да спомогна по възможности на правдоподобното му решение, аз реших да опиша целия кукушки обичай за «Русалиите». Описах го и ви го пратих за обнародване в същето списание, което тога редактирахте; но ви[е] го не обнародвахте, а сте задържали ръкописа ми. Ето прочее откъде вие имате «Русалиите», за които казвате, че сте ги имале от Солун! Аз пък се чудех, защо ли да не се обнародваха те тога в «Читалището»? Но аз, г-не, имам един обичай, лош или добър, не зная, че на писваните от мене статии всекога задържвам оригинала, а за обнародванието им пращам до редакциите препис техен. Така съм направил и тога, та сега ще обнародвам този обичай, изваден из оригинала ми.» Тога дядо Славейков ни гък повече не отговори. За подобни негови подвизи казвали са ми и мнозина.
Подобна една литературна кражба направил ми и друг един г-н, и[зточно] румелиец, със записаните от мене «правови обичаи», но и него добре го научих, като ги обнародвах изцяло в сборника си с надлежна бележка.
359
именно оние, които по-сетне, на 1884 год., издадох в Пловдив. Но по злощастие нито тога, а нито и по-сетне, когато се издадоха, отзова се някой, та и аз за тога се оставих от тая севда, а си тръгнах за Цариград и оттам за Солун. Ето защо у нас литературните предприятия не виреят, защото и така малкий ни народ глушее на подобни покани. Ето защо нашата сиромашка литература медлено върви напред и все сиромашка и бедна ще си остане; защото никакво от народа насърчение няма.
Цели четири години оттога нямах възможност нито да помисля за тоя въпрос, а камо ли да го осъщества? Но по-голямата част от материала си, ядката, така да се каже, на сборника си все носех със себе си, където и да отидех. А как съм го прекарвал толко пъти през турските погранични митарства, само треперящето ми от страх сърце и празната ми кесия знаеха.
Когато на 1884 год. дойдох в Пловдив, надеех се, че и.[зточно] румелийското тогашно правителство, не по-малко народно и родолюбиво от онова на българското княжество, не ще ми откаже помощта си, а ще бъде готово съще да ме подкрепи. Но, за жальост, не само помощ никаква не ми подаде, но нито една каква-годе службица, колкото за препитанието ми поне, не се умилостиви да ми отпусне, макар и цели 10 месеци да киснех по портите на и[зточно]румелийските управници и големци и като просяк да им просех едно парче хлебец. [*]
Тога, за да покажа осязателно, че аз действително притежавах непрезрителен капитал от етнографически и фолклорни материали, реших с малкото си в четиргодишнето ми последно учителствувание спестени парици да издам на свой риск двете книжки от сборника ми, за които още през 1880 год. бях обявил в софийск[ите] вестници, именно «Материалите
360
за животоописанието на пок. бр. Миладинови» и «Русалиите». Същевременно издадох повторни обявления и книжовни покани за събирание спомоществователи. Но и тоя път отнигде и от никого ни глас, ни услишание. При все това аз, без да се отчая, пак по същий начин и със същите свои средства в началото на 1885 год. издадох и третя книга: «Сборник от народни старини», съдържаща 81 от приказките ми. Тога само Дирекцията на просвещението в И[зточна] Румелия под управлението на г. К. Величкова, ми отпусна за тая книжка една малка сумица от 10 или 20 лири турски.
Резултатът на тие три книжки биде, че из Русия се чуха одобрителни гласове от страна на учените слависти и се показаха и някои малки помощи, както ще видим по-долу, за подкрепление изданието на целокупния ми сборник. Някои от писмата, отправени до мене от страна на някои уважаеми личности по повод на тие книжки, аз вече съм обнародвал, макар и безименно, в кн. VII на сборника ми, но не и всичките, каквито притежавам огромно количество, които някога може би и изцяло да се обнародват. Но да разкажа, вкратце поне, как взех писмено сношение с гореречените личности, което и много спомогна на целта ми.
