Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, кн. VIII, 1892

М. Цѣпенков

 

III. Народни умотворения

 

15. Условни или тайни говори

 

Като печатаме по-долу нѣколкото примѣра, които ни се доставихѫ отъ г. М. Цѣпенковъ, ний обръщаме вниманието на нашитѣ събирачи върху подобни материяли, за които отваряме особенъ отдѣлъ. Тѣ сѫ любопитни не само въ филологическо отношение, а и въ културно-историческо. Своеобразната смѣсица отъ домашни и чужди елементи въ тия тайни говори, происхождението на които не може още точно да се опрѣдѣли, е най-добъръ показалецъ за многостраннитѣ сношения на нашитѣ еснафи съ околнитѣ народности. Трѣба да забѣлѣжимъ обаче, че условни говори не сѫ достояние само на еснафитѣ; тѣ се образуватъ и въ други тѣсни крѫгове, особито между дѣцата. Извѣстни сѫ тъй нарѣченитѣ „птичешки” или „пословечки” езици, които се съставятъ, като се прибавя по една еднообразна сричка слѣдъ сѣки слогъ на обикновеннитѣ думи. Въ тоя отдѣлъ ний ще помѣстяме и материяли отъ условния езикъ на най-малкитѣ дѣца, който езикъ обаче въ повечето случаи е произведение на възрастнитѣ, напр. папу, за хлѣбъ, тпру-тпру — за вода, баже — за сладко и пр.

 

Отъ редакцията.

 

Условенъ ботушарски езикъ въ Прилѣпъ

Записалъ М. Цѣпенковъ.

 

Разговоръ между двама ботушари: Петре и чичо му Ристе.

 

Петре. Á бре Ристé апо, ако се тѫ́рзаш на шáрена, за да се сàікалиш, ви́кни ме и́ мене. Абе чичо Ристе, ако отивашъ въ черква да се молишъ, викни и мене.
Ристе. Пýна и́мам: кье вáрам óрденка, да зá тоа не кье сé тѫрзам. Работа имамъ: ще варѭ ракия, за това нѣма да отивамъ.
П. По áпсико би би́ло, апо, да іа óстаиш пýната и да се одгýраме на шáрена; како што сме пóсни, да го слýшаме мѫрмóрецот, што кье мѫ́рмори. По-добрѣ би било, чичо, да оставишъ работата и да идемъ въ черква, понеже сме християни, да слушаме свещенника, що ще чете.
Р. Мóре, áрно ет, внýчко, да се отѫ́рзаме на шáрена, ами пи́льавкьи си нéмам пѫ́рво за пáнтик да си кýпам да нáранам манýката со манучи́ньата, — áкьиваш, што ти кáжуам? По-добрѣ би било, внучко, да идемъ въ черква, но пари нѣмамъ първо за хлѣбъ да си купѫ, да си нахранѭ жената съ дѣчицата, — разбирашъ, какво ти казвамъ?
П. Мòре, за пи́льафкьи, áпо, нéкоіа мáка било зер? Чичко мой, за пари нѣма нѣкоя мѫчнотия.

Р. Е, é, мóре внýчко, зá тебе ни́што нé сет пильáфкьите, оти ýште нéмаш на лéіката кóлиба и во коли́бата мáнука, да му нóсиш пáнтикь, да кье

Е, е, море внучко, за васъ нищо не сѫ паритѣ, понеже още нѣмашъ на главата кѫща и въ кѫщата жена да и́ носишъ хлѣбъ, та ще да вич-

 

 

285

 

