МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)

Германос Каравангелис

 

II. ЕПИСКОП НА ПЕРА  [21]

 

 

1. През февруари 1896 г. бях избран за хороепископ на Пера. Пера беше пълна с пропагандни училища. И всичките ученици бяха гръцки деца, които учеха в тях, за да научат френски език. В тези училища се деформираше духа на учениците. Гръцкият език и гръцката история бяха неизвестни и тъй като децата се намираха в чужда и неприятелска обстановка, се обезличаваха и превръщаха в космополити, индиферентни към националните идеи и възмъжаването им от тях, тъй като цялото им образование имаше пропагандна цел. Даже бяха открити един куп унизителни скандали. Особено на момичетата от отлични семейства.

 

Така че трябваше да се направи едно систематично съпротивление срещу това течение. Първата моя постъпка като епископ на Пера беше да назнача дипломирани известни иерокирики [22]

 

323

 

 

в Пера - К. Калиникос, Несторас Сеполидис, преподавател в Търговската школа, Зотос, Стефанос Атанасиадис, преподавател в Запион и по-късно Велик иерокирик на Патриаршията и др. С тези иерокирики и с моите постоянни проповеди, се създаде едно силно съпротивление не само в Пера, но и във всичките центрове на града, където в църквите владееха иерокириките, които споменах. След като се подготви почвата, учениците на пропагандното училище Папаз-Кюпру на Пиер Андре, един понеделник, сякаш по знак, напуснаха чиновете и се придвижиха към близката им гръцка църква, където ги очаквах. Сто и петдесет ученика, разделени в две редици, същия ден ги прехвърлих в обществени училища и в Зографион. През същата седмица заминаха и останалите ученици и така се затвори веднаж за винаги това гнездо и на мястото му се отвори частното училище на Муджи. Този пример на учениците, който беше разтръбен от журналистите, се разпространи и в другите пропагандни училища, поради което се увеличиха учениците на гръцките училища в Пера и другите енории. За момчетата беше лесно, защото имаше мъжки пансиони, където доста се преподаваше френски език, както беше лицея на Хаджихристо и Зографион. Но за момичета нямаше гръцко-френски девически пансион и Запион, предопределен да подготвя учителки, едва разполагаше с два-три дни от седмицата за френски. Така, виждайки, че средствата на общината не достигаха, основах по собствено усмотрение Гръцко-френското девическо училище в Пера, което по-късно се преименува от народа „Девическото на Каравангели”. Взех под наем една голяма къща. Снабдих я с одеала, чинове, пиано и друго и запалих така антипропагандния светилник на момичетата, където сутринта се преподаваше на гръцки, а следобед изключително на френски, според програмата на лицея. Тук преподаваха професорите на Великата школа на народа Автентопулос, Мостратос, ф. Димитриадис, Пахтикос, Калиникос, сестрите Саторинеу и много френски учителки. Така че Школата в съвсем кратко време имаше 450 ученички, които бяха привлечени от пропагандните училища и произхождаха из всичките обществени слоеве. Бяха, така да се каже, момичета на учени, професори, търговци и занаятчии, както сиромашката ученичка Елпис Калогеропулу, чийто глас привлече вниманието на учения музикален преподавател Пахтикос и така той ѝ даде първите основи на музикалното развитие на известна артистка на песента, позната с името Сперанса Кало.

 

324

 

 

 

2. Така по този начин с училищата и проповедите, се разтърсиха сериозно основите на пропагандата. Между другото се случи и друг епизод. В затворената вече Школа на Андре продължаваше да съжителства с калугерите и един хулиган Иларион Дантис, някогашен православен свещеник, който беше дошъл през годините на Унията. Той, стремящ се да използва положението си за осребряване, извършваше бракосъчетания на лица с роднински връзки. Патриаршията, понеже в началото не можеше да хване апостата, го беше отлъчила преди години, но той, поддържан от силните монаси, продължаваше да носи православното расо и да търгува с него. Тогава стигнах до съглашение с господин Д. Гянокопулос. Помолих го да отиде в къщата на лъже Илариона и да го убеди, че иска да се ожени с една госпожица от Балата [23], но Патриаршията не му дава разрешение, поради роднински връзки. Действително, Гянокопулос отиде и след като му даде няколко златни монети, постигнаха съгласие. На определения час и ден отново Гянокопулос със закрита кола отиде в къщата му и го взе да отидат заедно в енорията, където щеше да се извърши бракосъчетанието. Енорията на Балата се намира от другата страна на фанари, през където неизбежно трябваше на мине колата. И коларят, който участваше също в съглашението, в момента, когато колата минаваше пред портата на Патриаршията, неочаквано спря пред портата на Григорий V. Там аз чаках заедно с двама клитири, които хванаха апостата и го заведоха в двора на Патриаршията. Мъдрият патриарх Константин много се нажали от случката. Обаче аз, заедно с големия протосингел и последен митрополит на Смирна, Хризостомос, мъченика, който беше и той млад като мене, извикахме тайно един бръснар и след като му обръсна брадата и косата, му нахлупихме на главата един фес и го оставихме да си върви като господин Илариос, същински бакалин на фенер. За съжаление, Хризостомос и аз не успяхме да убедим патриарха да го отпрати тайно в Света гора, и така господин Илариос си навря една изкуствена брада и перука и продължи работата си. Като резултат на излагането, което направих на униатския свещеник и затварянето на пропагандната школа, бе да ме наклеветят в двора на султан Хамид, че поругах френското знаме, под чиято сянка работеше школата. Но намесата на гръцкия и руския посланик оправиха въпроса.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

21. Квартал в Цариград

 

22. Преподаватели с духовно образование

 

23. Да се чете Галата