Щом излязоха от печат горните три книжки, не се мина много време и получих от професора Сирку (тога доцент) из Петербург и професора М. Дринова из Харков, както и от професора Брант из Нежин сърадователни писма. По повод на тие писма аз им отговорих, като им разправих скудното ми материално състояние и вследствие невъзможността ми да продължавам изданието на целокупния ми сборник. Тога тие ме съветваха да се отправя до някои учени мъжи в Русия и до някои там благотворителни дружества. Аз направих по съвета им. От лицата, до които се отправих, най-много заслужва да се споменат професор Т. Флоринский от Киевский св. Владимирский университет и г. Ламанский, професор в Петербургск[ия] университет, които издействуваха ми, както ще видим по-долу, по една малка помощ от тамошните славянски благотворителни общества (дружества). Съще и сам родолюбивий и учен наш патриот, г. М. Дринов, заедно с професора К. Станишев, отзоваха се както с материалните си помощи, така и с нравствена поддръжка. От писмата, които съм получил повременно от тия високоуважаеми лица, както и от други, тем подобни, някои съм обнародвал в кн. VII от сборника си, а останалите пазят се у мене в оригинал, за да се обнарод[в]ат всички на времето си.
361
Благородното поведение на тия високопочитаеми личности към делото ми, тяхната помощ и поддръжка заставиха ме и ме задължиха вече, ща не ща, непременно да издам материалите си. Но само тяхната помощ не беше в състояние да издържи нито една книга поне от целия сборник, а трябваха огромни парични количества, от каквито аз съвсем се лишавах. Та затова от ден на ден, от година на година отлагах печатанието на материала, догдето намера средства по-значителни, а ги не намервах. Да се отправех до българското правителство, времената, както видяхме по-горе, не позволяваха, а отдругаде да чеках помощ, нямаше откъде. Най-после и Строшмайеру се молих, но нито отговор поне не се удостоих да получа от него.
В такво състояние бидеещи, от една страна, а, от друга, задължен нравствено пред ония, които имаха доблестта да ми помогнат, аз бидох принуден най-после през 1885—1886 год., при министерствуванието на П. Каравелова, пок. П. Славейкова и Каролева, да поискам помощ от правителството, но не бидох честит да получа нито скършена пара, а ми се поиска материала за преглеждане. Аз, по някои свои съображения, загатнати другаде, го не дадох тога да се прегледа; но той се прегледа по-сетне на два пъти: еднъж, неофициално, от пок. Георгий Попов, който бе дошъл в Самоков, пратен от М[инистер]ството на просвещението по служебни работи, и другож, официално, от д-р Л. Милетича, както ще речем по-долу.
Ето и писмото, с което м-р Каролев ми отговори на първото мое прошение:
Министерство на
народн. просвещение.
№ 2598.
Август, 22 ден,1885 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в Самоков
В отговорена прошението Ви от 3-й того, съобщавам Ви, почитаемий господине, че повереното ми министерство не може да Ви помогне материално за напечатвание на сбирките, за които говорите в него (прошението), догдето не ги види и цени дали заслужват помощ или не.
Министър: Каролев и (печат).
Началник на отделението: Ем. Иванов.
362
Причината на отказванието ми да си дам материала за преглеждание читателят може да намери в предговора на книжката ми «Русалии», толко повече, че по тоя същий въпрос аз устно се разправях с пок. П. Славейкова на 1880 год., както се вижда и по-горе в забележка, когато той беше председател на Народ.[ното] събрание, а когато исках помощта, за която се говори в горнето писмо, беше м[ини]стър на вътрешните дела, инак да кажа, побоях се да не би да стане някое злоупотребление с трудовете ми, както имах причини да се боя, та от това и не повторих вече исканието си, догдето съществува същето министерство. Когато това последнето падна, заедно с него и преди него последваха известните приключения в България: Съединението, Сръбско-българската война и свалянието на кн. Батенберга, та не беше време да повтарям просбите си по моята цел. Едвай на 27-й юний 1887 год., когато мятежите поутихнаха, аз поднових исканието си при министерствуванието на С. Стамболова и Г. Живкова. Вследствие, поиска ми се материалът за преглеждане и аз го дадох. По министерско назначение прегледа го д-р Л. Милетич и издаде благоприятна рецензия. Тога, след дълги преписки, дадоха ми се обещания и благи надежди за помагане, но след като излезе материала отпечатан. Ето и някои министерски писма по тоя въпрос:
М-ство на
народн. просвещение
№ 3554.