кьи́ваш, да ли не кьé имаш мáка за пи́льавкьи и за пýна. дишъ, дали не ще имашъ мѫка за пари и за работа.
П. Кóлку за тóа, тáка си́ е, стри́ко Ри́сте, ама пак треба да се тѫ́рзаме на шáрена, за да гýраме пи́льавкьи. Колкото за това, така си е, чичко Ристе, ама пакъ трѣба да отиваме въ черква, за да даваме пари.
Р. Море, áпсико гýраме пи́льавкьи, туку глави́тиот, што беше глáвит, да лéва дáмкьите на шáрена, си́те дамкьи, што и лéваше, áфтуте и стори, сáнкьим сéга ет стрáден за цéкан, и ордéсалник се стóри тоі, а манýката му пак се стóри пердашáлница. Добрѣ си даваме пари, нъ епитропътъ, който бѣше първиятъ да приема пари въ черквата, сичкитѣ пари, които ги зимаше, изѣде ги; сега вече страда за единъ грошъ, и пияница станѫ, а жена му курва.
П. Арно си го камни́суал, дека стрáшен ордéсалник бéше: дури беше кóтоман, се што да му пáднеше, кье опчéшаше, ама негдé-годе и пéрдав іадеше, чýнкьи нáбѫрго се матосýаше. Стрáшен жéгалник бéше на бéлушка и шóре; за тáков пéрдав, пéрдав сакаше, да от пердав да се óдгурит на стáфандос, во тафтакьои да се стóреше. Знаялъ си го добрѣ, че страшенъ крадецъ бѣше: додѣ бѣ епитропъ, сичко, което му паднеше, крадеше; но, се понѣкогашъ бой ядеше, понеже се наскоро опиваше. Страшенъ пияница бѣше на ракия и вино. За такъвъ бой, бой искаше, та отъ бой да умре, за да се закрие въ гробищата.
Р. А, море внýчко, мóре, áпсико си го камни́суал. Ти кьýти, не мѫ́рмори, оти стрáмота е како зà нас и греóта е да дѫ́ржиме в шарéната дарви́нговци, — на дрéнов запри́легал. Чкьи́вни го нéкоаш, кога да мѫ́рмори, кье го пóзнаиш, оти ет со три́ штици. А, море внучко, море, добрѣ си го знаалъ. Ти мълчи, не дрънкай, че срамота е като за насъ и грѣхота да държимъ въ черквата крадци, — заприличалъ е на циганинъ. Виждъ го нѣкогашъ, когато говори, ще го познаешъ, че е безуменъ.
П. Ви́стина, стри́ко, тáков си́ ет, при́личен на ти́е со долзитé уши, — áко е кóтоман. При сé што е тáков, пак кога да óит пó пат, опкѫ́ршуат, како вóлк. Наистина, чичо, такъвъ си е, заприличалъ на тия — магаретата,— ако е голѣмецъ. При сичко че е такъвъ, пакъ, кога да ходи по пѫта, пърди (гордѣе се), като вълкъ.
Р. Áми зер тоі стрáм и́ма да? Чункьи éдно врéме óпчеша дáмкьи от едеп глáвит и го клáдоа мислáрница. Да нé знам како беше, што се и́счепил от мисларни́цата, пáче пýштиа óт сут со тéсни дч го пáшкаат. Вѫ́рлиіа со пýкало, за да го óдгурат, ама не мý влезе во ди́вио некое бýмбарче, да го соши́еше. Ами той ужъ срамъ има де? Понеже едно врѣме откраднѫ пари отъ единъ богатъ и го турихѫ въ затворъ, не знаѭ какъ би, що — избѣгнѫ отъ затвора и пуснѫхѫ отъ сѫдилището войска да го гонѭтъ. Хвърлихѫ съ пушка, за да го убиѭтъ, ама не му влѣзе въ г . . а нѣкой куршумъ, да го пронижеше.
П. Страм да мý е от ви́тката и от пачéшката за джи́джос, кога стóри от каі што опкѫршýаат со дѫлзитé ували. Не се срамува отъ чалмата и отъ брадата, за дѣто избѣгнѫ, отъ дѣто п . . . . .  магаретата.
Р. Мóре, лéли ет жéгалник, пáк кье стóри нéшто и кье го прáтат на големó село во тамóшната маслáрница, да и ýтот, ако сáка, нека го глéда, не кье го óстаіт, и́шала, шарéната да калóсуа дáмкьите от пòсните. Понеже си е пияница, пакъ ще стори нѣщо и ще го проводѭтъ въ Цариградъ въ тамошната тъмница, ако иска и царятъ да го види, и пакъ нѣма да го остави, дай Боже, въ църквата да аде пари отъ християнитѣ.
П. Мóре, лели е таков, мѫ́ртов да се и́скенца на пѫрв ден на Вéлигден, Понеже е такъвъ, мъртъвъ да се пос . . .  на първъ день на Великдень,

  

 

286

 

