Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, кн. VIII, 1892

М. Цѣпенков

 

III. Народни умотворения

 

6. Прѣдания за лица и мѣста

 

Отъ Дебърско.

Записалъ по Прилѣпски говоръ М. К. Цѣпенковъ.

 

 

Еленъ-скокъ, мосъ на Мала-река.

 

До сéлото Мóгорче (Дéбѫрско) и до си́норот от село Осоі, тéчит Мала-река. На рéката и́мат еден мос, што го ви́кат Елен-скок. Еве заóшто го

 

 

213

 

викат Елен-скок: Во стáро врéме во сéлото Мóгорче и́мало 77 кукьи 70-те биле бýгарскьи, а 7-те биле арнáутскьи. Еден арнáутин одел во плани́ната нéколку дни со рéд нá лов и сéкоі ден го нáогьал еден елен и сéкоі ден му іа намéруал пýшката за да го ýбиет, áрно ама му идело жáл и не го ýбивал. Му кáжал на нéкоі при́іател, оти нé кьел, да го ýбиет éленот а при́іателот му рéкол, оти бýдала бил што не гó тепат. От коа чул тóі збор арнаýтинот, пóшол в плáнина со ни́ет да го ýбиет. Го ви́дел елено и го спáшкал да го бие. Елено беше сéтил и трéштил да бега, и́злегол от плани́ната нáдвор и за пáкос беа го ви́деле 7-мина бýгари Могóрчани, та беа го спáшкале да го вáтат или да го ýбиіат. От коа ви́дел гóлем зорт éленот, дошол во тéсно и се ýсилил іáко, прéскочил рéката и каі што пáднáл отадé река си óкѫршпл си́те чéтири нóзе и се рáсплакал éлено, ти́кьи и прóколнал вака селáните: „óв, даби áир не виделе, бре сéлани Могóрчани, што ме ýбивте, седýмдесет кукьи сте бýгáри во сéлото, да би на сéдум остáнале.” Кога чуіа селаните клéтвата от éлено, мнóгу нéарно му дóшло и се созборýале да нáпраат еден мос, бéлкьи не кье и́ ватит от éлено клéтвата.” И ви́стана напрáиле мос и и́мето му го клáдоа Елен-скок и дéн дéнеска стóит и така се прикáжуат. Арно áма при се што го напрáиле мóстот, клéтвата от éлено пáк и вати и сóлзите нéгои нáземи не му пáднаа: от 70 кýкьи што беа, остáнаа на сéдум бýгарскьи, а 70 се стóриа арнáутцкьи и како што не напредýаат бугáрите, кье óстанат на ни́една кýкьа. Олди́-бити, тóі стар страв им стоі во сѫ́рцата на сéланите Могóрчанци, от грéшката што беа іа напрáиле на éленот во стáро врéме и зá тоа не напреднýаат.

 

Ама и нé кье можит да се зáтрат сéдум те, чýнкьи тáка и кóлнал éленот, за сéдум да óстанаат, а не ич, чýнкьи трéбало да се памéтуат, што се стóрило во стáро врéме и да се стрáшат дрýзи сéга да нé праат тáквие грéшкьи на по нéкоі éлени, што нóселе бáіраци со кѫ́сто нá рамо. Сите éлени не нóселе, ама сáмо но нéкоі и́мало и́збрани. Така и́мало и во óрлите кѫ́рстати и за тие óрли било мнóгу лóшо да óтепат чóек, чýакьи ти́е биле што и предводýале облáците да нé вѫ́рнат грáт, чýнкьи каі што си и́мале тие орли сéдела, тáмо не остáале облáците да пýштат грáт да вѫ́рни, за да не му ýбиіат мáлите óрлиньа во седéлата. Ете наі пóекье óт тоа трéбало да не се тéпаат крѫстáтите óрли, а пак елéните да не се тéпаат дека нóселе баірáците.

 

Очевидецъ съмъ билъ за убиването на единъ еленъ отъ единъ селянинъ отъ нашитѣ села, отъ Стровиа. Въ врѣме на жетва бѣхъ тамъ съ баща си. Подирь пладне бѣхѫ погнѫле единъ голѣмъ èленъ ловчискитѣ кучета отъ върхъ планината, та слѣзна еленътъ подъ политѣ на планината и вдаде му се да мине по срѣдъ селото, та го съгледа единъ селянинъ отъ кѫщи, зема пушката, та го уби. Еленътъ падна на земата, голѣмъ колкото единъ голѣмъ волъ. Притърчахме сички да го видимъ, понеже виковетѣ на жетваретѣ сѣки чу. Като отидохме при убитиятъ еленъ, паднѫлъ до единь плетъ отъ една ограда, дойде и селянинътъ който го уби и, като го погледна съ жалостни очи, каза: „Еі гьи́ди брéшко, те зéдов нá душа, што те óтепав со пýшка!” и като се повърна на надире нѣколко стѫпки, падна вързъ гърба и веднага издъхна. „Бре како би, како се стори?” казаха селанитѣ, — той се свърши жертва за елена, който уби, умрѣ си, и го погребоха. 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]