14/VI ден 1888 год.
София
До господина К. А. Шапкарев,
в София
(хотел: «Враца» № 3)
С това, като Ви съобщавам някои извлечения от направената върху Вашите етнографически материали рецензия, върху които министерството обръща Вашето внимание, уведомявам Ви, господине, че повереното ми м[инистер]ство е готово да отпусне помощ за напечатванието на предметните материали, като предварително явите колко коли печатни смятате да излезе целия сборник, колко само първата книга от първата част и каква сума ще трябва за отпечатванието на първата книга.
Министър: Георгий Живков (печат).
Началник на отделението: Д. П. Ангелов.
363
Министерство на
народн. просвещение
№ 3853
27/VI ден 1888 год.
г. София
До господина К. А. Шапкарев.
нотариус при Сливенский
окръжен съд
В отговор на Вашето писмо от 15-й юний т. г. имам да Ви съобща, господине, че министерството желае да узнае по възможност тъчно колко печатни коли ще излезе първата част от книгата Ви и колко коли втората част, без да смятате да печатате заедно и преждеиздадените 81 приказки, което министерството не желае. При това точно да означите каква помощ ще искате за отпечатванието на книгата си [с] етнографически материали.
(печат)
Управляющий министерството
министър на вътрешните дела: С. Стамболов.
Началник на отделението: Д. П. Ангелов.
Министерство на
народн. просвещение
№ 4712
4/VIII ден 1888 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
нотариус при окр. съд
в г. Сливен
В отговор на писмото Ви от 10-й юлий т. г. съобщавам Ви, господине, че министерството не може да Ви отпусне исканата сума, понеже цялата предвидена сума за подпомагане по литературни предприятия е 30 000 лева, та м[инистер]ството трябвало би да даде 1/3 само за сборника Ви. За да се улесните обаче в напечатванието, Вий можете да разпределите напечатванието на 10—15 части и след отпечатванието на всяка част м[инистер]ството ще Ви отпуща известна помощ.
(печат) Министър: Георги Живков.
Началник на отделението: Д. П. Ангелов.
364
Министерство на
народн. просвещение
№ 5428
26/VIII ден 1888 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в г. Сливен
В отговор на прошението Ви от 15-й того съобщавам Ви, господине, че помощ може да Ви се отпусне само след отпечатванието на книгите.
(печат) Министър: Георги Живков.
Началник на отделението: Д. П. Ангелов.
Най-после, както и да беше, дадените ми от м[инистер]ството надежди отчасти само бидоха изпълнени, като ми се отпуснаха на три пъти по 500 лева след отпечатванието на всекои две книги от сборника ми, всекоя от по 20 почти печатни коли, т. е. всичко съм получил помощ от м[инистер]ството 1500 лева срещу осем отпечатани книги, или около 150 печатни коли от сборника, именно книгите: I, III, IV, V, VI, VII, VIII и IX, съдържающи първите пет книги — песните, една —обичаите, а последните две — приказките. Останват ми още неотпечатани, а готови за печат следните книги: II кн., състояща се от около 100 композирани песни; X кн. с пословиците, гатанките и игрите; XI кн. с речника, които ще се отпечатат, когато господ помогне. Освен тия материали имах и други още, като: имената на болестите и други някои дреболии. Но от нямане средства да продължавам печатанието редовно, първите обнародвах в кн. X на М[инистерския] с[борник], а последните съвсем изоставих.