не вéруам Мóдрио да не го óдгурит, туку кьо се позáбаит. Пýната от дýкьано му ет ми́токос, áко тоі опкѫ́ршуат. Мéне ми кьýрит, оти не кьé можит сáмкьим да цéцат лýгьето векье, како што цéцаше нáпрет. не вѣрвамъ Богъ да не го убие, но ще се позабави. Работата му дукянска върви наонаки, при сичко че той се гордѣе. Страхъ ме е, че не ще може вече да лъже хората, както що е лъгалъ по-напрѣжъ.
Р. Море, кье сýши прóсо, лели му остáнало сáмо éдна кóлиба и манýката му си е пердашáлница, туку нéкоі ден кье áкьиваш, оти и ши́тосал коли́бите. Пóсле нека сýши просо, кье нéмат пет пи́льавкьи да кýпи гóрчило за една сýчка да нáпраит и за едно цѫ́рно да пи́ет. Ще осиромашѣе, понеже му е останѫла само една кѫща, а пъкъ жена му курва станѫла, и нѣкой день ще видишъ, че е продалъ кѫщитѣ. Подиръ, нека си е сиромахъ и не ще има петь пари да купи тютюнъ за една цигара да си направи и едно кафе да се напие.
П. Брé, штó мерде кьéнтоско бил! Ич му дáват преперýгата посна да ет тáков? Какво лайно кучешко билъ! Ичъ дава ли му книгата християнска да е такъвъ?
Р. Не мý данат преперýгата, ама кога е òптегнат, кога óди пó пат, одóшто е пóган, се мáндори, како нéкоі сýгалец кóзинав. Не дава му книгата, но като е обесеникъ и когато отива по пѫть, понеже е безобразенъ, гордѣе се, като нѣкое кучешко лайно.
П. Чкьи́ваі вáмо, áпо, нé ет пýна за нас пóсните, да се цéриме за тáков: Мóдрио кье го óдгурит и нáі после без пýрделкьи кье го óстаит, лели е таков. Гледай тука, чичо, не е работа за насъ християнитѣ да се смѣемъ за такъвъ: Богъ ще го убие и напослѣдъкъ безъ обуща ще го остави, понеже си е такъвъ.
Р. Мóдрио не забóраат; кье му прáти некое нокьнó пиле некоі ден, за да го óтранчит. Богъ не забравя; ще му проводи нѣкой крадецъ (убиецъ) нѣкой день, за да го убие.
П. За на тáков, іас му го пунóсуам, за да го óтранчам, и кье се стóрам нокьнó пиле, да сáкам. За такъвъ, азъ му я свършувамъ за да го убиѭ и ще се сторѭ крадецъ, ако искамъ.
Р. Море, пунóсуі си óпути, жи́лаі сп ýшлинкьи, бре внýчко, не ти́ треба да би́диш нокьнó пиле, за да не ти іа окѫ́ршат ти́мбата и жèглите, ако те клáат в раце, као си вéш манýците. Чýкаі си кли́нчиньа, пýната да ти óдит áпсика, а не урýз-гурýз. Работи си обущата, работи си обущата, внучко, не ти трѣба да бѫдешъ крадецъ, за да ти не строшѫтъ главата и краката, ако те турѭтъ на рѫцѣ, както ги знаешъ турцитѣ. Кови си гвоздеи, работата да ти отива добрѣ, а не злѣ.
П. Море, с не оти кье би́дам дáрвинко, за да ме óтранчат, како бéлиот, што шéташе со óпашка и пак го отрáнчи. Не че азъ ще бѫдѫ крадецъ, за да ме убиѭтъ, както арапина, който обикаляше съ конь и пакъ го убихѫ.
Р. Аі поткьи́ни , бре внýчко, немаі сѫрце песóсано; пó арно за нас мáмара, не чини́ му го лàвот на тáков кáмпелес и óпарак. Ай на кѫсо го рѣжи, внучко, нѣмай сърдце кучешко; по добрѣ е за насъ мълчание; не земай му думата на такъвъ скѫперникъ и грубъ.
П. Арно áкьиваш за тáков три́ца мáнук и óптегнат. Нека го зéми париáреа, мáнук со пáчешка, препéруга да мѫ́рмори, камни́суа и пак што му пáдна от шáрена дамка в рàка, іа ки́лоса, како нерéница што калóсуа мéрдиньа. Добрѣ ми казвашъ, чичо, за такъвъ угурсузинъ, нека го земе даволътъ, съ брада е, книга да чете знае, пъкъ каквото му паднѫ отъ черквата пара въ рѫка, изѣде я, като свиня що изѣдва г . . . а.

 

 

287

 

Р. É, бре внýчко, тýгьо калосýаше и пак скáнте бéше, кѫ́рт цел бéше и сéга со шýк-шýк си іа тѫ́рзат пýната. Е, внуче, чуждо изѣждаше и пакъ скѫперникъ бѣше, къртица цѣла бѣше, даже и сега бадява минува и си кара работата.
П. Ех, што орди́-бозáн ет во нéкое собрáние, ако се истѫ́рзаше, како ýт стоеше, а за калосýанье, како нéрен гнéтеше; ý него пàнтик чоек не кáлосал и не калóсуат. Ехъ какъвъ растроитель си е! Въ нѣкое собрание като отидеше, като несвѣсенъ стоеше, а за ядене, като свиня ядеше; у него хлѣбъ човѣкъ не е ялъ и нѣма да яде.
Р. Ете тáка пунóсуат, бре внýчко, ами пак ни́што не гó парка, заі гора; тýткун си́ е и ýште го крéпит еднонóгьиот. Ето така работи, внуче, ами пакъ не му е нищо злѣ: кѫдѣто отива, тамъ и остава; неспособенъ е и още го крѣпи дяволътъ.
П. Кье го лýчнит еднонóгьио, ама кье пóодит; лéли си́ е гýргут, лéли си́ е дѫ́ркол, како да е, кье скьи́снит. Ще го обори дяволътъ, ама още малко ще мине; нали си е несвѣсенъ, нали си е старъ, грозенъ, какъ и да е, ще умре.

 

[Previous]

[Back to Index]