През миналата 1894 год., при министерствуванието на г. В. Радославова, и по-сетне, на К. Величкова, министерството купи по 200 екземпляра от двете последни книги, VIII и IX, за библиотеките на по-главните учебни заведения в княжеството, срещу които получих 1460 лева, та с них могъх да си доплата на печатницата дълга си.
Ето още някои м[инистер]ски писма по същий въпрос:
365
Министерство на
народи, просвещение.
№ 3151
17/IV ден 1891 г.
г. София
До господина К. Шапкарев,
в Орхание
Съобщавам Ви, господине, че с указ под № 44 се постановява да Ви се отпуснат петстотин (500) лева, временна помощ, за напечатванието на втората [1] (вм. II излезе кн. VII, — б. Ш.) книга от Вашия «Сборник от народни умотворения». Тая сума ще Ви се отпусне веднага, щом като излезе от печат книгата.
При това Ви явявам, че съгласно чл. 45 от «Закона за издирвание старини и за спомагание на научни и книжовни предприятия» книгата, за отпечатванието на която се отпуща помощта, трябва да бъде напечатана най-късно в продължение на една година отсега.
Министър: Георги Живков.
(печат)
Началник на отделението: Н. Неделчев.
Министерство на
народн. просвещение
№ 3590
18/IV ден 1892 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в Орхание
В отговор на прошението Ви от 18-й март т. г. явява Ви се, господине, че м[инистер]ството на народн.[ото] просвещение ще Ви отпусне известна помощ и за въпросните два тома от събраните Ви народни умотворения, както и по-напред Ви
1. За първата книга никаква помощ не ми е отпусната от министерството.
366
е отпуснало, но след като ги отпечатате и след като рецензията се произнесе благополучно за тях. [1]
Министър: Георги Живков.
Главен секретар: П. Генчев.
Началник на отделението: Н. Неделчев.
Министерство на
народн. просвещение.
№ 9448
5/X ден 1892 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в София
С настоящето явява Ви се, господине, че съгласно постановлението на Министерский съвет в заседанието му от 12-й септемврий т. г., протокол № 48, с височайши указ под № 98 Ви се отпущат петстотин (500) лева, временна държавна помощ, за отпечатванието на V и VI книга от сборника Ви «Български народни умотворения». [2]
При това Ви се изпраща и нужното парично известие под №. . . за изтеглювание горнята сума.
Министър: Георги Живков.
(печат)
Главен секретар: П. Генчев
Началник на отделението: Т. Т. Гудев.
1. Тук не трябвало м[инистер]ството на народн[ото] просвещение да чека втора рецензия какво щела да се произнесе, благоприятно или не по издадените ми книги, след като тя бе вече се произнесла предварител но. (Виж рецензията на д-р Л. Милетича и м[инистер]ското до мене писмо от 14/IV. 1888 г. под № 3554).
2. Чини ми се, че между тие писма имаше и други подобни относително до III и IV книги, с които писма явяваше ми се, че м[инистер]ството отпуща ми и за тези книги 500 лева; но или са се изгубили тие писма във време на боледуванието ми и преместванието ни от Орхание, та що не можех да ги намеря, или може и да съм погрешен в тая мисъл, та така ми се чини.
367
Министерство на
народн. просвещение
№ 19146
13/VII ден 1894 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в . . . . . . . . .
Съобщава Ви се, господине, че с указ № 197 се откупуват от повереното ми м[инистер]ство по 200 екземп. от сборника Ви за народни умотворения, книги VIII и IX. Поради това изпратете книгите по долупосочените адреси, та да Ви се издаде парично известие за 1460 лева.
(Следват адресите. . . — б. Ш.)
Министър: К. Величков. [1]
Главен секретар: П. Генчев.
Началник на отделението: (не се познава подписа).
Министерство на
народн. просвещение
№ 19315
23/XII ден 1894 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в г. София
В отговор на прошението Ви от 12-й того Ви се съобщава, г-не, че Вий сам трябва да изпратите книгите до местоназначението им и след това ще Ви се внесе сумата 1460 лева.
Министър: К. Величков.
Глав. секретар: П. Генчев.
Началник на отделението: Каролев.
Но само с тая малка правителствена помощ, и тя не навреме отпущана, аз, разбира се, не щех мога да изляза наглава, ако а) не бях намерил добър кредитор печатар, г. Н. Пиперов и г. В. Радославов, които с почекът си много ми помогнаха,
1. Тоя резултат бе прокаран още при м[ини]стерствуванието на г. В. Радославова, но догдето да излезе горнето писмо, тоя последний биде заместен от К. Величкова, та затова неговия подпис фигурира тук, а не на Радославова.
368
за което съм им признателен; б) ако не бях положил н своите собствени спестени малко парички; и в) ако не бих имал подкрепление и отвън, както вече казах по-горе. Ето външнето ми подкрепление:
лева ст.
1) От г. г. М. Дринов и К. Станишев из Русия 11 петорубли или на български монети 226,60
2) От г. Евл. Георгиев чрез г. И. Ев. Гешев . . 400
3) От Киевското бл. общество чрез Т. Флорински 200 р. 500
4) От Петербургското бл. общество чрез Ламански 100 р. 250
Или всичко външна помощ лева 1376,60
При които, като притурим и горните правителст[вени] 2960
всичката подадена ми помощ става лев[а] 4336,60
За пари, събрани от спомоществователи, не трябва ни дума да става, защото такви едва ли да съм събрал всичко на всичко лев[а] 500
Получил съм обаче за продадени книги изцяло:
а) От Екзархията на два пъти по 500 и 600 1100
б) От Русенската постоянна комисия 1920
които, събрани с горните, дават сумата 7856,60
За отпечатванието на всичките около 150 печатни коли по 65 и 70 лев. колата, освен правените още други разноски дал съм около лев[а] 10305
от които, като извадим горните получени 7856,60
останват недоимък мои пари лев[а] 2448,40
Толко пари съм дал собствени свои за отпечатванието на горепоменатите книги от сборника ми.
Напоследък, надеющ се, че днешний министър на просвещението, г. К. Величков, известен мене по родолюбието си още от директоруванието му в бившата И. Румелия, не ще ми откаже помощта си, помолих го да се разпореди, щото подведомственото му министерство да купи и от по-прежните ми шест книги за учебните заведения в княжеството още по 200 екземпляра. Но ето как той ми отговаря на прошението:
369
Министерство на
народн. просвещение.
№ 10107.
26/VII ден 1895 г.
г. София
До господина К. А. Шапкарев,
в Самоков
В отговор на прошението Ви от 20-й того съобщава Ви се, уважаемий господине, че засега просбата Ви не може да се удовлетвори, понеже предвидената сума тази година за подпомагане на литературни предприятия е съвсем изчерпана. [1]
Управляющий делата на министерството: П. Генчев.
Началник на отделението: Д. П. Ангелов.
(печат)
Но не само споменатите етнографически и фолклорни материали съм записал; не. Готово имам и едно кратко историческо описание на гр. гр. Охрид и Струга. При това, каквото по-забележително събитие през живота ми минало пред очите или ушите ми, аз не съм пропуснал незабелезано, а всичко навреме, точно и подробно, особито по отношение възражданието българщината в някои македонски градове, в които съм учителствувал, или и в ближните тем места записвал съм с всичките дати и подробности, та от тие бележки съм събрал толко материал и по тая част, щото могъл съм да съставя едно огромно съчинение или хронограф — настоящето — във вид на собствена своя автобиография, озаглавено: «Материали за историята на възражданието българщината в Македония», което ще напълни може би повече от 30 печатни коли. Изданието му обаче ще зависи не толко от мене и от моята добра или зла воля, колкото от средствата, на които засега никак не разполагам.
1. При всичко това в началото на настъпающата 1896 год. аз мисля да се отнеса до министра повторно, та да видим доколко ще може да се сполучи нещо. Заб. [от по-късно време]. Опитал съм се, но досега напразно.